МОТИВИ:
Производството е
образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението е против С.Н.Т. за извършено
престъпление по чл. 343 б ал.2 от НК за това, че на 27.02.2010 г. в гр.
Пазарджик е управлявал МПС - лек автомобил марка "ВАЗ", модел
"2103" с ДК № РА ****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно 2.04 на хиляда, установено по надлежният ред - с Протокол
за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръв и урина №
164/01.03.2010 г. на Специализирана химическа лаборатория при "МБАЛ"
- АД - гр. Пловдив.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за постановяване на осъдителна присъда
.
Защитника
на подсъдимият пледира за оправдателна присъда по обвинението за извършено
престъпление по чл. 343б ал.2 от НК, като навежда доводи, че действията на
подсъдимият покриват състава на чл. 343б ал.1 от НК. Моли наказанието да бъде
определено при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен и изразява
съжаление за извършеното.. Моли да му се наложи минимално наказание.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвокупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На
27.02.2010 г. около 01.15 часа в гр.
Пазарджик след употреба на
алкохол, подсъдимият С.Т. управлявал
лек автомобил „ВАЗ” 2103 с ДК№ РА ****. На
булевард „Христо Ботев” подсъдимият Т.
бил спрян за проверка от свидетелите Б. и Г. –
полицейски инспектори в звено „Пътен контрол” при РУ на МВР – гр.
Пазарджик, които се намирали на указаното място в изпълнение на служебните си
задължения. Повод за проверката
инициирана от полицейските служители станало неправолинейното движение с което подсъдимият управлявал лекия автомобил.
Установявайки
контакт с подсъдимия св. Б. установил
видими признаци на пияно състояние,
поради което го изпробвал с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с инв.
№ 0085, електронната скала отчела 2.21 промила наличие на алкохол. В тази
връзка н подсъдимият бил съставен АУАН № 328/27.02.2010 г., който той подписал със следното възражение: „не съм
пил, не съм залитал и криволичил”.
На
подсъдимия бил издаден ТМИ № 0312320, с който му било указано в срок до 45
минути да се яви и да даде кръвна проба
в ЦСМП гр. Пазарджик. Подсъдимият спазил това разпореждане и в 02.00 часа на
27.02.2010 г., придружен от полицейските служители се явил в ЦСМП – гр. Пазарджик, където му
било извършено медицинско
освидетелстване от д-р Т. и му била взета кръвна
проба.
Видно
от приложения Протокол № 164/01.03.2010 г. за химически анализ
на кръвна проба, издаден от СХЛ при
„МБАЛ” АД - гр. Пловдив,
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към инкриминираната дата
е със стойност 2.04 промила.
Тази фактическа обстановка по делото се установи
въз основа на обясненията на подсъдимия, на показанията на св. Барабаров, св. Г.,
както и въз основа на писмените доказателства, прочетени по реда на 283 от НПК
с оглед приобщаването им към доказателствения материал.
Подсъдимят се признава за виновен.дава обяснение,
че деянието прочетеното по обвинителния акт е извършено от него – след като употребил алкохол се качил на
лекия си автомобил и бил спрян за проверка като се установило наличие на повече
от допустимото съдържание на алкохол. Твърди, че управлението на автомобила се
наложило, тъй като му станало лошо и трябвало да си купи лекарства.
От показанията на св. Барабаров се установи, че на
инкриминираната дата и час бил дежурен автопатрул заедно със св. Г. Двамата
забелязали автомобил движещ се зигзагообразно и предприели действия по спирането
му. След извършена проверка се установило, че водач на МПС е подс. Т..
Последният бил видимо пиян, което наложило тестването му с техническо средство
„Дрегер”. Скалата на уреда отчела алкохол в издишаният от подсъдимият въздух
над 1.2 промила на хиляда.За това му
бил издаден ТМИ № 0312320, с който му било указано в срок до 45 минути да се
яви и да даде кръвна проба в ЦСМП гр.
Пазарджик. Подсъдимият спазил това разпореждане и в 02.00 часа на 27.02.2010
г., придружен от полицейските служители
се явил в ЦСМП – гр. Пазарджик.
На водача бил съставен АУАН. От депозираното
писмено заключение, изготвено в резултат на химическото изследване на кръвта, е
видно, че съдържанието на алкохол във взетата кръвта проба на подсъдимия е било
2.04 на хиляда.
От приложеното свидетелство за съдимост на
подсъдимия се установи, че същият към датата на извършване на настоящото деяние
е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК за същото деяние с решение по НАХД № 59/01г. по описа
на РСП, с присъда по НОХД № 777/02г..
За извършено престъпление по чл. 339 ал.1 от НК е
осъден по НОХД 1559/03г. по описа на РС
Пазарджик на 2г. лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е
отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. С присъда
по НОХД № 16/84г. по описа на ПРС е осъден на 1г. лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 от НК - изтърпяването на наказанието
е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. За
извършено престъпление по чл. 157 ал. 1 пр.1 и 2 от НК е осъден на 2г. лишаване
от свобода съгласно присъда, постановена по НОХД № 37/86г.
Като съобрази данните по делото от фактическа
страна, съдът намери от правна, че като е управлявал на посочената дата МПС с
концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда – а именно 2.04 промила, което е било
установено по надлежен ред с химическа експертиза на взетата кръвна проба,
подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 343
Б, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на деянието си, а именно че е управлявал МПС след като е употребил
повече от допустимото количество алкохол, като се е отнасял безразлично към това.
Предвид изводите на съда за обективна и субективна
съставомерност на извършено от
подсъдимия виновно престъпление по чл. 343 б ал.1 от НК, съдът го призна за
виновен в извършването на такова престъпление.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
се съобрази с изискванията на чл. 54 от НК за неговата индивидуализация, както
и с целите,които следва да се постигнат с налагането му, визирани в чл. 3 НК.
Обществената опасност на деянието се прецени като
висока с оглед високата концентрация на количеството на алкохол в кръвта на
подсъдимия.
Съдът прецени като висока обществената опасност и
на подсъдимия – същият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер. Освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК
за същото деяние.
Като подбуди
за извършване на деянието си отчете незачитане на установения в страната правов
ред.
Предвид горната преценка на критериите по чл. 54 от НК съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване
на закона и на добрите нрави, както и за постигането на личната и генералната
превенция от реализиране на наказателната отговорност, че на подсъдимия следва
да се наложи наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи на
основание чл. 61т.3 от ЗИНЗС при първоначален ОБЩ режим в затворническо
общежитие от открит тип. Неприложим по отношение на подсъдимия се оказа
института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК с оглед данните, че към
момента на извършване на деянието си подсъдимият е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление от общ
характер на лишаване от свобода, като не е настъпила реабилитация.
На основание чл. 343г от НК съдът постанови по
отношение на подсъдимия и лишаване от правото да управлява МПС за срок от три
години.
Подсъдимият е бил освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 а от НК за същото
деяние с решение по НАХД № 59/01г. по описа на РСП, с присъда по НОХД №
777/02г..
Предвид изтичането на абсолютната давност съгласно
чл. 82 ал.4 от НК подсъдимият бе оправдан по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б ал. 2
във вр. с ал.1 от НК.
На основание чл. 169 от НПК в тежест на подсъдимия
с оглед изхода на делото се възложиха разноските по делото в размер на 25 лв. за
експертиза.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: