№ 13056
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110114908 по описа за 2023 година
Ищецът З.А.” е предявил срещу ответника А.П.И. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1 066,80 лв., представляваща изплатеното по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.04.2018 г. от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
неравности на пътното платно, на длъжностни лица, които са служители на ответника,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
сумата от 324,50 лв. – лихва за забава, изтекла върху главницата за периода от 22.03.2020 г.
до 21.03.2023 г. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, на 24.04.2018 г., при движение по
републикански път III-6002, в посока от село М. към гр. София, преди ЖП прелеза на с. М. е
настъпило застрахователно събитие – застрахованият лек автомобил с марка „Мерцедес“
модел „GL500“ с рег. № ***, преминава през необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно (дупка), в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования
автомобил – спукани предна и задна десни гуми. Твърди, че щетите са на стойност 1056,80
лв. Претендира разноски.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че
събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причнно-следствената
връзка между процесното ПТП и твърдяното увреждане на автомобила. Отделно от това
заявява, че е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования автомобил.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовата страна е да установи при
условията на пълно и главно доказване: че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
1
противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже изключителната вина на водача на
застрахования лек автомобил за причиняване на вредите, както и евентуалното си
възражение за съпричиняване.
От представените по делото писмени доказателства – комбинирана застрахователна
полица № 0306Х0305826 и ОУ за застраховка на МПС, уведомление – декларация за щета
по застраховка „Каско на МПС“ от 03.05.2018 г., както и ликвидационен акт се установява,
че между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „GL500“ с рег. №
***, е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП в размер на
1056,80 лв., а с включени ликвидационни разходи в размер на 10 лв. възлиза на 1066,80
лева. По делото е разпитан водачът на увредения автомобил – В. И. В., който заявява, че си
спомня за ПТП през 2018 г. в М., разказва, че е спукал две гуми, както и че е управлявал
джип. Сочи, че на входа от М. към София, в дясната страна на пътя имало две дупки, от
едната успял да избяга, но от другата не. Сочи, че е карал бавно, но имало движение, срещу
него идвали две или три коли, заради това влязъл във втората дупка. С неголяма скорост
натиснал спирачката и спукал две гуми, след което извикал пътна помощ. На свидетеля са
предявени уведомление за щета, както и декларация, като същият е потвърдил, че той ги е
попълвал и заявил, че подписът е негов. Свидетелят е разказал още, че се е движил в
неговата лента, когато видял първата дупка се изнесъл по вляво за да я избегне, но втората
нямало как да я избегне, защото били една след друга, а отсреща имало кола. Сочи, че двете
дупки са били на около два метра една от друга, че е нямало знаци и обозначения, че ПТП е
станало извън града, а не в селото, както и че се е движел с около 60-70 км./час, и че
препятствието, в което е попаднал е било около 40-50 см.
По делото е прието заключение по САТЕ, от което се установява, че възможният и
вероятен механизм на настъпване на процесното ПТП е, че на 24.04.2018 г. водачът на МПС
Мерцедес GL500, рег. № ***, се е движил в посока към град София и преди ЖП прелеза на
с. М., при разминаване с друго МПС с десните гуми преминава през несигнализирана и
необезопасена дупка, находяща се на пътното платно, което става причина за увреждане на
двете десни гуми на автомобила. Според експерта от техническа гледна точка,
констатираните по МПС увреждания се намират в причинно-следствена връзка с механизма
на осъществяване на застрахователното събитие. Вещото лице е посочило, че по средни
пазарни цени към дата на настъпване на ПТП 24.04.2018 г., размерът на щетите, нанесени на
процесното МПС възлиза на 979,68 лева, а с включени ликвидационни разноски в размер на
10,00 лева – 989,68 лева. Изложено е също и че видно от фактура № ********** от
24.04.2018 г. за автомобила е ползвана услуга пътна помощ на стойност от 66,67 лв., а с вкл.
ДДС – 80,00 лв. Изложено е че ако към стойността на вредите се добави и тази сума, то
общата стойност на вредите по МПС възлиза на 1069,68 лева.
