РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. З., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100145 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 и 79, ал.1 ЗС, предявен от К. Ц. М., ЕГН
********** с адрес: гр. З.-****, ул. „С.С.” № 167, обл. С., чрез адв. Г.Н.Д.,
съдебен адрес: гр. З.-****, бул. „Б.” № *, ет.*, офис * против Д., за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик, на основание давностно владение в продължение на повече от
десет години, с начало от 15.01.1993 г. и към настоящия момент, на недвижим
имот, находящ се в землището на гр. З., община З., ЕКАТТЕ 31111, обл. С., в
местност „М./П.“, представляващ Поземлен имот с идентификатор
31111.5.121; площ - 1305 кв.м.; трайно предназначение на територията -
Земеделска; начин на трайно ползване - За стопански двор; категория на
земята - Нула, при съседи: 31111.5.91 и 31111.5.93 по КККР, одобрени със
Заповед **** г. на Изпълнителния Директор на АГКК.
Ищецът, чрез пълномощника си сочи, че е собственик на поземлен
имот с идентификатор 31111.5.121 с площ 1305 кв.м., находящ се в местност
„М./П.“, по КК и КР на гр. З., обл. С., одобрени със Заповед **** г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Поземленият имот закупил на 26.10.1995
1
г. от ЗПК „З.“ - в ликвидация, гр. З., обл. С.. Фактическата власт върху имота
осъществил още на 15.01.1993 г., когато закупил на публичен търг с явно
наддаване сграда О. „М./П.“. Поземленият имот служи за отглеждане на
животни и никога не е сменяно предназначението му. За този имот никога не е
възниквал спор. Имотът владее постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
необезпокояван от никого, считано от 15.01.1993 г. За сградата има сключен
писмен договор за покупко-продажба от 15.01.1993 г., но за земята или тъй
наречената нормативно необходима площ на О.а/сградата няма сключен
писмен договор.
Твърди, че ищецът е станал собственик по давност върху недвижимия
имот, подробно описан по-горе, придобит с непрекъснато владение в
продължение на повече от десет години, считано от 15.01.1993 г.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието и храните, чрез негов пълномощник – гл. юрк.
Е.В., представя отговор на предявената искова претенция, в който заявява, че
оспорва изцяло същата по основание и размер, като счита предявеният иск за
недопустим и неоснователен по подробно изложени мотиви, свързани със
следното: оспорва твърдението в исковата молба, че ищеца е собственик на
процесния поземлен имот; оспорва твърдението, че тъй като ищецът е владял
описания имот го е придобил въз основа на оригинерно придобивно
основание - придобивна давност.
Ответникът сочи, че искът е недопустим и че съгласно разпоредбата
на чл. 86 ЗС (редакция до изм. с ДВ бр. 33 от 1996 г. до 01.06.1996 г.) не може
да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.
Следователно до 01.06.1996 г. не могат да се придобиват по давност
недвижимите имоти държавна собственост.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В осз ищецът се явява лично и с адв. Д., който поддържа иска.
Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.,
която поддържа депозирания отговор и пледира за отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 15.01.1993г. е сключен договор за покупко – продажба между ЗПК
,,З.“ – в ликвидация, гр. З. и ищеца /на л.11/, въз основа на който последният е
придобил собствеността върху застроената сграда в м. ,,М.“ П., съответстващ
на поземлен имот с идентификатор 31111.5.121 площ - 1305 кв.м. по КК на гр.
З..
От този момент насетне, ищецът необезпокоявано ползва, стопанисва
имота лично и го отдава на трети лица, въз основа на неформални уговорки
помежду им. В посочения период 15.01.1993г. до предявяване на исковата
молба и завършване на съдебното дирене тези действия на ищеца не са
възпрепятствани от страна на ответника, държавен или общински орган
/липсват твърдения от страна на ответника в тази насока, като не се ангажират
и доказателства в тяхна подкрепа, независимо от разпределената по делото
доказателствена тежест между страните/.
Между сраните не се спори относно идентичността на имота, това че
същият е застроен стопански двор, както и относно сключения договор за
покупко-продажба на сградата и фактическото ползване на имота от ищеца /в
отговора на исковата молба представителят на ответника излага възражения
единствено относно това дали фактическото ползване на имота по своята
същност е владение или държане на същия, аргументирайки по същество, че
законът забранява завладяването на имота и съответно придобиването му на
оригинерно правно основание –изтекла придобивна давност в полза на
ищеца/, както и това че имотът е бил включен в АПК, а последствие и в ЗПК
,,З.“, поради което тези обстоятелства като безспорни не подлежат на
допълнително доказване.
Спорен между страните е въпросът дали упражненото владение от на
ищеца върху имота има за последица придобиване правото на собственост
върху него.
По делото е приета, без възражения, съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвена, задълбочена и
отговаряща в пълнота на възложената задача. Експертът е изготвила 1 брой
комбинирана скица, на която в цвят е повдигната използваната част от имота,
за която се претендира /цялата площ на имота, посочена и в приложената по
делото скица от АГКК/ и се установява съответствие с отразяванията по КК.
Вещото лице сочи, че не е установила включването на имота в АПК,
ТКСЗ, ДЗС или друга организация, независимо че имотът е ползван от АПК,
което обяснява с обстоятелството, че за имота липсват данни да е бил
собственост на други лица, от които да е отнет или предоставен - ,,внесен“ в
АПК.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, чрез през
3
1994г. е изготвена обяснителна записка във връзка проект за определяне
нормативно необходимата площ на обект „О.-М. П.“, землище гр. З.. Одобрени
са проект на парцела и кадастрален план, които са заверени от PC „33“- гр. С.
и ОбПК – З.. Изготвена е и оценка от независим експерт за стойността на
земята, която била определена на стойност 18375.00 лева /неденоминирани,
преди влизане в сила на Закона за деноминация на лева, обн. с дВ бр.
20/05.03.1999г., в сила от 05.07.1999г. /.
С писмо изх. № 295/19.10.1995 г. от ЗПК „З.“ - в ликвидация, гр. З., обл.
С., приобщено на л.17 от делото, ищецът е уведомен, че в срок до 27.10.1995 г.
следва да представи заверено от банката платежно нареждане за платена,
застроена и прилежаща площ на закупената от него сграда О. „М.“ по
посочената в писмото банкова сметка.
На 26.10.1995 г. с вносна бележка № 45, чрез „Е. – З.“, в полза на ДФ
„Земеделие“ ищецът внесъл сумата от 18375.00 лева /неденоминирани/. За
извършеното плащане представил в деловодството на ЗПК „З.“ - в ликвидация,
екземпляр от вносната бележка.
Независимо от извършеното плащане /неоспорено от ответника/, между
страните – ищецът и ликвидационния съвет не е сключен договор, с който да е
прехвърлена собствеността върху имота на ищеца М..
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото са разпитани свидетелите С. Ц. М., И.С.Б. и С.К.А.
Показанията на свидетелите се ценят от съда, съгласно чл.172 от ГПК,
предвид установените им отношения с ищеца – св. М. е негов брат, св. Б. си
служи с процесната вещ, въз основа съглашението му с ищеца, а св. А. е първи
братовчед на ищеца.
Свидетелите излагат преки и непосредствени възприятия, свързани с
ползването на имота, периодът, в който е започнало, както и по отношение на
това по какъв начин е установено. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, независимо от установената връзка с ищеца. Единствено на това
основание не може a priori да се отрече доказателствената стойност на
показанията им, както и възможността те да дават правдиви показания по
делото.
Процесуалният закон съдържа ясен регламент кои лица не могат да
бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни ограничения като
отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел само по
съображения, че се намира в родствена, облигационна или друга връзка с
ищеца, щом законът допуска това лице да бъде свидетел по делото.
Заинтересоваността и предубедеността на свидетеля не са субективни
4
предположения, които да тежат отнапред върху дадено лице, единствено
поради родствена връзка или близки отношения със страна по делото.
Напротив, касае се за конкретни факти, които като всеки друг факт в
процеса, трябва да бъдат доказани, а не единствено предполагани.
Предубедеността на даден свидетел се доказва, като се установи
недостоверността на твърденията му. Следователно да се отрече
доказателствената стойност на показанията на свидетелите единствено по
съображение, че са родственици или контрагенти, но без да е установено
показанията им да са недостоверни, би представлявало проява на
предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ орган.
