Р Е Ш
Е Н И Е № 85
05.12.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На двадесет и първи ноември през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията АНД № 268 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е.В.Е., ЕГН: **********,***, против Наказателно постановление № 6182/18.06.2019г. на Началник на отдел „Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което за нарушение на чл. 26 ал. 2 т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2500.00 лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП. Счита НП за неправилно и незаконосъобразно, като моли за неговата отмяна изцяло. Алтернативно моли за намаляване на размера на наложеното наказание. Оспорва показанията на измервателното устройство – техническо средство ел.везна PW-10№ К0200011. Счита, че същото не е било поставено на равно място, което оказва влияние на неговата прецизност при измерванията. Не отрича, че процесното ППС е извънгабаритно, респективно тежко по смисъла на закона, но счита, че товарът му не надвишава максимално допустимите норми. Освен това при последващите курсове по същият маршрут бил заплатил изрично дължимите такси и му е било издадено съответно разрешително.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощения защитник адв.С.С. *** поддържа жалбата и излага подробни съображения.
За въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфранструктура“ - София, се явява юрисконсулт Диана Йорданова, която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено процесното НП.
За РП – Исперих, редовно призовани, не се явява представител
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 21.05.2019г.км. 15, в центъра на с.Къпиновци, посока гр.Шумен – гр.Исперих, служители на АПИ – София - свидетелите Ф.М.П. и В.И.Ц. спрели за проверка жалбоподателя Е. Еминов, който управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ модел „Р 144 ЛА 4х2 НА 460“, с рег. № Н 2295 ВС и полуремарке с три оси с рег.№ Н 0269 ЕК, собственост на „БУРДЖУ“ ЕООД, с.Дойранци, обл.Шумен. В хода на проверката св.П. е направил измерване с техническо средство ел.везна PW-10 № К0200011 и с ролетка 1307/18 (5м), при което се установило, че при измерено разстояние между осите 1.32м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.500 т., при максимално допустимо натоварване от 24 т., съгласно разпоредбата на чл. 37 ал. 1 т. 3 б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. За направените измервания бил съставен Протокол за измерване на превозно средство № 0000018/2019 (л.15 от АНД № 546/2019г. на РРС), а в последствие на водача е съставен и АУАН № 0006832/21.05.2019г., който той подписал без възражение. Е.Е. е подписал и разписка от 21.05.2019г. (л.16 от АНД № 546/2019г.на РРС), от която е видно, че на първо място му е връчен АУАН, а освен това той е уведомен и за възможността, която дава разпоредбата на чл. 37 ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. – тежкото и/или извънгабаритното ППС може да продължи движението след получаване на разрешително или квитанция за платени пътни такси по реда на раздел IV от Наредбата, съответстващи на констатираните при проверката параметри на ППС. В тази връзка на 22.05.2019г. собственикът на процесното ППС е заплатил съответно сума от 210лв. за обработка на документи за един ден, а в последствие и сума в размер на 205.99лв. – такса за превишена допустима маса и наднатоварване на оси (л.6 от АНД № 546/2019г.), след което му е било издадено разрешително № РИ-2431 от 23.05.2019г. на АПИ. Въз основа на издадения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление /НП/.
Разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта – свидетелите Ф.П. и В.Ц., потвърждават изцяло пред съда фактическите констатации, описани по-горе.
В съдебно заседание въззиваемият е представил, съгласно указания на съда, европейски сертификат за одобряване на типа с номер ТСМ128-04-4103 на Чешкия метрологичен институт на везна с неавтоматично действие тип PW-10 на чешки език с превод на български език, европейска декларация за съответствие на везна с неавтоматично действие тип PW-10, както и заявление №000029-36742 от 27.06.2019г. до РО на ГД „Мерки и теглилки“ – Пловдив, БИМ за периодична проверка на процесната везна.
От изисканата и предоставена информация от РО на ГД „Мерки и теглилки“ – Пловдив, БИМ се установява, че Везните от този тип са с точност IIII. Съгласно БДС EN45501/15г. максималната допустима грешка по целия обхват е : МДГ=+50кг. Везна от този тип с ид.№К0200011 е била заявена за проверка със заявление вх.№ 000029-36742 от 27.06.2019г. и е била проверена в ГД“МИУ“ РО Пловдив на 27.06.2019г., като е съставен протокол с № НМ-240-М-27.06.19/29-36742-27.06.19г., от който е видно, че същата съответства на одобрения тип и максимално допустимите грешки съгласно БДС EN45501/15г. Съгласно т. 4. от сертификата за одобрен тип, при измерване на осовото натоварване на МПС, надлъжният наклон на пътното платно не бива да надхвърля 2%, а напречният наклон 3%.
Изложеното се установява от показанията на разпитаните актосъставител и свидетел по акта, както и от цитираните писмени доказателства.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираните от проверяващия орган административни нарушения са надлежно индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се подробно описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянието и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна.
По възражението на жалбоподателя относно неправилно установената в АУАН фактическа обстановка, като оспорва показанията на везната и нейната техническа годност, съдът намира същото за неоснователно. Видно е от представените по делото сертификат за одобряване на типа и декларация за съответствие на везна с неавтоматично действие тип PW-10, че същите са издадени от Чешки метрологичен институт, т.е. в рамките на Европейския съюз. Процесната везна с фабричен № К0200011 е произведена през 2018г., като датата на издаване на декларацията за съответствие е 25.06.2018г. и устройството подлежи на следваща проверка през месец юни 2019 г., тоест към момента на извършване на проверката и замерването на ППС, използваното техническо средство е било годно. Приложения протокол за последваща периодична проверка с № НМ-240-М-27.06.19/29-36742-27.06.19г на ГД“МИУ“ РО-Пловдив, БИМ, удостоверява, че към дата 27.06.2019г., т.е. и след процесния случай, същата е съответствала на одобрения тип и максимално допустимите грешки съгласно БДС EN45501/15г.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че на мястото, където е била поставена везната е имало наклон и поради тази причина тя не била измерила правилно, съдът намира същото за неоснователно. Видно е от показанията на св.П. и св.Ц., че измерването е станало в центъра на с.Къпиновци, на равно и асфалтирано място, без наклон. Св.П. уточнява, че везната е специална и не замерва, когато е поставена на наклон, а св.Ц. уточнява, че по закон нямат право да спират ППС на път с наклон. По делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че мястото, където е било направено замерването е имало наклон. В тази връзка доказателствената тежест е на жалбопоадтеля, но той не представи такива в подкрепа на твърденията си. В допълнение следва да се отбележи, че максимално допустимата грешка, съгласно приложения сертификат и протокола от периодичната проверка на везната, е + 50кг., която дори и да се зачете, не се отразява съществено и не би променила на крайния резултат от измерването.
С оглед изложеното съдът намира, че при така установеното надвишаване на максимално допустимото натоварване на ППС, съставът на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, които регламентират забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата без специално разрешение, от обективна страна е осъществен. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари и т. н. Процесният автомобил е извънгабаритен по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредбата и тежък, съгласно чл.3 от Наредбата, при надвишаване нормите на чл. 7 от същата Наредба. Особения режим на ползване на пътищата от тази категория ППС се изразява в това, че същите следва да се снабдят със специално разрешение и дължат заплащане на допълнителна такса. От обективна страна този елемент е налице, поради което е следвало жалбоподателят да се снабди с надлежно разрешително съгласно правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата. По делото, от представените писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че към момента на проверката за процесния автомобил не е имало разрешително, издадено от АПИ. Твърденията на жалбоподателя, че той лично се бил убедил преди осъществяване на курса в параметрите на ППС с товар или без товар и че не надвишавал максимално допустимите норми, също остана недоказано.
На следващо място съдът счита доводите за заплащане на дължимите такси при последващите курсове на жалбоподателя, за частично основателни. От приложените към жалбата квитанции се установява, че същите са заплатени на следващия ден след констатирането на извършеното нарушение, но не са отразени като такива в становището на актосъставителя за изпълнение на условията по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. В разписката на АУАН е отразено, че това обстоятелство се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, което има своето значение при определяне на справедливия размер на наказанието. Това обаче съвсем не означава, че не е извършено нарушение или че същото не следва да бъде санкционирано. Напротив, това обуславя определяне на по-нисък размер на наказанието, с оглед смекчаващите вината обстоятелства. В този смисъл са и показанията на св.П., който заявява, че знае, че жалбоподателят е внесъл дължимите такси и това обстоятелство е следвало да се отчете при определяне на размера на наложената глоба. Свидетелят не може да посочи на коя дата е направил констатацията си за невнесени такси в разписката, но тъй като по делото са представени с жалбата 2 бр. квитанции, справка №16 от 22.05.2019г. и разрешително № РИ-2431 от 23.05.2019г., които не са оспорени от страните и носят подписа на представители на въззиваемия, съдът приема, че действително е изпълнено изискването на чл. 37 ал. 3 от Наредбата. В тази връзка възражението на представителя на въззиваемия, че тъй като квитанциите са за дата, следващата датата на установяване на нарушението, те не се отнасят до процесния случай, са неоснователни. Видно е приложената квитанция № 126012630006563 от 22.05.2019г., че същата е издадена към справка № 16 от 22.05.2019г., а в справката са отразени констатираните при проверката параметри на ППС, както и размера на дължимата такса.
Поради изложеното и тъй като АНО не е съобразил при определяне на размера на наказанието факта на заплащане на дължимите такси непосредствено след установяване на нарушението, съдът счита, че процесното НП следва да бъде изменено, като се намали размера на наложената глоба до 1500лв.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 6182/18.06.2019г. на Началник на отдел „Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което за нарушения на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на Е.В.Е., ЕГН: **********,***, му е наложено, на основание на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, административно наказание “Глоба” в размер на 2500.00(две хиляди и петстотин) лева, като НАМАЛЯВА същото на 1500.00(хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: