РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Трън, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231740100017 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от И. Л. И., ЕГН: **********, с адрес:
***, срещу Т. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***. Н. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, В. Н. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, М. Н. В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, В. Н. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и А. Д. Н., с ЕГН: ***, с адрес: ***, с искане на основание чл.124 ал.1 от
ГПК вр. с чл.108 от ЗС съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на Т. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***. Н. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, В. Н. И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, М. Н. В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, В. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, М. С. А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Д. Й. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Д. Н., с ЕГН: ***, че И. Л. И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** е изключителен собственик на основание давностно
владение и наследство на следния недвижим имот, а именно: Дворно място, намиращо
се в с. Б., Община Трън, Област Перник, представляващо урегулиран поземлен имот с
площ 720 кв.м., а именно УПИ ХIII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация на с.
Б., община Трън, Област Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987год., при
съседи: от Север: УПИ ХIV-130, Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XII-131 и Запад: Улица.
Ищецът твърди, че от 1975г. до настоящият момент необезпокоявано владее и
ползва като негова собственост следния недвижим имот: Дворно място, намиращо се в
с. Б., Община Трън, Област Перник, представляващо урегулиран поземлен имот с
площ 720 кв.м., а именно УПИ ХIII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация на с.
1
Б., община Трън, Област Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987 год., при
съседи: от Север: УПИ ХIV-130, Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XII-131 и Запад: Улица.
В разписният лист се води на дядото на ищеца Н. Н. Р., ЕГН **********, починал на
18.04.1981 г. съгласно Удостоверение за наследници с № 20/ГРС-7432 от 04.01.2021г.
издадено от община Перник и Акт за смърт № 15/18.04.1981 г. на община Перник. Още
приживе горепосоченото място дядо му го определил за ищеца и искал да му го дари,
защото само ищецът, майка му и сестра й се грижели за него. Поради влошеното му
здраве за периода 1975-1981 г. отложили прехвърлянето на собствеността и не успели
да извършат сделката докато бил жив. Дядо му нямал акт за собственост на въпросното
място. От 1975г. до сега ищецът и близките му ежеседмично, целогодишно се грижат
за дворното място, като го облагородяват, обработват, чистят от бурени, оградили са го
с ограда, прекарали са ток и вода в него. Предпазват го да не се превърне в селското
сметище, тъй като е накрая на с. Б.. Заедно с леля му В. А. заплащали данъците, даже и
на всички останали наследници. От 1975г. до сега другите роднини (сънаследници)
изобщо не проявявали интерес и не полагали никакви грижи за посоченото място. Не
са го посещавали. Не знаят дори в кое село и къде точно се намира. Освен това по
отношение на посочения имот с изключение на ищеца, всички други негови близки
роднини, лели, чичовци и техните деца получили наследствени имоти още докато дядо
му бил жив, без да са се грижили за него, когато бил в тежко здравословно състояние.
От децата на дядо му Н.Р. е жива само леля му В. А.. Другите са починали. Техните
деца и внуци не се интересуват от горепосоченият имот. Някои от тях живеят в
чужбина, не са си идвали от много години и едва ли ще се върнат в България. Въз
основа на гореизложените обстоятелства през 2022г. ищецът опитал да придобие
собствеността на горепосоченото дворно място чрез обстоятелствена проверка по чл.
587 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността. Съответно заверил
необходимите документи, но процедурата му била отказана от нотариус Р. И. Б. с №
*** по регистъра на НК с район на действие РС- Трън с мотива, че трябва да водят
дело с роднините им. Нотариус Б. заявила на ищеца, че ще му състави констативен
нотариален акт след като докаже по съдебен ред давностно владеене.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Н. Н., чрез
особен представител адв.В. Б. от АК-Перник, с който заявява, че иска е допустим но
неоснователен. Оспорва изцяло твърденията, наведени в исковата молба, че от 1975 г.
до настоящия момент ищецът владее имота необезпокоявано като негова собственост,
като счита, че същият не е упражнявал фактическа власт върху имота, със съзнанието,
че това е негов собствен имот в продължение на повече от 10 години. Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства, наследодателят на страните и
собственик на имота Н. Н. Р. е починал през 1981 г., като оспорва обстоятелството, че
неговият внук - ищецът е владял имота като негова собственост от 1975 г., тъй като
към този момент наследодателят е бил все още жив. Съгласно разпоредбата на чл. 79,
2
ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно,
необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с
намерението той да се свои, като съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В настоящият
случай, счита, че ищецът И. Л. И., като наследник на общия наследодател Н. Н. Р., не е
могьл да придобие по давност притежаваните от него идеални части от недвижимия
имот, тъй като съгласно ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че
в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато
съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е
при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той
трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено
обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните
идеални части за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са
доведени до знанието на останалите съсобственици. В този смисъл завладяването на
частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се
манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Като сънаследник,
който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ ищецът има
качеството на държател на правата на останалите сънаследници. За да започне в негова
полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението му за
своене и отричане правата на останалите сънаследници.
Поради това и счита, че ищецът И. Л. И. не е могъл да придобие наследствените
идеални части на ответниците, тъй като същия не е извършил действия, които явно и
недвусмислено да покажат намерението му да владее техните идеални части за себе си
с намерението да ги свои, като тези действия по никакъв начин не са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Поради изложеното по-горе, моли съда да
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Не възразява да бъдат
приети представените с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са
относими към спора. Ще се ползува от доказателствата представени от ищцовата
страна. Моли, с оглед изясняване на делото от фактическа страна и доклада на съда
евентуално да му бъде дадена възможност да ангажира допълнителни доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Н. Н., чрез
особен представител адв.А. С. от АК-Перник, с който изразява становище, че иска е
допустим и основателен. Не се противопоставя да бъдат допуснати и разпитани при
режим на довеждане поисканите свидетели от ищцовата страна, както и да се приемат
представените доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. Н. И., чрез
3
особен представител адв.С. В. от АК-Перник, в който оспорва изцяло иска. Не са
налице условията за придобИ.е по давност на процесния имот. Ако ищецът все пак е
установил някакво владение върху имота, то е било скрито, тъй като по никакъв начин
не е уведомил останалите наследници, че го владее като свой. Не е демонстрирал пред
другите съсобственици промяната в отношението си към техните идеални части, т.е. от
държане във владение за себе си. Това, че е почиствал и поддържал имота съвсем не
значи, че го владее за себе си. Последното е задължение на всеки един съсобственик,
който поне частично си служи с вещта. Намерението си да свои идеалните части на
другите съсобственици по никакъв начин не е доведено до тяхното знание. Правно-
ирелевантно е също така дали приживе общият наследодател е прехвърлил част от
имотите си на другите си наследници, както и факта дали ищецът или неговите близки
са се грижили за него. Няма данни за прехвърлителна сделка, още повече и ищецът
признава, че наследодателят му няма нотариален акт. В качеството си на особен
представител на В. Н. И. с ЕГН **********, моли да бъде изискано от Община - Трън,
Служба „Местни данъци и такси" копие от декларацията по чл.14 от ЗМДТ, с която е
деклариран за първи път УПИ ХIII-131 в кв. 2 по плана на с. Б., община Трън, като от
този документ ще стане ясно кога за първи път е деклариран процесния имот и кой е
подал данъчната декларация. Заявява, че ще се ползва от представените от ищеца с
исковата молба писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. Д. Н., чрез
особен представител адв.Б. М., с който заявява, че иска е допустим. Предвид
твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
представените с исковата молба доказателства, изразява становище, че искът е
неоснователен, поради следните причини: Не са представени доказателства,
установяващи твърдението, че същият владее и ползва описания недвижим имот от
1975 г. Ищецът твърди в исковата молба, че от 1975 година имотът е владян и ползван
от него необезпокоявано и като негова собственост, но в същото време е посочил, че от
тогава, заедно с леля си В. А. са заплащали данъците на имота и на всички останали
наследници на общия наследодател Н. Н. Р.. От това обстоятелство е видно, че ищецът
е имал съзнанието, че владеният от него е собственост на всички наследници, а не само
негов. Не са представени доказателства, че ищецът изрично е заявил и показал чрез
действията си на останалите наследници, че владее имота за себе си, а съгласно
съдебната практика се предполага, че владелецът владее имота от името на своите
сънаследници, докато не се докаже противното. Няма да сочи доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците М. Н. В., В. С.
В., М. С. А. и Д. Й. Н..
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява, представлява се и от
пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявените искове.
4
Ответницата М. С. А. редовно призована се явява лично. Останалите ответници
редовно призовани, не се явяват.
По делото са приложени и приети писмени доказателства по делото а именно: У-
ние за наследници на Н. Н. Р. с изх.№ *****/08.06.2022г. издадено от община Перник;
Скица на името на Н. Н. Р. на парцел XIII-131, кв.2, по плана на с.Б., общ.Трън с №
180/29.09.2020г. на община Трън; Молба–декларация за признаване на собственост
върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка от името на И. Л.
И. с дата 13.06.2022г.; данъчна декларация изх.№ *****/27.06.2022г. от община Трън;
у-ние за данъчна оценка изх.№ **********/27.06.2022г. на името на И. Л. И., издадена
от Община Трън; У-ние изх.№ 1970-85-(1)/06.07.2022г. от областен управител на
обл.Перник за липса на съставен акт за държавна собственост на процесния имот;
препис-извлечение от акт за смърт на В. Н. А. издаден въз основа на акт за смър №
***/17.12.2023г. от Столична община район Красно село; У-ние за наследници на В. Н.
А. с изх.№ *****/19.12.2023г. на Столична община район Красно село;
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели.
В показанията си свидетелят Д.Л.А. обяснява, че е втори братовчед с ищеца.
Познава наследодателят на страните Н. Р. от дете. Къщите са им съседни в село Б..
Знае, че Н. Р. има пет деца - двама сина и три дъщери. В момента са починали
всичките. Останали са техните наследници. Синовете му Т. и Й. са починали, М. и Р.
също. В. починала последна. Р. няма наследници, тя не е омъжвана, другите имат.
Непрекъснато били заедно, една фамилия са. Имотите също са им едни до други.
Твърди, че след като починала дъщеря му Р., Н. Р. определил кой имот на кого ще
бъде. Къщата в селото я оставил на М.. Другите имоти в местността „Л.“, където има
два парцела, са на Т. и Й., а другите до самата къща два парцела са на М. и на В.. Не
всичките му деца били на погребението. Внуците му са повечето в чужбина от дълги
години, дори някои от тях не ги е и виждал. От децата му също не са били всички на
погребението. Т. вече бил починал. Й. не бил на погребението. Били само В. и М.,
както и на В. децата. Преди да почине, при него живеела М.. През лятото идвала и В..
Другите живеели отделно, синовете му почти не идвали там. Имотите до къщата са
разделени на два парцела по 700-800 кв.м. Н. Р. определил имотите така: къщата и
единия парцел на М., а само парцела на В.. За тези имоти повечето свидетелят се
грижел, косял ги, поддържал ги. Всичките разноски за единия парцел били за сметка на
М. (отв.М. А.), която е дъщеря на В., а за другия парцел се грижел на М. сина (ищецът
И. Л. И.). Всяка година най-малко по 3-4 пъти се коси, оградата се поддържа. Понеже
нямат ток, защото имат каравана, свидетелят им дава ток от неговата къща на отв.М.
А., както и на В. на сина и дъщерята като идват. И. по-рядко идвал след като починала
майка му. Той работел непрекъснато, но си плащал за грижите по имота. На мястото
има засадени дръвчета. Преди 3-4 години до самия парцел на В. било селско сметище,
5
след което общината се заела да го ликвидира. Свидетелят платил разходите по
почистването, после те му възстановили парите. След кончината на Н. Р. другите
внуци почти ги нямало Т. починал преди него и неговите деца свидетелят не ги е
виждал, защото живеят в Канада. На Й. сина бил прокурор в Перник, но имал в
с.Ярловци къща и там си живеел. Не е проявявал интерес към техните парцели, които
са определени. В момента ищецът поддържа къщата и единия парцел. Старата къща
паднала, но той си сложил една каравана, където да седи като ходи. И. Л. ходи вече
трета година, откакто се пенсионира. Зимата живее в Перник, а после цяло лято е там.
Преди това майка му стопанисвала и се грижела за този имот. И. имал брат Н.й, но той
въобще не е идвал, както и неговите деца. Той също починал. За определянето на
имотите знаели дъщерите му М. и В.. На Д. сина му също знаел какво им е разделил Н.
Р. на тях. Разпитан пред съда свидетелят Т.П.С. обяснява, че е от селото на страните по
делото. Познавал Н. Р., знае къде е живял. Познавал него и съпругата му от както самия
той се помни. Той починал в началото на 80-те години. Знае кои са деца на Н. Р.: Т.,
М., Д., Р. и В.. В. е най-малката. Р. няма наследници, не се е омъжвала и няма деца.
Последно за Н. се грижели М. и В.. Имотите им са в края на селото. Имотите им са
къща с парцел, както и други имоти в местността „Л.“. Докато Н. бил жив свидетелят
знаел, че е разпределил имотите между децата. Преди десет години, в случаен разговор
с М. - един от внуците му, знае, че Н. ги е разпределил така: на В. и на М. имотите,
долу където е къщата, а имотите в местността „Л.“ на Т. и Д.. М. е син на Д. и е
предлагал на свидетеля да му намери хора, на които да продаде имота. Не знае как
точно са разделени двата имота на М. и В.. За тези имоти редовно се грижели М. и В., а
сега В. и М. идват за единия имот. За другия се грижи И. на М.. Под грижи има
предвид, че ги косят, ограда правили, чистели ги от фиданки, израстъци. Това е от
доста години. Свидетелят е постоянно живущ в селото от 30 години. Другите деца и
наследници не идват в имотите долу във валога. Няма спомен да са претендирали
другите наследници за имотите на В. и М.. М. имал претенции и му предлагал да
намери купувач на мястото, което е в местността „Л.“. Имотите на В. и М. са на около
300 метра от неговата къща, а на М. и Д. са на около 200 метра. М. се разболял и
починал. Имотите са заградени. В имота, където е старата къща В., М. и И. докарали
фургони. И. най-редовно е там. Той живее там като идва в селото. В съседното място е
другия фургон, където са В. и М.. Не е обърнал внимание дали помежду си са оградени
тези двата имота. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д.Л.А. и
Т.П.С., тъй като са логични, последователни и изградени на база техни непосредствени
впечатления. Те не се опровергават от приетите писмени доказателства по делото,
както и от ответниците.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
6
Н. Н. Р. (п.18.04.1981г.) е наследодател на страните по делото. Същият е имал
три дъщери (Р. – починала преди баща си, М. Н. Ц. и В. Н. А.), и двама сина (Т. Н. Н. и
Й. Н. Н.). Към настоящия момент и петте деца на Н. Р. са покойници, като съответно
техни наследници са децата им – страните по делото И. Л. И., Т. Н. Н., А. Н. Н., В. Н.
И., М. Н. В., В. С. В., М. С. А., Д. Й. Н. и А. Д. Н..
Наследодателят на страните Н. Р. владеел за период повече от 50 години следния
недвижим имот: Дворно място, намиращо се в с. Б., Община Трън, Област Перник,
представляващо урегулиран поземлен имот с площ 720 кв.м., а именно УПИ ХIII-131
квартал 2, съгласно уличната регулация на с. Б., община Трън, Област Перник,
утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987 год., при съседи: от Север: УПИ ХIV-130,
Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XII-131 и Запад: Улица. Същият нямал нотариален акт за
собственост на имота, но по разписният лист се води на негово име. Преди смъртта си
Н. Р. разпределил извънсъдебно имотите, които притежавал в това число и процесния
имот на децата си, като определил този имот да бъде на дъщерята М. Н. Ц.
(п.13.09.2001г.), чийто наследник е ищецът И. Л. И., съседен на процесния имот да
остане в собственост на другата дъщеря В. Н. А. п.16.12.2023г.) с наследници
ответниците В. С. В. и М. С. А.. На двамата си сина Т. Н. Н. ( п.03.12.1977г.) с
наследници Т. Н. Н. и А. Н. Н., и Й. Н. Н. п.17.04.1997г.) с наследници Д. Й. Н. и А. Д.
Н. оставил два съседни имота в местността „Л.“ в с.Б.. Процесния имот УПИ ХIII-131
квартал 2, съгласно уличната регулация на с. Б., община Трън, Област Перник,
утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987 год., при съседи: от север: УПИ ХIV-130,
изток: УПИ Х-132, юг: УПИ XII-131 и запад: улица бил определен за майката на
ищеца, тъй като тя и нейното семейство и другата сестра се грижели за Н. Р. през
годините преди смъртта му. От 1975г. до сега ищецът и неговите близки целогодишно
се грижат за дворното място, като го облагородяват, обработват, чистят от бурени.
През годините заградили мястото, прекарали ток и вода в него. Предпазвали го да не се
превърне в селското сметище, тъй като е накрая на с. Б.. С лелята на ищеца В. А., а
впоследствие и с нейните деца отв. В. С. В. и М. С. А. заплащат данъците по имота,
включително на всички останали наследници. Същевременно от 1975г. до сега другите
роднини (сънаследници) не проявяват интерес и не полагат грижи за посоченото място.
Освен, че не посещават селото, те нямат отношение към процесния имот като
сънаследници и съсобственици поради факта, че Н. Р. приживе разпределил имотите и
другите наследници знаят всеки имот на кой е определен.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Безспорно бе установено по делото, че ищът И. Л. И. е наследник по закон на Н.
Н. Р. (п.18.04.1981г.) бивш жител на с. Б., община Трън, област Перник. Самото
упражняване на фактическа власт върху имота не е достатъчно да обуслови наличието
на придобивна давност и свързаните с нея вещноправни последици относно имота, тъй
като е необходима промяна в намерението на лицето, упражняващо фактическа власт,
7
което да е във връзка със своенето на вещта и относно частите на останалите
съсобственици. Освен това е необходимо владелецът да демонстрира действия на
собственическо отношение към вещта и то по отношение на останалите съсобственици,
като отрича тяхната собственост, което отношение несъмнено е достигнало до тяхното
знание, за да може да се приеме, че такива действия са станали начало на давностно
владение. Съобразно практиката на ВС и ВКС, намерила израз в решение № 307 от
18.07.1995 г. по гр. д. № 97/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.
д. № 217/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., след като сънаследниците са взели решение за
разпределяне помежду си на собствеността върху сънаследствените имоти, то
установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял,
поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобИ.е на имота чрез
давностно владение, продължило повече от 10 години.
Настоящият съдебен състав намира, че именно след извънсъдебното
разпределение на наследствените имоти измежду четиримата наследници на Н. Р. за
всеки един от тях е започнала да тече придобивната давност. Видно от свидетелските
показания на св.Донко Аврамов останалите сънаследници знаели за разпределението
на имотите от страна на наследодателя им Н. Р. „На Д. сина също знаеше какво им е
разделил той на тях…Последно за Н. се грижеха доколкото знам М. и В.. Имотите им
са в края на селото…Докато беше жив чух, че ги е разпределил имотите между децата.
Преди десет години, в случаен разговор с М. - един от внуците му, научих, че Н. ги е
разпределил така: На В. и М., долу където е къщата, а имотите в местността „Л.“ на Т.
и Д.. М. е син на Д. и той ми предлагаше да намеря хора, на които да продаде имота.“
Косвено доказателство за извършеното разпределение приживе е и писмото от община
Трън, прието по делото, с което уведомяват, че процесния имот е записан в разписния
лист към плана на село Б. на Н. Н. Р. и М. Н. Ц. (майка на наследодателя).
Ето защо съдът намира, че в случая се установи ищецът да е собственик върху
процесния имот, вследствие на давностно владение започнало от неговата майка, а
впоследствие и от него след извършената извъсъдебна делба на четирите имота и
последвалото завладяване на същите от децата на наследодателя Н. Р.. Съдът намира за
обективирано намерението на наследодателя на ищеца, упражняваща фактическа
власт, което е във връзка със своенето на вещта и относно частите на останалите
съсобственици. Безспорно е установено и самото упражняване на фактическа власт
върху процесният имоти от ищеца и неговото семейство. През различни години за един
период от повече от 40 години наследодателката на ищеца, а впоследствие и той като
владелци са демонстрирали действия на собственическо отношение към вещта,
включително и по отношение на останалите съсобственици, което отношение
несъмнено е достигнало до тяхното знание вследствие на фактическото разделяне
собствеността на процесните имоти. Визираните признаци на владението от страна на
ищеца, който носи тежестта да ги докаже чрез пълно главно доказване, са установени
8
по делото. Съобразявайки изложеното съдът счита, че ищецът при условията на пълно
и главно доказване доказа правото си на собственост върху процесния имот, поради
което предявения иск по чл.124 от ГПК вр с. чл.108 от ЗС следва да се уважи.
При този изход на делото предвид липса на претенции по отношение на
присъждане на разноските по водене на делото, съдът не следва да се произнася по
разноските.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Н. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: ***. Н. Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. Н. И., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, М. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, В. С. В., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, М. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: *** и А. Д. Н., с ЕГН: ***, че И. Л. И., ЕГН: **********, с адрес:
***, е изключителен собственик на основание давностно владение и наследство на
следния недвижим имот, а именно: Дворно място, намиращо се в с. Б., Община Трън,
Област Перник, представляващо урегулиран поземлен имот с площ 720 кв.м., а именно
УПИ ХIII-131 квартал 2, съгласно уличната регулация на с. Б., община Трън, Област
Перник, утвърдена със Заповед № РД-4-26/1987год., при съседи: от Север: УПИ ХIV-
130, Изток: УПИ Х-132, Юг: УПИ XII-131 и Запад: Улица.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
9