Р Е Ш Е Н И
Е
………./30.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 459 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 5746/22.01.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ******, чрез пълномощника
адв. Николей Б., срещу решение № 5991 от 30.12.2019г., постановено по гр.дело №
11889/2019г. по описа на Варненския районен съд, с което е прието за
установено, че Н.К.Г., ЕГН********** с адрес *** не дължи на въззивното дружество сумата от 479,27лв., представляваща
стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
05.09.2017г.-10.07.2018г. за обект на потребление, находящ се в с***** с аб. №
********** и кл. № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/17.07.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скритите регистъри 1.8.3. и 1.8.4. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и
съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от Н.К.Г. срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 479,27лв., представляваща стойност на служебно начислена
ел. енергия за минал период 05.09.2017г.-10.07.2018г. за обект на потребление,
находящ се в с.Константиново, ул. „Христо Ботев“№55 с аб. № ********** и кл. №
**********.
Ищцата излага, че е
потребител на ел.енергия за имот, находящ се в с.Константиново, ул. „Христо
Ботев“№55. По информация от „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ”АД е установила, че след
извършена проверка на СТИ на адреса й е начислена за плащане процесната сума за
консумираната ел.енергия по партидата й. Оспорва дължимостта на сумата по
фактурата, както и това количество да е доставено и потребено от нея. Оспорва
процедурата и констатациите по извършване на корекцията. Оспорва СТИ да е годно
средство за търговско измерване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната
сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по
отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е
извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. На 10.07.2018г.
е извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на член на
домакинството, за която е съставен констативен протокол с № 1104375.
Електромерът е демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и
преминала ел. енергия в трети и четвърти регистър, която не е визуализирана на
дисплея. На 16.07.2019г. от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел.
енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било
конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата, остойностяваща
допълнително начисленото количество енергия. Твърди, че процесното количество
не е отчетено при ежемесечните отчети, защото инкасаторите не разполагали с
нужния за това софтуер. И независимо, че в случая е извършена корекция по чл.
50 ПИКЕЕ, твърди, че всъщност това количество е реално потребено и отчетено от
електромера, макар и в невизуализиран
регистър, поради което и ищецът дължи цената му.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Междустраните
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че са в
договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и
период.
От
констативен протокол № 1104375/10.07.2018г. се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца.
Записани са показанията в регистри 1.8.1 - 011816 кВТч, в регистър 1.8.2. -
024493 кВТч, в регистър 1.8.3. - 003931 кВТч., в регистър 1.8.4 – 002571, в
регистър 1.8.0-042813квтч. Отразено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ,
като е подменено с ново изправно. Протоколът е подписан от служителите,
извършили проверката и от представител на домакинството.
Изготвена
е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен
констативен протокол №1643/09.07.2019- АУ-Е-000029-39642/12.07.2018г. В него е
документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера - наличие на преминала ел. енергия по невизуализирани тарифи -
1.8.3 – 003931,0 кВТч и 1.8.4 – 002571,9
кВТч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване
с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ.
Със
становище от 16.07.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество
ел. енергия в размер на 2571квтч за периода 05.09.2017г.-10.07.2018г.
Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на
това становище по партидата на абоната е начислено допълнително количество ел.
енергия за периода 05.09.2017г. - 10.07.2018г. в размер на 2571квтч за
остойностяване, за която е издадена фактура с № **********/17.07.2019г. за
сумата от 479,27лева.
По
делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество ел. енергия е с посочено основание - служебно.
От
заключението на в.л. инж. Кирил Малеев по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията
дадени в с.з. при изслушването й се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Установена е
намеса в тарифната схема, като за типа елекромер отчитането е двутарифно. По
този начин част от натрупването на количество ел.енергия не се отчита.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скритите регистъри 1.8.3. и 1.8.4.
Неизяснено е каква електроенергия се отчита по тези регистри, доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата
на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направи
извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На
следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм.
д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 10.07.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 16.07.2019г. Следователно, липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от от 479,27 лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 05.09.2017г.
до 10.07.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5991
от 30.12.2019г., постановено по гр.дело № 11889/2019г. по описа на Варненския
районен съд, с което е прието за установено, че Н.К.Г., ЕГН********** с адрес ***
не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. **** сумата от
479,27лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал
период 05.09.2017г.-10.07.2018г. за обект на потребление, находящ се в с.******
с аб. № ********** и кл. № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/17.07.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на Н.К.Г., ЕГН**********
с адрес *** сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: