РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. гр. Хасково, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20255640100454 по описа за 2025 година
Предявен е от „Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. София, ПК 1797, район „Изгрев", ул. „Лъчезар Станчев" №
3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И.Н.Х.-С. против Е. С. М., ЕГН
**********, с адрес: ***********************, чрез адв. Д.М., съдебен
адрес: гр.София, бул."**********" № 125-2, ет.5, офис 5-3, иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД за осъждането му да заплати на дружеството следните
суми по договор за кредит № *********************** : 1 854.88 лева
падежирала главница, дължима за периода от 16.12.2022 г. до 16.06.2023 г.,
211.12 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от
16.01.2023 г. до 16.06.2023 година, ведно със законната лихва за забава върху
сумата в размер на 1 854.88 лева за периода от депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че на 15.08.2022г. между „Неткредит“ ООД като кредитор и
Е. С. М. като кредитополучател е сключен договор за кредит
№***********************. В изпълнение на задължението си по чл.1, ал.1,
вр. чл.2 от договора кредиторът предоставил заемната сума в размер на
2700лв. чрез системата за плащания на „Изипей“. Съгласно чл.3 от договора за
кредит, Е. С. М. се задължил да върне заемната сума ведно с договорената
възнаградителна лихва на 10 броя анюитетни /равни/ вноски, всяка в размер
на 323лв., обхващащи периода от 16.09.2022г. до 16.06.2023г. Твърди се, че
1
към момента Е. С. М. е погасил сумата в размер на 1164лв. по договора за
кредит в полза на финансовата институция, като последната погасителна
вноска била от 30.12.2022г. Постъпилите от кредитополучателя суми били
разпределени по посочения в табличен вид начин. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
дружеството дължимите суми по договора за кредит
№*********************** в размер на 1854,88лв. – падежирала главница,
дължима за периода от 16.12.2022г. до 16.06.2023г., ведно с обезщетение за
забава за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, 211,12лв. – падежирала възнаградителна лихва,
дължима за периода от 16.01.2023г. до 16.06.2023г. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът намира исковата молба за процесуално допустима и
частично основателна. Не оспорва обстоятелството, че е заплатил на ищеца по
иска по процесния договор обща сума в размер на 1164 лева, което
обстоятелство следвало да бъде отделено за безспорно. Не оспорва и
обстоятелството, че в случай че договора за кредит е валиден и действителен
се дължат претендираните суми заявени в исковата молба. Макар формално
договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондирали на изискуемото съдържание по т. 10
- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката била особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. 3атова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят уреждал като порок от толкова висока степен, че
изключвал валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят нарушил
изискванията на закона и не можел да се ползва от уговорената сделка, което
обосновавало извод за недействителност на целия договор за паричен заем на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10
и 11 от ЗПК. Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен и ответникът
дължи по него връщане само на чистата главница от 2700 лева, от която по
делото било безспорно, че е заплатил 1164 лева, поради което предявения
искът се явявал основателен за сумата от 1536 лева, като за разликата до
пълния предявен размер следвало да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
2
възнаграждение от другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски
кредит № *********************** от 15.08.2022г., по силата на който на
ответника е предоставен от ищеца паричен заем в размер на сумата от 2700
лева, със срок на заема - 10 месеца, платим на 10 месечни вноски, съгласно
погасителен план, инкорпориран в договора, при ГЛП – 40.79 % и посочен
ГПР от 49.35 %; с размер на вноската – 323 лева.
Съгласно чл.4, ал.3 от договора, в срок до края на следващия ден от
сключването му кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора
гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в Общите
условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от
небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 3230
лева със срок на валидност до 17.06.2023г. В случай, че кредитополучателят
не представи гаранция по кредита в установения срок, то той дължи неустойка
с размер на 2090 лева – чл.6, ал.1 от договора, която се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения
погасителен план – чл.6, ал.5.
Не се спори, че заетата сума е била усвоена от ответника, както и не е
спорно обстоятелството, че по договора са били извършвани плащания от
ответника в общ размер на 1164 лева.
С влязло в сила Решение № 336/02.05.2025г., постановено по гр.д. №
1309 по описа за 2024г. на Районен съд – Хасково, е прогласен за нищожен
Договор за потребителски кредит № *********************** от
15.08.2022г., сключен между Е. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес –
гр.Хасково, ***********************, и „Неткредит“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н „Изгрев“, ул.“Лъчезар
Станчев“ /Литекс Тауър/ № 3, ет.10, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22,
вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е процесуално
допустим. Разгледан по същество, в частта за главницата е частично
основателен, а в частта за възнаградителната лихва – неоснователен, като
съображенията за това са следните:
Липсва спор по делото, че между ищецът „Неткредит“ ООД и ответника
Е. С. М. е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит,
по който същият е усвоил заетата сума. Кредитодателят е небанкова
3
финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните
институции, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по
договора имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
С влязло в сила съдебно решение, както бе посочено по-горе, е
прогласен за нищожен процесният Договор за потребителски кредит №
***********************/15.08.2022г., сключен между Е. С. М. и
„Неткредит“ ООД, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
както е в случая, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия по аргумент от разпоредбата на
чл.23 от ЗПК. В този смисъл, ищецът като кредитор принципно може да се
легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената
главница по заемния договор спрямо ответника.
В случая са изложени твърдения, че ответникът е заплатил по процесния
договор сумата в размер на 1164 лева. Липсва спор и че е настъпил крайният
срок по договора за кредит – 16.06.2023г. В тежест на ответната страна е да
докаже плащане на всички дължими по договора суми, което не е направено.
Следователно на присъждане подлежи остатъкът от неплатената сума за
главница в размер на 1536 лева, която съобразно петитума на исковата молба,
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от от датата на
подаване на исковата молба – 09.08.2024г., до окончателното й изплащане,
като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 1 854.88 лева
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното по-горе, иска за присъждане на сумата в размер на
211.12 лева, представляваща падежирала възнаградителна лихва за периода от
16.01.2023г. до 16.06.2023г., като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли изцяло.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК на ищеца се дължат такива,
съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 92 лева за държавна
такса, съобразно доказателствата за реалното им извършване и представения
списък по чл.80 от ГПК. Направено е и искане за присъждане на
4
юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство ищецът се е
представлявал от юрисконсулт и е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ на 100 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото, приключване
разглеждане на делото в едно съдебно заседание и извършените процесуални
действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по
делото, от която ще следва да се присъди сума в размер на 74 лева, съобразно
уважения размер на иска.
По разноските, претендирани от ответника:
Следва да бъде определено възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл.38 от ЗАдв. По отношение на размера
на хонорара, който следва да се определи в полза на адвоката, съдът намира
следното:
Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените
размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата
във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки
са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено
на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от
постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
5
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по - горе принципни съображения и като взе предвид
липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на трайна и
безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от
адвоката процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на
писмени молби по делото, решаването на делото в едно съдебно заседание,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, следва да се определи възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело в размер на 200 лева. Към тази сума следва да се прибави
и 40 лева ДДС по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което да бъде
заплатено от ответника. Според настоящия съдебен състав, върху
адвокатското възнаграждение, вкл. при договори за правна защита и
съдействие, сключени на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ДДС следва да бъде
начислен, като данъчната основа се формира от минималното адвокатско
възнаграждение съгласно НМРАВ. В тази насока се споделя съдебната
практика, обективирана в Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1544/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова; Определение №
50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2022 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Татяна Върбанова; Определение № 266 от 18.04.2019 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1913/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова;
Определение № 64 от 1.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 453/2016 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Емил Марков и доколкото в случая упълномощения от
страната адвокат безспорно е регистриран по ДДС, то върху определения от
съда размер на адвокатското възнаграждение е добавен ДДС. В тази връзка
съдът не споделя направеното възражението на ищеца за прекомерност на
договорения от ответника хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян
по размера си, а се определя от съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН **********, с адрес:
***********************, чрез адв. Д.М., съдебен адрес: гр.София,
6
бул."**********" № 125-2, ет.5, офис 5-3, да заплати на „Неткредит" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1797,
район „Изгрев", ул. „Лъчезар Станчев" № 3 (Литекс Тауър), ет.10, сумата от
1536 лева, представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на
основание чл.23 от ЗПК, по Договор за потребителски кредит №
***********************, сключен на 15.08.2022г. между Е. С. М. и
„Неткредит“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.08.2024г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 1 854.88 лева и иска в частта за присъждане на
сумата в размер на 211.12 лева, представляваща падежирала възнаградителна
лихва за периода от 16.01.2023г. до 16.06.2023г., като неоснователен -
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН **********, с адрес:
***********************, чрез адв. Д.М., съдебен адрес: гр.София,
бул."**********" № 125-2, ет.5, офис 5-3, да заплати на „Неткредит" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1797,
район „Изгрев", ул. „Лъчезар Станчев" № 3 (Литекс Тауър), ет.10, сумата от
общо 166 лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно
уважения размер на иска.
ОСЪЖДА „Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ПК 1797, район „Изгрев", ул. „Лъчезар Станчев" № 3
(Литекс Тауър), ет.10, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.",
БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя Д.М.М., на основание
чл.38, ал.1 вр. ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 240 лева с включен
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
7