Решение по дело №1034/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на деветнадесети май 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Мирослав Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1034 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от  директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 449/31.03.2022г. постановено по НАХД № 20213110201590/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав,  с което е отменено НП № 03-013204/30.09.2020г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено в цялост НП.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на  касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 449/31.03.2022г. постановено по НАХД № 20213110201590/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав,  с което е отменено НП № 03-013204/30.09.2020г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което е наложена на „ВИВЕГО“ ЕООД имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ в размер на 5000лв.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 17.09.2020г. служителите на ДИТ Варна Р.П. и Р.Б. посетили районна на Зеленчукова борса, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство. Пред едно от складовите помещения на борсата служителките видели г-н М. П. и г-жа Л.П., съпруга на г-н П., да продават грозде. Гроздето било в щайги, поставени на тротоара пред складовото помещение. На тротоара се намирали и уредите ползвани от г-н П. за продажбата на гроздето, между които и машина за мелене на грозде. За нуждите на дейността си, г-н П. ползвал ток и вода от складовото помещение. Помещението било наето от „ВИВЕГО“ЕООД.

Проверяващите се легитимирали и поискали да разговарят с управителя на склада. Г-н П. свързал служителите на ДИТ Варна с управителя на дружеството, който пред проверяващите посочил, че не знае за какво става въпрос. В хода на проверката г-н П. представил сертификат за произход на винено грозде, предназначено за производство на вино и фактура с дата 08.09.2020г. за продажбата на 1852кг. бяло грозде на  „ВИВЕГО“ЕООД.

Инспекторите представили на г-жа П.декларация по чл.402 от КТ и поискали от нея да я попълни. Г-жа П.вписала в декларацията в графа „работя в предприятие“ – „ВИВЕГО“ ЕООД, в графа за дата на започване на работа – 08.09.2020г., в графата „обект“ – склад гр.Варна, Зеленчукова борса, в графата работно време – от 08.00ч. до 18.00ч., за длъжност е посочено „продавачка“, с направено допълнение, че е наета да мели и продава грозде, относно почивките е вписано, че е без почивен ден, а в рамките на работния ден – 1 час. Посочено е, че има сключен трудов договор, както и че ще получава трудово възнаграждение от 450лв.

След проверката на обекта на дружеството била връчена призовка за явяване в ИТ на 23.09.2020г. и за представянето на документи относно възникването и прекратяването на трудовите правоотношения, отчитането на работното време. Констатациите от проверката били описани в констативен протокол.

За констатираното нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ бил съставен АУАН.

На 28.09.2020г. в ИТ били внесени възраженията на г-жа П., в които последната сочела, че няма нищо общо с „ВИВЕГО“ЕООД, а само собственикът на дружеството е услужил с ток и вода на съпругът й – П., на когото тя помагала в деня на проверката.

Въпреки посоченото възражение АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове.

Посочил, че от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на въззивното дружество е това дали същото е имало качеството на работодател спрямо г-жа П.към датата на проверката и приел, че от доказателствата събрани от АНО и в хода на въззивното производство не се констатира, че г-жа П.е полагала труд за „ВИВЕГО“ЕООД. Съдът посочил, че г-жа П.е била установена по време на проверката пред обект, стопанисван от дружеството, но че този факт не е достатъчен за да се изведе извод за наличие на трудово правоотношение между г-жа П.и дружеството. Съдът е приел, че липсват безспорни доказателства, че г-жа П.е престирала труд за дружеството, т.к. тя и съпругът й са продавали гроздето на тротоара пред склада, а не в самия склад, както и, че са ползвали ток и вода от склада на дружеството. Този факт, въззивният съд посочил за недостатъчен за да бъде прието, че дружеството е работодател на г-жа П.

