№ 253
гр. Ловеч, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500435 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.48 от ЗЗД.
С Решение №226/16.05.2025г.,пост.по гр.д.№1099/2024г.РС-Ловеч е отхвърлил иска на
М. С. С.-като като баща и законен представител на сина му М. М. С. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в ****, против М. В. П. и М. Л. П., като родители и законни представители на сина
им М. М. П., тримата с адрес ****, с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, за осъждането им да му
заплатят солидарно, като баща и законен представител на малолетния му син, сума в размер на 3
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 26.05.2022г. от
нанесен от сина им побой, изразяващи се във физическо неразположение - болки, страдания и в
психическо такова - страх, липса на сън, неудобство на детето да излиза сред приятели и страх да
посещава училище, ведно със законната лихва от 26.05.2022г.(датата на увреждането) до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. Отхвърлена е претенцията на
М. С. С., като баща и законен представител на сина му М. М. С., за заплащане от ответниците на
734,40лв.-съдебни разноски. М. С. С. е осъден да заплати на ответниците- М. В. П. и М. Л. П.,
разноски в размер общо на 1 000лв.
Постъпила е въззивна жалба от М. С. С.-като баща и законен представител на М. М.
С.,двамата чрез адв.В. Н.-ЛАК, срещу решението.Счита,че е неправилно и моли да се отмени и
искът се уважи изцяло. Обяснява, че претенцията се основава на причинените на М. С. вреди от
съученика му М. М. П.,на 26.05.2022г.,по време на учебни занятия в училище „Васил Левски“-
Ловеч,в V в клас,в час по „Човек и природа“. Излага хронологията на възникналия между
момчетата конфликт,в който М. П. е нанесъл на М. С. телесни увреждания- охлузни рани, цялата
1
дясна половина на лицето е била надрана и в кръв,също и дясната част на врата,оплакал се е от
силно главоболие.Прегледан е веднага в „Спешна помощ“, също и от съдебния медик д-р
М.Г.чиито констатации са за наличие на множество охлузвания в областта на
лицето,кръвонасядания в областта на дясна ушна мида,драскотини в областта на шията, които са му
причинили временно неопасно разстройство на здравето.
Възразява,че неправилно първоинстанционният съд е възприел тези констатации като
липса на увреди.Напротив-тези находки макар да водят на извод,че не се касае за средни или тежки
телесни повреди,не сочат,че изобщо липсват увреждания за детето. Обосновава твърдението си с
представените медицински документи за необходимостта и провежданото домашно лечение след
инцидента.
Възразява,че по делото са ангажирани множество доказателства за предприетите
възпитателни мерки –процедури в училището, по нареждане на РУО-Ловеч, Районна прокуратура-
Ловеч,предприети мерки от КБППМН-Ловеч,с които се доказва твърдяното поведение на детето М.
П.. Заключенията на тези компетентни органи са, че е налице изпълнително деяние, виновно,
противоправно, обществено опасно,но въпреки това съдът е приел,че искът е неоснователен и го е
отхвърлил, което счита за неправилно.
Подробно излага твърдения за характера, и обема на претърпените от М. С.
неимуществени вреди и заключава,че е обоснована причинно-следствената им връзка с действията
на съученика му М. П..
Счита,че приложима към казуса е нормата на чл.48 от ЗЗД,а не приетата от
първоинстанционния съд чл.45 от ЗЗД.Обвързва го със задължението на родителите да осигуряват
постоянен надзор над децата си и контрол върху поведението им. Твърди,че в случая не са
изпълнени ангажиментите за възпитание,контрол и надзор над детето М. П. от неговите родители.
Позовава се и на чл.1,ал.2 от ЗЗДетето и задължението на Държавата да защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот. Счита,че това
изискване не е спазено с отказа да бъде защитено дете,за претърпените от него неимуществени
вреди.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и претенцията се
уважи изцяло.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба,подаден от М. М. П.-непълнолетен,
лично и със съгласието на майка му и законен представител М. В. П.,чрез адв.Д. Г.-ЛАК.Счита
въззивната жалба да допустима, но неоснователна.Моли да се потвърди обжалваното съдебно
решение
По указания от съда и с оглед навършените към подаване на въззивната жалба 15
години,като въззивник се конституира М. М. С.-лично и със съгласието на родителите си М. С. С. и
Б.В.Б..
Въззиваеми са М. В. П. и М. Л. П.,като родители на М. М. П..
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им,които
поддържат вече заявените си позиции и представят писмени защити.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№1099/2024г. на РС-
Ловеч,ангажираните и във въззивната и при съобразяване и на становищата на страните, преценени
2
по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си
по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от
легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я
приема за редовна. Своевременно е представен и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци,
водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното
решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на
правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори, че през учебната 2021/2022г. М. С. и М. П. са били съученици в V клас в
ОУ „Васил Левски“-Ловеч,с класен ръководител учителят М.В. На 26.05.2022г., следобед имали час
по „Човек и природа“ при преподавателя К.М.Ш.. М. С. и М. П. седели заедно на последния чин от
средната редица.Помежду им възникнал словесен конфликт,в който взаимно си отправяли обидни
реплики,като се оприличавали на анимационни герои(Спондж Боб, Гоблин). В конфликта си
разменили и удари с ръце. Хронологията на това им съприкосновение взаимно се оспорва от
страните,поради което съдът следва да изложи първо анализа на събраните доказателства и след
това какво приема за доказано като действия.
По реда на чл.15,ал. от ЗЗДет. са изслушани двамата съученици.
Три години след случая,в съдебното заседание на 30.10.2024г. М. С. е разказал, че първо
М. е започнал с обидните реплики-казал му че е глупав и дебел,а той му отговорил, че има големи
уши.Обиден М. се качил на стола и го ударил с юмрук в дясното око, одрал го с нокти по дясната
буза, по врата и по окото. М. се пазел „..за да не ми направи някаква повреда или да не ми извади
окото.Той с юмрук ме удряше..“. Отрича да е имало спречквания между тях през междучасието
преди часа. Твърди,че не е удрял М. с учебник по главата или тялото.Обяснява, че по време на
конфликта им учителят Ш. не е предприела нищо да го преустанови- „просто гледаше как се
бием..и без да направи абсолютно нищо“. Не ги е размествала и разделяла. Веднага след училище
отишли на лекар,прегледали го и му казали да си направи компрес на окото. Отрича да е имал
конфликти с друго дете,вкл.и с М. преди този случай.След този инцидент не е посещавал
училището.
В съдебното заседание е изслушан и М. П.,който потвърждава,че с М. са седели на един
чин. Твърди, че М. му разхвърлял учебниците,поради което той го нарекъл „Спондж
Боб“.Признава,че е ударил М. по окото,но не и да го е одрал. През това време госпожата била с
гръб и се занимавала да пусне урока на видео.Обърнала се и като видяла конфликта им, се скарала-
него изместила на друг чин,а М. попитала „Ти като нападаш защо ревеш?“. Твърди,че преди също
са имали съприкосновение,в което М. го бутнал,той си ударил по гърба в радиатора и също го
бутнал. Обяснява,че преди процесния инцидент били приятели,а след това вече не са. След този
случай се видели навън,в градинка и М. му казал,че „иска отмъщение“. Заради този случай през
следващата учебна година е посещавал МКБППМН. Обяснението му за случката е, че „..Лично аз
съзнавам,че е нещо,което не е трябвало да се случи.Може би аз не смятам,че аз съм
виновен,защото не съм започнал първи боя и не трябваше да се стига до бой…не съжалявам и не
3
се чувствам виновен. Според мен не съм виновен,защото аз съм се защитил и не съм го
предизвикал по никакъв начин. Първо той ме предизвика и после аз го предизвиках..“.
Съдът проверява обективността на показанията на двете момчета, анализирайки
останалите събрани доказателства.
Като свидетел на случката е разпитан съученикът на момчетата св.С. Д.П.-братовчед на
М. П..Обяснява,че е седял близо до двамата и видял как М. се дръпнал назад със стола и М. го
ударил. М. отвърнал също с удар-шамар.Не си спомня да са си разменяли обидни реплики или да е
имало конфликт между тях в междучасието преди часа по „Човек и природа“. След тези действия
не е видял следи от наранявания по лицето на М..След случката момчетата вече не са приятели.М.
не е идвал след това на училище.
Разпитана е учителят К.М.Ш.,която познава децата,защото им е преподавала по „Човек
и природа“.Не може да си спомни къде точно са седели на във въпросния час.Обяснява,че
започнали часа,преговаряли,като тя постоянно обсъждала с децата-задавала им въпроси и те
отговаряли.В момент,когато била към дъската, чула лек шум и при обръщането си видяла,че М. се е
изправил и тръгва към дъската.Тя също тръгнала към тях.М. се оплакал,че М. го обижда и говори
по адрес на майка му. Направила им забележка да не се обиждат,след като седят на един
чин.Свидетелят не помни да е имало инциденти между двамата. Преместила М. на друг чин и
конфликтът бил преустановен бързо. Не е забелязала наранявания по М.. Помни, че било много
горещо-30гр. и децата били зачервени, защото в междучасието тичали навън. Категорична е, че не
е чула да си разменят обидни реплики. Впечатленията й като педагог от двете момчета са,че са
били ученолюбиви и се справяли добре,не са били агресивни.
Разпитана е св.Т.К.К.-педагогически съветник в училището,която не е била очевидец на
случая,но е запозната във връзка с наложената от класния ръководител санкция и възложената й
във връзка с това работа с М.. Впечатленията й са добри, идвал е винаги според уговорките им.
Свидетелят С.Ю.Б. е съсед на семейството на ищеца и познава детето от раждането
му.Обяснява,че всяка сутрин чува когато тръгва на училище, затова й направило впечатление,че
преди време сутрин било тихо,от което заключила, че детето не ходи на училище.Попитала бащата
и той й споделил,че е имал инцидент в училище и е „смутен..че е бито по време на час и не ходи на
училище..“ След това й направило впечатление,че момчето вече не поздравява както преди, че
„..сякаш е откъснато от света,не ме поздрави..“. Бащата й споделил,че смятат да го местят в
друго училище,че детето е спряло да се храни. Забелязала,че е отслабнало. Обяснява,че след
инцидента М. „не искаше да чуе за училище, изпитваше един голям страх и детето беше
стресирано.Споделиха ми,че ходят на лекар..детето не го попитах защото му беше неудобно да
ми разказва,само ми каза,че по време на час му е нанесен побой от съученик..“. Знае,че след
случката е преместен като ученик в друго училище.
Свидетелят е разпитана повторно и пред въззивната инстанция и потвърждава казаното.
Свидетелят Г.И.П. е баба на М. С..Обяснява,че след инцидента детето е било с
главоболие,с болки в стомаха,неадекватно и не се е хранело.През следващата година го преместили
в друго училище.Наложило се да го преместят и в трето,тъй като средата и подготовката не ги
удовлетворявала.М. й разказал,че в час,в присъствието на госпожата,е бил ударен от М..Други
случаи на конфликт не е имало.
Свидетелят В.С.С. е роднина на семейството на ищеца и е видяла М. вечерта след
4
случая.Обяснява,че имал подуто око и синини в областта на устата.Разбрала от бащата,детето също
й разказало,че е бит в училище от друго дете-посочил М.. Свидетелят обяснява,че след инцидента
М. не искал да излиза навън, въпреки ,че бил търсен от приятелите му,отказвал да се храни,не
можел да спи, не искал да ходи на училище.Знае,че за следващата учебна година е преместен в
друго училище.
Свидетелят П.Л.П. е чичо на М. и знае за случая,определя го като „неприятен“.
Твърди,че не е възможно конфликтът да е провокиран от племенника му, защото е много по-нисък
от М..Знае,че конфликтът започнал с удар от М. по главата на М., с учебник. Разказва за случай по-
късно,когато сина му и М. се срещнали в градинка с М.,като последният им казал,че трябва да си
отмъсти за случката.Притеснени децата го извикали,отишли в градинката и свидетелят казал на М.
да не се разправят, а да извика баща си.След тази случка свидетелят забранил на момчетата да
общуват с М..
Пред въззивната инстанция се разпита и св.Н.ИД.-колега на майката на М.,който дава
обяснения за грижите за детето след инцидента.Знае,че се е налагало майката да си тръгва по-
рано,защото и преди този случай е имало подигравки към сина й.Знае,че са ходили с детето на
лекар.Майката му споделила,че все още момчето има притеснения,когато ходи на училище,защото
в класа му (в училището,което посещава сега-„ППМГ-Ловеч“) има деца от стария му клас,които са
били „..свидетели на боя..Притеснява се и му е като травма ..“
От показанията на ангажираните от страните свидетели съдът намира,че за изясняване
на хронологията на инцидента следва да се довери на обясненията на двете момчета, съученика им
С. П. и св.Ш.,тъй като те единствено са присъствали в часа. Обясненията на момчетата са единни
по причината за възникване на конфликта- разменени между тях обидни реплики,в резултат на
които М. ударил с учебник М. по главата,а последният отвърнал с удари в окото и лицето.
Свидетелят Ш. не е могла да възприеме конкретните действия на момчетата,но потвърждава
възникването на конфликт между тях.
По делото е приложено медицинско свидетелство №88/2022г. от 26.05.2022г., в което са
обективирани констатациите на съдебния медик д-р М.Г. от прегледа на М. С. непосредствено след
инцидента. Заключението е, че са му причинени множество охлузвания в областта на лицето,
кръвонасядания в областта на дясната ушна мида,драскотини в областта на шията, които са му
причинили временно и неопасно разстройство на здравето.При прегледа не са установени данни за
разстройство,което да е временно или постоянно опасно за живота.Не се очакват трайни последици
от тези повреди.Установените изменения са от травматично естество и се дължат-тези по лицето-
на множество удари с твърд и тъп предмет-юмруци,а тези на шията от действието на остър
предмет-нокти.
Приложен е амбулаторен лист за извършен преглед на момчето на 26.05.2022г.,в 19.07ч.в
МБАЛ“Проф.д-р П.Стоянов“-Ловеч,с констатация „контузия на клепача и околоочната област“.От
личния лекар е издадено медицинско свидетелство за необходимост от лечение от 30.05. до
10.06.2022г.
Тези медицински констатации не се опровергават от останалите събрани
доказателства,поради което съдът ги приема и гради изводите си на тях. С тези констатации съдът
приема за доказани и извършени от М. П. множество одрасквания по шията на М. С..
По делото са ангажирани документи-л.14-16 и л.44-81, обективиращи предприетите от
училището мерки след инцдента. Установява се,че е образувана проверка от РУО-Ловеч,дадени
5
указания към учителя Ш. и директора на училището, наложено е наказание „Забележка“ на М. П.,
приложени са и доклади за изпълнение на дадените задължителни предписания към училището.
Във връзка с подадена от бащата жалба пред РУ на МВР-Ловеч е образувана преписка,в
хода на която е М. и родителите му са изслушани и изпълнена процедурата по
предупреждаване(л.10).
Образувана е и Преписка №2624/2022г.по описа на РП-Ловеч(ТО-Тетевен), приложена
по делото,от която става ясно,че са взети мерки от Комисията за борба с противообществените
прояви на малолетни и непълнолетни- Решение №9/11.08.2022г., с което на М. П. е наложена
възпитателна мярка „Предупреждение“ да се въздържа от следващи противообществени деяния.
При изискано становище от въззивния съд от РУ на МВР-Ловеч се отговори, че М. П. не
е регистриран в Детска педагогическа стая и няма информация за прилагани спрямо нето
възпитателни мерки от МКБППМН.В т.см.е и отговорът от Община Ловеч и МКБППМН.
Преписката на РП-Ловеч е завършила с Постановление от 20.06.2022г.,с което
Прокуратурата отказва да образува наказателно производство и прекратява преписката.Като
мотиви е изложено,че е доказано нанасянето на лека телесна повреда от М. М. П.-престъпление по
чл.130 от НК. Поради малолетието му към извършване на деянието не е наказателно
отговорен,което налага прекратяване на производството.Няма данни постановлението да е
обжалвано.
Приложени са социални доклади от Д“СП“-Ловеч,които са извършили проверки в
семействата на двете момчета.Нямат констатации за отклонения, особености или нарушения при
отглеждането им.Родителите се грижат за децата си, обезпечили са и материално потребностите
им. Изисканият от въззивната инстанция доклад за семейството на М. П. дава заключение,че
родителите са изградили емоционална връзка със сина си,проявяват загриженост за развитието
му,отглеждат го при добри условия.
Допусната е и приета като доказателство съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на в.л.К.Н.Н.-клиничен психолог.Експертът е установила е,че в периода на процесния
инцидент и малко повече от три месеца след това, поведението на М. С. е повлияно от много
защитни механизми за справяне, с изразена емоционална лабилност и елементарни поведенчески
реакции. Според експерта преживяното в миналото събитие е нарушило обичайното му общо
функциониране за определен период от време. Открива белези на регрес в поведението, отказ от
посещение на училище, дистанцираност и самоизолация. Налице са нарушения в психичното
състояние, съня, апетита, настроението, комуникацията и приятелското обкръжение, нежелание да
извършва любими до скоро дейности. Към момента на изследването–близо 3 години след
инцидента(м.ІV.2025г.) експертът не наблюдава промени в поведението и емоционалните реакции
на момчето, психическото му състояние е стабилно. Не е установила невротизация и насоченост на
мисловния процес към песимистична тематика. Не се отрича депресивна симптоматика, негативен
резултат за невротично напрежение. Не се обективират данни за завишени агресивни тенденции в
поведението. Резултатите от проведените изследвания не констатират завишени стойности на
тревожността, изразяващи се в проява на вегетативни смущения – липса на апетит, безсъние,
сърцебиене, затруднено концентриране, раздразнителност и психологически реакции – повтарящи
се спомени и мисли, свързани с инкриминираното събитие. Според експерта М. С. има нужния
ресурс-личен и на социалната среда, да включи преживяната стресова ситуация в личния си опит и
да продължи житейското си развитие. Не се установени данни за завишени агресивни тенденции в
6
поведението на момчето. В личностовия му профил не се отчитат тенденции към лъжа,
преекспониране или прикриване на психологически проблеми или симптоми. Установила е
хармонично себевъзприемане, не отчита преживявания от малоценностов тип, налице е правилна
самооценка. Не установява данни за абнормно повишена внушаемост и склонност към фантазни
преживявания. Експертът счита,че М. С. има добри възможности за волева мобилизация на
вниманието, с правилен по структура и темп мисловен процес - намира сходства, различия,
способен е да прави обобщения, да разграничава съществено от несъществени подробности и да
намира взаимовръзки с логически аргументации и критично отношение към действителността на
база изградени представи за света и човешките взаимоотношения. При възпроизвеждане на минали
събития представя времево и логически последователно случилото се. На клинично и поведенческо
ниво експертът не е установила когнитивни нарушения. В характерово отношение се оформя като
екстроверт, с добри умения за поддържане на социални контакти в групата на връстниците,
социализиран е в нея и съпричастен към останалите й членове, идентифицира се с нейните
потребности и общи интереси като механизъм за себеутвърждаване и изграждане на Аз-образа в
периода на юношеството. Описан е с добри адаптивни способности. Посочено е в заключението, че
има изградени спрямо календарната си възраст представи за основните морални категории, усвоил
е в рамките на своите възрастови и интелектуални особености основните социални отношения,
регулирани от морала и законите.
Съдът приема заключението на съдебната експертиза като компетентна и обективна и
гради изводите си на нея.
При така установената от въззивния състав фактическа обстановка и заявените от
ищеца твърдения,съдът прие,че е сезиран с претенция по чл.48 от ЗЗД-иск на ищеца-с оглед
непълнолетието му вече участващ лично и със съгласието на родителите му и законни
представители, предявен срещу родителите на М. П.,когото сочи за деликвент. Сезира родителската
им отговорност,с твърдение,че поради неизпълнение на задължението им да възпитават сина си,да
упражняват достатъчен контрол над поведението му, се е стигнало до описания инцидент,в който
сина им му е нанесъл удари,от които е претърпял неимуществени вреди.За обезщетяването им
търси възмездяване със сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането-
26.05.2022г.
Съобразявайки изложеното съставът намира,че са събрани достатъчни и убедителни
доказателства,от които може да се направи категоричен извод за осъществяване на описаното
непозволено увреждане от М. П. на М. С., изразяващо се в нанасяне на удари с юмрук в областта на
лицето,от които са му причинени травми- охлузвания в областта на лицето,кръвонасядания в
областта на дясната ушна мида,драскотини в областта на шията,които са довели до временно и
неопасно разстройство на здравето му. Хронологията на действията на двете момчета се изяснява
единно от техните и обясненията на съученика им(св.С.П.),като става ясно,че поради дразги без
сериозна причина,взаимно отправяни закачки,децата не са могли да овладеят възникналия
помежду им конфликт, преминали са границата на словестното скарване, и са стигнали до размяна
на удари.Макар пръв да е започнал М. С., М. П. е отвърнал и то не с един,а с няколко удара и
одрасквания, довели до констатациите от медицинското свидетелство.В т.см. извършването на
деликта и последиците му съдът приема за доказани.
Съставът намира,че са налице и основания за ангажиране на отговорността на
родителите на М. П..
7
Отговорността на родителите по чл.48 от ЗЗД е лична и солидарна и както се посочи по-
горе се изразява в неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето.В
случая,с оглед обстоятелството,че ситуацията се е случила в училище,във време,в което родителят
няма обективна възможност да контролира непосредствено детето си и да го възпира от
извършване на неправомерни прояви,от значение е преценката дали преди това е изпълнил и как
родителския си ангажимент да го възпита и приучи да спазва основни правила на възпитанието и
морала. В т.см.не е достатъчно само да са осигурени базисните материални изисквания, а да се
докаже системен и задълбочен контакт с детето,с разговори и примери, за създаване на възприятия
за основните ценности в личния и обществен живот- морал, справедливост, доброта, уважение.
Доброто възпитание не се презумира, то се обективира в поведението на детето.(в т.см.Реш.
№270/10.01.2017г., пост.по гр.д.№916/2016г.на ІV ГО на ВКС). В случая се установява,че макар по
незначителен повод и при провокация от съученика си, синът на ответниците е нанесъл множество
удари в областта на лицето. Касае се за действия със значителна опасност и възможни сериозни
последици, извършването на които е илюстрация на неуспешно изпълнение на родителските
функции и родителски дълг. Показателно е и липсата на съжаление за извършеното и приемането
на случилото се като нормална ответна реакция. Както се приема в цитираното решение на ВКС-с
оглед на този резултат е без значение „на какви добродетели родителите са учили детето си и
каква ценностна система са се стремили да изградят у него,с какви методи..“ след като в
поведението си то не ги е възприело и приело за коректив. При преценката на съда от значение са
не намеренията и субективните усещания на родителите, а реалните резултати.
По изложените съображения съставът намира,че претенцията на ищеца е доказана по
основание.
Не може да не се отбележи,че отговорност за случая носи и училището,под чийто
надзор са се намирали децата по време на инцидента.В случая,обаче ищецът е избрал да сезира
отговорността на родителите,с твърдения за неизпълнение на родителския им ангажимент,поради
което не следва да се разглежда въпросът налице ли е съпричиняване и от другиго.
По отношение на размера на обезщетението съставът съобразява показанията на
свидетелите,които пряко и непосредствено са възприели състоянието на момчето след
инцидента.Ангажираните от ищеца свидетели са категорични,че е бил силно притеснен и
уплашен.Макар да се касае за физически травми с характеристика на лека телесна повреда,не може
да не се отчете болката и физическите страдания,които е изпитал.Ниската възраст и неукрепналата
психика също е засилила негативното въздействие на случилото се.Както свидетелите,така и
експертът-психолог,са категорични,че не по-малки са били и душевните му терзания-изпитвал е
срам от случката, преживявал я е тежко и като унижение пред съучениците. Показателно за
трайността на тези негативни емоции е фактът,че не се е върнал на училище,а в следващите години
е сменил няколко училища.Видно е и от СПЕ,че М. С. е изживял травма на самочувствието и
достойнството,което предвид ниската му възраст и неукрепнала психика,на спецификата на
възрастта,в която е от същественото значение на мнението на обкръжаващия приятелски кръг, му е
причинила негативни и стресиращи изживявания.
С оглед на тези констатации съдът намира,че претендираният размер от 3000лв. е
обективен и напълно съответства и може да обезщети преживените неимуществени вреди на
момчето.
По възражението за съпричиняване.
8
Съдът,като съобразява обясненията на момчетата и на свидетелите очевидци, намира,че
е налице провокация и от страна на пострадалия,който първи е посегнал и ударил. Макар не със
същата интензивност като тази на М. П., това му действие е инициирало конфликта.Затова следва
да се признае наличие на съпричиняване до степен на 10%. Така обезщетението следва да се
определи в размер на 2700лв.
С оглед на този извод следва да се присъди и законната лихва върху сумата с начало от
деликта- 26.05.2022г. до окончателното й изплащане.
По изложените съображения съставът на ОС-Ловеч намира,че обжалваното Решение №
226/16.05.2025г.,пост.по гр.д.№1099/2024г. на РС-Ловеч е неправилно и следва да се отмени в
частта,с която искът е отхвърлен за сумата 2700лв.и в тази част се уважи,като на М. М.
С.,участващ лично и със съгласието на родителите му М. С. С. и Б.В.Б.,се присъди обезщетение за
претърпени от него в резултат на инцидента от 26.05.2022г. неимуществени вреди,която сума
родителите на причинилия тези вреди М. М. П.- М. В. П. и М. Л. П.,следва на основание чл.48 от
ЗЗД да се осъдят за заплатят солидарно, ведно със законната лихва с начало от деликта- 26.05.2022г.
до окончателното изплащане на сумата.В останалата част,с която искът е отхвърлен до пълния
претендиран размер от 3000лв,решението на РС-Ловеч е правилно и следва да се потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени в частта на
разноските.
Въззивникът-ищец има право на възстановяване на направените в разноски съразмерно
на уважената част от претенцията. Пред първата инстанция е представен списък по чл.80 от ГПК,с
включен адвокатски хонорар от 600лв., държавна такса 122.70,разноски 11.70лв.-общо 734.40лв.От
тези разноски,съобразно уважената част от иска, следва да се присъди сумата 660.96лв. Пред
въззивната инстанция е направен разход за държавната такса от 61.50лв.,от която на възстановяване
подлежи сумата 55.35лв.
От въззиваемите-ответници са представени доказателства за реално направени пред
първата инстанция разходи за: адвокатски хонорар от 600лв., депозит за СПЕ-400лв.,43.60лв.-за
свидетели-общо 1043.60лв.Съразмерно с отхвърлената част от иска имат право на възстановяване
на разноски в размер на 104.36лв. Пред въззивната инстанция не са представени доказателства
направени разноски.
По изложените съображения ОС-Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 226/16.05.2025г.,пост.по гр.д.№1099/2024г. на РС-Ловеч,В
ЧАСТТА с която искът на М. С. С. с ЕГН **********, непълнолетен-участващ лично и със
съгласието на родителите му М. С. С. с ЕГН ********** и Б.В.Б. с ЕГН **********,всички с адрес
в гр.*******, срещу М. В. П. с ЕГН ********** и М. Л. П. с ЕГН **********, като родители на
непълнолетния М. М. П. с ЕГН **********,всички с адрес гр.****, с правно основание чл.48 от
ЗЗД, е отхвърлен до размера на 2700лв.,ведно със законната лихва с начало от 26.05.2022г., и
разноските, като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. В. П. с ЕГН ********** и М. Л. П. с ЕГН **********, като родители на
9
непълнолетния М. М. П. с ЕГН **********,всички с адрес гр.****, на основание чл.48 от ЗЗД,
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на М. С. С. с ЕГН **********, непълнолетен-участващ лично и със
съгласието на родителите му М. С. С. с ЕГН ********** и Б.В.Б. с ЕГН **********,всички с
адрес в гр.*******, сумата 2700 (две хиляди и седемстотин)лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума с начало от деликта-
26.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 226/16.05.2025г.,пост.по гр.д.№1099/2024г. на РС-
Ловеч,в останалата част,с която искът е отхвърлен за разликата от 2700лв.до пълния претендиран
размер от 3000лв.,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. В. П. с ЕГН ********** и М. Л. П. с ЕГН **********, като родители на
непълнолетния М. М. П. с ЕГН **********,с горните данни, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на М. С.
С. с ЕГН **********, непълнолетен-участващ лично и със съгласието на родителите му М. С.
С. с ЕГН ********** и Б.В.Б. с ЕГН **********,с горните данни, разноски по съразмерност- по
гр.д.№1099/2024г. на РС-Ловеч- 660.96(шестстотин и шейсет лева и деветдесет и шест
стотинки)лева,по в.гр.д.№435/2025г.на ОС-Ловеч- 55.35(петдесет и пет лева и трийсет и пет
стотинки).
ОСЪЖДА М. С. С. с ЕГН **********, непълнолетен-участващ лично и със
съгласието на родителите си М. С. С. с ЕГН ********** и Б.В.Б. с ЕГН **********,с горните
данни, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. П. с ЕГН ********** и М. Л. П. с ЕГН **********,като
родители на непълнолетния М. М. П. с ЕГН **********,с горните данни, разноски по
съразмерност –по гр.д.№1099/2024г.на РС-Ловеч в размер на 104.36(сто и четири лева и трийсет и
шест стотинки).
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска и на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10