РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202202 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4308944, с
който на Р. А. Д. ЕГН ********** , в качеството й на собственик, е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят Д. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. До съда е
депозирано писмено становище, с което иска потвърждаване на обжалвания
електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума,
определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да
1
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 28.12.2020 г. в 09.44 часа в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе “
до № 1, посока –гр.Асеновград било заснето и установено с автоматизирано
техническо средство АТСС TFR1-М 546 , управлението на лек автомобил
„Дайхатсу Териос “, с рег. №... с установена скорост от 74 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 77 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, била
установена стойност на скоростта на движение от 74 км/ч в, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.
Установено било, че процесното МПС е притежание на Р.Д.. Именно на
последната е ангажирана административно-наказателната отговорност за
установеното нарушение, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш серия К с № 4308944 , с
който и било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
ведно с протокол към него №6-33-20 от 18.09.2020г за последваща проверка ,
се установява, че процесното техническо средство тип АТСС TFR1-М 546 е
от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№1030р -41 305 от 29.12.2020г.) се установява, че на дата 28.12.2020 г. АТСС
TFR1-М 546 е заснела статични изображения с номера от 25266 до 25310, с
начален час на работа 09.00 ч. и краен час на работа 16.00 ч. и с място на
контрол гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“, до № 1.
От клип № 025268 от АТСС TFR1-М 546 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № ... е 77 км/ч, а
заснемането е извършено на 28.12.2020 г. в 09.44:25 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № ... се установява, че същото
е собственост на Р.А.Д.
Установява се и местонахождението на АТСС, видно от приложената по
преписката снимка.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
2
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ до № 1, посока –гр.Асеновград; датата – 28.12.2020 г.;
точният час на извършване на нарушението – 09.44 часа; регистрационният
номер на МПС – РВ3108 РХ собственикът и неговия законен представител.;
описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена
скорост от 24 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100
лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка. Сред
посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв
срок може да се обжалва. Действително влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е
само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и
електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне
на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за
задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ.
прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Затова неоснователни се
явяват наведените от страна на жалбоподателя възражения в тази посока.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
АТСС TFR1-М 546 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния
ЕФ и приложения към него клип № 25268 . От протокола за използване на
АТСС с рег. № 1030р -41305 от 29.12.2020г. се установява, че техническото
средство е било позиционирано в с място на контрол гр. Пловдив,
ул. „Асеновградско шосе“ до № 1. Работата с него е започнала на
3
28.12.2020 г. в 09.00 часа и е приключила в 16.00 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден №25266 , а
последното с № 25310. Процесният клип е с № 25268 и следователно е заснет
от техническо средство АТСС TFR1-М 546 на дата 28.12.2020 г. в 09.44ч.
Визираната от жалбоподателя разпоредба на чл.7 НАРЕДБА № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, с която се изискваше местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен
знак Е24 и да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, всъщност е
отменена още към 16.01.2018г., т.е. далеч преди датата на установеното
нарушение. Следователно липсата на тези обстоятелства не съставлява
нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 28.12.2020 г. в 09.44 часа жалбоподателя е управлявал лек автомобил с
марка и модел „Дайхатсу Териос „рег. № ... , гр. Пловдив,
ул. „Асеновградско шосе до № 1“, посока Асеновград , със скорост
от 74 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на
нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя
Д..Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. От друга страна ангажираният за нарушението жалбоподателят Д. ,
не е предоставила данни по реда на чл.189, ал.5 от ЗДВП за евентуално друг
извършител. Видно от представената справка за собственост се установява, че
процесното МПС се води на името на Р.А.Д. Описанието на нарушението и
отразените данни в ЕФ несъмнено определят именно жалбоподателят като
годен субект, отговорен за нарушението на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП и
4
правилно е наложена глоба, каквато възможност, като вид наказание, е
единствена предвидена от законодателя за такъв вид нарушение по ЗДвП.
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 24 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е
установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно
74 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не
измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че
приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, която в случая се изясни да е 77 км/ч, се извадят 3 км/ч
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача).
Размерът на приложимото наказание е определено от законодателя във
фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
В писменото становище по делото, въззиваемата страна чрез ст.
юрисконсулт Б. прави искане за присъждане на направените разноски по
делото за юрисконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на
основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт. Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие, направените доказателствени
искания, проведените открити съдебни заседания и материалния интерес по
делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на
възнаграждението.
5
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят
Р.А.Д. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал.2, т.5, вр. ал.9 и чл. 63 д,
ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №
4308944, с който на Р.А.Д. ЕГН ********** , в качеството й на собственик, е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено
от него нарушение по чл. 21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА, Р.А.Д. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6