Решение по дело №613/2019 на Софийски градски съд

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,04.06.2020  г.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                               Мл.с-я   КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Антоанета Луканова

и прокурора                                                                       сложи за разглеждане

докладваното от съдия Маркова  в.гр.д.№ 613  по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 521994 от 31.10.2018 г., постановено от СРС, І ГО, 30 състав по гр.д.№ 31894 по описа за 2016 г., по предявения от „Е.“ ООД чрез представителя му Р.К.И.срещу „Ч.Е.Б.” АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2086,10 лв., представляваща направена въз основа на констативен протокол № 6009333 от 19.09.2015 г. корекция на сметка за ел.енергия, начислена по фактура № **********/11.05.2016 г., по партида с клиентски номер*********. В тежест на ответника са възложени разноските /в полза на ищеца / в размер на 485 лв. Отхвърлено е искането на ответника за присъждане на разноски в общ размер на 380 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззавна жалба от „Ч.Е.Б.” АД, ответник пред СРС. Решението се обжалва изцяло. Неоснователно и в противоречие със събраните по делото доказателства СРС бил уважил иска по чл.124, ал.1 ГПК.  Сочи се, че неправилно СРС бил приел, че не били налице предпоставките на чл.48 ПИКЕЕ. СРС не бил взел предвид свидетелските показания на свидетелите

                    Решение по в.гр.д.№ 613  по описа за 2019 г.,с.2

 

К. и Н., които имали специални познания в областта на ел.енергията. Решението било постановено в разрез със съдебната практика по подобни казуси, която допускала право на корекция.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което иска да се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

          Постъпил е отговор от „Е.“ ООД, ищец пред СРС, в която се излага становище за нейната неоснователност. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно като постановено в съответствие с материалния закон и съобразено с практиката на ВКС, както и със събраните по делото доказателства. Сочи, че към момента били отменени от ВАС разпоредбите на чл.48, чл.49, 50 и 51 от ПИКЕЕ. Позовава се и на съдебна практика на ВКС. Счита, че в ЗЕ и ПИКЕЕ не била предвидена обективна безвиновна отговорност. С ПИКЕЕ били приети процедури, в които страните не били равнопоставени. Налице била хипотезата на чл.143 ЗЗП. Ответникът не бил изпълнил задължението си да приеме нови ОУ. Следвало да се има предвид и, че СТИ било собственост на разпределителя на ел.енергия, а не на потребителя. В случая се вменявало на потребителя да заплати стойност на ел.енергия, която не е реално доставена и потребена. Сочи, че по отношение на конкретното СТИ от ответника /пред СРС/ не било доказано, че същото не измерва количеството потребена ел.енергия, респ. да измерва последната с грешка извън допустимата, защото от протокола на БИМ се установило, че СТИ измерва в класа си на точност. В съдебната фаза тежестта за доказване се носела от ответника. Претендира разноски.

          Въззивната жалба е допустима:

          Решението е връчено на въззивника на  08.11.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 20.11.2019 г., поради което съдът приема, че същото е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

  Налице е правен интерес на въззивника /ответник пред първата съдебна инстанция/ за обжалване на решението на СРС.

По основателността на въззивната жалба:

 

 

             Решение по в.гр.д.№ 613  по описа за 2019 г.,с.3

 

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че:

С решение от 22.10.2019 г. СРС, Втора ГК, 76 с-в по гр.д.№ 27404 по описа за 2019 г. е осъдил на основание чл.97 ЗЕ вр. С чл.79 и чл.92 ЗЗД, „Е.“ ООД, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, сумата в размер на 2 086,10 лв., представляваща неплатена главница за ел.енергия по фактура № **********/11.05.2016 г., както и сумата  в размер на 625,81 лв.- неустойка за забава и разноски по делото в размер на 433,44 лв. Касае се за задължения за ел.енергия по партида с клиентски номер*********, т.е. за суми спорни и по настоящето дело.

Решението от 22.10.2019 г. СРС, Втора ГК, 76 с-в по гр.д.№ 27404 по описа за 2019 г. е влязло в сила на 12.11.2019 г.

Обективните предели на СПН обхващат предмета на делото, спорното материално право с белезите, които го индивидуализират - юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Субективните предели на СПН обхващат кръга на лицата, които са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение.

Налице е пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Исковете са предявени за дължимостта/недължимостта на едно и също вземане между същите страни. С влязлото в сила решение е формирана СПН относно правопораждащите спорното вземане факти, а именно: наличие на облигационно отношение между страните по спора, изпълнение от страна на „Ч.Е.Б.“ АД за доставка на ел.енергия и неизпълнение от страна на „Е.“ ООД да заплати стойността на тази енергия.

При това положение налага се извод, че относно спора по настоящето дело дължима ли е от „Е.“ ООД стойността на ел.енергията по фактура № **********/11.05.2016 г. по партида с

 

                    Решение по в.гр.д.№ 613  по описа за 2019 г.,с.4

 

клиентски номер*********, е решен с влязло в сила решение, чиято СПН следва да бъде зачетена от настоящата инстанция, арг. от чл.297 ГПК.

Съгласно чл.299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може д бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Доколкото в случая не е налице това „друго“ и по арг. от чл.270, ал.3 ГПК, обжалваното решение ще следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото-прекратено.

          По разноските:

         Пред първата съдебна инстанция:

         При този изход на спора и при приложението на чл.78, ал.4 ГПК на ответника се следват разноските в размер, както следва: 200 лв.- юриск.възнаграждение, депозит за съдебна екпертиза- 150 лв. и разноски за призоваване на свидетел в размер на 30 лв. /списък л.169 /СРС/ или общо 380 лв.

         Пред въззивната инстанция:

          При това положение на въззивника разноски се следват и такива са сторени в размер на 41,72 лв.-държавна такса и юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималнте размери на адв.възнаграждения към ммента на приключванена устните състезания по настоящето дело или общо 141,72 лв.

С оглед изхода на въззивното производство, разноски на въззиваемата страна не се следват.

По обжалването:

На основание чл.280 ал.3 ГПК, с оглед материален интерес настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, виж и т.8 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСГТК НА ВКС.

По изложените съображения , СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 521994 от 31.10.2018 г., постановено от СРС, І ГО, 30 състав по гр.д.№ 31894 по описа за 2016 г., като недопустимо.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***- “БенчМарк Бизнес Център”, сумата в размер на 380 лева, от които депозит за съдебна екпертиза- 150 лв. и разноски за призоваване на свидетел в размер на 30 лв. и юриск. възнаграждение в размер 200 лв. за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.

 

ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***- “БенчМарк Бизнес Център”, сумата в размер на 141,72 лева, от които държавна такса в размер на 41,72 лв. и юриск. възнаграждение в размер 100 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

                                  

 

 

 

Решение по в.гр.д.№ 613  по описа за 2019 г.,с.5