Р Е Ш Е Н И
Е №
1189
Гр.Пловдив,
22.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 17.10. две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№1935/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно по реда на чл.8 от Закона
за защита от домашно насилие.
Образувано е по жалба на Г.В.П.,ЕГН **********,*** срещу решение №2745
от 02.07.2019 г. по гр.д.N1226/2019 г. на Пловдивския
районен съд – 18 гр.с., с което е задължен
да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо З.В.К. с ЕГН **********
и малолетното им дете В. Г. П. с ЕГН **********;забранено му е да приближава
пострадалото лице и малолетното им дете, жилището
,
което обитават, местоработата на молителката
и местата им за социални контакти и
отдих за срок от 6 месеца, считано от 02.07.2019 г.; временно е пределил
местоживеенето на детето при майката за срок от 6 месеца, считано от 02.07.2019
г.; осъден е да заплати глоба в размер на 200 лв. по сметка на ПРС, 25 лв.ДТ и
разноските на молителката в размер на 762 лв.
Изложени са съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на
друго такова, с което искът да се отхвърли иска. Не е направено искане за
присъждане на направените разноски.Направено е възражение за редуциране на
адвокатския хонорар, платен от въззиваемата поради прекомерност.
Въззиваемата З.В.К. чрез адв.Н.М.,***– взема
становище, че жалбата е неоснователна.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и наведените доводи от страните, намира за
установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.4 и сл.от ЗЗДН.
Въззивникът навежда оплаквания, че не е доказано по
делото, че е упражнено домашно насилие, че решението на ПРС е необосновано, тъй
като твърдяното в молбата и декларацията по чл.9 от ЗЗДН не е доказано; че
решението е основано на лъжливите твърдения на молителката, които не
съответствуват на действителната фактическа обстановка, тъй като има противоречие
между декларацията на молителката по чл.9 от ЗЗДН и показанията на доведения от
нея свидетел С. Д., от които се установява, че същата вечер не е употребявал
алкохол; счита, че в действителност като се прибрал вечерта на 23.12.2018 г.
сварил въззиваемата да разглобява любимата играчка на детето и да хвърля
частите й, да удря детето по ръката, след което се опитала да удари и него.
Ищцата е подала молба за защита от домашно насилие,
извършено от
Лице, с което живее на съпружески начала, на 23.12.2018 г. Излага се следната фактическа
обстановка: на 23.12.2018 г., около 20ч.
П. се прибрал в къщи пиян и още с влизането си започнал да я удря с юмруци по
тялото, да я хваща за главата и шията и да я удря в стената като едновременно с
това я обвинявал, че е счупила играчките на детето и му откраднала 50 лв.;
казал, че ще я вкара в лудница и ако иска да вземе въже и да се обеси или да
скочи от балкона. В следващ момент П. хванал двата й крака и ги сложил върху горещия радиатор като й
крещял и обиждал с думите: „боклук, кречетало, колибарка, селянка, виж си
зурлата на както приличаш, само знаеш да риеш в земята, на 40 години никой не
те е взел, взел съм те аз“. Горното се развивало пред детето, което се
стресирало и разплакало;П. сложил пръст на челото на детето все едно, че е
насочил пистолет и му казал да не се притеснява, защото е намерил адвокат,
приготвил е 10000 лв., купил си е пистолет и с него ще убие майка му.Детето се
стреснало и забило поглед в една точка, не могло да заспи цяла нощ от стрес. Тя
се обадила на тел.112 и дошла лекарка, която я прегледала, а след нея и
полицаите. От ппреживения стрес и болки в гръбначния стълб, глава и краката,
ищцата не могла да заспи цяла нощ. Счита, че горното съставлява домашно
насилие, поради което е искала от съда спрямо ответника да се наложат мерките
по чл. 5, ал.1, т.1,3 от ЗЗДН.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в
която е изложена гореописаната обстановка.
Ответникът е лице по чл.3,т.1 от ЗЗДН, искът е подаден
в 1-месечен срок от твърдяното домашно насилие, поради което е допустим.
По делото са разпитани свидетелите Ж. К. – майка на
ищцата, С. Д. – без родство и двамата полицаи – П. А. и И. Т.
Св.Ж. К. установи, че около 21,30 ч на 23.12.2018 г.
З. й се обадила като плачела й казала, че Г. я е бил пред детето, обиждал я, че
е селянка и кръшкало, заплашил я, че ще вземе детето, че ще я убие сложил й
краката на радиатора. Когато дъщеря й дошла при нея след 3-4 дни, свидетелката
видяла, че тя имала синини по краката, по ръцете, а на двата крака - изгоряло.
Св.Д. установи, че около 19 часа на 23.12.2019 г. Г.
дошъл с колата, за да вземе баща си в заведението „****“, не бил употребил
алкохол.
Св.П. А. установи, че когато отишли на адреса след
сигнала на 112, жената твърдяла, чи има нанесен побой от съпруга й, нямало
видими следи от удари, била видимо разстроена, плачела, нервна. Мъжът отрекъл
да е посягал на съпругата си; на свидетеля не му е направило впечатление П. да
е употребил алкохол.
Св.И. Т. установи, че жената е заявила, че съпругът
често злоупотребявал с алкохол и като се приберял в къщи тормозил като нея,
така и сина им; госпожата нямала сели от удари, от изгаряния, нито от синини;
била разстроена, притеснена и плачела. На ръката си показала, че има някакво
зачервяване, зотова бил извикан на място екип на спешна помощ. Детето било
спокойно, играело си на земята и видимо не било разстроено.
По делото са приети следните медицински документи: фиш
за спешна медицинска помощ, в който е записано, че екипът е пристигнал в 20,07
часа на 23.12.2018 г. лист за преглед на пациент от 26.12.2018 г. в дома и е
констатирал, че жената е в тревожно състояние; лист за преглед на пациент от
26.12.2018 г., в който е записано, че при прегледа на З.К. са констатирани
множество хематоми по долни и горни крайници; от амбулаторен лист от 27.12.2018
г. е видно, че са установени
кръвонасядания по корема, по горните и долните крайници, повърхностни травми на
гръдния кош, гърба и таза, лекостепенно мозъчно сътресение- предписан е покой и
домашно лечение за 5 дни; СМУ №1437/27.12.2018 г.2018 г. /л.14 от д.РС/, от
който е видно, че ищцата е освидетелтвувана от д-р К.Х. при УМБАЛ „****“***,
при което е установено наличие на повърхностна травма на гръдния кош, гърба и таза, лекостепенно мозъчно
сътресение, кръвонасядания по корема, по горните и долните крайници, които
увреждания отговарят по начин и време да са получни така, като е отразено в
предварителните сведения- вселдствие от нанесен й побой с юмруци по главата и
тялото, бутане и блъскане в стената.
ПОС намира,
че така представените писмени доказателства доказват изложената в ИМ фактическа
обстановска, поради което се налага
извода, че при очерталият се конфликт между страните на дата 23.12.2018 г.,
въззивникът е удрял, блъскал и обиждал въззиваемата в присъствието на тяхното
дете, което при всички случаи се е отразило негативно върху психиката му и
съставлява упражнено физическо и психическо насилие по отношение на майката и и
психическо насилие по отношение на детето.
От така събраните доказателства ПОС намира, че
въззивникът, върху когото лежи доказателствената тежест за опровергаване на
подадената от въззиваемата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН - не е ангажирал
такива доказателства. Не са ангажирани доказателства от въззивника за различна
от приетата обстановка, а именно, че въззиваемата е агресивна по отношение на
детето, че е хвърляла предмети по съпруга си и се е опитала да го удари.
Ето защо съдът намира за доказани обстоятелствата по исковата молба;
извършеното съставлява акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от ответника, поради което искът следва да
се уважи.
ПОС намира, че по отношение на ответника следва да се приложат мерките
за защита от домашно насилие визирани в чл.5 ал.1 т.1 и 3 от ЗЗДН по отношение
на З. К. за срок от 6 месеца, считано от постановяване на решението на РС, а по
отношение на детето - за срок от 4 месеца, считано от постановяване на
решението на РС, т.е. до 02.11.2019 г. Съдът намира, че по-голям срок на мерки
за защита на детето би се отразило негативно върху отношенията баща-дете, тъй
като от постановяване на заповедта за незабавна защита от 23.01.2019 г. до
настоящия момент са изминали 9 месеца, през който период бащата не е
контактувал с детето, както и че новият
срок за защита на детето е достатъчен за постигане целта на закона –
възстановяване на негативното психологическо въздействие на преживяното от
детето като свидетел на домашното насилие от 23.12.2018 г. За да постанови този резултат по отношение на
малолетното дете съдът съобрази и показанията на разпитаните по делото
свидетели полицаите П. А. и И. Т., пристигнали между 22 ч.- 23 ч. на 23.12.2019
г. в семейното жилище след подадения сигнал по тел.112, непосредствено след
инцидента. Св.А. установи, че по време на посещението детето било гушнато в
баща си, не е плачело, нито има спомен да е било разтревожено, а св.Т.
установи, че са заварили детето да си играе с играчки в хола. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като непосредствени и обективни, поради което
счита, че следва да се намали срока на
превенцията по отношение на детето с оглед събраните доказателства за
отражението на психическото насилие върху него.
По отношение на разноските: Въззваемата е заплатила 600 лв. адвокатско
възнаграждение, видно от представения списък на разноските. Направено е искане
за редуцирането му поради прекомерност. Съдът като прецени фактическата и
правна сложност на делото и като взе предвид, че във въззивното производство е
проведно 1 о.з. без разпит на свидетели и събиране на нови доказателства,
намира, че възражението за прекомерност е основателно – платеният адв.хонорар
следва да се редуцира до минимума по наредбата, който съгласно чл.22 от Наредба
№1/9.7.2004 г. за мин.размери на адв.възнаграждения, е 400 лв. С оглед
частичното уважаване на въззивната жалба, въззиваемата има право да й се
присъдят направените разноски по съразмерност /400/2 + 200х4/6/, т.е. сумата
333,33 лв.
По изложeните
съображения, ПОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2745 от 02.07.2019
г. по гр.д.N1226/2019 г.
на Пловдивския районен съд – 18 гр.с.,В ЧАСТТА, с което е задължен Г.В.П.,ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З.В.К. с ЕГН
********** и малолетното им дете В. Г. П. с ЕГН **********; забранено му е да приближава
пострадалото лице и малолетното им дете, жилището
,
което обитават, местоработата на молителката
и местата им за социални контакти и
отдих за срок от 6 месеца, считано от 02.07.2019 г.- по отношение на
майката и 4 месеца по отношение на детето; временно е определил местоживеенето
на детето при майката за срок от 6 месеца, считано от 02.07.2019 г.; осъден е
да заплати глоба в размер на 200 лв. по сметка на ПРС, 25 лв. ДТ и разноските
на молителката в размер на 762 лв.
ОТМЕНЯ решение №2745
от 02.07.2019 г. по гр.д.N1226/2019 г. на Пловдивския
районен съд – 18 гр.с., в частта, с което е задължен Г.В.П.,ЕГН
********** да приближава
малолетното им дете В. П., жилището , което обитава и местата
за социални контакти и
отдих на детето за срока за разликата над 4 месеца до постановеният срок
от 6 месеца.
ОСЪЖДА Г.В.П.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на З.В.К.
с ЕГН ********** сумата 333,33 лв.-
разноски по делото пред ПОС – по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: