РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Благоевград, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102737 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител чрез юрисконсулт А.
С. Г., със съдебен адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, aп. 1
против С. Б. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Е.“ №, като е предявен
положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена
заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено,
че “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД има следните вземания срещу С. Б. С., с ЕГН **********, за
следните суми: сумата от 845.11 лв., от които: 706,51 лева (седемстотин и шест лева и
петдесет и една стотинки) - представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 352142 от 28.08.2021 г., сключен между „Изи Финанс” ЕООД и С. Б. С.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда (03.08.2022 г.) до окончателното погасяване; -сумата от 138,60 лева (сто тридесет и
осем лева и шестдесет стотинки) - договорна лихва върху главницата за периода от
26.11.2021 г. до 24.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1060/31.08.2022 година по ч.гр.д. № 1849/2022г, по описа на Районен съд
Благоевград.
Твърди се в исковата молба, че на 28.08.2021г., ищцовото дружество, в качеството на
кредитодател е сключил с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 352142, като договорът е сключен при условията
на ЗПФУР.
Твърди се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че
съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с
което кандидатът безусловно приема същите. Сочи се, че кандидатът получава и-мейл, в
който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, като ако кандидатът
бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено
1
потвърждаване.
Твърди се, че потвърждаването става като клиента получава чрез съобщение по телефон
на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален код, като
кредитополучателят получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след
отварянето му следва да въведе получения от него код.
Твърди се, че преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на
посочен от него телефонен номер, като разговорът се записвал и по този начин той отново
потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Сочи се, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: 0 и
следният имейл: Т, с активиращият код е 5595.
Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е
електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.
Излага се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната
си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма
сигнал, че документът за самоличност е откраднат се сочи, че именно ответникът е
предоставил снимките, следователно тя е изпълнила процедурата по кандидатстване, а не
друго лице.
Твърди се, че кредитополучателят е сключил договор за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му е изпратил съобщение по телефон, с което го уведомил, че
паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Твърди се, че до входиране на заявлението, както и да входиране на исковата молба са
постъпили плащания по договора в размер на 580.73 лв., разпределени, както следва: 193.49
лв. главница, 84.15 лв. договорна лихва, 258.09 лв. неустойка и 45.00 лв. вземания по чл. 7
от Договора.
Сочи се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на
същия е отпуснат кредит с главница в размер на 900.00 лв. /деветстотин лева/, като съгласно
чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно:
касово на каса на „Изи пей“ АД.
Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Договора за кредит вземането на главница в
размер на 900.00 лв. е с 18 ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 50.00 лв. за
периода 27.09.2021г. - 19.02.2023г., като е погасена главница в размер на 193.49 лв., с които
са погасени вземанията с падежна дата 27.09.2021г., 27.10.2021г., 26.11.2021г. и от вноската
за 26.12.2021г. е погасена сума в размер на 43.49 лв. Сочи се ,че е изпратен имейл, чрез
който на датата на получаването му - 15.07.2022г. е надлежно обявена предсрочна
изискуемост, като възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е
предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора.
Направено е искане, в случай, че съда приеме, че няма надлежно обявена предсрочна
изискуеумост, то следва да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на
ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са
непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно
предсрочна изискуемост.
Посочва се, че размерът на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към
момента на формиране на сила на присъдено нещо.
Сочи се, че към дадения момент всички вноски за главница ще са падежирали,
следователно и въз основа на цитираното и задължително, тълкувателно решение, към
момента на постановяване на решението е направено искане да бъде уважена претенцията за
главница в размер на 706.51 лв. за периода 26.12.2021г. - 19.02.2023г.
Твърди се, че договорната лихва е уточнена в Договора, а именно съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3
2
от него лихвения процент е в размер на 40.15 %., като погасена е договорна лихва за периода
28.08.2021г. - 26.11.2021 година, поради което се сочи, че се претендира
договорна/възнаградителна лихва за периода 26.11.2021г. - 24.06.2021г. в размер на 138.60
лв., който период на претендираната договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна
изискуемост.
Сочи се, че за цитираните по-горе суми пред Районен съд Благоевград ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д.
№ 1849/2022г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, което е връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, поради което
за тях се поражда правен интерес да заведат настоящето дело.
Заявява се, че към датата на входиране на исковата молба Кредитополучателят дължи на
Кредитодателя сумата от 845.11 лв., от които: 706.51 лв. главница по предоставения кредит
и 138.60 лв. договорна лихва за периода 26.11.2021 г. - 24.06.2021г., ведно със законна лихва
за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
С Разпореждане № 39/08.01.2023г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на
известния по делото имейл Т на 25.01.2023 година чрез неговото потвърждаване, в който
имейл ответницата е отразила, че на 15-ти ще внесе парите.
В указания от съда едномесечен срок, ответницата не е депозирала писмен отговор.
С определение № 427/13.03.2023г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява, не се явява и
упълномощения от същия процесуален представител, като на 29.03.2023 година е депозирал
молба, с която поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на
предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на
разноските. Представен списък за разноски.
В съдебно заседание ответникът С. Б. С., редовно призована, не се явява.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,
намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.
239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай
ищцовото дружество, чрез пълномощника си в депозирана на 29.03.2023 година молба е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при
наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
3
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото редовно съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощник
в депозирана на 29.03.2023 година молба е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като констатира, че
ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен - преклузивен
срок, не се е явил лично или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно
заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира
че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били
изрично съобщени с нарочно съобщение редовно връчено на известния по делото имейл на
25.01.2023 година чрез неговото потвърждаване - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият
не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание, проведено на 21.04.2023г.,
въпреки редовното си призоваване /по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК/, а също и не е направил
искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото
дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а
именно: Договор за предоставяне на кредит №352142/28.08.2021 година, ведно с Общи
условия към Договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД, имейл за
потвърждение на регистрация в MiniZaem.bg от дата 28.08.2021 година, имейл за одобрение
за заем към MiniZaem.bg от дата 28.08.2021 година, имейл за смяна на паролата в
MiniZaem.bg, имейл от дата 28.08.2021 година от MiniZaem.bg ведно с погасителен план към
Договор №352142, имейл адрес от MiniZaem.bg за напомняне наближаване на падеж на
вноска и закъснение по договор за кредит от дата 07.10.2021 година, имейл от MiniZaem.bg
за нова парола от дата 09.10.2021 година, имейл от MiniZaem.bg за нова парола от дата
10.10.2021 година, имейл адрес от дата 25.10.2021 година от MiniZaem.bg за напомняне
наближаване на падеж на вноска и закъснение по договор за кредит и закъснение по договор
за кредит, уведомителен имейл за просрочие по договор от дата 06.11.2021 година, имейл
адрес от лицето С. И. за предсрочно погасяване на кредит, ведно с отговор MiniZaem.bg от
дата 15.11.2021 година, имейл от MiniZaem.bg за смяна на парола, имейл от MiniZaem.bg до
С. И. за извънредно предложение от дата 07.06.2022 година, имейл от MiniZaem.bg за
предсъдебно известие от дата 07.07.2022 година, копие на документ за самоличност, от
предна и от задна страна, снимка на лице от женски пол, имейл адрес от „Изи Финанс“
ЕООД – известие за предсрочна изискуемост от дата 15.07.2022 година, като следва да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които по
ч. гр. д. № 1849/2022г. по описа на РС-Благоевград е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено произнасяне по разноските, направени
от ищцата както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане
на ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 75,00 лв.-внесена държавна такса по исковото производство
по гр.д. 2737/2022 г. и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от
ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, което според съда
е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и със сторените
процесуални действия от юрисконсулта.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди
с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде
4
осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер от
25,00 лв. държавна такса внесена по ч.гр.д. № 1849/2022 г. и сумата от 50, 00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на
неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 от ГПК, че С. Б. С., с ЕГН **********, с
адрес гр. Благоевград, ж.к. „Е.“ № ДЪЛЖИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с
адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от
Б. И. Н. - управител чрез юрисконсулт А. С. Г., със съдебен адрес гр.София, р-н Триадица,
ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, aп. 1, сумите, за които по ч.гр.д. № 1849/2022г. по описа
на РС-Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 1060/31.08.2022г., а именно: сумата от 706,51 лева (седемстотин и шест лева и петдесет и
една стотинки) - представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 352142 от 28.08.2021 г., сключен между „Изи Финанс” ЕООД и С. Б. С., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
(03.08.2022 г.) до окончателното погасяване; -сумата от 138,60 лева (сто тридесет и осем
лева и шестдесет стотинки) - договорна лихва върху главницата за периода от 26.11.2021 г.
до 24.06.2022 г.
ОСЪЖДА С. Б. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ж.к. „Е.“ № ДА ЗАПЛАТИ
на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. “Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н. - управител чрез юрисконсулт А.
С. Г., със съдебен адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, aп. 1
сумата в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски в
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата от
175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5