№ 178
гр. Ямбол, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Калина Ив. Стоянова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20252300500254 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Н. С., гражданка на ********, подадена от
пълномощника й адв.М.Х., срещу Решение №26000/07.03.2025г. на Тополовградски районен
съд, постановено по гр. дело №201/2017г. по описа на този съд, в частта, с която е допусната
съдебна делба между К. В. В., С. Н. В. и Т. Н. С., при посочени за съделителките квоти, на
недвижим имот в с.******, Община******* – масивна жилищна сграда с площ от 60кв.м.,
гараж с площ от 20кв.м. и второстепенна сграда с площ от 48кв.м., построени в УПИ III-294
от 880кв.м. в кв.28, при посочени граници на имота и е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от Т. Н. С. иск с правно основание чл.23 от СК за установяване
изключителната й собственост поради пълна трансформация на лични средства при
придобиване на делбения недвижим имот.
Оплакването в жалбата е за неправилност на атакуваното решение на първата
инстанция в оспорената му част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон,
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Според въззивницата, обжалваното решение е постановено при неправилно
изяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на събраните по предвидения в
закона ред доказателства. За неправилен намира изводът на съда, че е налице липса на
проведено пълно доказване на фактите за уважаване на иска за трансформация на лично
имущество, предявен от Т.С., като твърдението е, че по делото са представени доказателства
за внесена сума от В. Филипович по сметката на адв.П. М. за закупуване на имот, но сумата
е по-голяма от цената, договорена за закупуване на процесния имот, внесена е по банков
път, а не съобразно вписаното в нотариялния акт. Необосновано според недоволната страна
е обжалваното решение и поради обстоятелството, че съдът съвсем формално на стр.3 е
посочил, че ответницата С. Н. В. е оспорила първоначалния иск за делба, както и че е
признала изцяло факта, че процесният недвижим имот е изключителна собственост на Т. Н.
1
С., без да обсъди в мотивите си признанието на тази ответница и неговата правна стойност.
Въззивницата сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и
по материално правния въпрос: кои са предпоставките, фактите, които ищецът следва да
докаже и при които съдът следва да приеме, че е налице трансформация на лични средства
при придобиване на недвижим имот. Поддържа още, че неправилно и незаконосъобразно
съдът не е кредитирал свидетелските показания на незаинтересования свидетел К., като
също неправилно съдът е приел, че след като по банковата сметка на адв.М. е преведена
сума в размер на 10 025 евро от В. Ф. К., то тази сума е именно за закупуване на процесния
недвижим имот и същата сума е заплатена със средства на В. К. Твърдението е, че сумата за
имота е заплатена в брой, след като преди това въззивницата е продала свой собствен имот в
гр.****** и със средствата от продажбата на своя имот е закупила именно процесния имот.
Поддържа, че за заплащането на цената за спорния имот тя е предала на В.К. сумата
9 800лв., упълномощила го е за извършване на покупката на имота, цената за който е била
заплатена в брой и това е записано в нотариалния акт, а не е била заплатена от В. К по
банковата сметка на адв.М. и неправилни са изводите на районния съд, че сумата е
заплатена от В.К. по сметката на адв.М.. По направените оплаквания са изложени
аргументи.
По тези съображения въззивницата моли ЯОС да отмени атакуваното решение и
да постанови ново решение, с което да приеме за установено по отношение на В. В. К. и Н.
В. С., че процесните имоти, находящи се в с.******, общ.*******, са индивидуална
собственост на Т. Н. С., на основание чл.21, ал.4 СК или алтернативно въззивната инстанция
да допусне да се извърши делба само между К. В. В. и Т. Н. С.. Настоява и за присъждане на
направените по делото разноски пред двете инстанции.
В законоустановения срок въззиваемата В. В., чрез пълномощника адв. Ю. А.
от САК, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като
неоснователна, с искане за потвърждавана на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Изложени са подробни аргументи, според които процесният имот е
придобит изцяло с лични средства на бащата на ищцата В. К. Претенция за разноските пред
настоящата инстанция заявява и въззиваемата К.В..
Въззиваемата Н.С. не е подала отговор на въззивната жалба и не е изразила
становище за нейната основателност.
В о.с.з. пълномощника на въззивницата – адв.Х. поддържа въззивната жалба и
пледира за уважаването й, с присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата В.К. не се явява в с.з., а пълномощникът й адв.А. в писмена молба
заявява, че поддържа отговора на жалбата и моли за потвърждаване на оспореното решение,
с присъждане на разноските по списък о чл.80 ГПК.
Въззиваемата Н.С. не се явява в с.з., не се представлява и не взема становище по
жалбата.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да
се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на
ищцата К. В. В., ***** гражданка, която против С. Н. В. и Т. Н. С., двете също *****
гражданки, е предявила иск чл.34 ЗС за делба на наследствени недвижими имоти, находящи
се в с.******, общ.*******, на ул.*****№*, а именно: масивна жилищна сграда със
застроена площ 60 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 48 кв.м. и гараж с
площ 20 кв.м., построени в дворно място от 880 кв.м., съставляващо УПИ III - 294, в квартал
2
28 по плана на селото. В исковата молба ищцата е изложила, че с ответницата Н.С. са
дъщери и наследници по закон на К. В. Ф., ***** гражданин, който е починал на
********г., а ответницата Т.С. е неговата преживяла съпруга. Поддържала е, че по време на
брака на съпрузите В.К. и Т.С., съпругата е закупила делбените имоти, които по силата на
чл.34 от СК на РФ е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО, като дяловете им са
равни на основание чл.39 от СК на РФ. Със смъртта на съпруга и прекратяване на СИО
твърдението е, че между страните е възникнала съсобственост, като се моли делбата да бъде
допусната и дяловете на страните да бъдат определени съгласно българското наследствено
право на основание чл.89, ал.2 от КМЧП, а именно по 1/6 ид.част за дъщерите В.К. и Н.С. и
4/6 ид.части за Т.С..
С подадения писмен отговор на исковата молба ответницата Т.С. е оспорила иска
за делба и е предявила насрещен иск, квалифициран от нея по реда на чл.23, вр. с чл.21, ал.4
от СК за пълна трансформация на нейно лично имущество в придобиване на имотите,
предмет на делбата. Поддържала е, че е изключителен собственик на делбените имоти и
липсва съвместен принос в придобиването им от съпруга В.К., тъй като през месец юни
2013г. С. е продала свой личен имот в ********, в гр.****** и със средствата от продажбата
е закупила процесните имоти. Изложила е, че за закупуването на имотите в България е
упълномощила В.К. с нотариално заверено пълномощно да сключи сделката, в деня на
упълномощаването е предала на пълномощника сумата 9 800лв, която е продажната цена по
сделката и същата сума В.К. е заплатил на продавача. След уверението от страна на К., че
сделката е осъществена и тя е станала собственик на имотите, С. декларирала същите на
свое име и единствено тя е заплащала дължимите данъци.
Ответницата Н.С. също е оспорила иска за делба и е направила признание на
предявения от Т.С. иск с изявление, че делбеният недвижим имот е изключителна
собственост на Т. С..
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото правилно е
установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните
писмени и гласни доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата
и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се
преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.
Установено е, че ответницата Т. С. и В. К, двамата ***** граждани, са сключили
брак на *********г. в гр.******, ***** Федерация. Бракът им е прекратен със смъртта на
съпруга В.К., който е починал на *******в гр.******. С представените по делото справка и
свидетелство за правото на наследство по закон на ***** нотариус - З. Н. е установено, че
наследници на В. Ф. К. са страните по делото - С. Т. Н., негова съпруга, и С. Н. В. и К. В. В.
- дъщери. Всички те са приели наследството, открито на 17.05.2017 г. по наследствено дело
№71/2017г. и на трите са издадени свидетелства за правото на наследство по закон и за
потвърждаване на това право, намиращо се извън пределите на ********, при дялове от 1/3
за всяка от наследниците.
Няма спор и е установено, че след сключване на брака й с В. К, на *********г.
съпругата Т.С. е придобила на свое име с покупко–продажба по нот.акт №108, нот.дело
№310/2013г. от *********г. на съдията по вписванията при ТРС недвижимия имот, находящ
се в с.******, общ.******* на ул.*****№*, а именно: масивна жилищна сграда, построена
1950г., със застроена площ 60 кв.м.; гараж, построен 1970г. със застроена площ 20 кв.м. и
второстепенна сграда, построена 1965г. със застроена площ 48 кв.м, всички построени в
УПИ III-294, в квартал 28, с площ от 880кв.м. по ПУП на селото. Съгласно удостовереното в
нотариалния акт, продажната цена за имота е в размер на 9 800 лева и същата купувачът е
изплатил на продавача изцяло и в брой. За придобиването на имота и сключването на
сделката с нотариалния акт съпругата Т.С. е била представлявана от В.К. като нейн
пълномощник, който се е легитимирал с общо пълномощно, с нот.заверка на подписа и
3
съдържанието, извършена от български нотариус, да представлява упълномощителя С. пред
нотариуси на територията на РБ, като закупува от нейно име и за нейна сметка недвижими
имоти на територията на РБ, като сам определя местонахождението на имотите, цената,
продавача и условията без ограничение. Продавач по сделката е дружеството „Мис Трикъл“
ООД със седалище в гр.Елхово, което дружество е било представлявано от пълномощника
адв.П. К. М..
Установено е с представена вносна бележка на „Юробанк България“ АД, клон
Тополовград, че в деня на сделката, на *********г. В. Ф. К. е внесъл в брой в полза на
адв.П. К. М., по негова банкова сметка, сума в размер на 10 025 евро, с основание „покупка
на недвижими имоти“. Представена е и разписка, установяваща, че на 29.07.2013г. В. Ф. е
заплатил на представител на дружеството „Бългериан Пропъртис“ООД - С. Г. сума в размер
на 500 лева като депозит за къща в с.Срем.
Разпитан в качеството на свидетел, пълномощникът на продавача на имота в
с.****** – адв. П. М. е дал показания, че купувачът по сделката е бил ******, който му е бил
представен от агенция за недвижими имоти, а продавачите на имота са били негови близки
познати. Свидетелят е отрекъл да има спомен за детайли по сделката – за това как е била
уговорена цената и дали в брой или по сметка са били платени парите като цена на имота,
но е поддържал, че това, което е отразено в нотариалния акт установява действителните
отношения между страните по сделката, а ако той като адвокат той е изготвил
предварителен договор, е дал по един екземпляр на страните, без да съхрани такъв за себе
си.
Другият разпитан по делото свидетел К. К. - бивш кмет на с.*******, е
поддържал при разпита, че е бил в много близки отношения с починалия В.К. и със
съпругата му Т., като и че е познавал много добре бащата на Т. - Н. И. Последният разказвал
на свидетеля, а също и самата Т. му споделяла, че бащата Н. И. като ветеран от войната е
получил два апартамента в ******, единият бил придобит на негово име, а другият на името
на Т.. Когато Т. продала своя апартамент, тя упълномощила В. да закупи имот за нея в
България, В. дошъл в страната и преди двамата да сключат брака купил къщата в с.******,
върнал се в ******, показал й документа за покупката и заявил на баща й, че дъщеря му има
имот в България. След това В. отсъствал няколко дни, не им оставил документа, който
показал и в последствие Т. и баща й разбрали, че В. им е показал предварителен договор, а
след сключване на брака е бил издаден нотариалния акт за покупката на имота. Именно от
бащата на Т. св.К. научил, че В. е закупил имота в с.****** със средствата, които Т. и баща й
са му дали от продажбата на апартамента на Т. в ****** и парите са били преведени и
изтеглени от банка.
По делото ответницата Т.С. е представила на ***** език, без превод на български
език три документа – нечетлив договор за покупко-продажба с неясна дата от 2013г.,
съглашение за аванс и договор за наемане на банков сейф. Районният съд с определение от
15.02.2018г. е задължил страните да представят документите на чужд език с превод на
български език, което задължение не е изпълнено от ответницата Т.С. и съдът е извършил
собствен превод на тези документи като е приел, че с договора от 2013г. Т. Н. е продала на
А. П. собствения си апартамент в гр.****** през 2013г. за сумата 4 900 000 ***** рубли, за
който имот по съглашение за аванс от 27.05.2013г. е получила преведен аванс от купувача в
размер на 50 000 рубли, а на 27.06.2013г. от Т. Н. като продавач и А. П. като купувач е бил
нает банков сейф в *****та банка „Сбербанк“.
Същевременно по делото е установено от ищцата с представени с превод на
български писмени доказателства, че на 22.04.2013г. В. К е продал собствен апартамент от
37,03кв.м. в град *******, ****** област, за сумата четири милиона и четиристотин хиляди
рубли.
При тези установени по делото факти, с постановеното по спора решение ТРС е
допуснал делбата на процесните недвижими имоти при квоти по 1/6ид.част за дъщерите на
наследодателя К. и С., и 4/6 ид. части за Т.С., които квоти е определил на основание чл.5,
ал.1 ЗН, вр. с ч.9, ал.1 ЗН, приемайки, че при прекратяване на СИО делът на всеки от
4
съпрузите е 1/2 ид.част. Предявеният от Т.С. иск за пълна трансформация на лично
имущество съдът е квалифицирал по чл.23, ал.1, вр. с чл.21, ал.4 СК и е отхвърлил този иск
по съображения, че ищцата по иска не е провела пълно доказване на правнорелевантните
факти – придобивната стойност на сградите и вложените средства, които имат личен
произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането им към
момента на придобиването. Съдът е приел, че не е проведено доказване на нито един от тези
факти, като единствено с представените от съпругата С. писмени доказателства е
установено, че в близък период преди покупката на процесните имоти тя е продала свой
апартамент в гр.******, но липсват доказателства кога е получила средствата от продажбата
и дали те са еквивалентни на придобитото имущество и вложени ли са в придобиването на
делбените имоти. ТРС е заключил, че и съпругът е продал свой личен имот, с което е
опровергано твърдението, че той като съпруг няма участие в придобиването на спорния
имот. С решението ТРС е отхвърлил иск по чл.344, ал.2 ГПК относно ползването на
делбените имоти, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правамощия като възизвна инстанция, ЯОС намира решението
на първата инстанция в оспорената му част за валидно, допустимо и правилно като краен
резултат, а въззивната жалба за основателна.
Процесните имоти, находящи се в Република България, са закупени от съпрузите
Т.С. и В.К., и двамата ***** граждани, по време на брака им, прекратен със смъртта на
съпруга. По делото не се твърди и не се установява съпрузите, нито страните, да са били
или да са с обичайно местопребиваване в България и данните са, че те не са имали статут на
постоянно пребиваващи в страната, при което искът за делба на имотите, както и
предявеният от Т.С. иск за собственост поради пълна трансформация на лично имущество са
от компетентността на българския съд по силата на чл. 12 КМЧП, уреждащ, че делата по
чл.109 ГПК относно намиращи се в Република България недвижими вещи са изключително
подведомствени на българските съдилища.
Същевременно, съгласно чл. 79, ал. 3, във вр. с ал. 1 КМЧП (приложима към
частноправните отношения с международен елемент при липса на друга уредба, установена
в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг
закон - чл. 3, ал. 1 КМЧП), имуществените отношения между съпрузите се уреждат от
правото, приложимо към техните лични отношения, т.е. от тяхното общо отечествено право,
в случая руското. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 КМЧП урежда, че чуждото право се тълкува и
прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава, като на основание чл.43
от КМЧП въззивният съд служебно издири и установи чуждото приложимо материално
право – СК на ********. Неправилно по отношение на предявения от ответницата Т.С. иск за
лична трансформация районният съд е приложил българския материален закон – чл.23 от
СК , вр. с чл.21, ал.4 и чл.22, ал.1 СК, тъй като въззивната инстанция намира, че не са налице
предпоставките за прилагане на българския закон – СК, нито на основание чл.79, ал.3 и ал.4
от КМЧП, нито при условията на чл.23, ал.1 от Договора между Народна република
България и Съюз на Съветските социалистически републики за правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ №784/15.04.1975г. на ДС, ДВ
бр.12/1976г. и поправен от МВнР - ДВ бр.17/28.02.2014г.
Приложими за режима на собственост по отношение придобиването на
делбените имоти са нормите на Глава VII – чл.33 и сл. от СК на ********, уреждащи
собствеността на съпрузите досежно имущества, придобити през време на брака.
Нормата на чл.33, ал.1 от СК на РФ установява, че законен режим на
имуществото на съпрузите е режимът на тяхната съвместна собственост. Същият действа,
ако чрез брачен договор не е установено друго. В настоящия случай не се твърди и не се
установява между съпрузите С. и К. да е бил сключен брачен договор, поради което е налице
режим на съвместна собственост в придобиването на имуществото през време на брака им.
5
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от СК на РФ, имущество, придобито от съпрузи през
време на брака е тяхна съвместна собственост. В ал.2 са изброени неизчерпателно
имуществата, съставляващи общо имущество. В това число са посочени и доходите на всеки
от съпрузите от трудова дейност, предприемаческа дейност, от резултатите на интелектуална
дейност, пенсии, помощи, обезщетения за нетрудоспособност, като в общото имущество са
включени и придобитите за сметка на общите доходи на съпрузите недвижими вещи и
всяко друго имущество, независимо на чие име то е придобито.
По силата на чл.38, ал.2 от СК на РФ, общото имущество на съпрузите може да
бъде разделено между съпрузите по тяхно съгласие. Споразумението трябва да бъде
нотариално заверено. В случай на спор, ал.3 установява, че разделянето на общото
имущество се извършва по съдебен ред. Разпоредбата на чл.39 от СК на РФ установява, че
при разделяне на общото имущество дяловете на съпрузите са равни. В настоящото
производство не се твърди и не се представя нот.заверен договор, удостоверяващ разделяне
на имуществото и в частност – процесните имоти да са разделени доброволно преди смъртта
на съпруга В.К., нито е налице съдебно решение в този смисъл, поради което настоящата
инстанция намира, че към датата на сезирането на съда, на основание чл.34,ал.1 от СК на РФ
процесните имоти се третират като придобити в режим на съвместна собственост от
съпрузите, която е прекратена със смъртта на единия съпруг, като дяловете на съпрузите са
равни.
Нормата на чл.36, ал.1 от СК на РФ установява, че имуществото, което е
принадлежало на всеки от съпрузите преди сключването на брака, както и имуществото,
получено от един от съпрузите по време на брака като дарение, по реда на наследяване или
по други безвъзмездни сделки, е негова собственост. Или *****ят материален закон
установява правилото, че не се счита за съвместно имуществото, което е придобито от
съпрузите по време на брака, но с личните средства на единия от съпрузите и именно
нормата на чл.36 от СК на РФ е правното основание на предявената от ответницата Т.С.
претенция за установяване собствеността й върху делбените имоти в резултат на пълна
трансформация на нейно лично имущество.
За доказване на иска по чл.36, ал.1 от СК на РФ предявилият го съпруг носи
тежестта да докаже посредством главно пълно доказване, че имотът е лична негова
собственост, защото цената е платена с лични негови средства, т.е. в тежест на този съпруг е
да проведе доказване за оборване на законовата презумпция за съвместен принос и че това
имущество, в случая делбеното, е придобито със средства, които са изключени от
приложното поле на чл.34, ал.2 и попадат в приложното поле на чл.36, ал.1 от СК на
РФ. При преценката дали имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност
или като лично имущество, винаги на обсъждане подлежат всички обстоятелства по делото.
Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен
само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има
извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно
стойността на придобитото по време на брака имущество. Или ищцата, която се позовава на
пълната трансформация, освен извънсемейния характер на паричните средства, следва да
докаже паричния им еквивалент и влагането им в придобиването на спорните делбени
имоти.
В разглеждания случай ответницата не е провела с допустимите от българския
процесуален закон доказателствени средства възложеното й доказване. Установила е само,
че е упълномощила съпруга си да придобие на нейно име имот в България и процесните
имоти в с.****** са закупени от нея, но придобиването е по време на брака й със съпруга
В.К., а съгласно чл.34 от СК на РФ имуществото е съвместна собственост на съпрузите,
независимо на чие име то е придобито. Установено е от представения нот.акт за
закупуването на имотите в с.******, че заплатената за тях продажна цена е в размер на 9
800лв. и същата е била заплатена в брой на продавача. По делото е установено също, че в
деня на сделката съпругът В.К., който е действал по пълномощие на съпругата Т.С., е внесъл
в брой по сметка на пълномощника на продавача парите за цената за имота, като съдът
намира, че не е налице опровергаване на удостоверения с нотариалния акт факт - че цената е
била заплатена в брой, доколкото не се касае за плащане на цената по банков път, т.е. в
тесния смисъл - от сметка на купувача по сметка на продавача. Действително, внесената по
6
сметката на пълномощника на продавача сума не е идентична с посочената в нот.акт цена за
имота, но това обстоятелство е без значение за спора, доколкото от данните по делото е
изяснено, че за покупката на имота са действали и посредник – фирма за недвижими имоти,
и адвокат, за които липсва яснота на каква стойност са предоставили услугите си. От
значение за делото е какъв е произходът на средствата, с които е заплатена установената по
делото цена за имота в размер на 9800лв. За този факт не са събрани доказателства по
предвидения процесуален ред. По делото има само данни, без да са събрани по реда на
чл.185 ГПК доказателства, че преди покупката на имотите в с.****** ищцата е продала свой
личен имот в РФ, в гр.****** за сумата 4 900 000 рубли, от която цена е получила авансово
50 000рубли. Липсват събрани по делото доказателства какъв е паричния еквивалент на тази
сума – цената на продадения от съпругата личен имот, респ. на авансово получената сума, за
да бъде съпоставен със стойността на придобитите по време на брака имоти в България-
процесните имоти. Няма каквито и да е доказателства и за факта ищцата С. да е предала в
брой на В.К. сумата - цялата или част от нея от цената на собствения й продаден имот, или
да е извършила превод на сумата по сметка на В.К. като нейн пълномощник, с която сума
именно да е била заплатена цената на имотите в България. За установяване на тези факти са
събрани само показанията на св.К., които съдът няма причина да не кредитира с доводи за
недостоверност, но същите показания според съда са твърде общи и недостатъчни, при
липса на други събрани по делото доказателства за установяване предаването на точния
размер на сумата от С. на К., нейния еквивалент и влагането й в закупения имот в България–
показанията на свидетеля са, че Т. и баща й са дали на В.К. парите от продажбата на
апартамента на Т. в ****** и парите са били преведени и изтеглени от банка, за които факти
липсват преки, а и други косвени доказателства. Или изводът, който се налага е, че при липса
на проведено главно пълно доказване на фактите за уважаване на иска за трансформация на
лично имущество, което доказване е в тежест на ищцата по този иск, решението на първата
инстанция, с което този иск е отхвърлен се явява правилно като краен резултат и следва да се
потвърди, независимо, че районният съд е допуснал нарушение на императивните правни
норми на КМЧП относно приложимия за иска материален закон.
Безспорно ответницата Н.С. е направила признание на предявения от Т.С. иск и е
посочила, че процесните имоти са изключителна нейна собственост. При постановяване на
обжалваното решение районният съд не е обсъдил това признание на иска, но само въз
основа на него искът не може да бъде уважен, нито това процесуално нарушение е
основание за отмяна на решението. Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. То има за предмет субективни права и е различно от признанието на факти,
което е доказателствено средство (чл. 175 ГПК). Признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици и според чл.237 ГПК то може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при направено искане
от ищеца. Когато признанието на иска е направено от един от ответниците по иска, а такъв е
разглеждания случай, съдебната практика изисква признанието да се преценява ведно с
всички обстоятелства и доказателства по делото (арг. от чл.216, ал.1 ГПК). В случая двете
ответници по иска за трансформация-дъщерите на починалия съпруг имат различни позиции
по иска и преценката на събраните доказателства, при липсата на проведено доказване на
предпоставките за уважаване на иска, дава основание на въззивния съд да приеме, че
признанието на иска от ответницата С. не е основание за уважаването на иска.
При отхвърляне на иска по чл.36 от СК на РФ, основателен се явява искът за
делба, който е предявен от ищцата В.К..
Ищцата и ответниците не са български граждани, всички са ***** граждани,
техният наследодател също, следователно и на основание чл.89, ал.2 КМЧП наследяването
на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират.
Процесните делбени имоти се намират на територията на РБългария, следователно и на
основание чл.5 и чл.9 от ЗН, вр. с чл.39, ал.1 от СК на РФ за равенство на дяловете на
съпрузите в съвместната общност, преживялата съпруга – ответницата Т.С. и двете деца на
починалия В.К. – В.К. и Н.С. наследяват в равни части - от по 1/3 ид.част за всяка от тях
притажаваната от наследодателя 1/2 ид.част от придобитите по време на брака делбени
7
имоти. При това положение делбата следва да се допусне между страните при дялове - 4/6
ид.части за Т.С. и по 1/6 ид.части за В.К. и за Н.С..
Като е допуснал делбата между страните по отношение на делбените имоти при
посочените квоти, ТРС е постановил правилно решение и в тази му обжалвана част, което
също следва да бъде потвърдено като правилно в тази част.
При този изход на делото и неоснователност на въззивната жалба, право на
разноските за настоящата инстанция имат въззиваемите страни. Въззиваемата С. не е
направила разноски и не е заявила искане за присъждане на разноски, и такива не й се
присъждат. Въззивницата В.К. е представила доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500лв., която сума следва да й се присъди като разноски.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26000/07.03.2025г. на Тополовградски районен съд,
постановено по гр. дело №201/2017г. по описа на този съд, в частта, с която е допусната
съдебна делба между К. В. В., С. Н. В. и Т. Н. С., при посочени за съделителките квоти, на
недвижимите имоти в с.******, Община******* – масивна жилищна сграда с площ от
60кв.м., гараж с площ от 20кв.м. и второстепенна сграда с площ от 48кв.м., построени в
УПИ III-294 от 880кв.м. в кв.28, при посочени граници, и е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от Т. Н. С. иск за установяване изключителната й собственост поради
пълна трансформация на лични средства при придобиване на недвижимите имоти.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ Решение №26000/07.03.2025г. на Тополовградски
районен съд, постановено по гр. дело №201/2017г. по описа на този съд, като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. Н. С., с посочени по делото данни, да заплати на К. В. В., с
посочени по делото данни, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на
1 500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8