Р Е Ш Е Н И Е
№ 620
13.12.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №858 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба от М.С.С. ***, подадена чрез пълномощника й адв.В.Ч., с посочен по
делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-296-1/04.08.2021 г.
на Директора на Териториално поделение (ТП) на Национален осигурителен институт
(НОИ) – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №РВ-3-26-00942517/24.06.2021 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателката
твърди, че оспореното решение било неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.
В него били игнорирани възраженията относно нейната добросъвестност при
получаване на разпоредените за възстановяване обезщетения от ДОО. Заявява, че с
посоченото в административния акт придружително писмо от 19.09.2019 г. било
заявено изплащане на обезщетения от ДОО с приложения №9 към болничен лист за
периода от 03.08.2019 г. до 05.09.2019 г. Сочи, че съгласно утвърдената съдебна
практика, добросъвестността се предполагала до доказване на противното.
Административният орган неправилно бил извел правен извод, че била налице
недобросъвестност, при положение, че при изплащане на обезщетенията от ДОО,
длъжностните лица към ТП на НОИ – Хасково били кредитирали изцяло данните по
чл.5, ал.4 от КСО и жалбоподателката била получавала обезщетенията с пълното
съзнание, че те са дължими при настъпване на осигурителния риск. Нито един
документ, удостоверяващ правото на обезщетение от ДОО не бил недействителен или
неистински, и в нито един момент М.С. нямала съзнанието, че получава нещо без
правно основание. Това било игнорирано при постановяване на Решението и било
индиция за неговата незаконосъобразност.
Претендира се
обжалваното Решение и потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени.
В проведеното
съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката развива и допълнителни
съображения за незаконосъобразност на Решението, като твърди, че то било
издадено въз основа на нищожни задължителни предписания и не по реда на
ревизионно производство.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх.№1043-26-148-3/26.04.2021 г.,
Началникът на отдел КПК в ТП на НОИ – Хасково уведомява Началника на сектор КП
в същото ТП, че е била извършена проверка в осигурител Земеделски стопанин – М.С.
Й. с посочен ЕИК, завършила със Задължителни предписания №ЗД-1-26-00914349/26.04.2021
г.
Задължителни предписания №ЗД-1-26-00914349/26.04.2021
г., издадени от Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково са представени по
делото. От съдържанието им е видно, че същите са издадени на основание чл.108,
ал.1, т.3 от КСО и с тях е разпоредено на самоосигуряващия се М.С.С.: т.1 – да
подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, Декларация образец №1 „Данни за
осигурено лице“ за самоосигуряващото се лице М.С. Й., съдържаща заличаващи
данни за периода от 01.08.2019 г. до 28.02.2021 г. – като се посочи в т.12 Вид
осигурен – код 13.
В Задължителните предписания е посочено, че М.С.
Й. е вписана с правна форма – самоосигуряващо се лице, с КИД 2008: 0147 Отглеждане
на домашни птици, декларира, че упражнява дейност като земеделски производител
от дата 01.08.2019 г., заявява вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и
майчинство“ и фонд „Пенсии“. След извършени проверки е установено, че М.С. Й.
не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което
същата не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за
регистриран земеделски стопанин. В т.2 от Задължителните предписания е прието,
че предвид гореописаното, М.С. Й. няма основание за осигуряване по реда на
чл.4, ал.3, т.4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО
данни, като самоосигуряващо се лица – регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) и внесените в приход на бюджета на ДОО
осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по КСО.
Изброени са също постъпилите за М.С. Й.
Приложение №9, с изброени придружителни писма (първото от дата 19.09.2019 г.) 9 броя болнични листи със съответните
номера, и периоди за временна неработоспособност: от 03.08.2019 г. до 05.09.2019
г.; от 16.09.2019 г. до 15.10.2019 г.; от 16.10.2019 г. до 14.11.2019 г.; от
15.11.2019 г. до 14.12.2019 г.; от 15.12.2019 г. до 29.12.2019 г.; от
30.12.2019 г. до 12.02.2020 г.; от 18.02.2020 г. до 30.03.2020 г.; от
13.02.2020 г. до 17.02.2020 г. вкл. и от 31.03.2020 г. до 12.05.2020 г. вкл.;
както и приложения №11 с придружително писмо от 09.06.2020 г. към Заявление –
декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за
остатъка от 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО за периода от
13.05.2020 г. до 12.02.2021 г. и с придружително писмо от 05.04.2021 г. към
Заявление – декларация за получаване на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл.53 от КСО за периода от 12.02.2021 г. до 18.02.2022 г.
