В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Игнат Колчев |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Игнат Колчев | |
Производството е образувано по частната жалба на Н. К. Л., М. Т. Л. и Т. К. Л. срещу протоколно определение № 101/24.03.2010г., постановено по Г.д. № 834/2009г. на Районен съд-С.. С това определение е отхвърлена молбата за спиране на въвода във владение по изпълнително дело № 123/2009г. , подадена от третото лице К. Н. Л., поддържана от конституираните в производството негови правоприемници. Твърди се, че така постановения съдебен акт е незаконосъобразени неправилно постановен. На първо място се излагат доводи и съображения, че решението постановено по Г.д. № 1056/2007г. на Районен съд-С. имало обвързваща сила само срещу страните по него, то не обвързвало подателя на молбата за спиране на въвода във владение, при което неправилно съдът приел, че обекта е самостоятелен. Това обостятелство е следвало да бъде изяснено във всеки един отделен слручай, тъй като се касае за различни страни, претендиращи различни права върху същия и в крайна сметка е въпрос на доказване. Съдебният състав неправилно бил мотивирал своето решение на база постановено такова друго такова гражданско дело, без да се съобрази с обстоятелството, че то не се ползва със сила на присъдено нещо спрямо К. Л.. Неоснователно съдът приел, че претендираното от К. Л. и неговите наследници право на собственост върху една втора върху приземния етаж не изклучва правото на собственост на взискателите по Изп.дело № 123/2003 г. на СИС при РС - С.. С оглед събраните по делото доказателство било установено, че осъществяваното от молрителя К. Л. владение е придобито далеч преди завеждане на Г.дело № 1056/07 година на СмРС, което всъщност е водено срещу несобственик а именно Н. К. Л. и следователно само по отношение на него взискателите по Изп.дело 123 са признати за с обственици. На следващо място се твърди, че не било изяснено по делото дали процесния приземен етаж е самостоятелен обект, който въпрос е релевантен за правоотношението. Неправилен бил също така извода на съда, че обстоятелството с кого е живял К. Л. към момента на въвода е без значение за разрешаване на релевантния въпрос по настоящото производство. Този въпрос бил от съществено значение. Излагат се доводи относно формирано предварително становище на състава на съда, постановило обжалвания съдебен акт, като в тази връзка се излагат доводи за отмяна на две прекратителни определения по делото, които въззивният състав счита за ирелевантни. По нататък в частната жалба се прави анализ на заключенията на вещите лица К. и Н.Щ. в контекста на твърдението, че процесният приземен етаж не притежава белезите на самостоятелен обект. Иска се от съда отмяна на определението на рарйонния съд и постановяване на друго такова, с което да се отмени въвода във владение. Доказателства не са ангажирани пред въззивната инстанция, като в взаконния срок не е постъпил и отговор от А. Н. Л. и П. Н. Л.. В съдебно заседание за частния жалбоподател А. Р. поддържа жалбата. След преценка на събраните по делото доказателства, като прецени доводите и съображенията в частната жалба и мотивите на обжалваното определение съдът направи следните фактически и правни изводи: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок за обжалване на съдебния акт при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалваното протоколно определение, които споделя като краен резултат. В допълнение към тях следва само да се отбележи за пълнота, че действително цитираното в мотивите решение не разпростира сила на присъдено нещо спрямо К. Л., защото то обвързва правоприемниците на страната срещу която е постановен съдебния акт. К. Л. не е правоприемник на Н. Л. към момента на възникване на основанието за подаване на частна жалба и постановеното срещу синът му Н. Л. решение не засяга неговия патримониум. В тази връзка неправилно съдът е приел, че съдът "правилно или не е приел за установено, че процесния приземен етаж е самостоятелн обект" и този въпрос вече е решен. Факт е обаче, че по делото не е установено друго, а това задължение лежи върху частвия жалбоподател, защото негова е доказателствената тежест да установи благоприятните за себе си правни последици, което в крайна сметка не води до провяма на окончателните решаващи изводи. Мотивиран от горното Окръжен съд-С. в настоящия си съдебен състав О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 101/24.03.2010г., постановено по Г.д. № 834/2009г. на Районен съд-С., с което е отхвърлена молбата за спиране на въвода във владение по изпълнително дело № 123/2009г. , подадена от третото лице К. Н. Л., поддържана от конституираните в производството негови правоприемници. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |