Р Е Ш Е Н И Е
№ 735/1.12.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–ПАЗАРДЖИК, VII-и състав, в закрито съдебно заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Хубчева адм. дело № 677 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на А.С.А., ЕГН *********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик срещу Заповед № Л-768 от
04.07.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която му е отказано да
бъде преместен в ЗО „ОТ“ към Затвора – Пазарджик.
В жалбата и в допълнителна молба се излагат общи доводи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят лично се представлява и
поддържа жалбата. Моли съда да отмени заповедта без да сочи конкретни правни
основания.
Ответникът по жалбата – Началникът на Затвора – Пазарджик,
чрез юрисконсулт Р., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност и
необоснованост. Моли за отхвърлянето й.
Административен съд – Пазарджик, VII-и състав, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон - ЗИНЗС,
административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А.С.А. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ от 09.04.2021 год. за срок от четири години, а от 16.02.2021 год. е
поставен на „строг“ режим в Затвора – Пазарджик. От представената по делото справка
за правното му положение се установява, че към 03.11.2023 год. му остават седем
месеца и седемнадесет дни в пенитенциарното заведение.
От доказателствата по делото се установява, че същият е
подал молба с вх. № М-2597 от 22.06.2023 год. до Началника на Затвора –
Пазарджик да бъде преместен в ЗО ОТ към Затвора – Пазарджик.
Във връзка с подадената молба писмени становища са
представили инспектор К. от сектор „СДВР“, 04 група,
IV отделение при Затвора – Пазарджик, становище от главен инспектор Ф. – За
началник „РНОД“ при Затвора – Пазарджик, съгласно
Заповед № Л-759 от 03.07.2023 год., представена на л. 33 от делото, становище
от главен инспектор Н. – началник сектор „СДВР“ при
Затвора – Пазарджик, становище от главен инспектор Д. – началник „ЗО Пазарджик“
при Затвора – Пазарджик, експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на А.А. от инспектор – психолог.
В становищата си длъжностните лица анализират поведението на
жалбоподателя по време на изтърпяване на наказанието, риска от рецидив,
очакваните резултати от преместването му в общежитие от открит тип и излагат
становище по целесъобразността на преместването. Взета е предвид оценката на
риска и е посочено, че съществува такъв за бягство/отклонение, което в
условията на открит тип на изтърпяване на наказанието в ЗО „ОТ“ е сериозен
потенциален проблем. Посочено е, че към момента на разглеждане на молбата
лицето не е показало положителни качества и доказателства, че се поправя. Сочи
се, че скоро е получил нова присъда за лишаване от свобода по друго съдебно
наказателно производство. Всички представени становища са за отказ за
преместване с оглед цялостния анализ на обстоятелствата и фактите от значение
за случая.
Въз основа на дадените становища е издадена оспорената
Заповед № Л-768 от 04.07.2023 год.
на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на осн. чл. 64 и чл. 65, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 43, ал. 4 от същия е отказано преместването на А.А. в
заведение от открит тип. Административният орган е мотивирал отказа, като е
отчел, че лишеният от свобода е с нестабилно поведение, наказван е три пъти,
трудовата му заетост е с непостоянен характер и не покрива формалните критерии
за извеждане в ЗО „ОТ“ и поставянето му в по-облекчени условия. Посочено е, че
е налице сериозен риск от нарушаване на задълженията при настаняване в по-слабо
контролирана среда. На последно място е отбелязана липсата на свободни места в
общежитието от открит тип към затвора.
По делото е приложена справка за наложените нарушения и
дисциплинарни нарушения на лишения от свобода за 2023 год. От нея се
установява, че са му налагани седем дисциплинарни наказания.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и пред
местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална
легитимация, в срока за обжалване, установен от чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по
същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
С разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че лишените
от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не
по-малко от 6 (шест) месеца от наложеното наказание в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива
на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в
затворнически общежития от открит тип.
Преместване от затвор или ЗО „ОТ“ в Затвора – Пазарджик е
възможно при наличието на две кумулативни основания: да са изтърпени най-малко
една четвърт, но не по-малко от 6 (шест) месеца от наложеното наказание и
лишеният от свобода да е имал добро поведение. По този начин законодателят е
предвидил възможност за лишените от свобода да
се облекчава режимът им на изтърпяване на наложеното им наказание при
извършване на преценка за всяко едно лице. Тази възможност не вменява
задължение на началниците на затворите задължително да се съобразят с нея при
наличието на посочените по-горе кумулативни предпоставки.
В ЗИНЗС е посочено, че по исканията на лишените от свобода
за преместването им в ЗО „ОТ“ в съответния затвор, началникът на съответното
пенитенциарно заведение се произнасян с мотивирана заповед, след като му са
представени становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа (СДВР), на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието - по арг. на чл.
64, ал. 2 от ЗИНЗС. Екземпляр от заповедта се връчва на лишения от свобода
срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението
на наказанието.
Оспорената заповед, като индивидуален административен акт, е
издадена от териториално и материално компетентния, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, орган - Началникът на Затвора - Пазарджик. Спазени са изискванията по
отношение формата на административния акт, заповедта е подробно и конкретно
мотивирана. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й. Не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството
се е развило по правилата на ЗИНЗС, като са взети предвид становища от длъжностните
лица, посочени в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС, послужили за вземането на решението от
административния орган.
Оспорената заповед е материално законосъобразна и в
съответствие с целта на закона.
От съдържанието на правната норма на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС,
законът е дал правомощия началника на съответния затвор да извърши преценка по
целесъобразност на исканото преместване изричното посочване „могат да бъдат
премествани“. Последното не задължава административния орган, при наличие на
посочените предпоставки, да премества лишените от свобода в ЗО „ОТ“, а дава възможност
на ръководителите на съответните пенитенциарни заведения да извършват преценка
за всеки отделен случай като вземат предвид двете кумулативни предпоставки,
посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, да извършват преценка на поведението на
лицето, риска от рецидив и целите на наказанието, т.е. да вземат решение за
преместването по целесъобразност и в условията
на оперативна самостоятелност, предвид нормата на чл. 169 от АПК.
В разглеждания случай административният орган е отчел, че е
налице първата предпоставка от хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС оспорващият
е придобил право за преместване в заведение от по-лек тип, но по отношение на
втората е счел, че не е изпълнена, предвид представените становища от
началниците на отделните отдели и на съответните длъжностни лица в затвора. В
тази връзка е направил преценка на всички относими факти и обстоятелства,
свързани с преместването на лицето, в резултат на които е приел, че не са
налице условията за преместване по отношение на него в открит тип. Следва да се
отбележи, че обжалваният отказ не е формален, а е направен след представяне на
становищата на съответните служители от администрацията на Затвора – Пазарджик.
Предвид изложеното, съдът счита, че ответната страна е
издала обоснован отказ за преместване на лишения от свобода А.А.. В рамките на
дискреционната й власт е извършил мотивирана преценка дали са изпълнени
условията на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС и е издал законосъобразен административен
акт, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и
необоснована.
Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 4 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от
Административно-процесуалният кодекс, Административен съд – Пазарджик, VII-и
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.С.А.,
ЕГН *********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик
срещу Заповед № Л-768 от 04.07.2023 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, с
която му е отказано да бъде преместен в ЗО „ОТ“ към Затвора – Пазарджик.
Решението е окончателно, на основание чл. 64, ал. 4 изречение
второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
СЪДИЯ : (П)