Прието е, че М.С. Й. към датата на настъпване
на риска „общо заболяване“ – 13.08.2019 г.; риска „бременност“ – 30.12.2019 г.;
риска „майчинство“ – 18.02.2020 г.; подадено заявление за парично обезщетение
по чл.50 и 51 от КСО – 13.05.2020 г. и подадено заявление за парично
обезщетение по чл.53 от КСО – 12.02.2021 г. не е осигурено лице по Кодекса за
социално осигуряване, тъй като не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО
дефиниция за регистриран земеделски стопанин, и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето следва да бъдат заличени.
Съгласно удостовереното в писмо с дата
08.06.2021 г., от Началника на Сектор КР на ДОО до Сектор КП ТП на НОИ –
Хасково, за лицето М.С.С. с посочено ЕГН за периода от 01.08.2019 г. до
28.02.2021 г. вкл., данните са заличени, съгласно Задължителни предписания
№ЗД-1-26-00914349/26.04.2021 г.
С Разпореждане №РВ-3-26-00942517/24.06.2021 г. на Ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в Т на НОИ – Хасково, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено лицето М.С.С. да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 03.08.2019 г. до
05.09.2019 г. в размер на 578.50 лв., от които 491.87 лв. – главница и 86.63
лв. – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата
на разпореждането.
В разпореждането са изложени мотиви, че с
придружително писмо вх.№Р14-26-000-00-**********/19.09.2019 г. в ТП на НОИ –
Хасково за М.С.С. в качеството на самоосигуряващо се лице – земеделски
стопанин, е представено Приложение №9 към болничен лист, издаден за периода от
03.08.2019 г. до 05.09.2019 г. вкл., цитирани са разпоредбите на §1, т.3 и т.5
от ДР на КСО, чл.10, ал.1 и ал.2 и чл.40, ал.1 от КСО, и е посочено, че за да
се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО, и да има право на парично
обезщетение, е необходимо да са налице изброените в тях условия. Посочено е, че
след извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Хасково на
основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност, са издадени
Задължителни предписания №ЗД-1-26-00914349/26.04.2021 г., влезли в законна
сила, като данните по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за М.С.С. в качеството на
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, са заличени. От извършените
констатации е видно, че животновъдният обект на лицето е от тип „лично
стопанство“ и то няма право да предлага на пазара произведените суровини и
храни по аргумент на чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, тоест не
произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, с което не отговаря
на условията на изброените по-горе правни норми и няма право на парично
обезщетение в качеството на земеделски стопанин. В резултат на това и в
нарушение на чл.114, ал.1 и ал.3, и на чл.10 и чл.40 от КСО, на М.С.С.
неоснователно са изплатени 491.87 лв., представляващи парично обезщетение
поради общо заболяване.
По делото няма данни
за датата, на която Разпореждането е съобщено на адресата си, но срещу него от М.С.С.
е подадена жалба до Директора на ТП на НОИ – Хасково, по реда на чл.117, ал.2,
б.„д“ от КСО, заведена в ТП на НОИ под вх.№1012-26-296 от 07.07.2021 г., т.е.
депозирана в 14-дневен срок от датата на издаване на разпореждането. В жалбата
се възразява, че разпоредените за възстановяване суми – 491.87 лв. главница и
86.63 лв. лихва, на изплатено обезщетение за общо заболяване за периода от 03.08.2019
г. до 05.09.2019 г. са получени добросъвестно, поради което не било налице
правното основание за издаване на обжалваното Разпореждане. Сочи се, че
неправилно бил приложен материалният закон, тъй като административният орган
бил зачел наличието на право на обезщетение за временна неработоспособност и на
настъпил осигурителен риск – бременност и раждане.
С процесното Решение
№1012-26-296-1 от 04.08.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково се произнася
по жалбата по реда на чл.117, ал.3 от КСО, като я отхвърля.
Видно от Известие за
доставяне с баркод ИД PS 6300 017FYV 6, решението е съобщено на посочения в жалбата адрес, чрез пълномощника
на жалбоподателката, и получено срещу подпис на 09.08.2021 г.
Жалбата срещу решението е подадена на
19.08.2021 г., чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под
вх.№1012-26-296-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок,
насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт и депозирана от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ
– Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО, според която пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване по чл.98, ал.2 и чл.114, ал.3 и 4 от КСО, т.е. актът е издаден от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.
В подадената срещу решението жалба не са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото постановяване, и такива не се констатират от съда.
От развитите в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката допълнителни доводи може да се извлече възражението, че поради неспазване на изискването на Инструкция №1/03.04.2015 г. – за издаване на нарочна писмена заповед за проверка, издадените Задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО, на които се основава процесният акт, били нищожни, поради което пък на жалбоподателката следвало да бъде извършена ревизия по реда на чл.110 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за напълно несъстоятелни. От една страна жалбоподателката не отрича, че Задължителните предписания са влезли в сила и изпълнени, поради което тяхната валидност не подлежи на инцидентен контрол в настоящото производство. От друга страна, във визираната Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролноревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, обн.ДВ бр.28 от 2015 г., в сила от 17.04.2015 г., в Глава пета „Издаване на задължителни предписания“, касаеща включително посочените в чл.37, ал.1 случаи (при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО), при които контролните органи по чл.3, т.1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване, въобще няма предвидено изискване за издаване на предварителна заповед за образуване на проверка, и е неясно на коя конкретна норма от Инструкцията са основани твърденията на пълномощника на жалбоподателката. Освен това, дори такава заповед да е изискуема, а неиздаването й – установено по делото, то би представлявало нарушение на административнопроизводствени правила, което само по себе си не би довело до твърдяната нищожност на издадените Задължителни предписания.
