№ 19246
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110167966 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация – София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу С. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес: ****, обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
828,29 лв. главница за незаплатена топлинна енергия в топлоснобден имот, находящ
се на адрес: ****, аб. № ****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 203,11 лв.
обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г.; 18,66 лв. цена за услугата за
дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,06 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.09.2021 г. до 27.11.2023 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
до процесния имот топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че за процесния имот е доставена,
но незаплатена топлинна енергия в размер на 1242,43 лв. за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. и е предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. до
30.4.2022 г. за сумата от 27,99 лв. Поддържа, че ответникът отговаря при условията на
разделна отговорност, съобразно квотата си в съсобствеността, а именно 4/6 ид.ч.,
поради което претендира от същия съответна част от дължимите суми, или 828,29 лв.
1
за доставена топлинна енергия и 18,66 лв. за дялово разпределение. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава в размер на 203,11 лв. върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., и обезщетение
за забава в размер на 5,06 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за
периода 01.09.2021 г. до 27.11.2023 г. Претендира и законната лихва върху главниците
от подаване на исковата молба – 12.12.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът С. Д. Х. в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата
молба, в който признава, че е собственик на процесния имот и от август 2023 г. е
преустановила плащания на задълженията за топлинна енергия, поради влошено
здравословно състояние.
С последваща молба ответникът заявява, че е сключил споразумение с ищеца,
по което е направил първа вноска.
В съдебно заседание ищецът е направил изявление, че във връзка със сключено
с ответника споразумение на дата 13.08.2024 г. са извършени плащани в общ размер на
226,53 лв.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за продажба на недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от дата 01.06.1989 г., се установява, че Петър
Стефанов Ходжев е придобил недвижим имот, представляващ Апартамент № 3,
находящ се в сградата на бл. 19В, вх. В, ет. 1, ж.к. „Овча купел 2“,, гр. София, към
който момент същият е бил в граждански брак с ответника С. Д. Х., видно от
приложеното на л. 109 от делото удостоверение за граждански брак.
По делото е приложено Удостоверение за наследници № 195/27.04.2009 г. на
Столична община – район „Овча купел“, от което е видно, че Петър Стефанов Ходжев
е починал на 20.03.2008 г. и е оставил за наследници ответникът С. Х. – съпруга и две
деца – С. М. и Д. Ходжев.
Видно от приложените на л. 52 от делото удостоверения, издадени от СРС
наследниците С. М. и Д. Ходжев, са се отказали от наследството на Петър Стефанов
Ходжев.
На л. 70-71 от делото е приложено удостоверение за родствени връзки на Петър
Стефанов Ходжев.
По делото е представено заявление – декларация за откриване на партида за
топлоснабдяване на процесния имот от ответника С. Х. от дата 19.02.2015 г.
Представен е Договор № **** г., сключен между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, **** и третото на спора лице „Техем сървисис“
ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
09.11.2001 г., видно от представения протокол, както и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г.,
сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услуга дялово
разпределение в сгради в режим на етажна собственост.
Представени са обща фактура № **** г. за сумата от 1064,42 лева след
изравнение, а след приспадане на плащанията 874,05 лева, обща фактура №
**********/31.07.2022 г. за сумата от 1237,44 лева след изравнение, а след приспадане
на извършените плащания, за сумата 1087,62 лв., справка за дължимите суми за
топлинна енергия и дялово разпределение през процесния период, както и
индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от
третото лице-помагач.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
2
От представеното по делото споразумение, сключено между страните на дата
13.08.2024 г. се установява, че ответникът е признал съществуващо задължение към
ищеца към този момент в размер на 1270,42 лв. главници, 312,25 лв. лихва за забава за
периода от 31.08.2021 г. до 27.11.2023 г., 112,59 лв. лихва от датата на подаване на
исковата молба до момента на сключване на споразумението и 116,88 лв. разноски,
като страните са се споразумели ответникът за погасява задължението на 18 равни
месечни вноски.
Ищецът е направил изявление, че общия размер на платени от ответника суми
след образуване на делото са 226,53 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени
доказателства (Договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от дата 01.06.1989 г., Удостоверение за граждански брак,
Удостоверение за наследници, Удостоверения за отказ от наследство и Удостоверение
за родствени връзки), може да се обоснове извод, че ответникът е собственик на 3/4
ид. части от процесния имот, като ½ ид.част е била нейна индивидуална собственост, а
след смъртта на съпруга си и предвид направения отказ от наследство на децата на Д.
