ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40186
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110129543 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. П.М., срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7823,24
лева – представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователен договор № BG***,
възлизащо на ½ от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение /в
общ размер от 15646,48 лева/, изплатено от ищеца на трето увредено лице –
собственик на л.а. марка „А.“, модел А4, с рег. № *** /респективно на
встъпилото в правата на това трето увредено лице експертно бюро чрез
системата „Зелена карта“/ по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от ищеца като застраховател на влекач с рег.
№ *** *** AB срещу ответника като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № *** *** ЕP, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16594/2025 г.
на СРС – 21.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че за влекач марка „С.“, модел „***“, с рег.
№ *** *** AB бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №
BG*** с период на действие от 24.01.2019 г. до 23.01.2020 г. – при ищцовото
дружество.
Също така се посочва, че по отношение на ремарке с рег. № *** *** ЕP
бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
1
на автомобилистите“ със застрахователна компания „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД по застрахователна полица № BG/***, със срок на валидност
22.07.2019 г. до 21.07.2020 г.
Твърди се, че на 25.11.2019 г., около 20.35 часа, на Автомагистрала А3,
посока Пасау, пътен възел Фюрт, Ерланген при изхода за Тенелое, Федерална
Република Германия, е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ –
при управление на влекач марка „С.“, модел „***“ с рег.№ *** *** АБ, с
прикрепено към него ремарке марка „Ш.“, с рег. № *** *** ЕП, водачът Д.С.
реализирал ПТП, при което увредил лек автомобил марка „А.“, модел „***“, с
рег. № ***. За настъпилото ПТП от съответните компетентни органи на
Федерална Република Германия били съставени документи за ПТП.
В резултат от ПТП на лек автомобил марка „А.“, модел „А4“, с рег.
№*** били нанесени материални щети, поради което на застрахователя на
влекача марка „С.“, модел „***“ с рег.№ *** *** АБ – ЗК „Лев Инс“ АД, е
предявена регресна претенция по „Зелена карта“ от собственика на увредения
лек автомобил, IBC Solar AG, респективно експертното бюро встъпило в
правата IBC Solar AG. Щетата по увредения лек автомобил била определена
на база представени фактури и калкулация и заплатена от ищеца в размер на
левова равностойност от 15 646,48 лева с преводни нареждания от 15.06.2020
г., 10.07.2020 г. и 02.09.2020 г.
С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят на
влекача ЗК „Лев Инс“ АД счита, че е встъпил в правата на застрахования
собственик срещу застрахователя по гражданска отговорност на ремаркето –
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, по отношение на 1/2 от заплатеното
застрахователно обезщетение.
Посочва, че тъй като процесното застрахователно събитие е настъпило
във Федерална Република Германия, приложимият закон е чл. 59, параграф 2,
изречение 1 „VVG a.F.“ /Застрахователен Кодекс на Германия (стара
редакция)/, от който следвало, че застрахователите на влекач и ремарке
трябвало да поделят отговорността за щетите причинени от композицията,
видно и от Съдебното Решение на Федералния Съд на Германия от
27.10.20210 г. (BGH, urteil vom 27.10.2010 – IV ZR ***). Причината за това
била, че двете застрахователни компании заедно формирали двойна
застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке трябвало
да се разглежда като една оперативна единица. Тъй като водачът Д.С. е
управлявал и двете превозни средства, видно от мотивите на горецитираното
решение било че в такъв случай трябва да важи застрахователното покритие
на двете превозни средства. В този смисъл била и съдебната практика на
Върховния Съд във Федерална Република Германия, подложена на
преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС, в следствие на което Съда
на Европейския Съюз потвърдил прилагането на немското право в случай на
ПТП на територията на Федерална Република Германия. С оглед на
изложеното и на основание член 411 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл. 45 и следващите от ЗЗД ищецът навежда, че застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
ремаркето следва да заплати на ищеца ½ от стойността на заплатеното
2
застрахователно обезщетение за процесното ПТП. Твърди, че с покана
ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е поканено да
заплати ½ от процесната сума по ликвидационна преписка № ***, но
ответното дружество се е произнесло с мотивиран отказ. Поради това моли
съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С исковата молба са представени: Заверено копие на застрахователна
полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, полица № BG*** от 03.01.2019 г.; копие на застрахователна
полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, полица № BG/*** от 22.07.2019 г. за МПС с peг. № *** ***
ЕР; копие от уведомление за ПТП от пътна полиция Ерланген; имейл от
собственика на пострадалия лек автомобил от 26.11.2019 г.; експертен доклад
от инженерно бюро КЛАФС+ЗАНДЕР от 29.11.2019 г., ведно с прилежащи
към него документи; фактура № 1119149LM от 29.11.2019 г. от инженерно
бюро КЛАФС+ЗАНДЕР; декларация за прехвърляне на права от инженерно
бюро КЛАФС+ЗАНДЕР; писмо от Г&З (Гелдер&Зорг) Аутомобиле ГмбХ
(G&S Automobile GmbH) от 13.12.2019 г., ведно с прилежащите фактури и
декларация за прехвърляна на права; писма на Центъра за застрахователни ис.
Германия от 19.02.2020 г. и 12.08.2020 г.; преводни нареждания за кредитен
превод от 15.06.2020 г., 10.07.2020 г. и 02.09.2020 г.; отговор на регресна
покана на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД от 16.07.2020 г.; заверено
копие от пълномощното на юрк. П.М.; заверено копие от платена държавна
такса.
Иска се присъединяване към настоящето производство на ч.гр.д. №
16594/2025 г., 63 с-в по описа на СРС с оглед установяването на съответни
обстоятелства и интереса на ищеца за предявяване на иска.
Иска се извършване на съдебна автотехническа експертиза със задачи по
исковата молба.
Прави искане по чл. 190 ГПК съдът да задължи ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД да представи застрахователна полица по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в условията на
евентуалност – на ищеца да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа
на което да се снабди с информация от „Гаранционен фонд“ за надлежно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на ремарке с рег.№ *** *** ЕР към датата на
процесното ПТП – 25.11.2019 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и в условията на евентуалност – по размер.
Ответникът не възразява, че към датата на въпросното ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД и ПИМК ООД, в качеството си на собственик на ремарке
„Ш.“, с рег. № *** *** ЕП, по силата на застрахователна полица № BG/***,
със срок на действие от 22.07.2019 г. до 21.07.2020 г. Освен това ответникът не
оспорва, че ищецът е заплатил твърдяното от него обезщетение в размер на 15
3
648,48 лв.
Ответникът поддържа, че приложимото право съгласно решение на СЕС
по съединени дела С-*** и С-*** г. по регресен иск на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на теглещо превозно средство, който е
изплатил застрахователно обезщетение, срещу застраховател на тегленото по
време на ПТП превозно средство, се определя съгласно чл. 7 от Регламент №
593/2008 г., ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 г.
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Следователно, чл. 7 от Регламент № 593/2008 г. се прилага в случаите, в които
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие
по силата на чл. 4 и следващите от Регламента № 864/2007 г. предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Посочва, че в процесния
случай приложимото материално право в отношенията между пострадалия и
застрахователя на влекача е правото на Федерална Република Германия.
Приложимото право по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ е обаче правото на Република България, доколкото и двамата
застрахователи са със седалище и адрес на управление в Република България и
няма данни да е избрано друго право между страните. Посочва, че според чл.
479 от българския Кодекс на застраховането, за вреди, нанесени от ремарке,
което е прикачено към влекач и функционално зависимо от него по време на
движение, или в случаите, когато ремаркето се е откачило по време на
движение, вредите се покриват от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на теглещото
превозно средство /влекача/. Поради посоченото оспорва предявения иск по
основание.
В случай, че съдът приеме предявения иск за основателен и в условията
на евентуалност, ответникът оспорва размера на предявената в исковата молба
регресна претенция, като твърди, че ремонтът можело да се извърши при по-
разумни финансови условия. В условията на евентуалност и в случай, че се
установи, че разходите за ремонта на увредения лек автомобил възлизат на 15
646,78 лева, ответникът твърди, че подобни разходи биха надхвърляли 70% от
действителната стойност на увреденото МПС, при което би била налична
„тотална щета“ по смисъла на член 390 от КЗ.
Ответникът моли съда да укаже на ищеца на основание на чл. 190 от
ГПК да предостави в цветно копие снимковия материал от огледа на лек
автомобил марка А.“, модел „А4“, с рег. № LIF-PV 840, изготвен
непосредствено след настъпването на процесното ПТП.
Освен това ответникът не възразява да се назначи и изготви исканата от
ищеца съдебно техническа експертиза като моли упоменатите в исковата
молба задачи да се допълнят със задачи от писмения отговор на ответника.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства: Съдебна практика –
Решение № 9475/24.08.2022 г., пост. по гр. д. № 39771/22 г. СРС; Решение №
6559/20.12.2023 г., пост. по в. гр. д. № 10458/22 г. СГС; Решение
4
№ 824/16.01.2025 г., пост. по гр. д. № 18874/24 г. СРС.
По приложимото материално право:
На първо място следва да се даде отговор на въпроса кое е приложимото
материално право – на Федерална Република Германия или на Република
България. Отговор на този въпрос е даден в решение на Съда (четвърти
състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела C-*** и C-***. Съгласно
даденото в него разрешение Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право
към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), трябва да се
тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение
на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство
произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на
произшествието ремарке, се определя съгласно член 7 от Регламент №
593/2008, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007,
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Съгласно т.
61 и 62 от цитираното решение на първо място следва да се определи по какъв
начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпени вреди в
полза на пострадалите лица между водача и собственика на теглещото
превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето,
в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на
Регламент „Рим II“, а на второ място, следва да се определи, в съответствие с
член 7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо договорите за
застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните
производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и
в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да
упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент №
864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Такъв е и настоящият случай - приложимото материално право в отношенията
между пострадалия и застрахователя на влекача е това на Федерална
5
Република Германия, което е служебно известно на съда и предвижда
разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и на ремаркето.
Поради това приложимото материално право в отношенията между
застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се
определи по реда на член 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7, параграф
2, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за
застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на застрахователя. В случая страните не са избрали
приложимо право, като и двамата застрахователи са със седалище и място на
дейност в Република България, поради което и приложимо е българското
право.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени ис. и
прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
На ищеца следва да се укаже, че представени по делото доказателства са
незаверени съобразно изискванията на чл. 183 ГПК, поради което следва да му
бъдат дадени указания да завери документите съгласно изискванията на чл.
183 ГПК.
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да
бъде отхвърлено, доколкото ответникът признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/*** по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК ищецът
да бъде задължен да предостави в цветно копие снимковия материал от огледа
на лек автомобил марка А.“, модел „А4“, с рег. № ***, изготвен
непосредствено след настъпването на процесното ПТП, следва да се уважи,
тъй като въпросният снимков материал е допустимо и относително
доказателствено средство, необходимо за правилното възприемане и
различаване на твърдените от ищеца щети и оценката на техния размер.
Изготвянето на съдебна автотехническа експертиза с оглед заявените
оспорвания с отговора на исковата молба се явява допустимо, в която връзка и
следва да бъде допусната исканата САТЕ.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени ис., и на основание чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
6
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира регресни права върху ½ част от изплатено
от ищеца на трето лице / IBC Solar AG, респективно експертното бюро
встъпило в правата IBC Solar AG по предявена извънсъдебна претенция по
системата „Зелена карта“/ застрахователно обезщетение в размер на общо
15 548,48 лева или 7823,24 лева като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на влекач марка
„С.“, модел „***“, с рег. № *** *** AB срещу застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на прикрепено
към влекача ремарке с рег. № *** *** ЕP за причинени от композицията от
двете съчленни превозни средства ПТП на 25.11.2019 г., около 20.35 часа, на
Автомагистрала А3, посока Пасау, пътен възел Фюрт, Ерланген при изхода за
Тенелое, Федерална Република Германия, при което е увредено имущество на
трето лице –лек автомобил марка „А.“, модел „***“, с рег. № ***
- правна квалификация –предявеният иск е с правна квалификация чл.
74 от ЗЗД вр. с чл. 499, ал. 7 от КЗ, вр. с чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 479
от КЗ вр. с чл. 415 от ГПК.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
страните не спорят, че: 1/ че на 25.11.2019 г., около 20.35 часа, на Автомагистрала А3,
посока Пасау, пътен възел Фюрт, Ерланген при изхода за Тенелое, Федерална Република
Германия, съставното ППС влекач марка „С.“, модел „***“, с рег. № *** / теглещо МПС/ и
прикачено към него ремарке с рег. № *** /теглено МПС/, управлявано от Д.С., е реализирало
ПТП и е ударило лек автомобил марка А.“, модел „А4“, с рег. № LIF-PV 840; 2/ че ищецът е
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на влекач „С.“, модел „***“, с рег. № *** с валидно застрахователно покритие към датата на
процесното ПТП теглещо МПС/; 3/ че ответникът е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на ремарке с рег. № ***; 4/ при
настъпване на ПТП влекачът „С.“, модел „***“, с рег. № *** и ремарке с рег. № *** са били
единна композиция и ремаркето е било прикачено към влекача; 5/ че ищецът е изплатил
обезщетение на собственика на увредения лек автомобил респективно експертното бюро,
встъпило в неговите права, в размер на системата „Зелена карта“/ застрахователно
обезщетение в размер на общо 15 548,48 лева.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1) че е застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач марка „С.“, модел „***“, с
рег. № *** *** AB; 2) че ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № *** *** ЕP; 3) че е заплатил по
регресна претенция, предявена от IBC Solar AG респективно експертното
бюро, встъпило в неговите права, застрахователно обезщетение в размер на
7
15 548,48 лева; 4) отговорност на застрахователя на ремаркето по застраховка
‚Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпилите от ПТП вреди;
5) действителния размер на причинените вреди.
В тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата
молба възражения, както и погасяване на дълга.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че в двуседмичен срок от получаване на
съобщението следва: 1/ да завери с „вярно с оригинала“ представените св
исковата молба документи; 2/ да предостави в цветно копие снимковия
материал от огледа на лек автомобил марка А.“, модел „А4“, с рег. № ***,
изготвен непосредствено след настъпването на процесното ПТП – ако
разполага с такива /като ако не разполага със същите съдът да бъде уведомен
за това обстоятелство/, КАТО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
дадените указания в срок, съдът ще изключи от доказателствения материал по
делото документите, относно които дадените указания не са изпълнени.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. 16594/2025 г., СРС, 63-ти с-в.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК ответникът да бъде
задължен да представи застрахователна полица № BG/*** по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
ДОПУСКА изслушването на съдебно автотехническа експертиза като
вещото лице, след запознаване с материалите по делото, следва да даде
отговор на поставените от ищеца задачи, както и на задачите, поставени от
ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 700 лева – вносими по
350 лева от всяка от страните.
УКАЗВА на всяка от страните в едноседмичен срок от съобщението с
препис от настоящото определение да внесе възложения в нейна тежест
депозит по сметка на Софийски районен съд и да представи доказателства за
това, като в противен случай съдът може да цени поведението на страната по
реда на чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, относно
които страната е създала пречки пред доказването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по САТЕ Й.Д.Й., който да се призове след
внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в
срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.01.2026 г. от
10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
депозит.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
8
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9