Неоснователно е и възражението, че по отношение на жалбоподателката следвало да бъде проведено ревизионно производство по реда на чл.110 от КСО. Процесното Разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково за възстановяване на неоснователно получени суми, е издадено на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО. В чл.114, ал.1 от КСО е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Според чл.114, ал.3 от КСО, за възстановяване на сумите по ал.1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Изрично е предвидено, че в тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл.110, ал.1, т.е. спазен е процесуалният ред за издаване на разпореждането, както и същото е издадено от компетентния предвиден в закона орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО.
По отношение на съответствието на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
Няма спор относно получаването на разпоредените за възстановяване суми от страна на жалбоподателката, като парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 03.08.2019 г. до 05.09.2019 г., въз основа на представен болничен лист, както и на практика същата не отрича, че сумите са получени неправомерно, тъй като не е имала качеството на осигурено лице, за което същите са дължими. Обстоятелството, че М.С.С. няма качеството осигурено лице по смисъла на КСО за осигурителния риск общо заболяване, се установява по несъмнен начин и от съдържанието на цитираните Задължителни предписания, в които е посочен и болничен лист №Е20197750166, с период на временна неработоспособност от 03.08.2019 г. до 05.09.2019 г. вкл., развити са подробно съображенията защо лицето не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски производител и съответно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО включително за посочения период, са заличени за това лице.
Релевантните възражения на жалбоподателката в крайна сметка се изчерпват с това, че не било доказано същата да е получила сумите за осигурителни плащания недобросъвестно по смисъла на чл.114, ал.1 от КСО. По отношение недобросъвестността на М.С.С. в Разпореждането не са изтъкнати буквални съображения, но в потвърждаващото го Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково са изложени доводи, опровергаващи твърденията за немотивираност и недоказаност на това обстоятелство. Посочено е, че М.С.С. е съзнавала, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин на §1, т.5 от ДР на КСО, съответно на чл.10, чл.40 и чл.48а от КСО, като същевременно неоснователно е подавала данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Съдът приема, че този извод на административния орган е съобразен с материалния закон и установените в административното производство обстоятелства.
Трайно в съдебната практика е застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице недобросъвестност, като основание за издаване на оспорените актове, заявителят следва да е посочил неверни факти или да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване на правото му на осигурително плащане.
Безспорни в настоящото производство са обстоятелствата, ясно обективирани и в Задължителните предписания, на които се позовава процесното Разпореждане – че М.С.С. (Й.) е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице – земеделски производител с дейност по отглеждане на домашни птици (регистрирана на 11.07.2019 г. в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, че ще отглежда единствено 17 броя птици), и заявен вид осигуряване „Общо заболяване и майчинство“, с упражняване на дейност от 01.08.2019 г. Безспорно е установено също, че тя не упражнява дейността като регистриран земеделски стопанин, тъй като стопанството й не е отговаря на изискването на закона да представлява животновъден обект, в който се произвежда животновъдна продукция, предназначена за пазара. Тези обстоятелства несъмнено са известни на лицето, което въпреки липсата на основание заявява регистрацията си като самоосигуряващо се и представя болничен лист за временна неработоспособност от дата 03.08.2019 г., т.е. един ден слез декларираното начало на упражняване на дейността. Налага се извода, че М.С.С. ясно е съзнавала, че заявява неверни обстоятелства относно качеството си на самоосигуряващо се лице. Поведението й в цялост разкрива нейното намерение за ползване на обезщетенията от ДОО без да е налице основание за това, което я прави недобросъвестна по смисъла на закона. Тъй като субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от действителността, то при наличните доказателства съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателката е била недобросъвестна като невярно е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице, земеделски производител. Съдът споделя изцяло изразеното в процесното решение становище на административния орган, че получените от лицето суми за осигурителни плащания са недобросъвестно получени, поради което са налице и всички предпоставки, предвидени в чл.114, ал.1 от КСО те да бъдат възстановени от същото.
Като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице – Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково, с което е разпоредено възстановяването на неоснователно изплатените суми за парично обезщетение поради общо заболяване, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съдът определя възнаграждението в размер на 150 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.С. ***, против Решение №1012-26-296-1/04.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №РВ-3-26-00942517/24.06.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: