№ 687
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно
наказателно дело № 20254400200813 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 43, ал. 2 ЗЕЕЗА, вр. чл. 64 НПК .
Образувано е по искане на прокурора за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо П. Е. Я., за което е издадена
Европейска заповед за арест (ЕЗА) от Съда в гр. Ерфурт, Германия.
В съдебното заседание исканото лице се явява лично и с
упълномощения защитник адв. Л. Г., който пледира за неоснователност на
исканата най-тежка мярка и моли за по-лека – домашен арест.
Прокурорът поддържа искането си и счита, че адекватната мярка за
неотклонение е задържане под стража.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази ЕЗА и
приложените справки от прокурора, прие следното:
В производството по реда на настоящия ред – задържане под стража по
чл. 43 ЗЕЕЗА се извършва проверка за спазване на изискванията относно
формата и съдържанието на ЕЗА (чл. 37) и дали са налице условията за
издаването й (чл. 36).
В случая ЕЗА е писмена, съдържа формалните реквизити, придружена
от превод на български език. Описани са подробно обстоятелствата на
разследваните престъпления и тяхната правна квалификация, участието на
1
исканото лице и неговите съучастници, както и предвиденото в закона
наказание. Възраженията на защитника, свързани с неяснота дали лицето се
иска за изпълнение на присъда или за провеждане на наказателно
производство следва да бъдат обсъдени в предстоящото производство по чл.
44 ЗЕЕЗА. За нуждите на мярката за процесуална принуда, която цели да
обезпечи явяването на лицето за решаване окончателно на въпроса за
предаването му на издаващата държава, формалната редовност на ЕЗА е
достатъчна. Отделно от това, придружаващите ЕЗА официални писма от
българските власти, описващи сигнала в ШИС, ясно посочват, че лицето се
иска за провеждане на наказателно производство.
Изпълнено е изискването на чл. 43, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА –
престъплението, което се разследва, е от списъка, за който не се проверява
двойна наказуемост и е посочено в т. 18 като организиран или въоръжен
грабеж. Отделно от това е налице е двойна наказуемост, като описаната
деятелност съставлява престъпление по чл. 198, ал. 3 от Наказателния кодекс
на България (грабежоподобна кражба) с квалифициращи обстоятелства –
причинени телесни повреди, в съучастие.
Именно отразените обстоятелства в ЕЗА и това, че същата е издадена от
съд, удовлетворяват изискването на чл. 64 НПК за наличие на обосновано
предположение, че исканото лице е извършило престъплението, за което се
иска неговото предаване.
Целта на мярката за неотклонение в настоящото производство по чл. 43
ЗЕЕЗА е да обезпечи присъствието на лицето по време на разглеждането на
ЕЗА и предотвратяване на негово бягство или укриване, с което би могъл да
попречи за предаване на издаващата държава, ако искането бъде уважено в
предстоящото производство по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА.
В случая съдът намира, че единствените доказателства за опасност от
укриване могат да бъдат изведени от характера и тежестта на престъплението
и тежестта на предвиденото максимално наказание – лишаване от свобода.
Няма доказателства, че исканото лице се е укривало, а единствено, че
фактически се намира на територията на България, която е неговата страна по
произход. От официалните справки, представени от прокурора, е видно, че П.
Я. е неосъждан и в страната спрямо него няма висящи наказателни
производства. Затова и с оглед значителния период от време, изминал от
2
датата на деянието (4.08.2023 г.), преценен с съгласно чл. 56, ал. 3 НПК с
актуалното семейно положение на Я., съдът прие, че опасността от укриване
може да бъде преодоляна и с по-лека от поисканата мярка, а именно с
домашен арест.
Я. съжителства на семейни начала с жена в едно домакинство с
роднините си на посочения в заповедта за полицейското му задържане адрес.
Очакват раждане на първо дете, като явилата се в съдебна зала негова
съжителка е във видимо състояние на бременност.
Тези обстотялества мотивират съда да приеме, че домашният арест е
подходящата мярка за процесуална принуда, която да обезпечи
своевременното приключване на производството по чл. 44 ЗЕЕЗА.
С оглед направеното изявление на Я., че желае да упражни правото си по
чл. 42, ал. 5 ЗЕЕЗА, следва да бъде уведомен незабавно издаващия орган,
който може да осигури правна помощ на лицето и адвокат, с който
упълномощения защитник в България да координира адекватно защитата.
Поради горното и на основание чл. 43, ал. 3 ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 5 и чл.
62, ал. 1 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ спрямо исканото
лице П. Е. Я. с ЕГН ********** във връзка с ЕЗА от 14.08.2025 г., издадена от
Съда в Ерфурт, Германия, като му ЗАБРАНЯВА да напуска жилището си на
адрес гр. Плевен, ***, без разрешение на съда
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение и на обжалване
и протестиране в 3-дневен срок от днес пред Апелативен съд Велико Търново
с частна жалба/протест
НАСРОЧВА заседание пред въззивната инстанция за 30.10.2025 г. от
10,00 часа, за когато страните са уведомени от съдебно заседание
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ОД МВР Плевен за
осъществяване на контрол по спазването на мярката
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно по имейл органът на издаващата държава
за желанието на лицето да ползва адвокатска защита в Германия
3
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4