Районният съд посочил, че твърдението на проверяващите, че лицето е представило Сертификат и фактура за произхода на гроздето, също не е достатъчно, за да бъде изведен извод за наличие на трудово правоотношение между „ВИВЕГО“ ЕООД и г-жа П.на съображение, че г-н П. сочи, че се занимава с търговия и разнос, както и че карал грозде на дружеството две седмици преди проверката (каквито доказателства има и по преписката). Съдът е констатирал липсата на доказателства, че продаваното от г-н П. и г-жа П.грозде е същото, за което са представени фактурата и сертификата на съображението, че фактурата е за извършена продажба на 08.09.2020г., а проверката на служителите на ДИТ Варна е извършена на 17.09.2020г. Съдът е констатирал от показанията на г-жа П., че машината за мелене на грозде е собственост не на дружеството, а на г-н П. и е посочил, че проверяващите не са положили усилия да съберат в хода на извършената проверка данни, например относно това от кога П. продава грозде пред склада на дружеството, както и дали гроздето продавано от г-н П. е от същия вид като гроздето по представената фактура. Последното съдът е приел за съществено, т.к. г-жа Б.(служител на ДИТ Варна) е посочила, че при проверката не е установено грозде в склада на дружеството и, че гроздето е било разположено пред склада.

Въззивният съд е посочил, че за да е налице трудово правоотношение следва работника да е нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т.н. и е констатирал, че в показанията си пред съда г-н П. е потвърдил, че се е намирал пред обекта на дружеството по време на проверката и, че е продавал грозде, но заявява, че не е работил за него, а гроздето продавал за себе си и съпругата си.

Съдът е констатирал, че г-жа П.е попълнила и подписала лично декларацията по чл.402 от КТ и, че в нея е посочила, че работи във „ВИВЕГО“ ЕООД от 08.09.2020г., като е наета да продава грозде, че има сключен трудов договор с дружеството, а пред съда е заявила, че е посочила пред проверяващите, че гроздето е на съпруга й и че той има сключен договор с „ВИВЕГО“ ЕООД, както и че е попълнила декларацията с помощта на проверяващите, които са й казвали какво да попълва. Съдът е направил извод, че декларацията е попълнена с помощта на проверяващите от датата вписана като дата на начало на трудовото правоотношение в нея (датата на издаване на фактурата) и е кредитирал показанията на г-жа Р.П(служител в ДИТ), съгласно които лицата попълващи декларациите винаги задавали въпроси, на които им било отговаряна какво трябва да впишат.

Съдът е посочил, че в хода на административнонаказателното производство и във въззивното производство не са събрани категорични доказателства за работно време, за почивки, а и за уговорено трудово възнаграждение с П.в деня на проверката, а и  същата посока са били свидетелските показания на г-н П.. Съдът е констатирал и, че в хода на административнонаказателното производство г-жа П.е депозирала възражения, в които също е посочила, че няма нищо общо с наказаното дружеството, като вместо да извърши разследване на спорните обстоятелства по проверката, административнонаказващият орган е издал наказателното постановление.

На констатираните факти и направените изводи и, по-конкретно поради това, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин наличието на трудово правоотношение между г-жа П.и „ВИВЕГО“ ЕООД към деня на проверката, съдът е приел, че административното обвинение не е доказано – проверяващите не са установили с категоричност чия собственост е била продаваната стока – грозде, чия собственост са използваните за продажбата уреди, както и дали в обекта се съхранява стока от продаваната. На горното направил извод, че не е установено че дружеството е имало качеството на работодател по отношение на г-жа П.към 17.09.2020г., поради което приел че НП е издадено в нарушение на материалния закон и го отменил.

