№ 482
гр. Пазарджик, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора С. Д. П.
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20255200100367 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявен иск от Е. Г. Д. от гр.Пазарджик
против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ .
Твърди се,че против ищеца е водено досъдебно производство №
1437/2016 г. по описа на РУ - МВР - Пазарджик и преписка вх. №2453/2016 г.
по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, като на 02.02.2017 г. му е
повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 293а от
НК.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 16.03.2017 г.
наказателното производство било прекратено на основание чл. 2 1 ал. 1 т. 1 от
НК, но с определение N238/07.04.2017г.по ЧНД N499/2017г.по описа на
Районен съд - Пазарджик, цитираният прокурорски акт е бил отменен, а
делото върнато на Районна прокуратура - Пазарджик за изпълнение на дадени
указания.
По внесен от Районна прокуратура - Пазарджик обвинителен акт от
04.06.2018 г.против ищеца било образувано НОХД № 915/2018 г., по описа
на Районен съд -Пазарджик, по което са проведени общо седем съдебни
заседания.
1
На 18.03.2019г. спрямо Е. Г. Д. била произнесена осъдителна присъда
№43/2019 г., с която същия признат за виновен за това, че в гр.Пазарджик, след
като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила на 13.07.2015г.
съдебен акт -Присъда № 70 по НЧХД № 2027/2014 г. на PC-Пазарджик, в
продължение на една година от влизането му в сила - от 13.07.2015г.до
13.07.2016 г., не е изпълнил задължението си към кредитора Никола Борисов
Николов ,а именно да му заплати сумата в размер общо на 3614 лв., от които
главница - 3000 лева и законна лихва - 614.38 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва
от датата на увреждането,въпреки наличието на имущество и парични
средства за това, поради което и на основание чл. 293а от НК, във вр. с чл. 54 и
чл. 57 ал.1 от НК е осъден и му е наложено наказание пробация с
пробационни мерки по чл.42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти
седмично за срок от седем месеца, както и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за същия срок.На основание чл.189, ал.3 от НПК е
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 216.60лв. , както и
съдебноделоводни разноски в размер на 40,00 лева, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка па РС-Пазарджик.
Против цитираната по-горе присъда от ищеца е депозирана въззивна
жалба , по която в Окръжен съд е образувано ВНОХД N 368/2019 г.С
присъда №41/17.09.2019г.присъдата,постановена от районния съд била
изцяло отменена и ищецът бил признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
В установения от закона срок Окръжна прокуратура Пазарджик е
подала касационен протест против посочената присъда на въззивния съд, като
е поискала отмяната й, и признаването на ищеца за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
В резултат на подадения касационен протест наказателното
производство против ищеца е продължило по к. н. дело № 50/2020 г. по описа
на ВКС, който със свое окончателно решение № 33/07.05.2020 г., с което е
оставил в сила въззивна присъда №41 от 17.09.2019г. по ВНОХД № 368/2019
г.по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
2
Твърди се,че наказателният процес против ищеца, в двете му фази,
продължил около 4 години - от момента на образуване на д.п.№1437/2016г.и
повдигане на обвинението на 02.02.2017г.до момента на влизане в сила на
оправдателната присъда на 07.05.2020 г.
През това време ищецът твърди,че живял в непрекъснат стрес и
притеснения, като в резултат на това се затворил в себе си, станал
необщителен, загубил сън и апетит. Разколебана била вярата му в
правосъдието в Република България.
Фактът на воденото срещу ищеца наказателно производство станал
известен на повечето негови роднини, приятели, познати, колеги и
съграждани. Всичко това се отразило изключително неблагоприятно върху
него, като било накърнено неговото лично достойнство, доброто му име и
репутация в обществото. В определени моменти дори отношенията му с
приятели и познати страдали в резултат на наказателното преследване срещу
него. Редица негови близки, приятели се отдръпнали или се отнасяли към него
с недоверие и като към човек, който е преследван от закона за извършено
умишлено престъпление.
През цялото това време ищецът твърди,че бил принуден да понася и
всички ограничения и неудобства, които качеството му на обвиняем и
подсъдим му налагало, а именно да се явява за провеждане на следствени
действия по досъдебното производство и в съдебните заседания, както и да
тръпне от срам, че е подсъдим и от страх, че ще бъде осъден без да има вина.
Ищецът сезира съда с искане на основание чл.2,ал.1 т.3 предл.1 от
ЗОДОВ да постанови решение,с което да осъди Прокуратурата на Република
България, да му заплати Обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение срещу него за извършено престъпление по
НК, за което е бил оправдан, в размер на 50 000,00 лв. , ведно със законната
лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 07.05.2020 г.,
ведно с направените разноски по делото.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата
на РБ . Ответника оспорва изцяло исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
3
ЗОДОВ по основание и размер и поддържа,че посочените от ищеца
неимуществени вреди не са пряка последица от действия на Прокуратурата на
Република България.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,за да се произнесе съдът прие за установено следното от
фактическа страна.
Ответникът в отговора на исковата молба ,в хода на производството по
делото и в депозираната писмена защита,не оспорва изложените в исковата
молба фактически обстоятелства във връзка с воденото против ищеца
наказателно производство.С оглед но това съдът приема за установено по
делото,че против ищеца е водено разследване по досъдебно производство
№1437/2016г.по описа на РУ на МВР Пазарджик и на 02.02.2017г.му е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.293а от НК.На
04.06.2018г.е внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД
№915/2018г.по описа на ПРС,по което са били проведени седем съдебни
заседания.Не е спорно по делото,че против ищеца е била постановена
осъдителна присъда на 18.03.2019г.,представена като доказателство по
делото,и е било наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки по
чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ
адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от седем
месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
същия срок . На основание чл. 189, ал.З от НПК е осъден да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото
разноски в размер на 216.60 лв. , както и съдебноделоводни разноски в размер
на 40 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка па РС-
Пазарджик.
Присъдата била обжалвана от ищеца и по депозираната от него
въззивна жалба е образувано ВНОХД №368/2019г.по описа на Пазарджишкия
окръжен съд.В съдебно заседание,проведено на 17.09.2019г.по делото е
постановена присъда ,с която осъдителната присъда е отменена ,ищецът е
признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.По подаден
касационен протест от Окръжна прокуратура Пазарджик е било образувано
касационно наказателно дело №58/2020г.по описа на ВКС.Проведено е
съдебно заседание на 25.02.2020г.и на 07.05.2020г.касационната инстанция е
4
постановила Решение,неподлежащо на обжалване,с което оправдателната
присъда на ПОС е оставена в сила.
Като свидетели по делото са разпитани A. Д. Д. и A. Н.П..
Свидетелят Д. познава Е. Д. от 1999 г.Свидетелят има транспортна
фирма и превозвам стоки:мебели,произведени от фабрика „Николети“,която е
на синовете на ищеца.Свидетелят установява,че му е известно,че ищецът
имал спречквания с негов съсед през 2016г.–2018 г. Съседът на ищеца водел
дела срещу него и откакто започнали делата ,ищецът се притеснявал да не
се изложи пред внуците и пред снахите си. Все казвал, че ще влезне в
затвора.ПоС.но притеснявал и говорел за това какъв ще е изхода от
делото.Казвал,че на стари години ще се изложи.Свидетелят установява,че
ищецът се сринал психически .Притеснявал се като получавал
призовки.Свидетелят знае,че делото било на първа и втора инстанция и
стигнало до съда в София.Свидетелят го придружавал до София за делото и
му давал кураж.Свидетелят не знае как е приключило делото.Установява,че
ищецът много е отслабнал и пак мисли ,пак се притеснява.Работи във
фабриката на синовете си,отговаря за транспорта на продукцията.
Свидетелят П. ,който е връстник и съученик на ищеца,установява,че
поддържа ежедневни контакти с него. Установява,че ищецът много се
променил покрай делото ,което се водило против него.Станал друг човек-
притеснявал се,че ще го осъдят без вина.Станал затворен,не искал да
общува.Свидетелят не установява конкретни факти около предмета на
делото.Най-общо говори за дело заради разправии с комшиите . По-късно
ищецът споделил,че делото е приключило и той е оправдан. Сега е по-
добре,почти, както преди .Свидетелят предполага , че ищецът работи във
фирмата на сина му ,тъй като повечето време е там.
С оглед на горната изложена и приета за установена по делото
фактическа обстановка,от правна страна,съдът приема,че предявеният иск е
частично основателен.Предмет на разглеждане в производството е иск с
правно основание чл.2,ал.1,т.3 предл.първо от ЗОДОВ,за присъждане на
обезщетение за неимуществени,претърпяни от ищеца в резултат на
повдигнато обвинение за престъпление,за което впоследствие е постановена
оправдателна присъда.
За да се приеме,че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно
5
и пълно,съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
настъпването на твърдените вредоносни последици,като пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение,по което лицето
впоследствие е оправдано.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по
исковете,които в случая се свеждат до размера на предявения иск и до
липсата на пряка причинно следствена връзка между действията на
прокуратурата и неимуществените вреди,които ищецът твърди,че е
претърпял.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на
дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона
хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде
оправдано,какъвто е и конкретният случай.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.Отговорността по ЗОДОВ е обективна,следователно
ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния
орган.
Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция,
независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Предвид изложеното съдът приема,че е установено е наличието на
фактическия състав на разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3, предл.първо ЗОДОВ,а
именно повдигнато е обвинение за престъпление и впоследствие постановена
оправдателна присъда.При това положение съдът приема,че отговорността на
Държавата да репарира нанесените на ищеца вреди е ангажирана по
безспорно установен начин.
Предмет на делото е определяне на справедлив размер на обезщетението
съответстващ на действително претърпяното от ищеца увреждане вследствие
на осъщественото по отношение на него наказателно преследване.
