№ 1682
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502600 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Н. Н. Г.,
ЕГН **********, срещу Решение №1983/26.05.2020г. по гр.д. № 6383/15г. по
описа на ВРС, 41-ви с-в, в частта, с която е постановено изнасянето на
публична продан на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.2723.859 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр.Варна, район „****", м. „****" и начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10м), с площ по кадастрална карта 1258
кв.м., представляващ имот с пл. № 1449 по предходен КП, при граници и
съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.2723.85,
10135.2723.9509, 10135.2723.857 и 10135.2723.858. Във въззивната жалба се
излага, че при постановяване на решението са допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в оставяне без уважение на искания за изготвяне на
ново становище по чл.201 ЗУТ от Главния архитект на Община Варна, район
Приморски, както и недопускане на нова СТЕ. Затова и моли да бъде
отменено решението в частта, с която е постановено изнасянето на имота на
публична продан, като делбата бъде извършена чрез възлагане в полза на
въззивника на дела от имота, в който е построена жилищната сграда и се
намират насажденията, а на останалите двама съделители да бъде възложен в
общ дял останалата част от имота ведно с водоемното съоръжение и гараж.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемия С. С. В..
Същият оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено. Твърди, че доказателства за неподеляемост на имота са събрани.
1
Моли решението да бъде потвърдено.
Въззиваемият Н. Д. В. не е депозирал отговор в указания законов срок.
По наведените във въззивната жалба твърдения съдът намира
следното:
Производството пред ВРС е било инициирано по иск на С. С. В. и Н.
Д. В. за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.2723.859 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр.Варна, район „****", м. „****" и начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10м), с площ по кадастрална карта 1258
кв.м., представляващ имот с пл. № 1449 по предходен КП, при граници и
съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.2723.85,
10135.2723.9509, 10135.2723.857 и 10135.2723.858 С влязло в сила решение
№ 81/11.07.2018 год., поправено с определение № 205/21.09.2018 г. по гр.д.№
2615/2017 г. по описа на ВКС, имотът е допуснат до делба между
съделителите С. С. В., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „****“ № *, Н.
Н. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „****“ *, вх.*, ет.*, ап.* и Н. Д.
В. ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „***“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, при
квоти както следва: за съделителя С. С. В. 600/1258 ид.ч., а за съделителя Н.
Н. Г.-529/1258 ид.ч., Н. Д. В. 129/1258 ид.ч. на осн. чл. 34 от ЗС.
В втората фаза на делбата в първо съдебно заседание не са направени
възлагателни претенции. Изразено е становище от С. В. чрез процесуалният
му представител, че не се противопоставя да получат общ дял със съделителя
Н. В.. Моли общият дял обаче да включва тази част от имота, която не е
застроена. В открито съдебно заседание на 09.03.2020г. и процесуалният
представител на Н. В. е изразил такова принципно съгласие за поставяне в
общ дял със С. В. на част от имота, но е уточнил, че не желае самостоятелен
обект като гаража да бъде поставен в този дял.
Във връзка с установяване поделяемостта на имота е изготвена СТЕ, от
2
заключението по която се установява, че в процесния имот има построени две
сгради /които не са предмет на делбата/- едноетажна сграда със застроена
площ от 79 кв.м., която е на 6,85м. от западната граница и на 9 м. от северната
граница- дъно на парцела, както и селскостопанска постройка с площ от 22
кв.м.- гараж, която е разположена в централната част на имота. Вещото лице е
посочило, че при тези обстоятелства имотът не може да бъде поделен, дори
при обособяване на общ дял за съделителите С. С. В. и Н. Д. В. без в този дял
да попадат изградените в имота сгради. Горното изискване изрично е било
посочено като условие и от двамата съделители - С. В. е направил искането за
експертиза изрично в този смисъл в първо о.с.з., а Н. В. е посочил, че не се
противопоставя на общ дял, но не желае сгради, дори и гаража в общия дял.
/о.с.з. на 09.03.2020г./ Като се има предвид това, съставът намира, че
изразеното от двамата съделители съгласие за съставяне на общ дял от имота
е под условие- само ако сгради не попадат в общия дял. Следва да се съобрази
и нормата на чл.201 ал.2 ЗУТ, която предвижда, че урегулираните поземлени
имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им
на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се
създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално
установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния
имот характер и начин на застрояване. В конкретния случай се установява, че
при разделянето на имота на два дяла не съществува възможност да бъде
образуван дял без поне една от изградените в имота постройки. Предвид това
и съдът споделя извода на вещото лице, че имотът е неподеляем.
Заключението не е било и оспорено от въззивника в срок, а искането му да
бъде допусната нова СТЕ, която да установи може ли да се образува дял от
имота, в който да попада само гаража, за да може този дял да бъде възложен
на двамата въззиваеми е неотносимо. Такова съгласие за обособяване на общ
дял със сграда в този дял не е изразявано от нито един от двамата въззивници.
Изпълнено е изискването по чл.201 ЗУТ, като изразеното от главния архитект
на район „Приморски“ при Община Варна становище също е потвърдило, че
процесният имот не е възможно да бъде поделен като се образува общ дял на
С. С. В. и Н. Д. В., без изградените в имота сгради да попаднат в техния дял.
Затова и съставът приема, че процесният имот е неподеляем.
3
Предвид извода за неподеляемост на имота и липсата на възможност да
бъде поставен в дял на някой от съделителите, то прекратяването на
съсобствеността следва да бъде извършена по реда на чл.348 от ГПК чрез
изнасянето му на публична продан.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
По твърдението на въззивника, че следва в диспозитива на съдебния акт
да бъде зачетено и необходимото право за осигуряване достъп до сградите,
съставът приема, че горното възражение е неоснователно. Изградените в
имота постройки не са предмет на делбата. Същите представляват
самостоятелни обекти, като отношенията между собственика на терена –
купувач по публичаната продан, и собственика на постройките следва да
бъдат уредени впоследствие, в зависимост от това, дали някой от
съделителите ще упражни правата си по чл.354 вр. чл.505 ал.2 ГПК.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК в полза на въззиваемата страна С. В. следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 500 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1983/26.05.2020г. по гр.д. № 6383/15г. по
описа на ВРС, 41-ви с-в, в частта, с която е постановено изнасянето на
публична продан на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.2723.859 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр.Варна, район „****", м. „****" и начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10м), с площ по кадастрална карта 1258
кв.м., представляващ имот с пл. № 1449 по предходен КП, при граници и
съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.2723.85,
10135.2723.9509, 10135.2723.857 и 10135.2723.858.
ОСЪЖДА Н. Н. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „****“ *,
4
вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на С. С. В., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул.
„****“ № *, сума в размер на 500 /петстотин лева/, представляваща
направени пред настоящата инстанция разноски за заплатен адвокатски
хонорар, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5