Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10, 14.01.2020 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 590 по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, за сумата от 834.27 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 11.08.2017 год. между него и ответник е бил сключен договор за кредит № 0001681 и свързан с него Договор за допълнителни услуги от 11.08.2017 год., при действие на ОУ и по двата договора, по силата на които ищеца е предоставил на ответника заемна сума в размер на 800 лв., срещу задължението на последния да възстанови сумата по договора за кредит – главница и възнаградителна лихва, а по договора за допълнителни услуги – възнаграждение на трето лице-поръчител в размер на 1027.20 лв., като плащанията са били разсрочени, съгласно предоставен график на плащанията, на посочени падежи. В молбата се твърди, че първия ответник е извършил плащания за погасяване на задълженията си по договорите, като е изплатил 428.16 лв. – главница, 145.56 лв. – договорна лихва и 18.57 лв.- лихва за забава върху просрочена главница по договора за кредит и 617.71 лв. – главница по договора за допълнителни услуги, след което преустановил плащанията. За неиздължените суми по договора за кредит и договора за допълнителни услуги ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2010/2018 год. на РСТ, срещу ответника, както следва : по Договора за кредит главница в размер на 371.84 лв., възнаградителна лихва в размер на 37.96 лв. за периода 11.08.2017 год. – 07.11.2018 год., лихва за забава в размер на 14.98 лв. за периода 12.09.2017 год. до 07.11.2018 год. и по Договора за допълнителни услуги главница в размер на 409.49 лв. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да установи вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по исков ред, поради което и е предявен настоящия иск. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, но същия чрез писмено становище е заявил, че поддържа предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, действащ чрез назначения от съда особен представител. В съдебно заседание ответника, чрез назначения особен представител оспорва предявените искове, като навежда доводи за недействителност на договорите, от които ищеца черпи правата си.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : От Договор за потребителски кредит № 0001681/11.08.2017 г., сключен между ищеца и ответника, приложен по делото, ведно с ОУ се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 800 лв., с размер на месечна погасителна вноска от 81.96 лв., със срок от 12 месеца, с първа вноска на 11.09.2017 г. и последна вноска на 13.08.2018 г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 39,96 %, обща сума за погасяване в размер на 983.52 лв. и ГПР 47,95 %, както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5% върху главницата; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е приложена и разписка от ответника за получена сума от 800 лв. на 11.08.2017 г ( л.15 ). В чл. 3, ал.1 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения: 1. две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания - да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв., или 2. - неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка; а в чл.3, ал.2 е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител с възнаграждение на поръчителя в размер на 1027.20 лв., платимо от кредитополучателя на равни месечни вноски. В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга – чрез сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга от кредитодателя, а именно - финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено. В чл.2, ал.5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума. Видно от сключения между ищеца и първия ответник договор за допълнителни услуги от 11.08.2017 год. дължимото на гаранта възнаграждение е следвало да бъде заплатено на 12 месечни вноски, всяка от по 85.60 лв. В противоречие с клаузата на чл.3, ал.1 от договора за кредит, касаеща обезпеченията ищеца е приел като обезпечение поръчителството на едно физическо лице, посочен като втори ответник в исковата молба, като е сключил с него договор за поръчителство от 11.08.2017 год. По силата на този договор поръчителя е приел да отговаря солидарно за задълженията на първия ответник, както по договора за кредит, така и по договора за допълнителни услуги. По отношение на втория ответник производството по делото е прекратено, поради наличието на влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист срещу него в полза на ищеца. Наред с договора за поръчителство ищеца твърди, че е сключен и договор за гаранционна сделка (поръчителство), но не в изпълнение на правомощията му по чл.3, ал.2 от договора за кредит, т.е. от кредитора, като пълномощник на длъжника, а лично от първия ответник, поради което и към този договор не следвало да се прилага чл.3 от договора за кредит. Видно от договор за гаранционна сделка (поръчителство), приложен по делото се установява, че между кредитодателя, кредитополучателя и гаранта, е сключен договор за поръчителство, като гаранта се е задължил към ищеца да отговаря за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0001681, като договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора. В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на гаранционния договор. В чл.9.2 е уговорено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок (който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към него. В чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора. От извършената служебна справка в ТР е установено, че дружеството-гарант, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор, а приложеното по делото копие от договора за гаранционна сделка не носи подписа на поръчителя, като по делото липсват доказателства този договор да е породил действие, още повече, че както беше посочено по-горе длъжника е предложил обезпечение – поръчителство на физическо лице и ищеца-кредитор е приел същото. От Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0001681 от 11.08.2017 г. се установява, че кредиторът е предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата 1027.20 лв., представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, дължимо от длъжника. Липсва посочване на падежна дата на всяка от месечните вноски. В уговорките по т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор. Липсват каквито и да било доказателства по делото, за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, както и доказателства, че ищеца е изплатил на гаранта определеното възнаграждение, от името на длъжника Няма представени доказателства за погасяване изцяло, или частично на сумите, предмет на заповедта за изпълнение от ответника, в хода на производството.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с обстоятелството, че по силата на договор за кредит и допълнителни услуги, ищецът е предоставил на първия ответник кредит и е заплатил възнаграждение, като допълнителни услуги по договора за кредит на трето лице-поръчител.
