Определение по дело №204/2019 на Окръжен съд - Добрич

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

№299

 

 

гр. Добрич,  09.04.2019 г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на девети април  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ЕВА ИВАНОВА

                                                     ГЕОРГИ ПАВЛОВ  

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 204/2019 г.  по описа на Добричкия окръжен съд:        

         Производството е по  чл. 413, ал. 2 ГПК.

         Въззивно частно гражданско дело № 204/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД гр. София

срещу Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 53/21.01.2019 г. на РС - Добрич, постановено по ч.гр.д. № 140/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението в частта на претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на сумата от 278.30 лв.

         Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните  претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника  в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на заповедта.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

В решения по дела С-473/00 и С-618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. № 974 - 2011- II ТО – ВКС. При тази преценка, съдът съпостява твърденията в обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие.

Таксата и комисионната за допълнителни услуги е уговорена в противоречие с императивната разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. По делото не се установи  да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит - чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Таксата за услугата „Кредит у дома” трябва да е  пропорционална със сумата по кредита, за чието обслужване тя се дължи, отчитайки естеството на действията, в които тази услуга се изразява фактически. В конкретния случай  не се касае до дейност, която генерира особено големи разходи за кредитора. Разходите за седмичните домашни посещения от служители на кредитора  в дома на кредитополучателя за целия период на кредита не биха могли да са на стойност, доближаваща се по размер до половината от главницата на задължението.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд,  се явява правилен и законосъобразен, поради което  следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 53/21.01.2019 г. на РС - Добрич, постановено по ч.гр.д. № 140/2019 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението в частта на претендираните такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на сумата от 278.30 лв.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

1.             2.