РЕШЕНИЕ
№ 1297
гр. Велико Търново, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110100566 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Енерго–Про
Продажби" АД – град Варна срещу П. М. С. обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца
развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия за недвижим имот,
находящ се в град Велико Търново, ул. "Ал. Константинов" № 11, ап. 4, за който е
разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, както и че
страните се намират в договорни отношения, регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети
на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че в периода от 23.10.2020 година до 21.02.2021
ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 450.50
лева и за която са издадени съответните фактури. Посочва, че абонатът не е изпълнил
задължението си за плащане на сумите по фактурите, въпреки настъпилата
изискуемост на същото, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на 23.60
лева, считано от падежа на всяка една от фактурите до 12.08.2021 година. Твърди, че
въз основа на подадено от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. № 2537/2021 година на ВТРС и е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните суми.
Направено е искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
1
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 450.50 лева -
представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ел. енергия в процесния
обект, както и сумата в размер на 23.60 лева - мораторна лихва върху нея за периода от
падежа на всяка една от фактурите до 12.08.2021 година. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски както за исковото, така и за
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответника по делото, но
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното
на 05.10.2022 година съдебно заседание ответницата не оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не спорно между страните по делото, а и от приложените по делото Справка №
1239895 от 27.09.2022 година за отдалечен достъп от Агенция по вписванията и НА №
498, том III, рег. № 1411, дело № 66 от 2013 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281
при НК на РБ /л. 77-90 и 75-76/, Заявление № 4828018 от 03.05.2018г. за продажба на
ел. енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД при Общи условия, Заявление № 4828025
от 03.05.2018 г. за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределените мрежи
на „Електроразпределение Север“ АД при Общи условия /л. 59-66/, се установява, че
ответницата е придобила собствеността върху обекта, за който е начислена процесната
електроенергия на 14.03.2013 година, като в тази връзка е подал заявления за достъп и
пренос, както и за снабдяване с ел. енергия в съществуващ обект в град Велико
Търново, ул. „Алеко Константинов“ № 11, ет. 4, ап. 4, за който има разкрита партида с
абонатен № **********. Видно от заявленията клиентският № на абоната е
**********. Ответницата е била собственик на имота до 05.03.2021 година, когато е
вписано прехвърляне на имота, чрез постановление за възлагане по изп. д. № 610/2019
година на ЧСИ М. Глушкова.
Видно от приложените по делото /л. 6-17/ Извлечение за фактури и плащания
към 01.02.2022 година, Фактури №№ ********** от 15.02.2021 година, ********** от
15.03.2021 година, ********** от 15.12.2020 година, ********** от 13.01.2021 година,
Справка за потреблението към 03.02.2022 година, Извлечение от сметка към 12.08.2021
година и Споразумителен протокол № ДР 23232 от 30.11.2020 година /л. 104-105/, на
ответника по делото е начислена за плащане сумата в размер на 450.50 лева,
представляваща цена на ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 23.10.2020
година до 21.02.2021 година за обект в град Велико Търново, ул. „Алеко
Константинов“ № 11, ет. 4 и неплатени вноски по споразумителния протокол с падежи
29.01.2021 година и 28.02.2021 година, за която е начислена и лихва за забава в размер
на 23.60 лева, за периода от падежа на всяка една от фактурите до 12.08.2021 година.
По делото са представени и ОУДПЕЕ на "Енерго-Про Продажби"; Решение №
2
ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДЕКЕВР; Извадка от вестник "Черноморие" и
"Дневник" от 30.11.2007 година; Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017 година
и от "Труд" от 15.02.2017 година /л. 17-29/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2537 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.08.2021 година е издадена Заповед №
1035 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. М. С. -
Т. за сумата в размер сумата 450.50 лв. - главница за незаплатена електрическа енергия
по фактури, издадени за периода от 01.12.2020г. до 15.03.2021 г. за обект с абонатен №
********** в град Велико Търново, ул. „Алеко Константинов“ № 11, ет. 4 и с
клиентски № **********; сумата от 23.60 лева - мораторна лихва, представляваща
сбора на мораторната лихва на всяко едно вземанията от дата на падежа по всяка една
фактура до 12.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното
производство разноски общо в размер на 75.00 лева. Заповедта за изпълнение е
връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на
иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание, т.е. дължимостта на суми, начислени за реално доставена и потребена ел.
енергия за обект на адрес в град Велико Търново, ул. „Алеко Константинов“ № 11, ет.
4, с клиентски № ********** и абонатен № **********, както и акцесорната
претенция за мораторна лихва за забава върху тази сума. В този смисъл, за да бъде
уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи наличието на валидна облигационна връзка с ответника
по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, че ответникът има
качеството на потребител на електроенергия - собственик или ползвател на
недвижимия имот, за който е начислена процесната енергия за процесния период, че
същият е присъединен към електропреносната мрежа, че реално е доставил на
ответника в процесния обект посочените в представената фактура количества ел.
3
енергия, както и размера на вземанията си за главница и мораторна лихва,
включително изпадането на ответника в забава по отношение на главния дълг.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му енергия.
От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а
именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Ищцовото дружество
обосновава исковите си претенции на обстоятелството, че ответникът е потребител на
ел. енергия, въз основа на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "Енерго-
Про Продажби" АД, който не е изпълнил задължението си по чл. 17, т. 2 от последните
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина определен в ОУ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на "Енерго-Про Продажби" АД, "потребител на ел. енергия за битови нужди" е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електропреносната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва ел. енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго-Про Продажби" АД.
В случая по делото не спорно между страните, а и от събраните по делото
доказателства, включително приложените НАи заявления, подписани лично от
ответницата, безспорно се установява, че същата е била потребител на енергийни
услуги за битови нужди за процесния период, както и че имотът, за който е начислена
процесната ел. енергия е присъединен към електропреносната мрежа. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че от представените по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, съответно - че ответникът има качеството потребител на електрическа енергия
за битови нужди и като такъв дължи заплащането на цената за доставената и ползвана в
имота, за който е начислена ел. енергия.
Страните по делото не спорят, а и от събраните доказателства се установява и че
за обекта в град Велико Търново, ул. „Алеко Константинов“ № 11, ет. 4 е начислена за
плащане ел. енергия в размер на 450.50 лева, по фактури издадени за периода от
01.12.2020 година до 15.03.2021 година, като фактурите издадени за периода от
15.12.2020 година до 15.03.2021 година са за ползвана, но незаплатена ел. енергия в
периода от 23.10.2020 година до 21.02.2021 година, а другите две суми са по
разсрочено плащане на основание Споразумителен протокол № ДР 23232 от 30.11.2020
година, съответно - за втора и трета вноска с падежи 29.01.2021 година и 28.02.2022
година. Видно от приложените по делото фактури, в последните са отразени
показанията на електромера, измерващ ползваната в обекта ел. енергия, т. е. същите са
начислени въз основа на извършените отчети от служителите, които извършват
4
текущите проверки за показанията на СТИ, а и ответницата не оспорва същите. По
делото нито се твърди, нито са приложени доказателства, от които може да бъде
направен извод, че отчитането на показанията на процесния електромер не са били
извършвани или че отразените показания не са точни. Липсват и твърдени,
респективно – доказателства, процесното СТИ да е имало техническа неизправност,
която да води до неправилно отчитане на използваната електроенергия в процесния
обект.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът по делото дължи на
ищцовото дружество стойността на ползваната в имота ел. енергия по фактури
издадени за периода от 01.12.2020 година до 15.03.2021 година в размер на 450.50 лева.
Няма спор между страните по делото, а и не са ангажирани доказателства, от които
може да бъде направен извод че стойността на използваната в имота електрическа
енергия е заплатена в сроковете и по начина, определен в ОУ /чл. 17, т. 2, във връзка с
чл. 26/ и в Споразумителен протокол № ДР 23232 от 30.11.2020 година, поради което и
предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва, считано от деня на
забавата /деня следващ падежа на задължението, посочен в издадените от ищеца
фактури/ до 12.08.2021 година, в размер на 23.60 лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата в размер на 450.50 лева, представляваща стойност на консумирана,
но незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 01.12.2020 година до
15.03.2021 година за обект в град Велико Търново, ул. „Алеко Константинов“ № 11, ет.
4, с клиентски № ********** и абонатен № **********, както и сумата в размер на
23.60 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка една от
издадените фактури до 12.08.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2021 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1035 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.08.2021 година по Ч.гр.д. № 2537/2021г.
по описа на Районен съд - Велико Търново.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер
на в размер на 175.00 лева, от които 75.00 лева - внесена държавна и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, респективно - за заповедното производство дължи
заплащането на разноски в размер на 75.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. С - Т от град *, с ЕГН
**********, че дължи на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес
на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК
********* сумата в размер на 450.50 лева /четиристотин и петдесет лева и
петдесет стотинки/ - главница, представляваща стойност на консумирана, но
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 01.12.2020 година до
15.03.2021 година за обект в град Велико Търново, ул. „Алеко Константинов“ № 11, ет.
4, с клиентски № ********** и абонатен № **********, както и сумата в размер на
23.60 лева /двадесет и три лева и шестдесет стотинки/ - мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка една от издадените фактури до 12.08.2021
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.08.2021 година до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед № 1035 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 30.08.2021 година по Ч.гр.д. № 2537/2021г. по описа на Районен съд -
Велико Търново.
ОСЪЖДА П. М. С. - Т. от *, с ЕГН ********** да заплати на "ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК ********* сумата в размер на
175.00 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството
в исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 75.00 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството заповедното
производство съдебни разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да бъде приложено по
Ч.гр.д. № 2537/2021 година на Районен съд - Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6