Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Б.С., 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. д. № 14/2021г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк ., сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, чрез адв.В.Г., от САК, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Б.Г.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 715,69 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаменти такси за потребление на мобилни услуги от която: 235,85 лв. по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 03.05.2017г. със сключено към него допълнително споразумение от 30.05.2018г. и 479,84 лв. представляващ неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.
С молба-становище ищеца чрез процесуалният си
представител е поискал при наличие предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК
съдът да постанови неприсъствено решение спрямо ответника.
Искът е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и чл.238
от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК. Не е оспорил иска и не взема становище по иска, като е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е допустим. Видно от приложеното ч.гр.д.№
856/2020г. по описа на РС-Б.С.срещу длъжника –
ответника Б.Г.П. с ЕГН ********** е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 471/04.09.2020г.
в полза на кредитора – ищеца „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк .,
сграда 6, за сумата от 715,69 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаменти такси за потребление на
мобилни услуги от която: 235,85 лв. по договор за мобилни услуги за мобилен
номер ********** от 03.05.2017г. със сключено към него допълнително
споразумение от 30.05.2018г. и 479,84 лв. представляващ неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, до окончателното изплащане на сумата,
както и направените деловодни разноски
за това производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 120,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК,
поради което е налице правен интерес от предявяването на иска.
Съдът взе предвид, че са налице предпоставките на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно – направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; а искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – Общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги и приложеното по делото ч.гр.д.№ 856/2020г. по описа на РС-Б.С..
Поради това съдът ще следва да
се произнесе с неприсъствено решение, като уважи изцяло така предявения иск, като признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 715,69 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаменти такси за потребление на
мобилни услуги от която: 235,85 лв. по договор за мобилни услуги за мобилен
номер ********** от 03.05.2017г. със сключено към него допълнително
споразумение от 30.05.2018г. и 479,84 лв. представляващ неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
856/2020г. по описа на РС-Б.С.в размер на 145,00 лв., от които 25,00 лв. държавна
такса и 120,00 лв. адвокатско възнаграждение.
При
този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в размер общо на 205,00 лв., от които 25,00 лв.
заплатена държавна такса съгласно представения платежен документ и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.Г.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на„Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк ., сграда 6, сумата от 715,69 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаменти такси за потребление на мобилни услуги от която: 235,85 лв. по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 03.05.2017г. със сключено към него допълнително споразумение от 30.05.2018г. и 479,84 лв. представляващ неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 471/04.09.2020г. по ч.гр.д.№ 856/2020г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Б.Г.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк ., сграда 6, направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 14/2021г. по описа на РС-Б.С.в размер общо на 205,00 лв., както и сторените в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 856/2020г. по описа на РС-Б.С.разноски в
размер общо на 145,00 лв.
Така постановеното неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(И. Йорданов)