РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. К., 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200312 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** година на Н. на РУ на М.В.Р. К. на А.
И. И., ЕГН ********** от гр. Б., кв. С. №., на основание чл. 257 ал. 1 от
ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 64 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
И. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок.
Моли съда да го отмени, оспорва извършване на нарушението. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, нито представлява. В писмено
становище чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, излага
конкретни съображения за отмяна на наказателното постановление.
Ответната по жалбата страна – Н. на РУ на М.В.Р. К., редовно
призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
1
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита като свидетел на актосъставителя В. Р. и приложените и приети
писмени такива, съдът намира за установено следното:
На *г. автопатрул на Р.У.П. К., в който влизал свидетелят Р., бил
изпратен по сигнал за извършени кражба на кон и закана спрямо
установилото автора на кражбата лице Л.Ц. в гр. Б., кв. С.. На място били
посрещнати от собственика на животното и от Ц., негов работник, от които
разбрали, че жалбоподателят е взел животното и го е отвел, като последван от
Ц. с настояване да го върне, го е заплашил и прогонил. След като били
отведени на мястото, където било животното, полицейските служители
установили жалбоподателя, който бил в нетрезво състояние, отказал да им
предостави документ за самоличност, попитал тях и придружителите им
какво правят там и какви са, отказал да върне и отнетото животно, твърдейки,
че собственикът му дължи голяма сума пари, след което заплашил с побой
работника. Полицейските служители го предупредили устно да не се
саморазправя с Ц., но жалбоподателят не съобразил поведението си с
отправеното му полицейско разпореждане, а продължил да заплашва
работника, казвайки на полицейските служители, че не са никакви, нямат
право да са там, както и, че ще бъдат уволнени. Това наложило да бъде
задържан и отведен в сградата на РУ К., където срещу него за констатираното
от актосъставител Р. бил съставен процесния АУАН, в който нарушението е
квалифицирано по чл. 64 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 257 ал. 1 от ЗМВР.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който отказал да го
подпише, удостоверено с подписа на свидетел.
На 29.05.2023г. компетентният орган, Н. на РУ на МВР К. е издал
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 64 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 257
ал. 1 от ЗМВР, като нарушението е описано по начин, сходен с този в акта.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите, изложени от жалбоподателя, съдът следва да
провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Съдът намери, че същото не страда от съществени пороци,
касаещи задължителното му съдържание, поради което да е
2
незаконосъобразно и да следва да бъде отменено на това основание. АУАН
съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и
коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото
извършване, правната квалификация на същото и приложимата санкционна
норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението на
жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 64 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от
ЗМВР.
Изпълнителното деяние на нарушението е неизпълнение на
разпореждане на орган на МВР, направено при изпълнение на функциите му.
Полицейските органи са органи на МВР и чл. 64 ал.1 от ЗМВР им предоставя
правомощие да издават разпореждания до граждани, държавни органи,
организации и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, вкл. и устни, съгл. чл. 64 ал. 2 от ЗМВР, като по
правилата на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР тези разпореждания са задължителни.
Съгласно чл. 6 от ЗМВР Министерството на вътрешните работи извършва
следните основни дейности: 1. оперативно-издирвателна; 2. охранителна; 3.
разследване на престъпления; 4. осигуряване на пожарна безопасност и
защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; 5. осигуряване на
достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112); 6.
информационна; 7. контролна; 8. Превантивна и 9.
административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.
Съгласно чл. 30а ал.1 превантивната дейност е дейност по предотвратяване и
пресичане на престъпления и други правонарушения, осъществявана чрез
индивидуална и обща превенция, която детайлно е регламентирана в
Инструкция № ** от 13.01.2017 г. за реда и организацията за осъществяване
на превантивна дейност от полицейските органи на Министерството на
вътрешните работи, издадена на основание чл. 30а ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл. 10 ал. 1 от
Инструкцията, индивидуалната превенция спрямо лица, за които има
достатъчно данни, от които може да се предположи, че ще извършат
3
престъпления или други правонарушения, се осъществява чрез установяване
на конкретни лица, за които има достатъчно данни, от които може да се
предположи, че ще извършат престъпления или други правонарушения и
прилагане на мерки за въздействие с цел неизвършване на престъпления и
нарушения и насочени към поправянето или превъзпитанието на
установените лица. Сред способите на превантивната дейност на МВР в чл.
13 т. 6 е предвидено правомощие на полицейските органи да издават
разпореждания. Преценката относно наличието на достатъчно данни дали
дадено лице е извършило престъпление или нарушение е изцяло във
функционалните правомощия на полицейския орган. В конкретния случай
свидетелят Р., за който не е спорно, че има подобни правомощия, е бил
сезиран, че жалбоподателят след извършена кражба е заплашвал друго лице,
което сторил и в присъствие на полицейските служители. По този повод
именно отправил към И. устно предупреждение да не се саморазправя с него.
По силата на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР това разпореждане е било задължително за
жалбоподателя. В конкретния случай, въпреки че му е било отправено такова
разпореждане, жалбоподателят не го е изпълнил, а е продължил да се държи
агресивно с лицето и да го заплашва, като е проявил оскърбително отношение
и към органите на реда. С посоченото Караджов е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 257 ал. 1 вр. чл. 64 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от
ЗМВР. Съдът намира, че извършването на нарушението е установено по
несъмнен начин, като факта му се установява от гласните доказателства
събрани посредством показанията на полицейския служител, които не са
опровергани от други доказателства по делото.
Съдът намира, че в НП описаното нарушение правилно е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба, в която е предвидена
санкцията, а имено чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, като наложената санкция –глоба в
размер на 500 лв. е максималния размер на предвидения в закона диапазон.
При определяне размера на наказанието обаче административно-наказващият
орган не е съобразил прецизно изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същият не е
преценил правилно тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито са липсата на данни за предишни
нарушения от страна на жалбоподателя по ЗМВР. Поради тези изложени
обстоятелства съдът намира, че следва да бъде намален размера на глобата с
насоченост около средния и същата следва да бъде в размер на 300 лв., в
4
който смисъл следва да се измени наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на
жалбоподателя се следват разноски, които съобразно уважената част от
искането са в размер на 160лв. Същите следва да бъдат възложени върху ЮЛ,
от което е част наказващият орган, а именно О.Д. М.В.Р.- П.. Съгласно т.6 от
ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ** година на Н. на РУ на
М.В.Р. К., с което на А. И. И., ЕГН ********** от гр. Б., кв. С. №., на
основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 64 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР,
като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 500 на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на А. И. И., ЕГН ********** от гр.
Б., кв. С. №., сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5