№ 12624
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110169930 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
3 ЗЗД от А. Г. А. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на клаузата за такса –
допълнителна услуга по договор за паричен заем ************* от 22.02.2023 г. във връзка
с договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг от 21.03.2023 г., поради
противоречието й със закона и накърняването на добрите нрави както и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 107.90 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем
************* от 22.02.2023 г. във връзка с договор за имуществено проучване и кредитен
рейтинг от 21.03.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 22.02.2023 г. е сключен към договор за
паричен заем ************* за сумата от 500 лв. Към договора за заем бил сключен договор
за имуществено проучване и кредитен рейтинг, като допълнителна услуга по договора за
заем, като била фиксираната вноска за услугата в размер на 107.90 лв. Ищецът сочи, че
таксата цели заобикаляне на максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал.4 ЗПК, като
макар формално да представлява обезщетение, то следва да се включи в ГПР. Оспорва
клаузата от договора, като недействителна, поради противоречието му с чл. 10а, ал.2 ЗПК.
Сочи, че всички услуги, посочени в приложението, са такива по усвояване и управление на
кредита и за тях не следва да се начисляват такси. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата
молба, прави увеличение на размера на предявения осъдителен иск и претендира разноски,
за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
заявява, че признава иска по основание и размер. Посочва, че на 06.03.2025 г. на ищеца била
възстановена сумата от 107.90 лв. Моли съда на основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските да
останат в тежест на ищеца. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа
отговора на исковата молба, посочва, че претендираната сума била заплатена.
С определение от 28.04.2025 г. постановено по настоящото дело е допуснато на
основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличение на размера на предявения иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият да се считат предявен за сумата от 107.90 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че на
22.02.2023 г., между страните е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който на
ищеца му е предоставена сумата в размер на 500 лв., към който договор бил сключен и
договор имуществени проучвания и кредитен рейтинг за допълнителна услуга по договора,
във връзка с която ищецът заплатил на ответника сумата от 107.90 лв. Горното се установява
и от представения договор за паричен заем ************* от 22.02.2023 г., сключен между
А. Г. А. и ЮЛ, съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 500 лв., със срок на
връщане от един месец, при лихвен процент по заема 41.03 %, годишен процент на
разходите на заема 49.71 %, като общата сума за връщане била 625 лв. По делото е
предоставен и погасителен към договора за кредит, от който е видно, че към погасителните
вноските е включено и възнаграждението за допълнителната услуга в размер на 107.90 лв.,
като са представени и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, и Общи условия към договорите за предоставяне на заем „Izaem” от
ЮЛ.
Представен е договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг от 21.02.2023 г., сключен между А. Г. А. и ЮЛ, съгласно който ответното
дружество се задължавало да изготви кредитен рейтинг. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора е
предвидено, че за извършване на услугата се дължи възнаграждение на гаранта в размер на
107.90 лв. В чл. 4, ал. 6 от договора е предвидено, че при сключване на договор за кредит
възнаграждението по договора се добавяло към общото задължение по договора за кредит,
включително в отделните погасителни вноски.
Представена е разписка от 22.02.2023 г., от която е видно, че А. Г. А. е получил на каса
от ЮЛ сумата от 500 лв. с посочено основание ************* от 22.02.2023 г.
Представена е разписка за извършено плащане от 06.03.2025 г., от която е видно, че ЮЛ
е извършил превод в полза на А. Г. А. на сума в размер на 107.90 лв. с посочено основание
възстановяване на недължимо платена сума по договор ******* от 22.02.2023 г.
По делото е представено писмо от 12.05.2025 г. от ЮЛ, съгласно което е посочено, че
на 06.03.2025 г. от регистрирания в електронната система на дружеството от търговец ЮЛ
бил нареден паричен превод, предзначен за изплащане в брой през системата ЮЛ в полза на
А. Г. А., като преводът бил в размер на 107.90 лв., който превод не бил изплатен, тъй като не
бил потърсен от получателя.
Представени са и Общи условия на договор с потребителите за предоставяне на
услугата – пощенски парични преводи от ЮЛ.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 22.02.2023 г.
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-
Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в
нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична
сума от 500 лв. със срок на връщане от 1 месец, при лихвен процент по заема 41.03 %,
годишен процент на разходите на заема 49.71 %, като общата сума за връщане била в размер
на сумата от 625 лв. с включена такса за допълнителна услуга във връзка с договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг от 21.03.2023 г. в размер на 107.90 лв.
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има
изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора между страните са
от значение установените въз основа на събраните по делото доказателства обстоятелства, че
двата договора – договорът за кредит и този за договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг са сключени в непосредствено един след
друг, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на
кредитора престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи, ето
защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които
следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни
средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да изследва и връзките
2
в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от
друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 –
146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната
нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг.
от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в
потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да
преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се
приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че
клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между
страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото
съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че
процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са
правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените
клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително,
представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
По отношение на предвидената такса за допълнителна услуга на договора настоящият
състав намира, че уговорената в договора такса за допълнителна услуга съставлява разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На
основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен
случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ищеца е формирано като
сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително
задължението за бързо разглеждане. Плащането на тази такса не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 49.71 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този
начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по
кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия
включва заплащането на такса за допълнителна услуга. Следователно тази такса съставлява
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Последица от това нарушение е недействителност на клаузата за такса – допълнителна
услуга по договор за паричен заем ************* от 22.02.2023 г. във връзка с договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг от 21.03.2023 г., съгласно нормата на чл. 22
ЗПК. Доколкото в настоящият случай с предявените искове се претендират различни форми
на нищожност, всъщност се съединяват обективно различни искове, като съединяването е
винаги евентуално, поради което не следва да се разглеждат останалите предявени
основания за нищожност.
3
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за ищецът
се позовават на изначална липса на основание на ответника да получи описаните суми, която
е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото
получаване, липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/.
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие разпоредбите от процесния
договор отнасящи се до задължението за такса за допълнителна услуга. По делото е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 107.90 лв., представляваща такса за допълнителна услуга. В случая по
делото се спори относно обстоятелството дали процесната сума е била възстановено на
ищеца от страна на ответника.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали сумата от 107.90 лв. е била заплатена
на ищеца. От представената разписка от 06.03.2025 г. и писмо от 12.05.2025 г. от ЮЛ се
установява, че на 06.03.2025 г. от регистрирания в електронната система на дружеството от
търговец ЮЛ бил нареден паричен превод, предзначен за изплащане в брой през системата
ЮЛ в полза на А. Г. А., като преводът бил в размер на 107.90 лв. с посочено основание
възстановяване на недължимо платена сума по договор ******* от 22.02.2023 г., който
превод не бил изплатен, тъй като не бил потърсен от получателя. Съгласно разписката от
22.02.2023 г. ищецът е получил заемната сума в брой на каса. В чл. 10 от процесния договор
е посочено, че връщане на дължимите суми по договора ще се извършва по банкова сметка,
посочена в договора или чрез системата на ЮЛ по посочен в договора КИН, като
плащанията ще се считат получени от заверяване на сметката със съответаната сума. От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е получил заемната сума, а
в сключения договор не е посочен номер на банкова сметка, на която да е титуляр. Съгласно
договора ищецът е следвало и е получил в брой заемната сума на каса. Съгласно чл. 75, ал. 1
ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено
от него, от съда или от закона лице, а в противен случай то е действително, само ако
кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. В конкретния случай при тълкуване
на разпоредбите от договора съдът намира, страните са договорили, че
дружеството[1]кредитодател ще получава дължимите по договора парични средства по
посочената в договора банкова сметка, респ. по открита микросметка в ЮЛ. При тълкуване
на разпоредбата на чл. 10 от договора съдът намира, че плащанията по договора следва да се
считат за извършени от момента на реалното им получаване, ако същите са извършени чрез
офис на ЮЛ, респ. от момента на заверяване на банковата сметка, ако същите са извършени
чрез банков превод. В този смисъл, доколкото соченият от ответника превод е извършен чрез
ЮЛ, е било необходимо същият да бъде получен, за да породи погасителен ефект.
Разписката от 06.03.2025 г., както и писмото от 12.05.2025 г. не удостоверяват получаване на
сумата от страна на ищеца, а единствено, че сумата е внесена на негово име и е на негово
разположение, още повече, че в писмото изрично е посочено, че преводът не е бил изплатен
на ищеца.
За разлика от внесената на открита на името на кредитора банкова сметка, сумата,
изпратена както чрез пощенски запис, така и чрез ЮЛ, може да остане неполучена. Съгласно
чл. 32 от представените по делото Общи условия на договор с потребителите за
предоставяне на услугата – пощенски парични преводи от ЮЛ сумите от паричните
преводи, какъвто се явява процесния, които не са получени в 20 дневен срок от датата на
издаването им, се връщали на подателя веднага след изтичането на този срок. Предвид
гореизложеното съдът намира, че извършеният от ответника и неполучен от ищеца превод
не представлява изпълнение, доколкото не са налице доказателства ищецът да е потвърдил
изпълнението и да е получил преведената сума. Наличието на превод в ЮЛ не представлява
изпълнение по чл. 75, ал. 1 ЗЗД, доколкото до получаването на сумата същата е на
разпореждане на изпращача, а както беше посочено по-горе в ОУ на дружеството е
предвиден срок, през който сумата е можела да бъде усвоена от получателя, след което
същата е подлежала на връщане на платеца. Настоящият състав намира, че не е налице и
4
хипотеза на забава на кредитора, доколкото ищецът не е бил уведомен за извършеното
плащане преди образуване на делото. В случая плащането от ответника е извършено след
получаване на исковата молба на дата 06.03.2025 г., като ищецът е узнал за обстоятелството,
че е внесена сума на негово име с получаване на препис от отговора на исковата молба и
приложените към нея доказателства заедно с определението от 25.03.2025 г., връчено на
ищеца на 02.04.2025 г., доколкото не се установява същият да е бил уведомен за извършения
превод преди това. Така действително ответникът е извършил опит да погаси процесното
задължение след образуване на делото, но ищецът не е получил претендираната сума,
предвид което за него е налице правен интерес от предявените искове. Още повече, че в
случая приложима за ответника е била разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК с оглед на която
ответникът след получаване на исковата молба е могъл да внесе парите по банкова сметка на
ищеца изрично посочената на лист втори от исковата молба, с което да изпълни
задължението си, вместо да извършва пощенски запис, като плащането по банковата сметка
на ищеца би имало погасителен ефект. С оглед гореизложеното съдът намира, че паричният
превод няма погасителен ефект по отношение на задължението на ответника да върне
неоснователно получената такса за допълнителни услуги, поради което предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените
и претендирани в настоящото исково производство разноски в размер на сумата от 100 лв.
заплатена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител
на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 360 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че не следва да разглежда
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото в
хипотезата на чл. 38 ЗА, съдът определя размера на адвокатското възнаграждение. С оглед
изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от А. Г. А., ЕГН ********** със
съдебен адрес в г***************, чрез адв. Д. М., срещу ЮЛ, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***************************, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД клаузата на за такса – допълнителна услуга по договор за паричен
заем ************* от 22.02.2023 г. във връзка с договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг от 21.03.2023 г., поради противоречието й със закона.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
***************************, да заплати на А. Г. А., ЕГН ********** със съдебен адрес в
г***************, чрез адв. Д. М., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, сумата от 107.90 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
паричен заем ************* от 22.02.2023 г. във връзка с договор за имуществено проучване
и кредитен рейтинг от 21.03.2023 г.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
***************************, да заплати на А. Г. А., ЕГН ********** със съдебен адрес в
г***************, чрез адв. Д. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 100
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
***************************, да заплати на да заплати на ******** „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на А. Г. А. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6