№ 937
гр. Бургас, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202708 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Д. Р. И., ЕГН: **********, с адрес:
********** чрез адв.А. И. А., срещу Наказателно постановление №25-7779-
000311/23.07.2025г., издадено от началника на РУП Камено при ОДМВР Бургас, с което за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В проведените пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява представлява от адв.А., който поддържа
жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.07.2025г. в 14,00 часа, в община Камено, Д. Р. И., ЕГН: **********, управлявал
влекач Даф ФТХФ105.460Т с рег.номер ********, с прикачено полуремарке Кьогел с
рег.номер * **** **, и двете собственост на „ТИПИК“ ЕООД, ЕИК: *********.
По време на управление на МПС-то жалбоподателят И. се движел по на път трети
клас № 539, в посока село Равнец-село Русокастро, като не съобразил поведението си с
пътен знак В-4 с допълнителна табела 12 тона, забраняващ навлизането на МПС с размери,
маса или натоварване на ос над означените.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
1
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесното НП е връчено на 23.07.2025г., а иницииралата
производството жалба е депозирана с поставен входящ номер от 29.07.2025г. Жалбата е
подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – М. И. Г., на
длъжност началник РУП КАМЕНО, а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Жалбоподателят е
подписал и е получил акта.
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
Съгласно § 6, т. 12, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП товарни
автомобили са за превозване на товари и/или за теглене на ремарке. Управляваният от
жалбоподателя автомобил е представлявал влекач със закрепено към него полуремарке.
Следователно според предназначението си автомобилът е бил товарен по смисъла на § 6, т.
12, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
В случая жалбоподателят е бил наказан за това, че е навлязъл с така посоченото ППС
в зона на действие на пътен знак В4. Безспорно по делото се установява, че именно той е
управлявал влекач Даф ФТХФ105.460Т с рег.номер ********, с прикачено полуремарке
Кьогел с рег.номер * **** **, както и че е навлязъл в зона на действие на пътен знак В4, с
допълнителна табела 12 тона, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или
натоварване на ос над означените. В тази насока са както показанията на актосъставителя
П., така и постъпилата схема на процесния пътен участък /л.64-65 от делото/. Върху
последната е изобразено наличието и на пътен знак В4, и на допълнителната табела 12 тона,
което обосновава извода, че в процесния участък действително е въведено ограничението за
навлизане на ППС-та с маса над 12 тона.
В същото време, видно от справката на л.51 от делото влекач Даф ФТХФ105.460Т е
с маса 8300кг., а прикаченото към него ремарке с маса 6150кг. или общо двете – 12,450 тона и
то в ненатоварено състояние. Ето защо, дори и да се приеме, че ППС-то не е било
натоварено /макар и свидетелските показания да сочат обратното/, същото е било с маса,
която надхвърля позволената такава в процесния пътен участък. Предвид гореизложеното се
явява изпълнен съставът на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
2
Съдът намира също така, че нарушението правилно е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба - нормата на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, която
предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения за
това ред навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос над означените. АНО е наложил именно така
посоченото наказание, което е във рамките на законоустановения размер на същото.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че процесният влекач с
полуремарке е бил изтеглен от трактор по черен път до местоназначението си. На първо
място, освен твърденията на самия И., липсват каквито и да е доказателства в тази насока.
Нещо повече, видно от показанията на актосъставителя П., самият водач е признал пред
него, че управлявал и то няколко пъти ППС-то по „забранената“ отсечка от пътя /посочва, че
това му е 4-ти курс/. Това движение е било възприето и от кмета на Община Камено, който е
сигнализирал за извършваното на нарушението. Видно от приложеният снимков материал от
настъпилото ПТП е също така, че последното е настъпило непосредствено преди пътен знак
В4 и допълнителната табела 12 тона. В същото време влекачът е установен на крайното си
местоназначение – на същия път до лозов масив, на който са разтоварвани колове. От
наличните по делото снимки не се установява той да е позициониран върху черен път, а
тъкмо напротив – върху забранената за преминаване пътна отсечка. Алогично се явява в този
смисъл твърдението на жалбоподателя, че е изтеглен от багер по черен път на разстояние
4км., след което очевидно се очаква от съда да приеме, че и над 12 - тоновия влекач е
придвижен по същия начин вече на процесния пътен участък, при това паркиран най –
вдясно на пътното платно.
Дори и да се приеме, че ППС-то е било теглено обаче, съдът намира, че
жалбоподателят е имал качеството „водач“ по смисъла на ЗДвП, макар да се касае за теглен
автомобил, тъй като се касае за управление на същия. На първо място, съгласно чл. 83, ал. 3
от ЗДвП водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са длъжни да
съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по време на движение
и по-специално - сигнала за спиране. Видно е, че самият закон сочи, че лицата, управляващи
двата автомобила - теглещ и теглен, са водачи. На второ място, според задължителните
указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., понятието „управление“, включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Иначе казано,
налице са всички признаци на нарушението от обектива страна. Съставът намира, че е
налице и виновно поведение.
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/. Управляваният от
И. лек автомобил е бил с маса над 12 тона, поради което същият е бил наясно, че навлиза с
него в пътен участък, по който е забранено придвижването му, с което впрочем и самият той
3
е заявил пред актосъставителя, че е наясно. Още повече, че това не е първи „курс“, който
водачът извършва със същото ППС именно в този участък.
Съобразно разпоредбата на чл.63д ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с оглед
изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е направил
искане за присъждане на такива, поради което и съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-7779-000311/23.07.2025г.,
издадено от началника на РУП Камено при ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя - Д. Р. И., ЕГН:
**********, с адрес: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4