№ 101
гр. Варна, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110202639 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано жалба
на Д. Н. Ф. ЕГН:********** законен представител на „Феонекс ЕООД“, ЕИК:
********* с адрес: гр.Балчик, обл.Добрич, ул.“Струма“ № 2А през
процесуален представител адв. Е. Т. от АК-Бургас против Електронен фиш
серия К №7651912 на ОД МВР Варна, с който на Д. Н. Ф. - законен
представител на „Феонекс ЕООД“, ЕИК: ********* е наложено
административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 100 лева на основание чл.
189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш. В съдебно
заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от
проц. представител, който поддържа жалбата.Моли за присъждане на разноски
по делото.
Въззиваемата страна е изразила становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения електронен фиш според
административнонаказващия орган, на 17.06.2023г . в 13:04ч. в обл.Варна
общ.Аксаково на път 2-29 на километър 8+700 жалбоподателят управлявал
товарен автомобил с рег. №ТХ 5551 ХМ със скорост 81 км/час при разрешена
скорост 60 км/час-ограничение въведено с пътен знак В-26. Скоростта била
измерена, фиксирана с техническо средство ATCC ARH CAM S1.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
1
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Съгласно чл.189 ал.4 от
ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане.
Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш не съдържа реквизитите,
изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, и визираното в него административно
нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както изисква
закона. Извършеното нарушение не е подробно описано, не е посочено как е
била определена скоростта на движение на автомобила. Не е описано при
определяне на скоростта на движение зачетен ли и -3 км/ч толеранс грешка
при измерване на скоростта. Видно от изисканото и представени от АПИ
справка и схема на пътен участък в процесния пътен участък описан в НП-
километър 8+700 липсва поставен пътен знак В 26 въвеждащ ограничение на
скоростта -60 км. час, към датата на наруиението 17.06.2023г. Такъв знак е бил
поставен в пътен участък км.7+700.
Съдът намира, че предвид горното следва да се приеме че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение нито от обективна
нито от субективна страна. АНО се е произнесъл при неустановена
фактическа обстановка. Тежестта да докаже всички обстоятелства
обосноваващи административното нарушение е за ответната по жалбата
страна. В случая същата не го е установила по безспорен и несъмнен начин,
както изисква законът. В конкретния случай не само, че АНО е нарушил
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен
начин виновно поведение от страна на въззивника, но е наложил наказание,
без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на
материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. На
съда са представени доказателства – договор за правна помощ по чл.38 ал.1 т.3
от Закона за адвокатурата. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.38
ал.2 когато съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по
2
- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. В конкретния случай производството по делото продължи в две
съдебни заседания, не е с фактическа или правна сложност. По тези
съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лв., определен
съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР гр. Варна, тъй като
именно това е страната участвала в производството да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 400 лева.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваният ел. фиш е необоснован
и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №7651912 на ОД МВР Варна, с
който на Д. Н. Ф. - законен представител на „Феонекс ЕООД“, ЕИК:
*********, с адрес: гр.Балчик, обл.Добрич, ул.“Струма“ № 2А е наложено
административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 100 лева на основание чл.
189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на адв. Е. Т. от АК гр. Бургас
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, предвид
предоставената от него безплатна правна помощ на осн. чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата и на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3