Р Е Ш
Е Н И Е
№ 170/23.03.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и шести февруари
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: П.
Вунов
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията П. Вунов гражданско дело номер 2841
по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Мобилтел" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и
чл. 92, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу
П.Г.Ш..
Ищецът твърди, че сключил с
ответника договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален
потребителски номер М3194689 от 04.06.2012 г., като на
02.09.2013 г. П.Ш. го новирал, избирайки условията на тарифен план Мтел Икономичен за срок от 24
месеца. Между тях бил сключен и договор с индивидуален потребителски номер М3491654 от 14.01.2013
г., който също бил новиран на 04.12.2014 г., като длъжникът избрал условията на тарифен план Мтел Трансфер S за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 22.3.5.
от Общите условия на мобилния оператор всички услуги се заплащали в зависимост от техния
вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. Заплащането на услугите
се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавал абонатите от
задължението им за плащане па дължимите суми - чл. 26 ОУ. А в чл. 27 ОУ били предвидено,
че плащането на посочената във фактурата сума се
извършвало в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М3194689 от 04.06.2012 г. били издадени следните фактури: фактура №
*********/02.06.2015 г., с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период от
28.04.2015 г. до 27.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 25.78 лв.; фактура №
*********/02.07.2015 г., с падеж на плащане 17.07.2015 г., за отчетен период от
28.05.2015 г. до 27.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 14.92 лв.; фактура №
*********/01.08.2015 г., с падеж на плащане 16.08.2015 г., за отчетен период от
28.06.2015 г. до 27.07.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 11.89 лв.; фактура №
*********/02.09.2015 г., с падеж на плащане 17.09.2015 г., за отчетен период от
28.07.2015 г. до 27.08.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 1 лв.; фактура №
*********/27.10.2015 г., с падеж на плащане 27.10.2015 г., за отчетен период от
28.09.2015 г. до 27.10.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 50.00 лв. Тъй като ответникът не заплатил в срок тези дължими към оператора
суми, ищецът
прекратил
едностранно предсрочно сключения
договор за далекосъобщителни услуги и да му начислил посочената неустойка. Освен това П.Ш. му дължал и лиха за
забава върху главницата в размер на 10.07 лв. за периода от 18.09.2015 г. до
24.07.2017 г. По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М3491654 от 14.01.2013
г. били
издадени следните фактури: фактура № *********/12.12.2014 г., с падеж на плащане
27.12.2014 г., за отчетен период от 09.11.2014 г. до 08.12.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 14.57 лв.; фактура №
*********/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. г.до 08.01.2015
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 28.87 лв.; фактура №
*********/12.02.2015 г., с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 9.9 лв.; фактура №
*********/25.05.2015 г., с падеж на плащане 25.05.2015 г., за отчетен период от
09.04.2015 г. до 08.05.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 285.64 лв. Тъй като ответникът не заплатил в срок и тези дължими към
оператора суми, ищецът прекратил едностранно предсрочно сключения договор за далекосъобщителни услуги и му начислил посочената неустойка. Освен това П.Ш. му дължал и лиха за
забава върху главницата в размер на 12.98 лв. за периода от 28.02.2015 г. до
24.07.2017 г. По отношение на клаузата за неустойка се
поддържа, че тя била рагламентирана в договорите за мобилни услуги и в
Общите условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за
страните – чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ.
