РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Белоградчик, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря М. Ал. Н.
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100158 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен
иск за установяване правото на собственост върху земеделски и горски
имоти.
Исковата молба е подадена от А. Н. Н., чрез адв. Н. А. от АК Видин,
против М. Н. А., Ф. А. Ц. и Е. А. Ц.. В Исковата молба, ищцата твърди, че
страните по делото са наследници по закон на дядо си Ц. Н. В., починал на
12.12.1968 година, за което е издаден акт за смърт № 9 от 13.12.1968 г.,
съставен в с. Б., област В. Излага, че съпругата на Ц. В. – Ф. А. Д., която е
баба на страните по делото, е починала на 22.10.2004 г. Ищцата А. Н. Н. и
първата ответница М. Н. А. са дъщери на Н. Ц. Н., починал на 13.11.2013 г.
Последният е син на общия наследодател Ц. Н. В. Сочи се, че вторият
ответник Ф. А. Ц. и третият ответник Е. А. Ц. са синове на А. Ц. Н., починал
на 21.10.2007 г., който от своя страна е син на общия наследодател Ц. Н. В. В
Исковата молба се твърди, че общият наследодател на страните по делото – Ц.
Н. В. е оставил в наследство земеделски и горски имоти землището на с. Б.,
1
ЕКАТТЕ 03678, община Р., както следва: НИВА от 3.596 дка, трета категория,
местността ЛЪКАТА, имот № 085012 по плана за земеразделяне, при граници:
№ 00179 полски път на ОБЩИНСКА ЗЕМЯ, № 085013 нива на насл. на В. Г.
В., № 000183 полски път на ОБЩИНСКА ЗЕМЯ, № 085011 нива на
ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД. Съгласно КККР на с. Б., общ. Р., обл. В.,
одобрени със Заповед № РД-18-538/ 23.02.2018 г. горният имот представлява
поземлен имоти с идентификатор 03678.85.12 от 3.597 дка, местността
ЛЪКАТА, с начин на трайно ползване НИВА, с трайно предназначение на
земята: земеделска, трета категория на земята, съгласно скица на поземлен
имот № 15-1298233-30.11.2021 г. на СГКК Видин. 2. НИВА от 8,334 дка, трета
категория, местността МАЛКА ЛЪКА/ОРНИЧАКА, имот № 123008 по плана
за земеразделяне, при граници: № 000098 полски път на ОБЩИНСКА ЗЕМЯ,
№ 123007 нива на насл. на Д. С. Г., № 000177 полски път на ОБЩИНСКА
ЗЕМЯ, № 123009 нива на И. Й. В. По КККР на с. Б., общ. Р., обл. В., одобрени
със Заповед № РД-18-538/23.02.2018 г. горният имот представлява ПИ с
идентификатор 03678.123.8 с площ 8335 дка с адрес: с. Б., местността
МАЛКА ЛЪКА/ОРНИЧАКА, с начин на трайно ползване НИВА, с трайно
предназначение на земята: земеделска, трета категория на земята, съгласно
скица на поземлен имот № 15-1298233-30.11.2021г. на СГКК Видин. 3. НИВА
от 4,200 дка, трета категория, местността ОРНИЧАКА, имот № 124010 по
плана за земеразделяне, при граници: № 000096 полски път на ОБЩИНСКА
ЗЕМЯ, № 124009 нива на насл. на Г. И. П., № 000114 полски път на
ОБЩИНСКА ЗЕМЯ, № 124011 нива на ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД. По
КККР на с. Б., общ. Р., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-538/23.02.2018
г. горният имот представлява ПИ с идентификатор 03678.124.10 с площ 4201
дка адрес: с. Б., местността ОРНИЧАКА, с начин на трайно ползване НИВА, с
трайно предназначение на земята: земеделска, трета категория на земята,
съгласно скица на поземлен имот № 15-1298229-30.11.2021г. на СГКК Видин.
4. НИВА от 15,999 дка, трета категория, местността СТАРА БАЧИЯ, имот №
176014 по плана за земеразделяне, при граници: № 176024 нива на Е. А. В., №
176023 нива на А. А. В., № 176013 нива на насл. на Н. С. Н., № 000240 полски
път на ОБЩИНСКА ЗЕМЯ и № 176015 нива на насл. на Н. С. Н. По КККР на
с. Б., общ. Р., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-538/23.02.2018 г. горният
имот представлява ПИ с идентификатор 03678.176.14 с площ 16002 дка, с
адрес: с. Б., местността СТАРА БАЧИЯ, с начин на трайно ползване НИВА, с
2
трайно предназначение на земята: земеделска, трета категория на земята,
съгласно скица на поземлен имот № 15-1298238-30.11.2021г. на СГКК Видин.
5. НИВА от 49,493 дка, трета категория, местността СТАРА БАЧИЯ, имот №
178014 по плана за земеразделяне, при граници: № 00260 полски път на
ОБЩИНСКА ЗЕМЯ, № 178013 нива на ЗЕМИ по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 000239
полски път на ОБЩИНСКА ЗЕМЯ, № 000257 полски път на ОБЩИНСКА
ЗЕМЯ. По КККР на с. Б., общ. Р., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-
538/23.02.2018 г. горният имот представлява ПИ с идентификатор
03678.178.14 с площ от 49501 дка с адрес: с. Б., местността СТАРА БАЧИЯ, с
начин на трайно ползване НИВА, с трайно предназначение на земята:
земеделска, трета категория на земята, съгласно скица на поземлен имот № 15-
1298237-30.11.2021г. на СГКК Видин. 6. НИВА от 17,414 дка, трета категория,
местността ПАРЛОЗИТЕ, имот № 194011 по плана за земеразделяне, при
граници: № 000246 полски път на ОБЩИНСКА ЗЕМЯ, № 194010 нива на
ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД, 195003 др. селскостоп.т. на ЗЕМИ по чл. 19
от ЗСПЗЗ, нива на „ВИЧИ-АГРО" ЕООД СОФИЯ. По КККР на с. Б., общ. Р.,
обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-538/23.02.2018 г. горният имот
представлява ПИ с идентификатор 03678.194.11 с площ 17417 дка, с адрес: с.
Б., местността ПАРЛОЗИТЕ, с начин на трайно ползване НИВА, с трайно
предназначение на земята: земеделска, трета категория на земята, съгласно
скица на поземлен имот № 15-1298231-30.11.2021г. на СГКК Видин. II.
Общият наследодател на страните по делото - Ц. Н. В. е оставил в наследство
описания по-долу недвижим имот, Решение № 5006/21.07.2000г. на
Поземлената комисия с Ружинци, община Ружинци за възстановяване на
собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Б.,
ЕКАТТЕ 03678, община Р., по Закона за възстановяване на горите и земите от
горския фонд, а именно: ИМОТ № 208033 по картата на възстановената
собственост на землището C площ OT 6,000 дка, представляваща
ДЪРВВОПРОИЗВОДИТЕЛНА ГОРСКА ПЛОЩ, находяща се в местността
ПИВНИЦИТЕ, при граници и съседи: № 208034 дървопроизв. пл. на насл. на
Т. Й. Д., №208038 дървопроизв. пл. на МЗГ-ДЛ, № 208032 дървопроизв. пл. на
наследниците на В. В. В., № 208029 дървопроизв.пл. на насл. на М. П. Г.. По
КККР на с. Б., общ. Р., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-538/23.02.2018
г. горният имот представлява ПИ с идентификатор 03678.208.33 съгласно
скица на поземлен имот № 15.1298227-30.11.2021г. на СГКК Видин.
3
В Исковата молба, ищцата твърди, че бабата на страните – Ф. А. Д. е
притежавала друга своя земеделска земя, нейна лична собственост останала й
по наследство, както и къща в с. Б., община Р. През 1999 – 2000 година Ф. Д. е
била принудена от внука си – ответника Ф. А. Ц. да продаде земеделската си
земя без знанието и съгласието на останалите страни по делото, след което му
е дала всички пари от продажбата. По това време тя е прехвърлила и къщата в
с. Б. на негово име без знание и съгласие на синовете си и страните по делото.
Това поведение предизвикало възмущението на синовете на Ф. А. Д. и другите
й внуци, страни по делото. През 1999-2000 година в с. Б., бил проведен
разговор между ищцата А. Н. Н., съпругът на сестра й М. Н. А., бабата Ф. А.
Д. и А. Ц. Н. Всички присъстващи на разговора, като наследници на
собственика на процесните земеделски земи и гори Ц. Н. В. се споразумели
процесните имоти да останат като компенсация на ищцата А. Н. Н., дъщеря на
Н. Ц. Н. – другия син на общия наследодател Ц. Н. В. Чичото на ищцата А. Ц.
Н. изрично заявил, че не иска бащината си земя, и желае земите и горите да
останат за А. Н. Н. и тя да си оправя собствеността. Оттогава и до момента
ищцата А. Н. Н. се счита за собственик на процесните недвижими имоти,
полага грижи за тях, упражнява фактическа власт и извършва собственически
действия. Ищцата твърди, че първата ответница М. А. се е дезинтересирала от
имотите и се съобразява с уговорката, че те са в собственост на ищцата.
Вторият ответник Ф. А. Ц. повече от 20 години е в чужбина и не се интересува
от имотите. Третият ответник Е. А. Ц. от 2008 година е в САЩ, но и до
момента зачита уговорката и приема, че процесните имоти са на ищцата, като
настоява тя да се снабди с документи за собственост като компенсация за
дадените на брат му пари от продадената земеделска земя на баба им и от
прехвърлената му къща. Предвид горното ищцата А. Н. Н. твърди, че е
станала собственица на основание давностно владение и наследство на
процесните недвижими имоти, тъй като в продължение на повече от 20
години, считано от уговорката с роднините през 1999-2000 година ги владее.
Предвид изложеното в исковата молба, ищцата претендира, съдът да
приеме за установено по отношение на ответниците, че същата е
изключителен и единствен собственик на процесните земеделски земи и гори
до кадастралната карта на с. Б., общ. Р., обл. В., на основание наследство и
давностно владение.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
4
Ищцата е представляван в процеса от адв. Н. А. от ВАК.
По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото са
допуснати и разпитани свидетелите: Е. А. А. – съпруг на първата ответница
М. А., Б. Н. Г. и Г. П. Г.
В хода на устните състезания, пълномощникът на ищцата пледира, съда
да уважи предявения иск като основателен и доказан. Подробни съображения
са изложени в Писмени бележки. Не се претендират разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника М. Н.
А.. В отговора, ответницата не оспорва иска. Признава за съществуването на
уговорката между страните, изразяваща се в това земеделските и горските
имоти останали от наследодателя им Ц. В. да останат в собственост на
ищцата. Признава, че ищцата А. Н. владее имотите повече от 20 години.
Изразява становище, че няма претенции към процесните имоти и признава
твърдението на ищцата е техен единствен собственик.
Ответницата не се явява в проведеното по делото открито съдебно
заседание.
Тъй като ответникът Ф. А. Ц. не е намерен за връчване на съдебните
книжа по делото, след проведена процедура по чл. 47 ГПК, на същия е
назначен особен представител по делото – адв. С. М. от АК – Видин.
В срока по чл. 131 ГПК, особения представител на ответника Ф. Ц., е
депозирала отговор, в който оспорва иска. Сочи, че доказателства за
наличието на такава уговорка – земеделските и горските имоти останали от
наследодателя Ц. Н. В., да останат за ищцата, не са представени и това
обстоятелство се явява недоказано. Не са представени и доказателства Ф. А.
Д., да е продала своите имоти, както и да е прехвърлила собствеността върху
къщата на ответника Ф. Ц.. Възразява, че не е представен договор за
доброволна делба между страните, поради което и устните уговорки между
наследниците, не са доказани. Моли се, съдът да отхвърли предявения иск.
В същият смисъл е и пледоарията на адв. С. М. в хода на устните
състезания, както и в представените по делото Писмени бележки.
Ответникът Е. А. Ц. също не е намерен за връчване на съдебните книжа
по делото. След проведена процедура по чл. 47 ГПК, на същия е назначен
особен представител по делото – адв. И. И. от АК – Видин.
5
В срока по чл. 131 ГПК, особения представител на ответника Е. Ц. – адв.
И. И., е депозирал отговор, в който оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
Сочи, че не е доказано кой е владял имотите през периода 2000 – 2012 г., както
и кога наследниците са се отказали от претенцията си към имотите – преди или
след възстановяване на правото на собственост върху тях.
В определения от съда срок, са представени Писмени бележки, в които
особения представител на отв. Ц. – адв. И. И. изразява становище, че иска е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, като прецени изложеното в Исковата молба, възраженията
направени с отговора, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид правната квалификация на предявения иск, с оглед изложените
в исковата молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, както и с
предвид оспорванията с отговора, съдът в изготвения по делото доклад по
реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между
страните както следва: Ищцата следваше да докаже в процеса следните
обстоятелства: че наследодателя й Ц. Н. В. е бил собственик на процесните
земеделски и горски имоти в землището на с. Б., общ. Р., обл. В. /било му е
възстановено правото на собственост/; че ищцата е наследник на Ц. Н. В..; че
е постигната договорка имотите да се ползват от ищцата.; че ищцата е
владеела процесните имоти в продължение на повече от 10 години, като
владението е било явно, необезспокоявано, продължително и никой не го е
оспорвал, манифестирал го е пред трети лица.
Ответниците не дължаха доказване на никакви обстоятелства, тъй като
двама от тях се бранят единствено с правни доводи, чрез особените си
представители, а третият ответник не оспорва иска.
За доказване на обстоятелствата изложени в Исковата молба, ищцата
чрез пълномощника си, e поискала допускане до разпит на трима свидетели.
Гласните доказателства са допуснати от съда.
На първо място, съдът приема, че доказано по делото е обстоятелството,
че общият наследодател на страните Ц. Н. В., починал на 12.12.1968 г. е бил
собственик на процесните земеделски земи и гори, а след неговата смърт,
правото на собственост е преминало върху неговите наследници по закон. По
делото са представени Решение № 0662 от 02.08.1999 г. на Поземлена комисия
6
– гр. Белоградчик и Решение № Б006 от 21.07.2000 г. на Поземлена комисия –
с. Ружинци, обл. Видин, от които се установява по безспорен начин, че
правото на собственост върху процесните земеделските земи и гори е
възстановено на наследниците на Ц. Н. В., починал на 12.12.1968 г.
От представеното удостоверение за наследници изх. № 021 от 01.10.2021
г. на Община – Ружинци, се установява, че ищцата А. Н. Н. е сред
наследниците на Ц. Н. В. – негова внучка.
Според правната доктрина, за да бъде доказано владение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни
компонента от фактическия състав на владението, а именно – „корпусът” и
„анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на държане
и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа власт на
дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на владението. Тази
фактическа власт следва да е продължила повече от 10 години и същата да не
е прекъсвала. Владението следва е осъществявано явно, спокойно,
непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия на държане,
своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би извършил
собственика й.
Също така, следва да бъде установен и субективния елемент на
владението - „анимус доминий”, а именно намерението, съзнанието, че
владелеца държи имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията
следва да са такива, че недвусмислено да е манифестирано намерението на
държателя, че владее имота за себе си и действията да са от такъв характер, че
до достигнат до съзнанието на всички заинтересовани лица. В случая, видно
от представеното с Исковата молба удостоверение за наследници на Цветан
Николов Виденов, всички страни по делото са негови наследници.
В Tълкувателно решение № 1/ 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 /2012 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че съсобственикът, явяващ се държател по отношение
на идеалните части, принадлежащи на друг съсобственик (съсобственици), за
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т. нар. преобръщане на владението (interversio possessionis), при което
7
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки
отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Съдът приема, че определящо за изхода на делото значение имат
събраните по делото гласни доказателства. При анализа на свидетелските
показания изнесени пред съда, обсъдени по отделно, както и в корелация с
останалите доказателства, съдът намира, че ищцата доказа вмененото й с
доклада по делото обстоятелство – че е променила анимуса и държането на
дяловете на останалите сънаследници се е трансформирало от държане във
владение. Показанията и на тримата разпитани по делото свидетели са
еднопосочни и безпротиворечиви в смисъла, в който са представени пред
съда, както и по отношение на обстоятелствата, които установиха.
Свидетелските показания и на тримата свидетели на ищцата са източник на
доказателствена информация, че ищцата е придобила собствеността върху
имотите на основание давностно владение и наследство.
Така свидетелят Е. А., който е съпруг на първата ответница М. А. и зет
на ищцата, детайлно и описателно сподели пред съда своите лични
възприятия досежно постигнатата уговорка между наследодателите на
страните, а именно: цялото наследство останало от Ц. В. да остане за ищцата
А. Н.. Сподели и впечатленията си за действията на ищцата, които същите е
реализирала по отношение на земеделските и горски имоти. Същият този
свидетел разказа пред съда как през 2000 г., той, заедно с ищцата, отишли в
дома на А. Н. и Ф. Д. Там свидетелят А. лично присъствал на разговора между
ищцата, чичо й А. и баба й Ф. Свидетелят заяви, че тъй като Ф. Д. била
продала всичките свои земеделски земи и парите от продажбата дала на внука
си Ф. Ц., и му била прехвърлила и къщата в с. Б., роднините на ищцата взели
решение, всички земеделски земи и гори, останали по наследство от Ц. В., да
останат в собственост на А. Н..
8
За съществуването на тази договорка дават показания и другите двама
свидетели Б. Н. Г. и Г. П. Г. Същите притежават имот в с. Б., общ. Р., обл. В.,
който е в непосредствена близост до имота на страните по делото, като ги дели
една мрежа. И двамата свидетели, които са съпрузи, заявиха, че са били в
близки отношения с наследодателите на страните, споделяли са си по между
си, и също потвърдиха пред съда, че знаят за решението на Ф. Д. и А. Н. –
„земите и горите на дядо Ц., да останат за А.“. И двамата свидетели,
еднопосочно и в корелация по между си заявиха, че през 2000 г., един ден,
когато се прибрали от гр. София в с. Б., „бате А.“ им споделил за решението
им, „цялото наследство от дядо Ц. В. да остане за А., тъй като майка му Ф. Д.
била прехвърлила къщата в селото на внука си Ф., на който дала и всичките
пари от продажбата на земите си“. И тъй като това било несправедливо по
отношение на останалите наследници, А. и Ф., взели решение земите и горите
в с. Б. останали от Ц. В., да бъдат предоставени в собственост на ищцата А.
Н..
За да достигне до крайния извод, съдът кредитира показанията на
тримата свидетели и досежно действията на ищцата спрямо процесните
имоти, считано от постигнатата договорка през 2000 г., до момента. В тази
връзка, всеки един от свидетели заяви, че след 2000 г., всички ответници по
делото се съобразявали и зачитали постигнатата уговорка – че земите и горите
остават за ищцата, и от този момент насетне, никой от тях не е заявявал
собственически претенции спрямо имотите.
Ответницата М. А. – сестра на ищцата, никога не е имала претенции и не
е оспорвала владението на имотите, не е заявявала собственически права
върху тях, въпреки, че е знаела, че сестра й А. Н. ги ползва. Действията на
ищцата са достигнали до знанието на сестра й – ответницата М. А., но
последната не им се е противопоставила по никакъв начин.
Свидетелите на ищцата заявиха, че от своя страна ответника Ф. Ц.
живее в Италия и от 2004 г. не е идвал в селото, не е заявявал претенции
спрямо имотите и никой не го е виждал повече от 20 години.
Третият ответник Е. Ц. от 2003 г. живее в САЩ и също няма
имуществени претенции спрямо имотите. Свидетелят А. показа пред съда, че
още през 2000 г., след като Ф. Д. и А. Н. са заявили своето решение, св. А. и
ищцата посетили ответника Е. Ц. в гр. Монтана, уведомили го за решението
9
на старите и той се съгласил наследството от дядо им Ц. В. да остане за
ищцата. Свидетелят Е. А. показа пред съда, че ищцата А. Н. и ответника Е. Ц.
поддържат връзка по между си и той многократно я е приканвал „да си оправи
документите за собственост“.
Съдът приема за доказано в процеса и намерението на ищцата да владее
имотите като нейни, а не като държател на дяловете на останалите
сънаследници. Ищцата е тази, която е отдавала имотите под аренда и взима
рентата от тях. И въпреки, че това са действия на управление, предвид
предназначението на процесните имоти – земи и гори, горното може да бъде
прието като манифестиране на действия на своене на имотите. Доказа се, че
ищцата е получавала рентата за себе си, не е давала нито продукти, нито на
пари на който и да е от останалите наследници. Явно и недвусмислено е
манифестирала намерението си, че е владелец на имотите, заявявайки
собственически права върху тях и извършвайки владелческата им окупация. В
резултат на тези нейни действия, които са демонстрирани явно,
продължително и постоянно, никой от останалите сънаследници –
ответниците по делото, не се е противопоставил. Същите са знаели това,
действията на ищцата са достигнали до знанието им и те са били съгласни с
това положение.
По отношение на ответника Ф. Ц., съдът приема, че същия напълно се
е дезинтересирал от имотите. Същият не е идвал в селото повече от 20 години
и не е показвал никакви действия на своене и стопанисване на спорните
имоти. Съгласно установената съдебна практика на ВКС, ако невладеещият
съсобственик е напуснал пределите на страната преди години, не се е
завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот,
манифестирането на подобни действия от страна на владеещия собственик е
обективно невъзможно предвид отсъствието на невладееция съсобственик. В
подобна хипотеза, е достатъчно промяната в намерението на владеещият
собственик да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е.
владението да се осъществява явно върху целия имот по начин, че всяко лице
да може да го възприеме, което обстоятелство съдът приема, че се доказа в
настоящия случай.
При горните мотиви, съдът приема, че владението на ищцата върху
процесните имоти е продължило много повече от 10 години, който период е
10
годен да я направи изключителен собственик на имотите на основание
давностно владение. От показанията на изслушаните по делото свидетели се
доказа наличието и на двата елемента на института „владение“. Доказа се, че
имотите са владяни за времеви период, който съгласно закона е достатъчен, за
да направи ищцата собственик на същите. Показанията на изслушаните
свидетели са еднопосочни, че държането на имота от страна на ищцата, е било
осъществявано по начин, че да манифестира намерението си, че владее
имотите за себе си. Демонстрирано е така, че всеки заинтересован да може да
научи за него. Действията са извършвани по начин, който е достигнал до
знанието на всички лица, в това число и до ответниците по делото,
отблъсквайки тяхното владение.
При тези мотиви, съдът приема, че ищцата в условията на пълно и
главно доказване, установи, че е изключиителен собственик на процесните
земи и гори в с. Бело поле, общ. Ружинци, обл. Видин, поради което съдът
уважава предявения положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважава изцяло предявения иск, поради
което принципно ответниците са тези, които следва да понесат в своя тежест
направените по делото разноски от страна на ищцата. Процесуалният
представител на ищцата изрично заяви, че не претендират разноски по делото,
поради което и съдът не присъжда такива в полза на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на М. Н. А., с ЕГН .................,
постоянен адрес: гр. С., обл. С., район К., ж.к. "..............." № ..., вх. „...“, ет....,
ап. ..., на Ф. А. Ц., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. М., обл. М., ул.
"...................." № ...., представляван от адв. С. М. от АК – Видин – особен
представител, и на Е. А. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр. М., обл. М., ул.
"....................." № ..., представляван от адв. И. И. от АК – Видин – особен
представител, по предявения от А. Н. Н., с ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. С., ж.к. "................", ул. ".............." № ..., бл. ..., вх. "...", ет...., ап... .,
представлявана от адвокат Н. А. от АК – Видин, със съдебен адрес: град С.,
11
ул. "................." № ..., положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че: А. Н. Н., с ЕГН **********, е изключителен
собственик на следните земеделски и горски имоти по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Р., обл. В., а именно:
Поземлен имот с идентификатор 03678.85.12 с площ от 3.597 дка,
местността ЛЪКАТА, с начин на трайно ползване НИВА, с трайно
предназначение на земята: земеделска, трета категория на земята, съгласно
скица на поземлен имот № 15-1298233-30.11.2021 г. на СГКК Видин.;
Поземлен имот с идентификатор 03678.123.8, с площ 8. 335 дка,
местността МАЛКА ЛЪКА/ ОРНИЧАКА, с начин на трайно ползване
НИВА, с трайно предназначение на земята: земеделска, трета категория на
земята, съгласно скица на поземлен имот № 15-1298233-30.11.2021 г. на СГКК
Видин.; Поземлен имот с идентификатор 03678.124.10, с площ 4.201 дка,
местността ОРНИЧАКА, с начин на трайно ползване НИВА, с трайно
предназначение на земята: земеделска, трета категория на земята, съгласно
скица на поземлен имот № 15-1298229-30.11.2021г. на СГКК Видин.;
Поземлен имот с идентификатор 03678.176.14, с площ 16.002 дка,
местността СТАРА БАЧИЯ, с начин на трайно ползване НИВА, с трайно
предназначение на земята: земеделска, трета категория на земята, съгласно
скица на поземлен имот № 15-1298238-30.11.2021 г. на СГКК Видин.;
Поземлен имот с идентификатор 03678.178.14, с площ от 49.501 дка,
местността СТАРА БАЧИЯ, с начин на трайно ползване НИВА, с трайно
предназначение на земята: земеделска, трета категория на земята, съгласно
скица на поземлен имот № 15-1298237-30.11.2021г. на СГКК Видин.;
Поземлен имот с идентификатор 03678.194.11, с площ 17.417 дка,
местността ПАРЛОЗИТЕ, с начин на трайно ползване НИВА, с трайно
предназначение на земята: земеделска, трета категория на земята, съгласно
скица на поземлен имот № 15-1298231-30.11.2021г. на СГКК Видин.;
Поземлен имот с идентификатор 03678.208.33, с площ 6.001 дка,
представляващ Дървопроизводителна горска площ, находящ се в
местността ПИВНИЦИТЕ, съгласно скица на поземлен имот № 15.1298227-
30.11.2021г. на СГКК Видин.
На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, ДАВА на А. Н. Н., с ЕГН **********,
постоянен адрес: град С., ж.к. "................", ул. "................." №.. ., бл. ..., вх. "...",
ет...., ап. ..., представлявана от адвокат Н. А. от АК Видин, шестмесечен срок
12
за отбелязване /вписване/ на настоящото решение в Службата по
вписвания при РС – Белоградчик.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
13