№ 81
гр. Чирпан, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно
наказателно дело № 20255540200223 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление /НП/ № 24-0375-000424 от 28.05.2024
година на Н. Иван Димитров Димитров, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, с което на С. Й. П., с ЕГН
**********, с адрес: ***, СУМПС № *********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., и на
основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв., като
на водача са отнети 10 контролни точки по Наредба № Iз-2539 от 17.12.2021 година на
МВР за това, че на 28.04.2024 година в 16:31 часа в гр. Чирпан, на бул. „Георги
Димитров“ като водач на лек автомобил „***“, ***, по посока запад-изток управлява
лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на Термохран Инженеринг АД, с
Булстат *********, като при преминаване на пешеходна пътека, обозначена с пътен
знак и маркировка, П. не спира и не пропуска стъпилите на пешеходната пътека
пешеходци, с което създава реална опасност за възникване на ПТП с пешеходец, с
което виновно е нарушила чл. 119, ал. 1 от ЗДвП; и за това, че участник в движението,
който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и
здравето на хората, с което виновно е нарушила чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Възражението
е разгледано и не са установени данни за прекратяване на акта. Размерът на
наложените глоби за извършените нарушения са фиксирани в ЗДвП.
Съставен е АУАН серия GA № 1156573 от 28.04.2024 година от младши
автоконтрольор при ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан П. Д. С., който е връчен на
1
жалбоподателя на 28.04.2024 година и е уведомен, че в 7-дневен срок може да направи
допълнителни обяснения или възражения. Запознат е, че в 14-дневен срок може да
отправи предложение до административно-наказващия орган за сключване на
споразумение за приключване на административно-наказателното производство, с
изключение на нарушенията по ЗДвП. Задължил се е при промяна на адреса да посочи
новия адрес. АУАН е подписан от свидетеля З. А. З..
Наказателното постановление е връчено на водача нарушител на 25.07.2025
година – л. 25 от материалите по делото. Жалбата е подадена в сектор „Пътна
полиция“, ОДМВР Стара Загора на 31.07.2025 година и е заведена под № 00-27935 от
посочената дата, като в преклузивния 14-дневен срок за неговото обжалване е
депозирана въззивната жалба.
Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване на наказателното постановление по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от правоимащото санкционирано лице.
В жалбата се излагат следните доводи от санкционираното лице – подадено е
възражение до ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ № 122800-16865 от
30.04.2024 година, в което са изложени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението – непропускане на пешеходната пътека на жена, която е слязла от
тротоара, но не се е движела по пътеката. В резултат на подаденото възражение е
изготвен отговор от ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, получено от жалбоподателя с
писмо № 375000-4713 от 29.05.2024 година, че за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП /нов член/ ще бъде издадено Наказателно постановление, което може да се
обжалва пред Районен съд Чирпан.
Сочи се в жалбата, че наказателното постановление е издадено на 28.05.2024
година, а същото е връчено на 25.07.2025 година. Налице е разминаване в
последователността на датите и е смущаващо закъснялото връчване на наказателното
постановление. Счита също, че наложеното наказание и твърде строго и моли
наказанието да бъде намалено.
Административно-наказващият орган изпраща АНП /административно-
наказателната преписка/ със съпроводително писмо, вх. № 4744 от 14.08.2025 година,
съдържаща: писмено становище на Главен юрисконсулт на ОДМВР Стара Загора
Милен Алексиев; пълномощно на Главен юрисконсулт на ОДМВР Стара Загора Милен
Алексиев; жалба, вх. № 122800-27935 от 31.07.2025 година ведно с писмо, изпратено
за връчване до сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Стара Загора; 2 броя писма с УРИ
375р-8704 от 24.06.2025 година и УРИ 1228р-3005 от 04.02.2025 година ведно с
докладна записка УРИ 1959р-2464 от 24.01.2025 година, заверено копие на АУАН
серия GA № 1156573 от 28.04.2025 година, копие на възражение с УРИ 122800-16865
от 30.04.2024 година ведно с писмо УРИ 1228р-9316 от 09.05.2024 година, заверено
2
копие на становище, с рег. № 375р-8263 от 27.05-2024 година ведно с два броя
сведение, заверено копие на писмо с рег. № 375000-4713 от 29.05.2025 година,
заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на
вътрешните работи, справка нарушител на водача.
В депозираното от АНО писмено становище се излагат доводи, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са
налице посочените в жалбата пороци на акта. Обжалваното наказателно постановление
отговаря на нормативните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено
нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете, визирани в ЗАНН
и същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че по образуваното по
настоящата жалба производство се претендират разноски за осъществено процесуално
представителство от упълномощен за целта адвокат, съответно юрисконсулт и са
представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на основание чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в
минимален размер съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Размерът на адвокатското
възнаграждение следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга,
дори когато е минимален и в този смисъл следва да се вземе предвид производството
пред съда във връзка с оспорване на акта, че е с минимална фактическа и правна
сложност, извършените процесуални действия са в минимален обем. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, АНО, редовно
уведомен, не се явява и не изпраща упълномощен представител. Районна прокуратура
Стара Загора – ТО Чирпан, редовно уведомена по реда на чл. 62 от ЗАНН за преценка
за участие в производството, не изпраща представител. В о.с.з. жалбоподателят
поддържа жалбата и изложените доводи в нея.
По делото са приети като писмени доказателства: писмо, вх. № 4744 от
14.08.2025 година, съдържаща: писмено становище на Главен юрисконсулт на ОДМВР
Стара Загора Милен Алексиев; пълномощно на Главен юрисконсулт на ОДМВР Стара
Загора Милен Алексиев; жалба, вх. № 122800-27935 от 31.07.2025 година ведно с
писмо, изпратено за връчване до сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Стара Загора; 2
броя писма с УРИ 375р-8704 от 24.06.2025 година и УРИ 1228р-3005 от 04.02.2025
година ведно с докладна записка УРИ 1959р-2464 от 24.01.2025 година, заверено копие
на АУАН серия GA № 1156573 от 28.04.2025 година, копие на възражение с УРИ
122800-16865 от 30.04.2024 година ведно с писмо УРИ 1228р-9316 от 09.05.2024
година, заверено копие на становище, с рег. № 375р-8263 от 27.05-2024 година ведно с
два броя сведение, заверено копие на писмо с рег. № 375000-4713 от 29.05.2025 година,
заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на
вътрешните работи, справка нарушител на водача, писмо, вх. № 5529 от 26.09.2025
3
година на РУ Чирпан и справка за собствеността от АИС КАТ за лекия автомобил.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля актосъставител П. Д. С. по съставения и връчен АУАН.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от ФЛ - нарушител, което е адресат на обжалваното НП,
следователно жалбоподателят е лице с надлежна активна процесуална легитимация.
Екземпляр от обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 25.07.2025 година,
което е видно от разписката към НП, а жалбата е постъпила при АНО на 31.07.2025
година, поради което срокът по чл. 59, ал. 2 ЗАНН е спазен и жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което издаденото НП
следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
В издадения АУАН серия GA № 1156573 от 28.04.2024 година на
актосъставителя П. Д. С. е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.
119, ал. 1 ЗДвП – не пропуска преминаващи пешеходци и по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП –
участник в движение, който създава пречки за движението, имуществени вреди и
опасност за живота и здравето на хората. В законоустановения срок за депозиране на
писмени възражения срещу АУАН жалбоподателят е депозирал Възражение, УРИ №
00-16865 от 30.04.2024 година, в което посочва, че на 28.04.2024 година й е съставен
АУАН за нарушения по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Твърди, че
управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № ***, се е движела по бул. „Г.Димитров“ в
посока запад – изток. Вдясно на платното е имало паркирани автомобили. Последният
автомобил бил паркиран непосредствено до пешеходната пътека, което намалявало
видимостта в нейното начално. Видяла стъпилата на пешеходната пътека жена, която
не се движела, когато била пред пешеходната пътека. В огледалото за обратно виждане
видяла автомобил, много близо зад нея. Преценила, че може да премине без опасност
за пешеходката, за да не предизвика инцидент с автомобила зад нея.
По депозираното възражение е изготвено писмено становище с УРИ 375р-8263
от 27.05.2025 година до Началника на РУ Чирпан от младши инспектор Г. Иванова,
като по подаденото възражение е извършена проверка. Снети са сведения от
служителите, назначени в наряд на 28.04.2024 година – младши инспектор З. А. З. –
старши полицай при РУ – Чирпан и младши инспектор П. Д. С., младши
автоконтрольор при РУ – Чирпан, от които е видно, че лек автомобил „***“, с рег. №
*** при движение по булевард „Георги Димитров“ в посока запад-изток, не пропуска
вече стъпилата на пешеходната пътека пешеходка – жена, която е била с две малки
деца. Д. и З. ясно са видели извършеното от П. нарушение, както и създалата се
4
опасност за пешеходците. Полицейските служители са спрели П. и младши
автоконтрольор С. е съставил АУАН серия GA № 1156573. Направено е предложение
въз основа на съставения АУАН да бъде издадено НП.
По административно-наказателната преписка са приложени два броя сведения
от З. А. З. и от П. Д. С., видно от които е, че санкционираният водач не е пропуснал
при преминаване през пешеходна пътека преминаващите по нея пешеходци – жена с
две малки деца, като е създала реална опасност за здравето и живота на хората и
възможност за настъпване на ПТП с пострадали лица.
С писмо, рег. № 375000-4713 от 29.05.2024 година, жалбоподателят е уведомен
писмено, че подаденото възражение е било внимателно и задълбочено разгледано и
след извършване на проверка по случая, възражението се счита за неоснователно за
извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като за същото ще бъде издадено
наказателно постановление.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните
работи, в частност т. 3.12. от нея, началниците на групи „Пътен контрол“ в РУ при
ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Въз основа
на издадената заповед на министъра на вътрешните работи и събраните от съда
доказателствени средства съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
органи с правомощия да издават АУАН и НП като контролни органи по ЗДвП.
От показанията на актосъставителя св. П. Д. С. се установява, че той заедно с
колегата си З. А. З. са осъществявали контрол по ЗДвП, когато видели лек автомобил,
който преминава през пешеходна пътека, без да даде път на пешеходци. Нарушението
е извършено в светлата част на деня.
Съдът кредитира свидетелските показания като безпротиворечиви и
подкрепящи се от доказателствения материал по делото.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Посоченото административно нарушение в съставения АУАН № GA 1156573 от
28.04.2024 година съдържа всички изискуеми от закона реквизити по смисъла на чл.
42, ал. 1 от ЗАНН, в това число и по чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - законните разпоредби,
които са нарушени. В АУАН е посочено, че виновно е нарушена разпоредбата на чл.
119, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Обжалваното НП също съдържа
изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН, в това число и законните разпоредби, които
са нарушени по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП гласи следното: При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
5
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП гласи следното: Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
В административно-наказателното производство следва да бъде установено
наличието на извършено административно нарушение, кой е нарушителят и дали
деянието е извършено виновно по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Съгласно чл. 7 от ЗАНН
деянието е извършено виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
При непредпазливите деяния деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен
резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и че
вредоносният резултат ще настъпи. В конкретния случай водачът е знаел и е съзнавал,
че преминава през пешеходна пътека и че върху пешеходната пътека има пешеходци.
От приобщената административно-наказателна преписка се установява, че това е била
жена с две малки деца. Водачът е бил длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека пешеходци, като намали скоростта или спре. Самият жалбоподател посочва, че
пешеходката е била стъпила на пешеходната пътека, но не се е движела. Не се
ангажираха доказателства от страна на жалбоподателя във връзка с твърденията му, че
зад него в непосредствена близост се с движел автомобил, респективно че в дясно е
имало наличие на други спрени автомобили, които са му попречили да спре.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че е смущаващо за него, че от датата
на издаването на НП до датата на връчване е изминал един значителен период от
време. Наказателното постановление е издадено в рамките на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН – в едномесечния срок от откриването на нарушителя. Връчването на НП, дори
и с по-късна дата, е от значение за срока за обжалването му, който срок тече за
санкционираното лице датата на връчването му, но не влияе върху
законосъобразността на издаденото НП.
В административно-наказателното производство непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените по закон случаи. Деянието е умишлено, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.
Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато
е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. При
случайното деяние деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици – арг. от чл. 11 ЗАНН, чл. 11 от НК и чл. 15 от НК.
В конкретния случай, безспорно е установено по делото, че деянието е извършено
умишлено.
От страна на жалбоподателя не се представят каквито и да било доказателства,
6
които биха оборили презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП, съгласно която разпоредба редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Правилно актосъставителят и административно-наказващият орган са
квалифицирали поведението на жалбоподателя в нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
В случая не се спори, че към посочената дата, час и място, жалбоподателят е имал
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй
като е управлявал посоченото в акта и в НП пътно превозно средство. Безспорно на
процесното място е имало пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и пътен
знак. Обективният състав на нарушението се изразява в бездействие – при налично
задължение на водача на МПС да намали скоростта или спре, същият не прави това,
въпреки че на пешеходната пътека има стъпил пешеходец, който не е пропуснал да
премине. В случая, видно от приетото от фактическа страна, жалбоподателят не е
пропуснал стъпилите на пешеходната пътека пешеходци, с което е изпълнил състава на
нарушението, доколкото не е осигурил предимство на пешеходците. За така
извършеното административно нарушение, правилно и законосъобразно е наложена
глоба от 100 лева, предвидена във фиксиран размер в разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т.
2 от ЗДвП /в редакцията към датата на извършване на нарушението/.
Съдът намира, че не са налице основания за квалифициране на случая като
маловажен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на
ЗАНН, съгласно който "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение
от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Извършеното
административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с останалите нарушения от този вид, тъй като не се ангажираха
доказателства от страна на жалбоподателя относно наличието на смекчаващи
обстоятелства в тази посока.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение № 4 от
30.04.2025 година на КС по к.д. № 29 от 2024 година. Цитираното решение на КС е
обнародвано в ДВ, бр. 39 от 09.05.2025 година и същото по аргумент от чл. 14, ал. 3 от
Закона за Конституционния съд влиза в сила три дни след обнародването му.
Обявената за противоконституционна норма не е валидна, тя престава да съществува
от момента на влизане на решението на КС в сила. Към датата на извършване на
7
нарушението посочената правна норма е била действаща, като към датата на влизане в
сила на решението на КС, е налице едно висящо правоотношение, което не е
приключило, по обжалване на издадения санкционен спрямо жалбоподателя акт. В
правната доктрина съществуват спорове относно това, дали действието на решението
на КС се съотнася и спрямо висящите правоотношения, при които е осъществен даден
ЮФ при действието на законовата разпоредба преди обявяването й за
противоконституционна, в това число и по повод на образувани съдебни дела, във
връзка с друго постановено решение № 22 от 31.10.1995 г. по конст. д. № 25/1995 г. на
Конституционния съд. Независимо от тези теоретични спорове в правната доктрина и
застъпените различни становища, съдът намира, че предметът на регулиране н
обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата и
вменените задължения в тази връзка на водачите при управление на МПС, не
позволява за конкретното нарушение да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Преценка дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН се извършва по законосъобразност - ТР № 1
от 12.12.2007 год. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от
деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в
резултат на деянието общественоопасни последици, причините и условията,
мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения, без значение дали нарушението е
резултатно или формално. Фактът, че липсват причинени общественоопасни
последици, както и минималният брой извършени нарушения на правилата по ЗДвП по
приложената по делото справка за нарушителя водач, не могат автоматично до
доведат до извода за маловажност на случая.
Не на последно място, от приложената в административната преписка справка
за водач/нарушител се установява, че процесният случай не е инцидентна проява по
нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя.
В издаденото НП е посочено, че се отнемат общо 10 точки на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да посочи, че отнемането на
контролните точки е последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на
наказателното постановление и отнемането на контролни точки няма самостоятелен
санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления
изобщо не подлежат на съдебен контрол.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: Безспорно е, че
водачът на МПС е участник в движението по смисъла на § 6, т. 28 от ЗДвП. Доказано е,
че водачът е управлявал лек автомобил „***“, с регистрационен номер ***,
собственост на „Термохран.Инженеринг“ АД. Водачът е създал опасност за живота и
здравето на непропуснатите пешеходци, сред които е имало и деца, като е създал по-
конкретно реална опасност за възникване на ПТП с пешеходец.
8
АНО е разгледал доводите във възражението срещу АУАН, като не ги е приел за
основателни и е уведомил санкционирания водач.
Не са налице и формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на административнонаказателното производство или до нарушаване
правото му на защита. Компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган не се оспорва, като същата се установява от
приложената по делото Заповед № 8121/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи. Даденото в АУАН и НП описание на нарушението е достатъчно ясно и
конкретно, и е съобразено с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като е посочено времето и мястото на нарушението и управлявания от
жалбоподателя автомобил. Описано е и конкретното изпълнително деяние съобразно
съставомерните признаци на вмененото нарушение. На нарушението е дадена и
съответната правна квалификация, която съвпада изцяло със словесното му описание.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че административните наказания
са завишени. Размерите на административните наказания са съответстващи на
разпоредбите на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и на чл. 185 от
ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.
По гореизложените причини, наказателното постановление следва да бъде
изцяло потвърдено като законосъобразно.
По разноските: Право на разноски има въззиваемата страна на основание чл.
63д, ал. ал. 1 вр. ал. 4 от ЗАНН съобразно изхода от спора, като същите се претендират.
В тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 130 лв. на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24-0375-000424 от
28.05.2024 година на Н. Иван Димитров Димитров, упълномощен със Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, с което на С. Й.
П., с ЕГН **********, с адрес: **** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер
на 20 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че на 28.04.2024 година, в
16:31 часа в гр. Чирпан, на бул. „Георги Димитров“ по посока запад-изток управлява
9
лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „Термохран Инженеринг“ АД с
Булстат ********* като при преминаване на пешеходна пътека, обозначена с пътен
знак и маркировка, не спира и не пропуска стъпилите на пешеходната пътека
пешеходци, с което създава реална опасност за възникване на ПТП с пешеходец.
ОСЪЖДА С. Й. П., с ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на ОДМВР
Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара
Загора на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10