Касационната инстанция прецени решението на районния  съд за валидно и допустимо , но неправилно поради погрешно прилагане на материалния закон. В хода на извършена проверка на 17.09.2020г. от служители на дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Варна  лицето Л.П. писмено е декларирало, че продава грозде  и осъществява мелене на същото срещу месечно възнаграждение от 450 лв. , платимо от „ Вивего“ “  ЕООД и истинността на тези данни е удостоверена с положен подпис. Автентичността  на тази декларация не се оспорва в хода на съдебното обжалване на НП. Изрично в същата декларация е вписано, че местоработата на П.е пред склад на „ Вивего“ ЕООД.  В хода на  проверката от ДИТ е била представена фактура , сочеща  че „ Вивего „ ЕООД е закупило на 08.09.2020 г. 1852 кг бяло грозде. От разпита на  свид. Радостина Боянова, очевидец на нарушението , се констатира полагане на труд от Л.П. на 17.09.2020г. под формата на продажба на грозде . При тези непротиворечиви помежду си фактически данни , събрани от различни доказателствени източници , се потвърждава  достоверността на описаните в АУАН и НП юридически факти- полагане на труд от Л.П. в полза на „Вивего“  ЕООД без да е сключен писмен трудов договор между страните. Твърдението на  работничката Л.П. при разпита й в производството пред ВРС, че всъщност е помагала на мъжа си, е недостоверно и е обусловено от нейната заинтересованост поради факта  заради нейните действия по продажба на грозде на „Вивего“ ЕООД е било наложена имуществена санкция на това търговско дружество.

Относно справедливостта на наложената санкция, съдът съобрази разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., за всяко отделно нарушение.

С НП наказващият орган е определи размер на санкцията от 5000лв., но не и изложил никакви мотиви , подкрепящи справедливостта на  този размер на имуществената санкция. При липсата на събрани сведения за предходни нарушения на трудовото законодателство от „Вивего“ ЕООД  и отсъствие на установени от наказващия орган отегчаващи отговорността обстоятелства имуществената санкция следва да изменена до законоустановения минимум от 1500 лв.

В обобщение атакуваното съдебно решение подлежи на отмяна и вместо него следва да се постанови изменение на НП .

Молбата на касационния жалбоподател за присъждане на юриск. възнаграждение  е депозирана след приключване на устните състезания по делото. Постъпила е в деловодство на АдмС Варна на 20.05.2022г. Съдът констатира, че е изпратена чрез Български пощи АД на 19.05.2022г. Искането за присъждане на разноски, включващо и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за да бъде допустимо за разглеждане следва да е направено в срока по чл.80 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. Разпоредбата на чл.80 от ГПК е специална, като уреждаща само производството по присъждане на разноски, поради което за това производство не се прилага правилото на чл.62, ал.2 от ГПК. На изложеното съображение молбата на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не подлежи на разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 449/31.03.2022г. постановено по НАХД № 20213110201590/2021г. по описа на ВРС, ХХХVІ състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-013204/30.09.2020г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с като намалява размера на наложената на „ВИВЕГО“ ЕООД имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ от 5000лв. на 1500лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2. 

                                                            /подписвам с особено мнение:

                                                            Марияна Ширванян/

 

 

 

 

 

Особенно мнение на съдия Марияна Ширванян:

 

Не съм съгласна със становището на болшинството от решаващият касационен  състав за неправилност на съдебния акт. Съображенията за това са следните:

1./Намирам за правилни изводите на въззивния съд за наличие на нарушение във формата на НП изразяващо се в липса на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В разглежданото НП са направени само изводи във вид на съобщително изречение относно качеството на наказаното дружество. Липсва пълно описание на констатираните факти – напр. не е посочено къде са се намирали т.н. работници (в склада или само пред него), в момента на проверката извършена ли е продажба, в склада имало ли е грозде от вида на изложеното пред склада. Описанието на всички факти е необходимо с цел установяването на извършване напр. на данъчни нарушения (извършване на търговска дейност лично от установените на място лица, но без предварителното уведомяване на НАП за това, извършването на продажби без да имат регистриран ЕКАФП и без да издават фискални касови бележки за същите, както и без да са представени надлежните документи за произхода на стоката, за нейното количество и за данните от фитосанитарния контрол и др.), на нарушения свързани с наредбите на Община Варна за извършване на търговска дейност (използване на тротоара за търговска цел, без да е заплатена дължимата за това такса и без сключване на надлежен договор за услугата – изхвърляне на амбалаж), др… Липсата на описание на фактите в НП препятства разкриването на действително извършеното нарушение/нарушения. На изложените съображения намирам, че правилно съдът не е кредитирал данните в декларацията подписана под диктовката на проверяващия орган от г-жа П..

НП има правораздавателен характер[1] (и това не се променя в случаите, в които с него се налага имуществена санкция на юридическите лица). С него се засяга по неблагоприятен начин правната сфера на лицето, чиято административно наказателна отговорност е реализирана и в този аспект са поставени в закона императивно изискванията по отношение на производството по издаването му и формата му. Тези изисквания следва да се спазват от АНО при упражняването на административно наказателните му правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за спазването на тези изисквания от АНО. Нарушението на формата на НП е винаги налице, когато вместо да бъдат описани фактите, констатирани при проверката на контролните органи и да бъдат посочени нарушените разпоредби и направени съответните изводи за  съставомерност на деянието, АНО описва в НП фактите бланкетно, частично само чрез признаците закрепени в сочената като нарушена разпоредба, както е постъпил и в разглеждания случай. А това поставя два въпроса: 1. дали фактите са настъпили в съответствие с изводите на АНО? Тази проверка няма как да бъде направена от съда поради липсата на описание на фактите в НП. И 2. Не представлява ли липсата на пълно описание на фактите в НП нарушение на чл.6, т.3, б.а от ЕКПЧ и като последица от това конфискацията на притежанията на дружеството, каквото безспорно се явява налагането на имуществената санкция не е ли в нарушение на чл.1, изр.второ от Протокол 1 към ЕКПЧ.

Както вече беше посочено НП по същността си е правораздавателен акт и като такъв следва да бъде надлежно мотивиран[2]. Изискването на мотиви е свързано с една от спецификите при оспорването на НП – на административнонаказващият орган е дадена възможност да защити пред въззивния съд законосъобразността на НП. В производството пред районния съд в тежест на АНО е да докаже, че правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на наказаното лице[3].

 

2./Приложената от АНО разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ е препращаща към разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.

Разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е бланкетна. Тя не регламентира конкретно състава на нарушението, а препращаща към уредени задължения и забрани за поведението на работодателя въведени чрез посочените в нея разпоредби на КТ. Тази законодателна техника е в противоречие с разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), защото съставът на конкретното нарушение не е фиксиран в правната норма, а се извлича от други разпоредби чрез тълкуване по препращане.

Начинът на формулиране на разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е следният: „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение“.

Съставът на задължението на работодателя по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.61, ал.1 от КТ посочени като нарушена в НП се извлича чрез тълкуване. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ предвижда следното: „Трудовият договор се сключва в писмена форма“. Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ е със следното съдържание: „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.“, а от своя страна нормата на чл.1, ал.2 от КТ поставя изискване отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения.

От анализът на трите цитирани норми по тълкувателен път се извличат съставомерните признаци на нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на дружеството. Те могат да се обобщят до следното: дружеството не е сключило в писмена форма трудов договор с г-жа П.преди постъпването й на работа. Този начин на установяване на съставомерните признаци на административното нарушение, едва в хода на административнонаказателното производство и при тълкуването на множество разпоредби е в противоречие и с изискването на чл.7, т.1 от ЕКПЧ, за налагане на наказания на лицата. Съгласно тази разпоредба на ЕКПЧ деянията, за които се налагат наказания (административни, наказателни или дисциплинарни) следва да са отнапред квалифицирани като нарушения (т.е. да са установени от закона състави на нарушения).

При липсата на отнапред ясно дефинирани с разписване на съставомерните признаци на нарушенията (вместо препращането към разпоредби на КТ, някои от които дори не съдържат регламентация на задължението на субектите, а само установяват формата на съставянето на конкретен документ) разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ, предполага налагането на административни наказания чрез препращане и тълкуване, което е в противоречие с чл.46, ал.3 от ЗАНН вр. чл.5, ал.3 от Конституцията на Р България.

Предвид изложеното и на горните съображения намирам, че оспореното решение на въззивния съд е правилно.

 

Съдия: