Определение по гр. дело №53955/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50529
Дата: 9 декември 2025 г.
Съдия: Цветина Ваньова Костадинова
Дело: 20241110153955
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50529
гр. София, 09.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110153955 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от Т. М. Т. срещу К. В. И. и А. В. А.
искова молба.
Ищцата твърди, че на 16.09.2016г. е закупила на публична продан апартамент
№3, находящ се в *******, с. площ от 84,11 кв.м., който представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1500.2402.3.3 по КККР. Сочи, че имотът бил
ипотекиран в полза Банка ДСК от ответника А. А., действащ като пълномощник на
своите родители, за отпуснат в полза на същия кредит, като поради неизпълнение на
задълженията за връщане на сумата апартаментът бил изнесен на публична продан.
Поддържа, че въпреки издаденото постановление за възлагане до момента, вече над 8
години, не може да влезе във владение на закупения имот, тъй като А. А. и сестрите
му- К. А. и Т. М. подават жалби, искови молби и молби за доп ускане на обезпечение,
с което възпрепятстват въвода във владение. Твърди, че всеки път, когато бъде
насрочен въвод във владение К. И. представя обезпечителни заповеди, а А. А. подава
жалби до различни органи. Сочи, че към момента К. И. води две дела, с които иска
нищожност/унищожаемост на упълномощаването на А. А. от починалите им родители
и унищожаване на договора за ипотека поради ненадлежно представляване. Излага
съображения, че ответниците владеят заедно имота и в полза на тях тече давност,
поради което за нея е налице интерес да предяви искове срещу тях. Допълва, че
въпреки че живеят в имота същите не заплащат битови сметки. С оглед на изложеното
отправя искане да бъде признато за установено, че е собственик на процесния имот,
като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху него.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от А. А., с който оспорва
предявения иск. Твърди, че не владее имота, като всички подавани от него жалби до
институции са провокирани от допуснати нарушения в рамките на изпълнителното
производство.
1
Депозиран е отговор и от К. И., с който се поддържа недопустимост на иска
поради липса на правен интерес. Твърди се, че не е спорно, че в полза на ищцата е
издадено постановление за възлагане на имота, както и че са предприети действия по
въвод във владение, като същите са спрени въз основа на издадена обезпечителна
заповед. Сочи се, че спирането обезпечава реализирането на съдебно предявените от
нея права, в случай че предявеният от нея иск бъде уважен. Поддържа, че ищцата
разполага с правен механизъм, въз основа на който да влезе във владение на закупения
от нея на публична продан недвижим имот, който към момента обаче не се реализира
поради това, че изпълнителното производство е спряно. Излага аргументи, че при
уважаване на настоящия иск ищцата би получила и изпълнителен лист за въвод във
владение, което действие е именно спряно с издадената обезпечителна заповед. С
оглед на изложеното се отправя искане за прекратяване на производството.
Съдът, след като съобрази твърденията на страните, намира предявените
срещу ответниците искове за недопустими, поради следните съображения:
Ищцата Т. М. Т. основава съдебно предявените си права на твърдението, че е
придобила въз основа на постановление за възлагане правото на собственост върху
процесния имот, предаването на владението върху който е осуетено от ответницата К.
В. И. поради издаване на обезпечителна заповед, с която е спрян въводът във
владение. Поддържа, че повече от 8 години ответниците със своето поведение
възпрепятстват установяването от нейна страна на фактическа власт върху имота,
завеждайки искове и снабдявайки се с обезпечителните заповед за спиране на въвода
във владение. При анализ на така изложените твърдения съдът намира, че
предявеният от ищцата иск за признаване правото на собственост върху процесния
имот и осъждане на ответниците да предадат владението върху него се явява
недопустим, доколкото съгласно посоченото в исковата молба същата разполага с
пряко изпълнително основание за въвеждането във владение на имота-
постановление за възлагане. Съгласно чл.498, ал.1 ГПК купувачът на имота може да
поиска от съдебния изпълнител извършване на въвод във владение, а според ал.2
въводът се извършва спрямо всяко лице, което се намира във владение на имота. По
аргумент от чл.523, ал.1 ГПК въвод във владение може да бъде осъществен и спрямо
трето лице, придобило владението върху имота след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение. Предвид съдържащите се в исковата молба
твърдения на ищцата относно поискания от нея въвод във владение на имота и липсата
на факти, които да обосновават необходимостта от снабдяването с ново
изпълнително основание за предаване на владението върху имота, съдът намира
претенцията за недопустима. В този смисъл е и Решение №4269/25.05.2016г. по
в.гр.д. №12523/2015г. на СГС, съгласно което издаването на постановлението за
възлагане, респективно влизането му в сила, създава процесуални правоотношения
между купувача по проданта и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и
2
длъжника, които са свързани с осъществяването на защита на правото на купувача,
като собственик на имота да получи правото на владение върху него, а
принудителният способ за осъществяването на тази защита е предаване на владението
върху недвижимия имот чрез извършване на въвод на купувача в него, поради което
при наличие на такова пряко изпълнително основание за предаване на владението не е
необходимо титулярят да се снабдява с изпълнителен лист. В случая не са налице
твърдения, които до обосновават интереса на ищцата от получаване на ново
изпълнително основание за предаване на владението върху имота от ответниците,
поради което предявените от нея искове се явяват недопустими.
По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК подадената от Т. М. Т. срещу К. В. И. и А. В.
А. искова молба с вх.№ 287209/11.09.24г., като ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа
на нея производството по гр.д. №53955/2024г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 25-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3