О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №
гр. Варна, 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети
състав, в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
MAРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Славов ч.в.т.д. № 456 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба подадена от Б.В.А., чрез надлежно упълномощен
представител-адв. Д. от ВАК, против определение № 1042/20.03.2018г.,
постановено по т.д.№ 325/2018 год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е
потвърдил разпореждане №1889/15.01.2018г. постановено по ч.гр.д.№7629/2009г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е обезсилена издадената по същото дело
Заповед № 4120/23.07.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.9 от ГПК, ведно с издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. По съображения, подробно изложени в частната жалба, моли
съда да отмени обжалваното определение.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от ответната страна.
Частната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл.275 от ГПК, като за да се произнесе, съдът съобрази
следното:
В настоящия случай е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК като е постановено и разпореждане за незабавно изпълнение на тази заповед,
респективно е издаден изпълнителен лист. В двуседмичен срок от съобщаването е
постъпило възражение, съответно на заявителя е указана възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на дължимостта на вземането
предмет на заповедта, ведно с представяне на доказателства по делото за
предявяване на иска. След като заявителят не е сторил това, съдът е обезсилил
заповедта за изпълнение, както и издадения изпълнителен лист.
Предвид изложеното по-горе Апелативен
съд – Варна прави следните изводи:
С обжалваното определение ВОС е
потвърдил разпореждане №1889/15.01.2018г. постановено по ч.гр.д.№7629/2009г. по
описа на Районен съд-Варна, с което на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилена
издадената по същото дело Заповед № 4120/23.07.2009г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК, ведно с издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
Съдът намира, че постановено
определение, предмет на разглеждане от настоящия процес е окончателно, поради
което и жалбата срещу него се явява недопустима. Това е така, поради следното:
Съгласно възприетото в т. 8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните съдебните
актове, постановявани в заповедното производство (уредено от закона като
двуинстанционно) са необжалваеми. В този смисъл е и указано в диспозитива на
обжалваното определение – същото посочено като окончателно. Съгласно дадените в
тълкувателното решение разяснения, заповедното производство е двуинстанционно,
самостоятелно и специално, което предхожда-при подадено възражение от длъжника,
исковия процес.
Отсъствието на регламентирана в
процесуалния закон възможност за тринстанционен контрол на определения, които
разглеждат частни жалби срещу разпореждания по чл.415 ал.2 от ГПК /сега чл.415
ал.5 ГПК, разпоредба, изрично посочена
в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че акта на въззивния съд не подлежи на
касационно обжалване/, обосновава извод за недопустимост на частната жалба на Б.В.А.,
с която е атакувано постановеното определение на Варненски окръжен съд. Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба следва да се остави без
разглеждане.
За пълнота съдът намира да отбележи,
че оплакванията за нарушение разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК са
неоснователни, тъй като хипотезата е основание за отвод на съдия, който е взел участие при
решаване на делото-т.е същата се отнася до решаване на делото по същество,
какъвто не е настоящият случай.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба
подадена от Б.В.А., чрез адв. Д., против определение № 1042/20.03.2018г.,
постановено по т.д.№ 325/2018 год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е
потвърдил разпореждане №1889/15.01.2018г. постановено по ч.гр.д.№7629/2009г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е обезсилена издадената по същото дело
Заповед № 4120/23.07.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.9 от ГПК, ведно с издадения въз основа на нея
изпълнителен лист и прекратява производството по делото.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.