Сочи се и че за тези суми ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2078/2017 г. по
описа на PC
Хасково и била издадена заповед за изпълнение, но в законоустановения срок
ответникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът има следните вземания спрямо него, както следва: сумата от 53,59 лв., представляваща стойността на потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с номер
М3194689 от 04.06.2012 г., 10,07 лв., представляваща лиха за забава върху нея
за периода от 18.09.2015 г. до 24.07.2017 г., 50,00 лв., представляваща дължима
неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор, 53,34 лв., представляваща
стойността на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги с номер М3491654 от 14.01.2013 г., 12,98 лв.,
представляваща лиха за забава върху нея за периода от 28.02.2015 г. до
24.07.2017 г., 285,64 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на същия договор, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
Ответникът не е подал писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в
с.з. оспорва исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите
на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени посочените
по-горе документи и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба
съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Следва да се има предвид, че те не са оспорени от ответника, а и че той признава сключването на процесните договори
с ищеца и неплащането на дължимите суми по тях. Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема тези релевантни факти
относно спорното право за доказани.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2078/2017 г. по описа на РС-Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 19602/21.08.2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 1093/23.08.2017
г. за процесните вземания, ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2017
г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 25 лв. за държавна
такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с
разпореждане от 02.10.2017 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които
са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед
за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, първите четири иска са основателни, а останалите два - неоснователни, като съображенията за това са следните:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин,
че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения, които са породили уговорените правни
последици, а именно ищцовото дружеството е предоставяло на ответника мобилни услуги срещу насрещните му задължения да заплаща дължимото възнаграждение за това в определените срокове. Предвид изричното признание на ответника, преценено в съвкупност и взаимната му връзка с приетите и
неоспорени фактури може да се направи обоснован извод, че той има неизплатени задължения за главници и лихви към
мобилния
оператор в претендирания размер. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно
задължителната съдебна практика изявлението на страна,
когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има
характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато
признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни
това е указание за тяхната истинност. В този смисъл са Решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. №
1311/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 362 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1420/2011 г. на ВКС, IV г.
о. и други, постановени по реда на
чл. 290 ГПК. На следващо място, по делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства дължимите суми да са били изплатени. Възражението на ответника за погасяването им
по давност е неоснователно, тъй като падежът им е през 2015 г. /с изключение на
задължението по фактура № *********/12.12.2014
г., който е на 27.12.2014 г./, а заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение е подадено на 21.08.2017 г., от когато се смятат за предявени и настоящите искове,
с
което давността е била прекъсната.
Вземанията за главници са дължими ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2078/2017 г. по описа на РС – Хасково
- 17.08.2017 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отношение
на претендираните неустойки най-напред следва да се отбележи, че твърденията на
ищеца, че именно неплащането на ползваните далекосъобщителни услуги по
процесните договори съставлява основание за ангажиране на отговорността на
ответника за тях, останаха недоказани в настоящото производство.
В тази връзка са представени единствено два броя фактури - №
*********/27.10.2015 г. за сумата от 50.00 лв. и № *********/25.05.2015 г. за
сумата от 285.64 лв., но от тях не става ясно по кой договор и на какво основание са начислени, както и периодите, за които се
отнасят. При положение, че не се установява
развалянето на процесните договори, и то при спазване изискванията на чл. 87 ЗЗД, не може да се счете,
че са настъпили последиците от развалянето и съответно, че са налице основания
за дължимост на неустойки. Отделно от това съдът намира неустоечните клаузи за
нищожни поради накърняване на добрите нрави, за което се следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г.
на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга,
в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за
сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл е и задълбителната практиката
на ВКС - Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Както се посочи по-горе, съдът следи
служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия
случай. В този смисъл е и цитираното вече Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Ето защо предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2078/2017 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени, но съобразно
установените
по делото размери на спорните вземания следва да се намалят на общо
57,23 лв.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същият следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 127,02 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. На ответника не следва да се присъждат разноски предвид липсата на изрично заявена претенция за тяхното заплащане.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по отношение на П.Г.Ш., ЕГН ********** ***, съществуването на вземания на „Мобилтел" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" № 1, спрямо
него за сумите, както следва: 53,59 лв., представляваща
стойността на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги с номер М3194689 от 04.06.2012 г., 10,07 лв., представляваща
лиха за забава върху нея за периода от 18.09.2015 г. до 24.07.2017 г., 53,34 лв., представляваща стойността на потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с номер М3491654
от 14.01.2013 г., 12,98 лв., представляваща лиха за забава върху нея за периода
от 28.02.2015 г. до 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2078/2017 г. на Районен съд - Хасково
- 17.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумите от 50,00
лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги с номер М3491654 от 14.01.2013 г. и 285,64 лв.,
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги с номер М3491654 от 14.01.2013 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.Г.Ш., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Мобилтел"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309,
район Илинден, ул. "Кукуш" № 1, сумата от 184,25 лв., от която 127,02 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 57,23 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2078/2017 г. по описа на Районен
съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 1093/23.08.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
/П. Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.