Ходжев, същата е придобила по наследство още ¼ ид. ч. от имота, наред с
племенниците на Д. Ходжев, които не участват в настоящото производство. Въпреки,
че не притежава целия имот между страните липсва спор, а и от представеното
заявление – декларация за откриване на партида за топлоснабдяване на имота, може да
се обоснове извод, че облигационната връзка за доставка на топлинна енергия е
възникнала именно с този ответник. Независимо от това съдът следва да се съобрази
със заявения петитум в исковата молба, според който срещу ответника се претендират
2/3 (или 4/6) от задълженията.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
3
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС
е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по
надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответникът е направил съдебно и извънсъдебно признание за
съществуващо задължение за доставена топлинна енергия за процесния период в
размер на 1242,43 лв., който факт се подкрепя и от събраните по делото доказателства,
както и на дължимото обезщетение за забава за претендирания период – 304,66 лв., от
които обаче ищецът е претендирал срещу този ответник до размера на 2/3, поради
което и предвид диспозитивното начало съдът не би могъл да се произнесе извън
пределите на заявената претенция. Следователно по делото се явява доказано, че
ответникът дължи цената за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
4
30.04.2022 г. в размер на 828,29 лв. и обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 27,11.2023 г. в размер на 203,11 лв.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства, в това число счетоводна справка се установи, че за имота е начислявано
възнаграждение за дялово разпределение по 3,11 лв. на месец, или в общ размер на
27,99 лв., за което същевременно ответникът е направил извънсъдебно признание, в
това число и за дължимото обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 7,59 лв., но съдът е обвързан от заявеното в исковата молба.
Следователно доказана се явява и претенцията на ищеца дялово разпределение за
сумата от 18,66 лв. за претендирания период, както и за обезщетение за забава за
периода от 01.09.2021 г. до 27,11.2023 г. в размер на 5,06 лв.
Следователно предявените искове се явяват доказани изцяло по основание и
размер.
Съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, каквото в
случая е постъпилото след подаване на исковата молба доброволно плащане на част от
претендираните суми. В този смисъл и предвид направеното от ответника плащане на
сума в общ размер на 226,53 лв. и прилагайки правилото на чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД,
доколкото в приложеното споразумение ответникът не е посочил редът на погасяване,
най-напред се погасяват лихвите на двете главни вземания. След погасяване на двете
обезщетения за забава, с останалата сума от 18,35 лв. следва да се погаси част от по-
обременителната главница, а именно тази за топлинна енергия. Следователно с
платената сума се явяват погасени сумата от 203,11 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
27,11.2023 г., сумата от 5,06 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 27.11.2023 г. и
главницата за доставена топлинна енергия до размера на 18,35 лв. Тъй като платената
сума не е достатъчна да погаси цялата главница за топлинна енергия, то непогасена е
останала главница за топлинна енергия в размер на 809,94 лв. Непогасена се явява и
главницата за дялово разпределение в размер на 18,66 лв.
Въз основа на гореизложеното основателна се явява претенцията за главница за
топлинна енергия до размера на 809,94 лв. лв., както и за претендираната главница за
дялово разпределение. Останалите искове, както и искът за главница за топлинна
енергия над сумата от 18,35 лв. до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото частичното
отхвърляне на исковете е обосновано с извършено от ответника в хода на делото
плащане, като последният е дал повод за завеждане на претенциите. Ищецът е сторил
разноски в размер 111,88 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 809,94 лв. непогасена част от главница за топлинна енергия в
топлоснобден имот, находящ се на адрес: ****, аб. № ****, за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата 18,66 лв. цена за услугата за дялово разпределение
за периода 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу С. Д. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: ****, обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата над 809,94 лв.
лв. до пълния предявен размер от 828,29 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия в топлоснобден имот, находящ се на адрес: ****, аб. № ****, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 203,11 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до
27.11.2023 г. и 5,06 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 27.11.2023 г.
ОСЪЖДА С. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 218,88 лв. разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6