Последователна е практика на Съда на
ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя.
Видно от съдържанието на договора, от
който ищеца, черпи правата си, същият касае предоставяне на парична сума като
кредит на разсрочено плащане, поради което попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на
договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът
има и служебно задължение да следи за спазването на императивния материален
закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на
хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. В
разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,
ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази
хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 48.03 %). В този смисъл следва да се посочи, че съобразно чл.11, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите, което изискване също не е налице по договора за кредит. Съгласно
пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, каквато е нсъмнено е и услугата
за финансиране на поръчителството. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита
за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК. Видно
от договора за кредит, в него не е отразена действителната „обща сума, дължима
от потребителя“, като в графата „детайли на кредита“ фигурира „обща сума за
погасяване“, но тя отчита само общият размер на кредита, но не и общите разходи
за потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е
„допълнителна услуга“ и е пряко свързана с кредита - чл.4 от самия договор за
кредит. Невключването на сумата за финансиране възнаграждението за поръчителя
се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, защото той изразява общите
разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл.19, ал.1
от ЗПК, а според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон,
е нищожна. В този
смисъл, като не е включил сумата на възнаграждението на поръчителя, кредиторът
е заобиколил изискванията на императивния материален
закон за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради
което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишен процент
на разходите, са нищожни, което обстоятелство, от своя страна, попада под
изричната регламентация по чл.22 от ЗПК, при което договорът за
потребителски кредит е недействителен изцяло.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Следователно, в настоящия
случай първия ответник не дължи възнаградителна и наказателна лихви, както и възнаграждение
за поръчителя, тъй като същото се явява ”друг разход по кредита“, като
доколкото по делото е доказано, че е получил от ищеца сумата от 800 лв. в заем,
то дължи връщане само на тази сума.
Сам ищеца в
исковата молба е посочил, че до 07.11.2018 год. т.е. преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответника е погасил, чрез
плащане 428.16 лв. – главница, 145.56 лв. – договорна лихва и 18.57 лв.- лихва
за забава върху просрочена главница по договора за кредит и 617.71 лв. – главница
по договора за допълнителни услуги. Както беше посочено по-горе ответника не
дължи възнаградителни и наказателни лихви, както и
възнаграждение за поръчител по договора за допълнителни услуги, поради
недействителност на договора, поради което изплатените от него суми по тези
пера следва да бъдат приспаднати от задължението му за връщане на чистата сума
от 800 лв., от която той е изплатил 428.16 лв. и остатъка от която е 371.84
лв., като след приспадане на недължимо внесените суми е видно, че ответника
няма непогасени задължения за главница към ищеца по договора за кредит.
С
оглед всичко изложено по-горе съдът счита, че предявените искове се явяват
изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора съдът счита, че направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство следва да останат за него, така както ги е направил.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ № 30,
представлявано от И.Н.Н.против С.Х.Х., ЕГН **********,***
установителни искове за съществуване на вземания за
сумите от 371.84 лв. – главница, възнаградителна лихва в
размер на 37.96 лв. за периода 11.08.2017 год. – 07.11.2018 год., лихва за
забава в размер на 14.98 лв. за периода 12.09.2017 год. до 07.11.2018 год. по
Договор за потребителски кредит № 0001681 от 11.08.2017 г. и 409.49 лв.
–главница по Договора за допълнителни услуги
към Договор за потребителски кредит № 0001681/ 11.08.2017 год., ведно
със законната лихва, считано от 12.11.2018год., до окончателното изплащане на
задължението, за
които суми по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за
изпълнение № 1142/13.11.2018 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 2010/2018 г. по описа на РСТ, като неоснователни, на
осн. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Председател: