РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Силистра, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100475 по описа за 2021 година
Ищецът „М. п.“ ЕООД твърди, че на 02.11.2016 г. ответното дружество сключило с
„Ф. Е.“ ООД – в несъстоятелност, комбиниран договор за продажба на ел. енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, по силата на който
„Ф. Е.“ ООД се задължило да доставя на клиента си активна нетна ел. енергия срещу
насрещното му задължение да заплаща цена от 77,55 лв. за МВ/час, дължима в срок до 14-
то число на месеца, следващ месеца на доставка, като продавачът също така се задължил да
предоставя и услугите „отговорност за балансиране“ и „прогнозиране на потреблението“.
През месеците ноември и декември 2017 г. продавачът доставил на ответника ел. енергия на
обща стойност 1319,47 лв. (с включени в тази цена акциз, ДДС, такса „задължения към
обществото“), която последният не му заплатил. Ищецът придобил вземанията „Ф. Е.“ ООД
– в несъстоятелност, по посоченото правоотношение чрез постановление за възлагане № 260
000 от 16.01.2021 г., поради което моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 1319,47 лв., представляваща цена за доставена ел. енергия месеците
ноември и декември 2017 г. в обект, находящ се в гр. С., ул. „Д. ф.“ № ., законна лихва върху
тази сума за периода от 14.01.2018 г. до 14.02.2021 г. в размер на 395,88 лв., както и законна
лихва върху главницата от 15.02.2021 г. до окончателното плащане, за които суми се
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 202 по описа на 2021 г. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът „К. П.“ ООД оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
договорът за продажба на ел. енергия от 02.11.2016 г. не е подписван от представител на
1
дружеството, но признава, че се е намирал в търговски отношения с „Ф. Е.“ ООД, като
заявява, че е изпълнил всички свои задължения към този доставчик по всяка изпратена му от
него фактура. Твърди, че не е получавал фактури за посочените в исковата молба месеци,
поради което счита, че няма задължения за същите, като възразява и срещу претенцията за
заплащане на неустойка за забава, тъй като не е изпадал в такава. При отхвърляне на иска
претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 717з ТЗ
във вр. чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 15.02.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 85 от 16.02.2021 г. по ч.гр.д. № 202 по
описа за 2021 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, претендирани в
настоящото производство, по начина, по който са индивидуализирани в исковата молба.
Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок възражение на длъжника, в
резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
По делото е представен комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране
на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 02.11.2016 г., сключен от „Ф. Е.“
ООД от една страна в качеството му на търговец, е „К. П. ООД от друга страна в качеството
на клиент, чрез който търговецът се е задължил да продаде на клиента си активна нетна ел.
енергия, измерена в точките на измерване, както и да му предостави услугите „отговорност
за балансиране“ и „прогнозиране на потреблението“, срещу поето от негова страна
задължение да му заплати цената на енергията, в която е включена и цената за поемане на
отговорността за балансиране на потреблението и известяването на графици за снабдяване
на обектите на клиента с ел. енергия. Според чл. 3, ал. 2 от договора заплащането на цената
за доставените количества ел. енергия (обозначена като възнаграждение) следвало да се
осъществи съгласно отчетените количества от търговските електромери след получаване на
сетълмент за дадения период на отчитане, изпращан от собствениците на измервателните
уреди в съответствие с правилата за търговия с ел. енергия. В чл. 9, ал. 1 и 3 от договора
цената била фиксирана на 77,55 лв./МВтч за количества, отчетени съгласно средствата за
измерване в точките на присъединяване, като цената не включвала цени за мрежови услуги,
добавки и цени за услуги, акциз, ДДС, такса за задължения към обществото и други такси и
допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото законодателство. Тези
допълнителни суми също подлежали на плащане от клиента на търговеца и следвало да
бъдат включени във фактурите, които търговецът следвало да издава до 10-то число на
всеки календарен месец, следващ месеца на консумация на енергията. Падежът на
задължението за заплащане стойността на фактурите бил фиксиран на 14-то число на
2
месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента, като при неплащане в срок в
тежест на длъжника възниквало задължението за заплащане на законна лихва за периода на
забавата.
При тези данни съдът приема, че страните по този договор са били валидно обвързани
в правоотношение с параметрите, фиксирани в договора, тъй като въпреки възраженията на
ответника, че същият не е подписан от негов представител, той призна възникването на
правоотношението и не посочи друго основание, от което то би могло да произтича,
различно от това, което сочи ищецът. При това положение представеният договор се явява
единственото основание, което съгласно доказателствата по делото би могло да породи
продажбеното правоотношение между посочените в него субекти, поради което условията
на тяхната обвързаност следва да се прецени именно на база условията по договора, при
липса на данни за други уговорки, които го регулират.
IСъщевременно от постановление от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343 по описа на СГС за
2017 г. става ясно, че „Ф. Е.“ ООД е обявено в несъстоятелност, както и че в полза на
ищцовото дружество са възложени вземания към клиенти за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги, всред които не се спори, че попадат и вземанията спрямо ответното
дружество.
От изискана от ЕРП Север справка за доставеното количество ел. енергия от „Ф. Е.“
ООД до обекти на ответното дружество се установява, че за периода от м. ноември 2017 г.
до м. декември 2017 г. търговецът е доставил ел. енергия до четири обекта на клиента си,
всред които фигурира и този, находящ се в гр. С., ул. „Д. ф.“ № ., който именно е предмет на
настоящия спор. Доставеното количество ел. енергия за този обект за процесния период е
общо 6 кВтч, чиято стойност съгласно уговорената между страните цена възлиза на 47 ст.
без включени цени за мрежови услуги, добавки и цени за услуги, акциз, ДДС, такса за
задължения към обществото и други такси и допълнителни задължения, за чийто размер
отделно от това ищецът не ангажира доказателства. Казаното сочи, че предявеният иск за
установяване на задължение в размер на 1319,47 лв. е неоснователен, ведно с акцесорния
такъв за законна лихва, поради което същите следва да се оставят без уважение. Поради
отхвърлянето на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар, а
искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „М. П.“ ЕООД с ЕИК ..........и
адрес на управление: гр. С., район И., бул. „А. П. Ч.“ № ., п., офис ., представлявано от К. Д.
3
М., против „К.П.“ ООД с ЕИК .......и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. ф.“ № .,
представлявано от П. А. К., чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 1319,47 лв., представляваща цена за доставена ел. енергия
за месеците ноември и декември 2017 г. в обект, находящ се в гр. С., ул. „Д. ф.“ № ., по
комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги, сключен на 02.11.2016 г. между „Ф. Е.“ ООД (към
момента в несъстоятелност) в качеството на търговец и ответника в качеството на клиент,
което вземане е възложено на ищеца чрез от постановление от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343
по описа на СГС за 2017 г., законна лихва върху тази сума за периода от 14.01.2018 г. до
14.02.2021 г. в размер на 395,88 лв., както и законна лихва върху главницата от 15.02.2021 г.
до окончателното плащане. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 202 по описа на 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на „М. П.“ ЕООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С.,
район И., бул. „А. П. Ч.“ № ., п., офис ., представлявано от К. Д. М., за присъждане на
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „М. П.“ ЕООД с ЕИК ..........и адрес на управление: гр. С., район И., бул.
„А. П. Ч.“ № ., п., офис ., представлявано от К. Д. М., да заплати на „К. П.“ ООД с ЕИК
..........и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. ф.“ № ., представлявано от П.А. К., направените
по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4