Определение по дело №5055/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 25778
Дата: 5 ноември 2019 г.
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20161100105055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2016 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. София 05.11.2019 г.

 

            Софийски градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдията Свилен Станчев гр. дело № 5055/2016 г. на СГС, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу Н.Ц.Г., с посочен в жалбата (имаща характер на искова молба) адрес в с. Лехчево обл. Монтана ул. „Райко Даскалов“ № 1 иск за заплащане на обезщетение за твърдени от ищеца като причинени му от ответника неимуществени вреди. Като основание за предявяване на иска ищецът релевира твърдение за извършено от ответника набедяване в престъпление.

            След извършена проверка по допустимостта на предявения иск, съдът установи следното:

            Съгласно твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, ответникът Н.Ц.Г. набедил ищеца по ДП № 375/2013 г., пр.пр. 431/2013 г. на СпП в извършване на престъпление: „стрелба по полицаи – барети на магистрала Хемус в района на град Ботевград…“ с дата на посоченото набедяване 18.12.2013 г. От приложения към делото обвинителен акт от 05.06.2015 г. е видно, че досъдебното производство с горните номера е приключило и делото е внесено в Специализирания наказателен съд за разглеждане. От приложението към обвинителния акт е видно, че ответникът Н.Ц.Г. е бил свидетел в досъдебното производство. Това обуславя фактическия извод на съда, че ищецът основава претенцията си с казаното от ответника Г. в качеството му на свидетел по наказателното производство. Горното се потвърждава и от приложените към делото мотиви на присъда от 05.06.2019 г. по ВНОХД № 102/2018 г. на АСНС, образувано по протест на прокурор в СпП срещу присъда по НОХД 646/2015 г. на СпНС. В мотивите на съда се излагат и обсъждаТ показанията на ответника като свидетел по делото.

            От писмо изх. № 38336 от 15.10.2019 г. на ВКС е видно, че наказателното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, а е висящо по образувано касационно наказателно дело № 1018/2019 г. на ВКС ІІІ н.о.

            При така изложените обстоятелства, съдът намира предявения иск за процесуално недопустим. Основание за търсене на отговорност от ответника за непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е неправомерно действие на ответника, с което е набедил ищеца М. в престъпление. От обективна страна набедяването в престъпление е невярно твърдение на дееца пред съд или друг надлежен орган на властта, че набеденият е извършил престъпление, със съзнанието, че набеденият е невинен. За да е налице набедяване в престъпление, следва изложените от ответника обстоятелства да са неверни. Това означава, че за да се произнесе по същество на исковата претенция на ищеца М. срещу ответника Г., гражданският съд следва да извърши преценка на достоверността на показанията на ответника Г. като свидетел в досъдебното и съдебното наказателно производство. В конкретния случай обаче, съдебното производство, по което ответникът е свидетел, е висящо и верността на показанията на този свидетел подлежи на преценка от наказателния съд, пред който наказателното дело е висящо. При неприключило с влязъл в сила съдебен акт  наказателно производство, по което ответникът е дал оспорените от ищеца показания, гражданският съд няма правомощия да преценява достоверността на тези показания. Това би означавало дерогиране на правомощията на наказателния съд за преценка на тези доказателства. Липсата на правомощия на гражданския съд да преценява достоверността на свидетелски показания във висящо наказателно производство, е пречка за произнасянето на съда по същество на предявения от ищеца иск за обезщетение за набедяване в престъпление.

            Поради изложените съображения, предявеният от Е.Д.М. срещу Н.Ц.Г. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва да се остави без разглеждане като недопустим и производството по делото да се прекрати.

            Мотивиран от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            Оставя без разглеждане като недопустим предявения от Е.Д.М. срещу Н.Ц.Г. осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за твърдени от ищеца като причинени му от ответника чрез набедяване в престъпление неимуществени вреди.

            Прекратява производството по гр. дело № 5055/2016 г. на СГС.

            Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

СЪДИЯ: