РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Благоевград, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210100451 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „П...., седалище: гр.
С....., вх. В, чрез пълномощника юрк, Т.. срещу С. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Б.....
С исковата молба са предявени обективно и кумулативно съединени искове, с които се
иска:
- да се установи съществуването на вземане в полза на „П.... срещу С. Р. Я.,
представляващо главница в размер на 895, 05 лв. /осемстотин деветдесет и пет лева и пет
стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на 352, 24 лв. /триста петдесет и два лева и
двадесет и четири ст./ дължимо за периода от 25.04.2015 г. до 25.11.2016 г, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
- да се осъди С. Р. Я. да заплати на П... главница в размер на 895 , 05 лв. /осемстотин
деветдесет и пет лева и пет стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на 352, 23 лв.
/триста петдесет и два лева и двадесет и три ст./, дължимо за периода от 25.04.2015 г. до
25.11.2016 г., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 600, 00
лв. /шестстотин лева/, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 2407/2021 г. по описа на Районен
съд - гр. Б....получено от „П.....а 19.01.2021 г., се предявява настоящия иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т. 3 и ал. 3 от ГПК относно вземанията
на заявителя срещу ответницата в общ размер на 3094.57 лв. /три хиляди деветдесет и
четири лева и петдесет и седем стотинки/, от които: главница в размер на 1790.10 лв.
/хиляда седемстотин и деветдесет лева и десет стотинки/, договорно възнаграждение в
размер на 704.47 лв. /седемстотин и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 600.00 лв.
/шестстотин лева/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
1
кредит № **********.
Твърди се в исковата молба, че на 20.11.2014 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между „П. като кредитор, Р..... и В...., като.... солидарни длъжници.
Сочи се, че договорът е сключен при следните параметри: - Сума на кредита: 2000 лв.; -
Срок на кредита: 24 месеца; - Размер на вноската: 123.64 лв.; - Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.90 %; - Годишен лихвен процент: 41.17 %; - Лихвен процент на ден:
0.11 %; -Общо задължение по кредита: 2967.36 лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: - Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 720.00
лв.; - Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 30.00 лв. Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: - Общо задължение: 3687.36
лв.; - Общ размер на вноска: 153.64 лв.; - Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Поддържа се от ищеца, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при
подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди
подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват,
за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на
клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на
него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клинетът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. От своя страна длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 153.64 лв. и падежна дата всяко 25-то число на
месеца.
Твърди се, че П.... изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на
21.11.2014 г. превежда парична сума в размер на 2000.00 лв. по посочена от длъжника
Р.....банкова сметка (документ за кредитен превод № 8631049 с референция:
270PMWP3250013 от дата 21.11.2014 г.).
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** длъжниците дължат на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение
по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се
споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Поддържа се, че неизплатеното договорно възнаграждение
от страна на длъжника е в размер на 704.47 лв. /седемстотин и четири лева и четиридесет и
седем стотинки/. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска - 25.04.2015 г. до изтичане на погасителния план- 25.11.2016 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи
възнаграждение в размер на 720.80 лв. /седемстотин и двадесет лева/, като по
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги длъжниците са заплатили сума в
размер 120.80 лв./ сто и двадесет лева и осем десет стотинки/ и остават да бъдат заплатени
600.00 лв. /шестстотин лева/.
Твърди се, че в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде
разгледано в най- кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане
на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Предметът на Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е
2
следният:
Кредиторът са задължава да предостави на КЛ по негово искане и при изпълнението на
посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:
I. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
II. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
III. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
IV. Възможност за смяна на дата на падеж;
V. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства;
Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от ДПК са ОУ,
погасителен план и евентуално други приложения, като, но не само Споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова.“
Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и Споразумението „ДПК трябва да бъде тълкуван винаги
заедно с Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези Приложения или
отнасящи се до тях.
Сочи се, че всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае
да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът е пожелал да закупи
пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит.
Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не
са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от
допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане
на поискания кредит. Гарантирал си е, че при настъпване на неблагоприятни за него
събития, той няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно
изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се
фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него.
Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен
брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на
определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на
месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че
да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни парични
средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя
купища документи. Всички тези възможности, които длъжника е получил и все още
получава, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави
със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се
определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно,
предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и
възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Поддържа се, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им,
за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки
един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко
свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. Твърди се, че с оглед на
гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е пряко
свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без
договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на
споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които
обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите
разходи по кредита.
Поддържа се в исковата молба, че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни
задължения и след като са направили само три пълни погасителни вноски и една частична,
3
видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № **********. Крайният срок за
погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК № ********** е изтекъл на
дата 25.11.2016 г.. с изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Сочи се, че на дружеството е станал известен факта, че длъжникът по договора Р....е
починал и затова предприело действия по съдебно събиране на вземанията си по процесния
договор срещу наследниците на починалия. Неизпълнението по договора обуславя интереса
на кредитора да предприеме съдебни действия спрямо наследниците, като в тази връзка е
образувано заповедно производство пред Районен съд- гр. Б.....
Сочи се още, че съгласно чл. 5, ал.1 посочените наследници наследяват равни части от
наследството. Според чл. 60 от Закона за наследството, наследниците отговарят за
наследството на своя наследодател, съобразно дяловете, които получават от наследството.
След смъртта на заемополучателя неговото имущество - права и задължения преминават в
патримониума на неговите наследници. Поддържа се, че според удостоверение за
наследници и предвид отказа от наследство на И...., единствен наследник по закон на
починалия кредитополучател Р... е С. Р. Я., който като такъв, следва да отговаря за цялото
неизплатено задължение по сключения от неговия наследодател договор за потребителски
кредит.
Поради отказа от наследство от страна на И..... счита че делът на С. Р. Я. се уголемява с
частта на отказалия се длъжник. Поради тази причина предявява установителен иск за
сумите присъдени със заповедта за изпълнение и изменя предявения осъдителен иск за
сумите, които са присъдени със заповедта за изпълнение относно И..... Тъй като издадената
заповед за изпълнение относно И.... се явява обезсилена спрямо него, не е налице висяща
заповед за изпълнение, тъй като отказа поеклудира правата на длъжника да приема и
отговаря за задълженията на наследодателя си.
Сочи се, че предявения осъдителен иск за 600.00 лв. пакет от услуги произлиза от същото
договорно правоотношение и считаме, че не е налице пречка да бъде подаден.
Твърди се, че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение
по ДПК № ********** е в общ размер на 593.00 лв. / петстотин деветдесет и три лева/. С
плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в
размер на 592.79 лв. Сумата от 0.21 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна
вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена
на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“.
Твърди се, че С. Р. Я. дължи на П.... сума в общ размер на 3094.57 лв. /три хиляди
деветдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, от които: главница в размер на
1790.10 лв. /хиляда седемстотин и деветдесет лева и десет стотинки/, договорно
възнаграждение в размер на 704.47 лв. /седемстотин и четири лева и четиридесет и седем
стотинки/ и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 600.00 лв.
/шестстотин лева/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № **********.
Сочи се, че в съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт
/КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С
помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и
данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го
предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се
задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на
договора за потребителски кредит. Поддържа, че ако потребителят е желал, той е могъл да
се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в
заем сума, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
4
заема при одобрените параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с правото си да се откаже от сключения ДОГОВОР, така и с погасяването на
кредита.
С разпореждане № 1644/16.06.2022г. съдът е разпоредил да се изпълни процедурата по
чл.131 от ГПК, като съобщение ведно с книжата по делото е връчено на 13.07.2022г. чрез
пълномощник адвокат Б..
С отговора се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове.
Твърди се в отговора на исковата молба, че иска е неоснователен и като такъв го оспорват
изцяло, както пo основание,така и пo размер.
В отговора на исковата молба е посочено, че искът е с правно основание чл. 422 от ГПК,
във вр.с чл.415 от ГПК, но в същият не са наведени конкретни основания и обстоятелства
водещи до твърденията за неговата основателност и дължимост на посочените суми.
Искът се основава на сключен между Р.....и В..... и "П......, договор за потребителски
кредит № **********/ 20.11.2014г.
Твърди се, че същият съдържа погасителен план, от който обаче единствено се
установява, броят на вноските, периодичността, датите на които се дължи плащане, но от
същият по никакъв начин не може да се установят разходи, лихви, какви задължения и в
какъв размер от тях се покриват със всяка посочена вноските. Посочено е само общата
стойност на плащанията по размер, без да е уточнен техният вид, основание, размер, не са
определени и в така представеният договор. Посочено е единствено размер на вноска.
Относно твърденията на ищцовото дружество за изпращане на уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита до ответника, твърди, че такова уведомяване не е извършено от
страна на ищеца, в качеството му на кредитор.
Твърди се още, че от представените от ищеца писмени доказателства липсват такива, от
които да се установи реално получаване на паричната сума от Р....... /починал към днешна
дата/. От представеното преводно нареждане с данни на ищеца и Р........ е видно, че с
преводно нареждане на 21.11.2014г., ищецът "П..е наредил сума в размер на 2 000,00 лева
към банкова сметка с титуляр Р..... като освен преводното нареждане за плащане на сумата,
няма представени, каквито и да е доказателства дали тази сума е постъпила реално в
банковата сметка на Ч......и по какъвто и да е начин за получаване на сумата от него.
Поддържа се на следващо място, че наведените от фактическа и правна страна
обстоятелства в исковата молба не изясняват в пълна степен обстоятелства, които биха
касаели законността на сключения между страните договор, към кой момент е станало
изискуемо вземането, информиран ли е за това ответника Ч......, изпаднал ли е в забава при
неизпълнение, за да се квалифицира обективното състояние на ответника като неизправна
страна по съглашението, ведно с произтичащите от това правни последици. Така посочените
твърдения и от приложените писмени доказателства по никакъв начин не изясняват налице
ли е конкретен юридически факт, релевиращ на валидно облигационно обвързване,
неизпълнение, начало на изискуемостта на задължението на ответника към определен
момент, според договорките на страните. Не е налице информиране за изискуемостта на
вземането.
Навежда доводи относно предсрочна изискуемост, че не е обявявана, каквито твърдения
липсват в исковата молба.
Възразява, да се приеме като годно писмено доказателство, приложения към исковата
молба Договор за потребителски кредит № **********/ 20.11.2014г., ведно със съответните
към тях погасителни планове. Неясно е кой и в какво качество е подписал договора от името
на „Кредитор”, договора не съдържа печата на фирмата, съгласно бланката. Не се
установява подписа за „кредитополучател” положен ли е от .........Договорът в частта за
лихвите и таксите не е сключен съгласно изискванията им за съдържание според
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
5
кредити, съгласно Приложение № 2 ,чл. 5, ал. 2 от ЗПК. В отговора се поддържа становище,
че така представеният към исковата молба европейски формуляр е изготвен за целите на
производството или е изготвен предварително по следните съображения: Твърди се, че
договорът е сключен с ищцовото дружество, като видно от същият е, че за „кредитор”
подпис е положен от неизвестно лице, без да бъде ясно, в какво й качество се е подписал. На
следващо място липсва информация за сравняване на различни предложения във формата на
стандартен европейски формуляр съгласно чл. 5 ал.2 във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗПК. В
представеният формуляр, не е ясно кой е поставил подпис, не е посочена и „длъжност”,
неясно остава кой е изготвил предложението. Представената бланка - екземпляр от
формуляра е без посочени данни на потребител в него. От изложеното следва, че преди
подписването на договора /ако е подписан от ответника/ на потребителя не е бил
предоставена информация за сравняване на различни предложения във формата на
стандартен европейски формуляр, съобразно чл. 5 ал.2 във връзка с ал. 1 от ЗПК, което е в
противоречие със сочената правна норма. Неясни са посочите в т. 3 Условия за усвояване на
кредита. Неясни са условията посочени в т.5. В точка 6 е посочено, че общата сума по
кредита, общият размер на кредита/главница/, заедно с лихвите и разходите, които могат да
възникнат във връзка с вашия кредит като е посочен размер -2000,00 лв. т.е. кредитора не
може да претендира, сума различна от посочената. Договорът в частта за лихвите и таксите
не е сключен съгласно изискванията им за съдържание според Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно
Приложение № 2 ,чл. 5, ал. 2 от ЗПК и в част III - разходи по кредита 1. Лихвеният процент
по кредита и условията за прилагането му и ако е приложимо за съответния вид кредит,
различните лихвени проценти, които са относими за кредита не е ясно начина на
формулиране на лихвата, посочено е само 41.17% фиксиран, период на олихвяване 24
месеца. В т. 2 също не е посочен размер като е неясно отразено ГПР 49.90%, 24 МПВ 123,
64лв., 49.89% лихва и лихвен % на ден - 0,11. ГПР се изчислява за всеки конкретен договор
за кредит и зависи от избраният лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и
матуритет. Поддържа се и че не е ясно, какви са отделните размери на двата вида лихви,
които са начислени като вземане. Сочи се, че в иска се претендират няколко вида лихви, с
оглед и на което иска и в тази му част не се доказва по основание и по размер и следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен. Този начин на представяне на преддоговорната
информация изключва възможността за потребителя да възприеме икономическите
последици от договора, какъв ще е размера на главницата, какъв ще е размера на лихвата,
видовете лихва не са обявени и не е разяснено, какви ще са последиците при неизпълнение.
Това е най-съществената за интересите на потребителя информация относно разходите по
кредитирането и неблагоприятните за длъжника последици от просрочие на плащанията, а
те не са били оповестени по начина, изискван от закона. / чл. 19 от ЗПК./
Изразява се становище, че несъобразените с императивни изисквания части от договора,
не следва да обвързват страните ответника се ползва от предвидената в същия закон
закрила, изключваща валидност на неравноправно договорени клаузи. Поддържа се, че от
изложеното е безспорно, че ответника, не е запозната със съдържанието на формуляра и не е
получил екземпляр от него. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията
на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9.
Поддържа се в отговора, че за процесния договор е неприложим чл. 12 от ЗПК, тъй като
кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт. По отношение на него не се
установява, че са спазени изискванията на чл. 11. Твърди, че в случая ответникът не е
получил преддоговорна информация от кредитора за конкретните параметрите на кредита и
не е представен стандартен европейски формуляр - предложение за сключване договор за
паричен заем, съгласно изискванията на чл. 5 ал.2, във връзка с чл. 5 ал.1 от ЗПК, в което да
съдържа информация за ГЛП и ГПР, който ще се прилага, както и относно други важни
условия, които са посочени в процесния договор. Не са изпълнение и изискванията на чл. 6.
от ЗПК, тъй като кредиторът, съответно кредитният посредник, не е предоставил подходящи
разяснения на потребителя, позволяващи му да прецени доколко предлаганият договор за
6
кредит съответства на неговите потребности и финансово състояние, и не е разяснена
преддоговорната информация, която трябва да бъде предоставена, основните
характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху
потребителя, в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания от страна на
потребителя, налице и неизпълнение на чл.7,ал.2 от ЗПК, тъй като кредиторът не е
предоставил на потребителя пълната преддоговорна информация.
Твърди се, че договорът не може да се приеме за редовен и валиден, счита че същият не е
породил своето действие, тъй като се касае за нищожност на клаузите посочени в Условия
на договора, като противоречащи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и Законът за
защита на потребителите в текстовете му на чл. 143, т.2,т. 3, т.5,т.7,т.9,т. 10, т.
12,т.13,т.14,т.15,т.17,т.18 и т. 19. Представеният по делото договор е нищожен и поради
обстоятелството, че е договорен размер на лихви многократно по-висок от този, определен
от БНБ към датата на договора, което е забранено. Годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания - чл.19, ал.2 от ЗПК.
Посочено е само ГПР- 49.90%, без да се посочва как е формиран и какво точно се включва в
него, т.е какви компоненти включва. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да
разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от
клаузите в условията и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 ЗПК, поради което
процесният договор следва да се счете за недействителен на това основание съгласно
изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК. В договора следва да бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин разпределението на съответната погасителна вноска между
различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват,
което в случая не е сторено, тъй като подобна информация в договора за кредит изобщо
липсва, нито потребителят би могъл да я извлече от съдържанието му. Изразено е
становище, че съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК и същият следва да се приеме недействителен. Съгласно чл. 143. от ЗЗП
„Неравноправна клауза в договор, сключен е потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Сочи се, че в
чл.19,ал.4, ЗПК е прието че „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В Чл.(5)
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В Чл. 21, ал.1
е посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 2, е посочено, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение
за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Поддържа се, че не става
ясно как е определен соченият процент и как ще се изчисли тази лихва, на базата на каква
сума ще се дължат така посочените ГПР 49,90 % и лихвен процент 41.17% и каква е тяхната
реална левова стойност, че така уговорените в договора клаузи са в противоречие и с
изискванията посочени в чл. 10, ал.1 от ЗПК като изрично е посочено ’’Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. Както и с чл. 10а, ал.4, където е посочено, че видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В случая, не са спазени и изискванията на чл. 11 от ЗПК.
С оглед постановеното и съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Сочи се и че не е налице индивидуално уговаряне на клаузите от страна на
ответника по процесния Договор. Налице са противоречия е чл.10,чл.10а,11,чл.19,чл.22,
чл.26,33,33а от ЗКП. В договора и анексите към него, не е посочено разпределението на
7
вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка вноска, следва
да се посочи какво включва главница, възнаградителна лихва и ГПР. Липсата на тази
информация, съгласно чл.22 ЗПК е санкционирано от закона с неговата недействителност. В
договора не се съдържат конкретните параметри не е ясно какъв е размерът в лева на
възнаградителната лихва и на ГПР. Липсата на тази яснота води до това, че в договора няма
разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от
потребителя и от какви пера съответно е съставена.
Поддържа се в отговора, че договорът е недействителен, с оглед разпоредбата на чл. 22
ЗПК. Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит, приложим в
настоящия случай, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Процесният договор за потребителски кредит е недействителен
по смисъла на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, т. 24, чл. 11, ал. 2 от ЗПК досежно
описаната в договора обща стойност на плащанията, годишен процент на разходите и
лихвен процент. Заемополучателят не би могъл да разбере какъв е конкретният лихвен
процент, приложим към неговите вноски. От така посочен годишен лихвен процент, не
става ясно по какъв начин се отразява в размера на погасителните вноски. Не би следвало, а
и законът, с изискването си не допуска, заемателят да извършва математически изчисления,
чрез които да установява, каква част от погасителна вноска се отнася към главницата и каква
- към лихва или други плащания.
На следващо място, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата, лихвите и договорното възнаграждение, което се претендира от ищеца П.......
С Определение № 1272/29.01.2022г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „П....... редовно призовани, не се явява
законният представител, не се явява и процесуален представител. Депозирана е писмена
молба, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа исковата
молба, оспорва отговора на ответницата, както и изразява становище по същество на делото.
Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата С. Р. Я., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуалния
представител – адвокат Б.. Оспорват се предявените искове, поддържа подадения отговор,
по същество изразява становище за неоснователност, като се иска отхвърляне на
предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък
по чл. 80 от ГПК.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същото е
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2407/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Б....ищецът е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №
2675/28.07.2021г. срещу длъжниците С. Р. Я., И.....и В........за което е било образувано ч.гр.д.
№ 1960/2021 година по описа на Районен съд Б....... С Разпореждане № 891/24.09.2021
година съдът е раздели производството по делото, като е постановил ч.гр.д. № 1960/2021
година по описа на Районен съд Б........да продължи по отношение на В.......поради което е
образувано ч. гр. д. № 2407/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Б...... по отношение на
длъжника С. Р. Я., въз основа на което съдът е издал Заповед № 719 от 15.10.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът С. Р. Я., ЕГН ********** (наследник на Р........ починал на 01.01.2015 г.), с
настоящ адрес: гр. Б......... да заплати на кредитора “П............, седалище и адрес на
8
управление: гр. С.......... тел. 0895 502 576, представляван от С..... Ц....... и Я............... чрез
юриск. Р...... И., следните суми: сумата от 895,05 лева (осемстотин деветдесет и пет лева и
пет стотинки)- главница, сумата от 352,24 лева (триста петдесет и два лева и двадесет и
четири стотинки) – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
25.04.2015 г. до 25.11.2016 г., за неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит № ********** от 21.11.2014 г., сключен между “П........ и Р......, клиент и В........
съдлъжник, и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
28.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 24,95 лева (двадесет и четири
лева и деветдесет и пет стотинки) разноски за заплатена държавна такса и сумата от 40,31
лева (четиридесет лева и тридесет и една стотинки) -юрисконсултско възнаграждение.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчено на длъжника на
06.12.2021г. чрез нейния пълномощник – адвокат Б., като в указания двуседмичен срок е
постъпило от същия възражение, което с оглед указанията на съда е конкретизирано на
07.12.2021г.
С Разпореждане от 11.01.2022г. съдът е указал на заявителя “П.............че може да предяви
иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването,
като довнесе дължимата държавна такса, както и че следва да представи доказателства, че е
предявил иска си в посочения срок, в противен случай съдът ще обезсили Заповедта за
изпълнение. Съобщението за постановеното разпореждане на съда е връчено на 19.01.2022г.
на юрисконсулт Кехайов.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск,
от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата
искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 2407/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б........
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за
ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Установява се от искане за отпускане на потребителски кредит № **********, че е
отправено на 19.11.2014 г. от Р....... – длъжник и В......... – солидарен длъжник до „П........
като са посочени параметрите на желания заем.
От приобщения по делото договор за потребителски кредит „П......“ №
**********/20.11.2014г. между „П....... в качеството му на кредитор – от една страна, Р......в
качеството му на клиент и В.....–в качеството на солидарен длъжник – от друга страна се
установява, че по силата на така сключения договор, кредиторът е предоставил кредит в общ
размер на 2 000,00 лева, срещу задължението на клиента, респ. солидарния длъжник, да
върнат получения потребителски кредит в срок от 24 месеца, като размерът на всяка от
месечните вноски е 123,64 лева, платима на 25-то число от съответния месец. На следващо
място е уговорено, че кредитът се олихвява при ГПР от 49, 90 % и ГЛП от 41, 17%, като
лихвеният процент на ден възлиза на 0,11%. В договора е отразено още- дължима сума по
кредита – 2967, 36 лв.
Съгласно т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги –
720,00 лева, размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 30,00 лева, или
общо задължение: 3687,36 лева, общ размер на вноската 153,64 лева, дата на погасяване – 25
ден от месеца.
Към договора са приложени декларации от Р........ и солидарния длъжник, Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и Общи условия на П..... към договор за
потребителски кредит, всички подписани от Р.... и В....Видно от погасителен план към
потребителски кредит № ********** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, първата погасителна вноска е с дата 25.12.2014 г., а последната –
25.11.2016 г., като погасителния план е подписан единствено от клиента Р.....
9
Видно от преводно нареждане за кредитен превод № 8631049 на дата 21.11.2014 година
„П..... е превела по посочената от Р........банкова сметка сумата в размер на 2000,00 лева. В
клетка „основание за плащането” са посочени - № на кредита – **********.
Съгласно буква „А” от договора за потребителски кредит, неразделна част от процесния
договор са Общи условия за физически лица, които са били предадени при подписването на
договора, както и че клиентът и солидарният длъжник са запознати със същите и ги приемат,
след като внимателно са се запознали със съдържанието им преди подписването на договора
за кредит. Видно е, че на клиента и на солидарния длъжник е предоставена информация,
касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски формуляр, в
който са обективирани основните параметри на сключения договор за потребителски кредит
– по аргумент на буква „Г”, т. 1 от договора.
Приобщена по делото е Декларация във връзка с обработката на личните данни на
клиента и на солидарния длъжник от дата 19.11.2014г., както и Стандартен европейски
формат за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който са посочени
параметрите на бъдещия договор, като същия е подписан от клиента Румен Чавеев на
20.11.2014г.
Видно от Общите условия на „П........ към договор за потребителски кредит е, че същите
допълват клаузите на договора за потребителски кредит, като определят взаимните права и
задължения на кредитора и клиента/солидарния длъжник. В този смисъл е уговорено, че за
ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в
т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е посочено, че лихвата по кредита се
изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и
започва да тече от датата на усвояване на кредита.
Видно от Общите условия на кредитора „П........ съставляващи неразделна част от
договора за потребителски кредит съгласно клаузата на чл.А раздел Декларации, в раздел
15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които потребителят може да се
възползва от допълнителни услуги,а именно: Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит;Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;Възможност за
смяна на дата на падеж;Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. В 15.2 Отлагане на вноски от Общите условия е посочено, че „ако договорът за
потребителски кредит/ДПК/ е със срок от 3,6 или 9 месеца - клиентът може да поиска
кредиторът да му отложи една погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК. Ако е
12 месеца-две вноски след платена трета, ако ДПК е със срок от 18 м.-3 погасителни вноски
след платена трета, ако е със срок от 24 месеца може да поиска да отложи 4 погасителни
вноски след платена трета вноска по ДПК“. По долу в същата точка е посочено, че това е
максималният брой, който може да бъде отложен и който важи за целия срок на ДПК.
Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да му отложи на части или накуп
допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три
последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени причините, поради които
клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски като например:
Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му; Под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-рано от
деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици.- т.е. при
неработоспособност продължила но-малко от три седмици клиента няма право ла поиска
отлагането на заплащането на погасителна вноска,прекратен трудов договор на клиента или
на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му,Неплатен отпуск на клиента,
който е по-дълъг от 10 дни и др. В подточка б/ е посочена процедурата - клиента е длъжен да
представи на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: -
лекарско заключение, показващо времетраенето на неработоспособността; документ,
потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за
прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово
правоотношение; документ от работодател за намаляване на трудово възнаграждение или
10
забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение за наследници; документ,
доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на
вноски при условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на
отложените вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на
погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от
момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.
Установява се от Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит П...... че
общата сума на получените от клиента Р.......по процесния договор към 21.02.2022г. е в
размер на 593, 00 лева, като остатъчното задължение по договора към 21.02.2022г. е в
размер на 3094, 57 лева.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 1764/22.04.2021
година длъжни.........кът Р.е починал на 01.01.2015 година, съгласно акт за смърт №
0001/01.01.2015 година, съставен в гр. Б............. и е оставил след смъртта си наследниците С.
Р. Я., с ЕГН ********** – дъщеря и И........ с ЕГН ********** – син.
По делото е обявено за ненуждаещо се от доказване, че И....... се е отказал от наследството
на починалия си баща Р......... поради което единствен наследник по закон на починалия
кредитополучател Р...... е С. Р. Я..
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, по искане на ищеца, съдът е
допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т.. От приетото
заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
установява, че отпуснатия кредит в размер на 2 000,00 лева е усвоен по следния начин: - На
дата 21.11.2014г по сметка на Р......... преведена от „П............ сумата от 2 000,00 лева.
Преводът е извършен от банкова сметка на наредителя - „П.. Посоченото основание за
превода е: 50010051238 - което е номер на Договора за потре...........бителски кредит.
Размерът на месечната погасителна вноска е 153,64 лева и включва: -по Договора за
кредит: главница и договорна лихва по погасителен план в общ размер на 124,64 лева; -по
пакет за допълнителни услуги - 30,00 лева.
Според заключението на вещото лице в счетоводството на „П....... са осчетоводени
плащания, извършени по процесния Договор за кредит в общ размер на 593,00 лева, описани
по конкретни дати на плащане и суми в справка № 03, като внесената от страна на
ответника сума е достатъчна да погаси (в поредност: лихва за забава (наказателна лихва);
вноска за пакет допълнителни услуги; договорна лихва и главница), както следва:-за
главница - 170,79 лева;-за договорна възнаградителна лихва - 301,86 лева; -за закупен пакет
допълнителни услуги - 120,00 лева; и -за наказателна лихва (лихва за забава) - 0,35 лева.
В справка вещото лице е извършило обвързване между дължимите суми за главница и
договорна лихва с извършените плащания и установява непогасеният остатък, както следва:
По отношение на главницата - дължимата сума е в размер на 2 000,00 лева. Платена сума -
170,79 лева. Неизплатена главница - 1 829,21 лева (от 4-та вноска с дата на падеж
25.03.2015г до 24-та вноска с дата на падеж 25.11.2016г). Колони от № 1 до № 6 на справка
№ 04; По отношение на договорната лихва - дължимата сума е в размер на 967,36 лева.
Платена сума - 301,86 лева. Остатък за плащане - 665,50 лева за периода от 25.04.2015г до
25.11.2016г. Колони от № 7 до № 11 на справка № 04. По отношение на сумата за закупена
допълнителни услуги - дължимата сума е в размер на 720,00 лева. Платена сума - 120,00
лева. Остатък за плащане - 600,00 лева за периода от 25.04.2015г до 25.11.2016г.
Експертизата дава отговор как са формирани вземанията в табличен вид - начин на
11
формиране на спорните вземания по счетоводни книги на ищеца и по изчисления на
експертизата в справка № 7.
Вещото лице е посочило в заключението си, че по сключеният между страните Договор за
потребителски кредит П.годишният лихвен процент (ГЛП) за изчисляване....... на договорна
лихва е в размер на 41,17 % и същият е договорен меящу страните свободно. Годишният
процент на разходите се изчислява по формула, посочена в ЗПК. В случая ГПР, посочен в
Договора за кредит в размер на 49,90 % включва единствено разходи за договорна лихва - в
размер на 967,36 лева. При включването и на разходи за пакет допълнителни услуги в
размер на 720,00 лева, ГПР се променя от 49,90 % на 140,82 %.
Вещото лице е дало и вариант, при който внесената сума по кредита да бъде отнесена и
разпределена само по вноски по заема, без да бъдат отнесени към допълнителния пакет
услуги, според който непогасеният остатък е както следва: По отношение на главницата -
дължимата сума е в размер на 2 000,00 лева. Платена сума - 262,87 лева. Неизплатена
главница - 1 737,13 лева (от 5-та вноска с дата на падеж 25.04.2015г до 24-та вноска с дата на
падеж 25.11.2016г). Колони от № 1 до № 6 на справка № 09; По отношение на договорната
лихва - дължимата сума е в размер на 967,36 лева. Платена сума - 330,13 лева. Остатък за
плащане - 637,23 лева за периода от 25.05.2015г до 25.11.2016г. Колони от № 7 до № 11 на
справка №09. При така извършеното изчисляване вещото лице е дало заключение, че
наказателна лихва не се дължи.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното писмено заключение.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице като обосновано, компетентно
и пълно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове – установителен иск с правно
основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК,
във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86
ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.
Правна квалификация на възраженията на ответника- нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, както и възражение за неравноправни клаузи. Сторено е и възражение за погасяване по
давност на вземанията за главница, лихви и договорно възнаграждение.
Исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяване на установителния иск,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 2407/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Б............по което срещу ответника е издадена Заповед № 719 от 15.10.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е
връчена на ответника, като е подадено възражение в законоустановения срок, като
съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането, предмет на заповедта.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Осъдителния иск също е допустим, доколкото за предявените с него суми липсва издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Относно иска с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а наследодателя на ответницата- Р.........
12
- реалното предоставяне от кредитодателя на заемополучателя, претендирана като главница
по договора;
- размер на претендираната главница,
- настъпване на падежа на задължението, касаещо връщане на главницата.
По иска за договорно възнаграждение ищецът следва да докаже, че в договора е уговорена
клауза за дължимост на такова, както и настъпване на основанията за неговата изискуемост,
размер на същото.
За ответника – следва да докаже възраженията си, погасяване на претендираното от
ищеца вземане, представляващо главница, договорно възнаграждение.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „П.......в качеството му на
кредитор, от една страна, и от друга страна Р......... е сключен на ........година Договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който е предоставена сума в размер на
2000,00 лева. Установи се от приложеното по делото нареждане за кредитен превод № .........
година и изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че „П..........е превела по посочената от
Р.............. банкова сметка сумата в размер на 2000,00 лева.
Установи се също, че видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с
изх. № 1764/22.04.2021 година длъжникът Р....... е починал на 01.01.2015 година, съгласно
акт за смърт № 0001/01.01.2015 година, съставен в гр. Благоевград и е оставил след смъртта
си наследниците С. Р. Я., с ЕГН ********** – дъщеря и И.........., с ЕГН ********** – син.
Признато е за ненуждаещо се от доказване, че И........, в качеството на наследник на
починалия кредитополучател Р....... се е отказал от наследство, поради което единствен
наследник по закон на починалия кредитополучател Р......... се явява ответницата С. Р. Я.,
която като такъв, следва да отговаря за цялото неизплатено задължение по сключения от
нейния наследодател договор за потребителски кредит. Поради отказа от наследство от
страна на И......... делът на С. Р. Я. се уголемява с частта на отказалия се длъжник.
Между ищеца и наследодателя на ответницата са възникнали правоотношения по договор
за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните /качеството на
кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и
3 ЗПК/ и съдържанието на правата и задълженията, се установява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор
за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ следва че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г.
постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о../, още повече, че в отговора на исковата
молба ответникът се е позовал на ЗЗП и ЗПК, за да обоснове възражението си за
недействителност/нищожност на процесния договор, респ. на клаузи от него. По отношение
конкретизацията на въведената от потребителя недействителност/неравноправност, с
13
решение № 237/20.01.2017 г. по т.д.№ 2927/2015 г. ВКС, І т.о. по реда на чл. 290 ГПК е
прието, че потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от
договора/недействителност на договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез
посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл. 143 ЗЗП, респ. предвидени в чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, е налице противоречието. Или, съдът следва да се
произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в
потребителски договор, респ. за недействителност на потребителски договор и когато
страната, направила възражението за нищожност/недействителност, не е посочила
конкретна законова норма, на която противоречи договорът/ клаузата от него.
По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. В посочената разпоредба не е предвидено, че нарушаването на чл.5 от ЗПК,
както и липсата на реквизитите по чл.11, ал.1, т.2, т.6, т.21, т.22, т.23 и т.24 от ЗПК в
съдържанието на договора за кредит, водят до недействителност на същия.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор съдържа изчерпателно и в
цялост всички законоустановени реквизити, относно изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, по
следните съображения:
Анализът на съдържанието на договора за кредит обуславя извод, че е спазена писмената
форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за потребителския
кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10, съдържа дата и място на
сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок
на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на
разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на
главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26. Следва да
се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и разбираем начин,
както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето съдържание договорът
отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 (в редакцията
им към датата на сключване на договора). Така в т. 6 ясно е посочено, че лихвеният процент
е 41, 17 %. Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита, който е в
размер от 49, 90 % .
Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Р..............
Според законодателя в съглашението трябва да бъде посочен "годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин". В настоящия случай тези изисквания са изпълнени. Посочен е както годишния
процент на разходите по кредита, така и общата сума, дължима от потребителя към момента
на сключване на договора за кредит. Отделно от това, в т. 5 от Общите условия към
договора е обяснено какво представлява ГПР; какво включва и какво не включва; какви
допускания са взети предвид при изчисляване му.
В договора ясно е посочено, че кредитът се погасява чрез банкова сметка с месечни
вноски (главница и лихва) съгласно Погасителен план (Приложение № 1).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните
неизплатени суми - само в случай че са дължими при различни лихвени проценти за целите
14
на погасяването. В настоящия случай самият Погасителен план е приложен по делото, като
същият е подписан от ответника, в него са посочени погасителните вноски по брой, размер
и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора и за всички вземания по него изискването за посочване последователността на
разпределението на вноските е неприложимо.
Относно възражението, че не е представен европейски сертификат следва да се отбележи
и че наследодателя на ответницата е заявил, че своевременно е получил преддоговорната
информация в съответствие със ЗПК. Отделно от това видно от декларация подписана от
ответника на същия е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал.2
от ЗПК за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за
сключване именно на договор за потребителски кредит.
Съдът не констатира да е налице нарушение на императивна материалноправна норма,
което на основание чл. 22 от ЗПК да води до недействителност на договора. Не се
установиха и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 ЗЗП.
Спорен по делото е въпросът дали клаузата за договорна лихва е валидна. Съдът намира
клаузата за възнаградителна лихва за валидна, а доводите на ответника за нищожност на
същата поради противоречие с добрите нрави за неоснователни, поради следните
съображения:
Възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р....... Уговореният между
страните по процесния договор годишен процент на разходите по заема е в размер от 49, 90
% , който е в рамките на допустимото съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Действително в договора за
кредит, не се съдържа информация как е формиран годишният процент на разходите, но
същата е налична в Общите условия, които съобразно от договора са неразделна част от
него. Ето защо въпросното възражение се явява неоснователно, като за пълнота следва да се
отбележи, че визираните в чл. 5.2 от ОУ компоненти включени при определяне на ГПР,
съответстват заложеното в чл.19, ал.1-ал.3 от ЗПК. Следва да се отбележи също, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е
действително, ако тя не надвишава многократно законната такава. В настоящият случай
уговорената между страните договорна лихва в размер на 41, 17 % годишно не надхвърля
драстично трикратния размер на законната лихва. При това положение не може да се
сподели тезата на ответника, че клаузата за възнаградителна лихва накърнява добрите нрави.
Налице е практика на ВКС, която сочи като горен праг на договорната лихва трикратния
размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на
добрите нрави, следователно – нищожност на клаузата за размера на договореното под
формата на лихва възнаграждение на кредитора.
Цитираните решения и определения на ВКС, обаче, са постановени по казуси, различни от
настоящия. В случая следва да се отчете, че се обсъжда договорна клауза на договор за
кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на
конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Р.....
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни
15
разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо
на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата
на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%,
ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова не се установява нищожност на
договорената възнаградителна лихва. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по
Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от
30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на
ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в.
гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г.,
Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - П...... по в. гр. д. № 702/2019 г. Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва, като в
настоящия случай, съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по
производството - срока на договора, размера на кредита, размера на възнаградителната
лихва спрямо размера на кредита и риска от сделката, който носи кредиторът, както и
автономията на волята. Освен това коефициентът на годишния процент на разходите не
надвишава петкратния размер на законната лихва. Предвид уговореното в процесния
договор, съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на
кредитора и на риска, който същият поема в качеството си на небанкова финансова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
Яснотата и конкретиката в тези уговорки, изготвянето на подробен погасителен план за
целия период на Договора, посочването на отделните компоненти на договора – главница и
възнаградителна лихва, налагат извода, че още при подписване на Договора,
кредитополучателя-наследодател на ответницата е бил наясно и е могъл да прецени
икономическите последици от този договор.
Поради това се налага извод, че клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни,
поради което ответницата в качеството й на наследник на кредитополучателя дължи
заплащане на главницата и договорна лихва.
Във връзка с размера на посочената главница и договорна лихва съдът следва да прецени
и дали не са налице неравноправни клаузи, които са от значение за определяне на дължимия
остатък от главница и договорна лихва.
Според настоящия съдебен състав недължимо платени са сумите, отнесени за погасяване
на задължения по пакета за допълнителни услуги, които съдът приема за нищожни.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно ако предявения иск е в противоречие
със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност
на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 720,00 лв. Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за
тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът,
16
размерът н действието, за което се събират такси и/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит."
В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в
размер на 131,40 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредит/ЗПК/.
Следва да се посочи, че използване на графа за допълнителни плащания, която да
активира допълнителни услуги е явно противоречие с изискванията на принципа за
добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран начин на
уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на потребителя.
Установи се, че в Общите условия на кредитора „П......... съставляващи неразделна част от
договора за потребителски кредит съгласно клаузата на раздел 15.1 „Допълнителни услуги“
са описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни
услуги. Според същите за ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на
определен брой погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди
фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В
подточка б/ е посочена процедурата - клиента е длъжен да представи на кредитора
собственоръчно заверено копие от изброените документи: - лекарско заключение, показващо
времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по
труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг
документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за
намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и
удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.2. от Общите условия е записано, че заявлението заедно съссъответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията
на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски
съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от
момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в
„може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен
да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от
това не е предвидено. Като на практика се получава, че се претендира вземане срещу услуга,
за която няма доказателства да е предоставена и реално ползвана от длъжника. Само по себе
си такава уговорка е нищожна, тъй като води до неоснователно обогатяване.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
17
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 720 лв. Нейното заплащане е
следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва след като той изпълни
всички свои задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15, 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 и 15.5 от
Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че този вид договорки, които са
несъстоятелни от правна гледна точка - потребител заплаща цена почти равна на отпуснатия
заем, за да придобие правото да иска при опредени условия, доста тясно формулирани и
неизпълними практически, да му се измени договора. И без да плаща и без наличие на
условия потребителят може да иска да му се измени договора, но дали това ще стане зависи
от насрещно съгласие на заемодателя, което не се променя от тези уговорки, защото никъде
не е посечено, че заемодателят е задължен да измени договора. Смисъла на тези уговорки е
да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, която предвижда ,че
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Р.....
По тези съображения налице е и основанието на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД - заобикаляне на
закона. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В случая включените във въпросния пакет т.нар. „допълнителни услуги“,
представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради
което и не може да се приеме, че същите попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК. Регламентираните в последната норма допълнителни услуги са такива, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора.
С оглед изложеното установителните искове в частта относно главница и възнаградителна
лихва спрямо ответника Деяна Марчева са основателни и следва да бъдат уважени,
доколкото е настъпил крайния падеж, след приспадане на сумите, отнесени за погасяване на
задълженията по пакета за допълнителни услуги. В тази връзка съдът намира, че не следва
да бъде приспадана от платените суми наказателна лихва, която ищецът сочи в исковата си
молба и писмените молби, че е приспадал, доколкото към момента на извършваните
плащания не е имало забава, за да се налага наказателна лихва и същата да се приспада от
сторените към този момент вноски, видно и от заключението на вещото лице, което съдът
кредитира.
Предвид изложеното съдът намира, като взе предвид заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че дължимата и неплатени главница по договора е в размер на
1737, 13 лв., а дължимата и незаплатена договорна лихва е в размер на 637, 23 лв. за периода
от 25.05.2015г. до 25.11.2016г., като такава не се дължи за периода от 25.04.2015г. до
24.05.2015г. Установителният иск е предявен за сумите: главница в размер на 895, 05 лв.
/осемстотин деветдесет и пет лева и пет стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на
352, 24 лв. /триста петдесет и два лева и двадесет и четири ст./ дължимо за периода от
25.04.2015 г. до 25.11.2016 г, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, поради което същият е основателен в пълен размер
за главница и договорна лихва, като следва да се отхвърли единствено за периода на
договорната лихва от 25.04.2015г. до 24.05.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая от 28.07.2021г., поради което ответникът Я. дължи законната лихва, върху
главницата, считано от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането.
От страна на ответницата е сторено възражение за погасяване на вземанията по давност.
Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение
18
на претендираната главница и договорна лихва. Съгласно съдебната практика, при договора
за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В
този смисъл са и решение № 28/05.04.2012 г. ВКС, IІІ ГО и решение № 261/12.07.2011
година ВКС, IV ГО, които са постановени по реда на чл. 290 ГПК. Противоречията в
практиката са преодолени и с ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В
тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ.
при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При
договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете
страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват
части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по
правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е
изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като
периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и за договорни
лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и
респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита.
След като началната дата на изискуемостта е датата на последната вноска, която в случая
е 25.11.2016 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.07.2021
г., вземането за главница и възнаградителна лихва не е погасено по давност.
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във връзка с чл.79 от
ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.
Със същите се иска да се осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество главница
в размер на 895 , 05 лв. /осемстотин деветдесет и пет лева и пет стотинки/ и договорно
възнаграждение в размер на 352, 23 лв. /триста петдесет и два лева и двадесет и три ст./,
дължимо за периода от 25.04.2015 г. до 25.11.2016 г., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 600, 00 лв. /шестстотин лева/, ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Предявените осъдителни искове са допустими, доколкото за посочените суми не е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед приетото по-горе по отношение на установителния иск, което е ненужно да се
приповтаря, се установи, че между „П.......в качеството му на кредитор, от една страна, и от
друга страна Р....... и В....... е сключен на.......... година Договор за потребителски кредит №
....... по силата на който е предоставена сума в размер на 2000,00 лева. Установи се от
приложеното по делото нареждане за кредитен превод № ......година и изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, че „П........“ ЕООД е превела по посочената от Р...... банкова сметка
сумата в размер на 2000,00 лева.
Установи се също, че видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с
изх. № 1764/22.04.2021 година длъжникът Р...... е починал на 01.01.2015 година, съгласно
акт за смърт № ........ съставен в гр. Б.....и е оставил след смъртта си наследниците С. Р. Я., с
ЕГН ********** – дъщеря и И... с ЕГН ********** – син.
19
Признато е за ненуждаещо се от доказване, че И........., в качеството на наследник на
починалия кредитополучател Р....... се е отказал от наследство, поради което единствен
наследник по закон на починалия кредитополучател Р.........се явява ответницата С. Р. Я.,
която като такъв, следва да отговаря за цялото неизплатено задължение по сключения от
нейния наследодател договор за потребителски кредит. Поради отказа от наследство от
страна на И........делът на С. Р. Я. се уголемява с частта на отказалия се длъжник.
Както се посочи по-горе договорът за кредит не е недействителен, не са налице
неравноправни клаузи, с изключение на клаузите за закупен пакет от допълнителни услуги.
По отношение на последните съдът прие, че клаузите 15, 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 и 15.5 от
Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП, като
е ненужно приповтаряне на същите мотиви. Предвид изложеното осъдителния иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 600,00 лева е неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница и договорна лихва. Видно от приетото по-горе,
като взе предвид и заключението на вещото лице дължимата и неплатени главница по
договора е в размер на 1737, 13 лв., а дължимата и незаплатена договорна лихва е в размер
на 637, 23 лв. за периода от 25.05.2015г. до 25.11.2016г., като такава не се дължи за периода
от 25.04.2015г. до 24.05.2015г.
Съдът е уважил установителния иск в размер на главница в размер на 895, 05 лв.
/осемстотин деветдесет и пет лева и пет стотинки/ и договорно възнаграждение в размер на
352, 24 лв. /триста петдесет и два лева и двадесет и четири ст./ дължимо за периода от
25.05.2015 г. до 25.11.2016 г, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Следователно осъдителният иск за главница и договорна лихва би бил основателен
единствено за сумите от 842, 08 лв. за главница и сумата от 284, 99 лв. за договорна лихва за
периода от 25.05.2015г. до 24.05.2015г., а в останалата му част за неоснователен.
В случая обаче от ответницата е сторено възражение за погасяване по давност на
претендираните главница и договорна лихва. Както се посочи по-горе началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания за главница и за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, в случая- 25.11.2016 г. Осъдителните искове са предявени с исковата молба на
22.02.2022г. Предвид изложеното от крайния срок за погасяване-25.11.2016г. до датата на
подаване на исковата молба за осъдителните искове е изтекъл петгодишния давностен срок,
поради което вземанията са погасени по давност.
Предвид изложеното по-горе предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
От ответницата е сторено искане за разсрочване на вземането. Съдът намира искането по
чл. 241, ал. 1 от ГПК за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение,
тъй като липсват доказателства относно обстоятелствата по чл. 241, ал. 1 от ГПК –имотно и
здравословно състояние, разходи и др., на база на които да се направи обоснован извод за
това следва ли задълженията да бъдат разсрочени и по какъв начин.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния и осъдителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от
20
уважаването, респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от
ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за
изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство.
По заповедното производство видно от издадената заповед за изпълнение съдът е уважил
направените разноски от ищцовото дружество в общ размер на 65,26лв., от които: 24,95 лева
– заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и 40,31лева –
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 62,12 лева, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът претендира сторените
разноски, като е представен и списък по чл. 80 от ГПК.
За установителния иск ищецът е внесъл държавна такса в размер на 75, 05 лв., която му се
дължи изцяло, ищецът е сторил и разноски за вещо лице в размер на 400, 00 лв., които също
следва да се присъдят.
Предвид отхвърляне на осъдителния иск не следва да бъдат присъждани сумата от 150, 00
лв. държавна такса.
В тази връзка ищецът е представляван от юрисконсулт по делото. Съдът намира, че на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение за конкретното дело е 200, 00 лв., като
при определянето му съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
извършените от юрисконсулта процесуални действия. Предвид уважаване на
установителния иск и отхвърляне на осъдителния иск на ищеца се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100, 00 лв.
С оглед изложеното ответницата следва да се осъди да заплати на ищеца по исковото
производство за уважения установителен иск общо сумата от 575, 05 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата, направените от нея разноски в настоящото производство съразмерно с
отхвърлената част на исковата претенция, а именно относно отхвърлените осъдителни
искове. Ответницата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство в размер на 500, 00 лв. За заповедното производство не й се дължат разноски,
доколкото установителния иск е уважен изцяло. Доколкото в договора за правна защита и
съдействие не е разграничено по установителния и осъдителния иск какво е договореното
възнаграждение, съдът намира, че то е наполовина. Предвид изложеното ищецът следва да
заплати на ответницата във връзка с отхвърляне на осъдителните искове адвокатско
възнаграждение в размер на 250, 00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на ответника С.
Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Б........... че като наследник на Р....... починал
на......ДЪЛЖИ на „П......, ЕИК ...... седалище: гр. С....... чрез пълномощника юрк, Т.....
Кехайов, следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 719/15.10.2021г., издадена по ч.гр.д. № 2407/2021г. по описа на Районен
съд – гр. Б....., както следва: сумата от 895, 05 лв. /осемстотин деветдесет и пет лева и пет
стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/21.11.2014 г., сключен между „П.... и Р.... починал и В........, сумата от 352, 24 лв.
/триста петдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 25.05.2015 г. до 25.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
21
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-28.07.2021г. до
изплащане на вземането, като отхвърля иска за договорна лихва за периода от 25.04.2015г.
до 24.05.2015г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.....ЕИК ..... седалище: гр........ С.чрез пълномощника юрк,
Т...... против С. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Б....... искове, с които се иска да се осъди
ответницата да заплати на ищеца главница в размер на 895, 05 лв. /осемстотин деветдесет и
пет лева и пет стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 352, 23 лв. /триста петдесет
и два лева и двадесет и три стотинки/, дължимо за периода от 25.04.2015 г. до 25.11.2016 г.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 600, 00 лв.
/шестстотин лева/, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
**********/21.11.2014 г., сключен между „П............ и Р....... починал и В.......... ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като
неоснователни и погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата С. Р. Я., ЕГН **********, с
адрес гр. Б....... ДА ЗАПЛАТИ на „П. ЕИК ......., седал......ище: гр. С..........чрез пълномощника
юрк, Т.......... сумата от 62,12 лв. /шестдесет и два лева и дванадесет стотинки/,
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство и сумата от 575,
05 лв. /петстотин седемдесет и пет лева и пет стотинки/, представляваща сторени от ищеца
разноски в исковото производство съобразно уважения установителен иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „П....... ЕИК ......., седалище: гр. С........, чрез
пълномощника юрк, Т......... ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Б........
сумата от 250, 00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени от ответницата
разноски по исковото, съразмерно с отхвърления осъдителен иск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр.
Б.......за разсрочване на задълженията на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 2407/2021г. по описа на РС-Б.........
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б........ съд в двуседмичен срок, считано
от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
22