Така описаният механизъм се установява освен от събраните писмени доказателства,
но и от показанията на свидетеля В. И. В., управлявал процесното МПС при настъпване на
ПТП, който подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че не е
имало начин да избегне дупката, в която е пропаднал автомобилът. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС, за които ищецът е изплатил
обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
2
причинил. Не се спори, че участъкът, в който е настъпило произшествието, е част от
републиканската пътна мрежа, управлението и стопанисването на която е поверена на
ответника А.П.И.“. Ето защо, ответникът е отговорен да възстанови вредите по
застрахования автомобил и то на ищеца, който се е суброгирал в правата на застрахования.
Тази отговорност възниква от установеното в процеса неизпълнение от страна на Агенцията
на задължението й да поддържа пътя в изправност, респ. да обозначава и обезопасява
участъци от нея с нарушена настилка. С оглед горното се налага извод, че ищецът има
основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на
увреденото МПС срещу ответника. Неоснователно и недоказано е и възражението на
ответника водачът на увреденото МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е
управлявал процесното МПС с несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание
за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение
е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно
субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. / Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съобразно установената практика по
доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС,
II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др. ) съдът
намира, че ответникът не доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие
на съпричиняване. В случая не се установи в хода на производството водачът на увреденото
МПС да е управлявал автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това
обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени
доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил
установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с
пътните и метеорологични условия.
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника, че по делото липсва
съставен протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на
произшествието. Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на исковата
претенция, която подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон
доказателствени средства, а и не би могъл да има такава роля, след като в нормативната
уредба няма изискване към водачите да уведомяват органите на пътната полиция при
произшествие с такъв характер, съответно да изискват съставяне на протокол за него.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността на щетите възлиза на сумата от 979,68 лева, а с включени ликвидационни
разноски в размер на 10,00 лева – 989,68 лева. Претендират се и разходи за услуга пътна
помощ, които видно от фактура № ********** са в размер на 66,67 лв., а с вкл. ДДС – 80,00
лв., които също представляват разход, с плащане на който се поражда регресно вземане ( в
този смисъл и Решение № 264236 от 25.06.2021 г. по в. гр. д. № 1203 / 2021 г. на Възз. IV-е
състав на СГС). С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен до пълния
предявен размер и следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задължението по
давност, тъй като за регресния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД важи
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а течението й започва от изплащането на
застрахователното обезщетение на правоимащото лице (в този смисъл т. 14 ППВС № 7/77
3
от 04.10.1978г.) В случая, плащането е извършено на 26.10.2018 г., поради което и
давностният срок към момента на предявяване на иска не е изтекъл.
По отношение иска за мораторна лихва от доказателствата по делото – регресна
покана от 22.11.2018 г. и обратна разписка (л. 35 и л. 36 от делото) се установява, че на
27.11.2018 г. ответникът е получил от ищеца покана за изпълнение на това задължение в
седемдневен срок от получаване. Този срок е изтекъл на 04.12.2018 г., от който ден
ответникът е бил в забава за изпълнение на вземането си и дължи мораторна лихва. Ищецът
в настоящото производство претендира лихва за периода от 22.03.2020 г. до 21.03.2023 г.
върху сумата от 1066,80 лева. Съдът изчисли служебно размера на тази лихва за
претендирания период и установи, че възлиза на сумата от 327,87 лева, а претендираната
сума от ищеца е в размер на 324,50 лева, поради което и с оглед диспозитивното начало
претенцията следва да се уважи до заявения размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Последният претендира
разноски и представя доказателства за сторени такива, както следва: 100,00 лв. за държавна
такса /л.4/; 400,00 лв. за експертиза /л.55/; 50 лв. депозит за свидетел /л.56/ и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на
делото, броя проведени о.с.з. определя в размер на 100,00 лева. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 650,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.П.И.“ ЕИК ***, с адрес *** да заплати на З.А.“, ЕИК ***, със седалище
и адресна управление ***, на основание чл. чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45
от ЗЗД сумата от 1 066,80 лв., представляваща изплатеното по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.04.2018 г. от виновно
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
неравности на пътното платно, на длъжностни лица, които са служители на ответника,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба /22.03.2023 г./ до пълното изплащане на сумата, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 324,50 лв. – лихва за забава, изтекла върху главницата за периода от
22.03.2020 г. до 21.03.2023 г.
ОСЪЖДА А.П.И.“ ЕИК ***, с адрес *** да заплати на З.А.“, ЕИК ***, със седалище
и адресна управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650,00 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4