Съдът цени и кредитира показанията на разпитаните по делото
6
свидетели.Същите,макар и не напълно конкретни,анализирани в съвкупност
установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди именно в резултат на
воденото против него наказателно производство.
Спорен по делото е въпроса за размера на дължимото в полза на ищеца
обезщетение. При определяне размера на обезщетение за неимуществени
вреди, съдът съобразява негативните последици върху личността и психиката
на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението,
което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и
обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията,
които лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве,
на
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, като
вземе предвид и продължителността на воденото производство, постановените
ограничения в хода на същото, взетите мерки за неотклонение.
В точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк.гр.д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС приема, че обезщетението се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка
с незаконните актове на правозащитните органи.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
С оглед свидетелските показания ,съдът приема,че в резултат на
воденото наказателно производство ищецът е изживял негативни усещания-
притеснения,че ще бъде злепоставен пред семейството си,че ще бъде осъден
без вина.Вследствие на това той видимо отслабнал,станал затворен ,не искал
да общува.Съдът приема за доказано по правилата на житейската логика,че
през цялото време на наказателното производство,ищецът е бил принуден да
понася тежестта на наказателната репресия,изразяваща се в неудобства
свързани със необходимостта да се явява пред разследващите органи,в
проведените общо 9 съдебни заседания пред трите съдебни инстанции,да
изпитва срам и страх,че може да бъде осъден и след осъждането си ,че
присъдата няма да бъде отменена.
При това положение съдът счита,че справедливият размер на
обезщетението е 7000,00лв.За да определи именно този размер, съдът взема
7
предвид обстоятелството,че ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 293а,което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК,но в
същото време за него е предвидено наказание лишаване от свобода до една
година или пробация.Съдът взема предвид,че наказателното производство в
двете му фази е продължило от повдигане на обвинението против ищеца на
02.02.2017г.до постановяване на окончателното решение на ВКС от
07.05.2020г.,с което оправдателната присъда е оставена в сила,или три години
и три месеца,през което време ищецът е изпитвал страх ,че може да бъде
осъден,без да е виновен и този страх се е засилил след постановяване на
осъдителната присъда от районния съд.Съдът взема предвид претърпените от
ищеца неимуществени вреди -притеснения,че ще бъде злепоставен пред
семейството си,че ще бъде осъден без вина,вследствие на което той видимо
отслабнал,станал затворен ,не искал да общува.Същите обаче са типични и не
надхвърлят обичайните такива,които лицата ,против които се води
наказателно преследване понасят.
Над размера от 7000,00лв.до претендирания от 50000,00лв.,или за
разликата от 43000,00лв.предявения иск се явява неоснователен и ще следва
да бъде отхвърлен.
Недоказани в хода на производството по делото останаха твърденията на
ищеца,че воденото наказателно преследване против ищеца станало
обществено доС.ие,което накърнило неговото лично достойнство,доброто му
име и репутацията му в обществото,както и че това станало причина негови
приятели и близки да се отдръпнат от него и да проявят недоверие към него
като към човек преследван за извършване на престъпление.
Не на последно по значение място при определяне на размера на
обезщетението,съдът приема,че част от неимуществените вреди,които
свидетелите установяват,че ищецът е претърпял са вследствие на воденото
преди това НЧХД №2027/2014г.по описа на РС Пазарджик,по което същият е
бил осъден с Присъда №70/,влязла в законна сила на 13.07.2015г., да заплати
обезщетение в размер на 3614,38лв.
С оглед основателността на главния иск,основателен се явява и
акцесорния по своя характер иск по чл.86 от ЗЗД ,считано от 07.05.2020г.до
окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед изхода на делото основателно при условията на чл.78 ал.1 от ГПК
8
се явява искането на ищеца да му бъдат присъдени сторените от него съдебно
деловодни разноски.Изчислени пропорционално на уважената част от
исковата претенция ,дължимите в полза на ищеца разноски възлизат на
210,00лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.”Витоша” №2 , да заплати на Е. Г. Д.,ЕГН-
**********,от гр.П.,ул.“Н.Ц.“ ****, сумата 7000,00лв.,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление по чл. 293а от НК ,за което е
бил оправдан с окончателно решение на ВКС,постановено на 07.05.2025г.,по
наказателно дело №58/2020г.по описа на ВКС ,с което е оставена в сила
оправдателна присъда по ВНОХД №368/2019г.по описа на Пазарджишкия
окръжен съд,постановена след отмяна на присъда на ПРС но НОСХ №
915/2018г.,с която ищецът е бил осъден по така повдигнатото му
обвинение,ведно със законната лихва, ,считано от 07.05.2020г.до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над присъдените 7000,00лв.до претендираните 50000,00лв.,или за разликата
от 43000,00лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца
Е. Г. Д.,ЕГН-********** деловодни разноски в размер на 210,00лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните,с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –
гр. ПЛОВДИВ.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9