Имайки предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира,
че показанията на свидетелите са подробни, хронологически и логически
последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях те възпроизвеждат
обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. От тези
обстоятелства се налага категоричен извод, че те имат ясна представа за
факти, от значение по делото.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите С. Ц. М., И.С.Б. и
С.К.А. Те не са оборени от нито едно доказателство по делото. Същевременно
свидетелите не се опитват манипулативно да представят фактическата
обстановка като преувеличават потребностите на ищеца. В заключение
показанията на свидетелите се ценят като подробни и добросъвестно дадени,
поради което се ползват с доверие от съда.
От показанията на свидетелите А. и М. се установява безпротиворечиво,
че ищецът е придобил т.нар. ,,О.“ и процесния имот след като ги е заплатил
през 1993г. и 1995г., които по-рано били на ТКЗС. Свидетелите сочат, че
имотът представлява стопански двор към О.а, като именно като такъв е
ползван и от ищеца, а в последствие и от св. Б.. Свидетелите установяват и
това, че от 1993г. ищецът стопанисва имотът- двор, използвайки го за личните
си нужди, а от тогава насам го поддържат той и неговият наемател, вкл.
оградата, която го отделя от останалите имоти в близост.
Възприятията на свидетелите А. и М. датират от времето, когато имотът
е ползван от стопанска организация ТКСЗ, а в последствие от правоприемника
ЗПК ,,З.“.
Свидетелят Б., който е ползвател на имота, предоставен му за
послужване от ищеца. Същият сочи, че поддържа имота именно въз основа на
уговорка с ищеца, като в периода от 26-27 години никой друг освен М. не е
посещавал имота като собственик и не е заявявал претенция пред свидетеля.
От показанията на свидетелите се установява, че ищецът владее
процесния имот за себе си явно, непрекъснато и несмущавано повече от 30г
Ищецът продължава да упражнява фактическа власт върху имота за себе си
лично и чрез св. Б. по същия начин и така го владее до предявяване на иска и
до приключване на устните състезания.
Показанията на свидетелите кореспондират със заключението на
5
приетата СТЕ и приетите по делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В тях се възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са
възприети като очевидци. От тези обстоятелства се налага категоричен извод,
че свидетелите имат ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и
дали го ползва като собственик.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот за период значително надхвърлящ 10
години.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът
счита имота за своя собственост, придобита от бивша стопанска организация.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.
В настоящото производство ответникът депозира възражения срещу
заявения иск, но не ангажира доказателства, позовавайки се единствено на
съставения АДС, отбелязването му в кадастралните регистри и това че не е
завършен фактическия състав по покупко-продажба на имота.
По делото не се установяват обстоятелства, съставляващи пречки за
придобиване на правото на собственост върху имота от ищеца по давност. Не
се установява процесният имот да представлява земеделска земя, която да
подлежи на реституция, по аргумент на чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 24-24д
от същия закон.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства, събраните гласни свидетелски
показания и заключение по СТЕ – неоспорена от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
По допустимостта на предявения иск:
Предявеният иск /предвид данните, от приетия по делото АЧДС, за
данъчна оценка на имота в размер на 3366.90 лв. и посочената цена на иска от
ищеца, както и местонахождението на недвижимия имот/ е родово и местно
подсъден на Районен съд З..
При проверка относно допустимостта на иска, съдът не констатира
пречки относно неговото разглеждане, независимо от становището на
6
процесуалния представител на ответника, изразено в отговора на исковата
молба и в осз. Възраженията за невъзможност имотът да бъде придобит на
соченото от ищеца основание са свързани с основателността на иска.
Налице е правен интерес от страна на ищеца от предявяване на иска, тъй
като твърди, че е собственик на вещта на оригинерно правно основание,
позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност. Същевременно,
Държавата също претендира да е собственик на имота, видно и от съставения
АЧДС№ 5203/02.12.2024г.
В случая искът е предявен срещу ответна страна - Държавата. Искът е
предявен срещу надлежна страна, доколкото ищецът твърди, че спорният имот
неправилно е бил заснет като земеделска територия и на това основание по
аргумент на чл. 24, ал. 12 от 3СПЗЗ по делата, които се отнасят до земи от
ДПФ, Държавата се представлява от министъра на земеделието или от
оправомощено от него лице /в тази насока Решение № 109 от 16.04.2013 г. по
гр. д. № 599/2011 г. на ВКС, 1 г.о./.
Според цитираното решение, в случая министъра на земеделието или от
оправомощено от него лице се явява процесуален субституент на Държавата,
като съдебното решение обвързва носителя на спорното материално право,
дори ако не е участвал като страна в процеса, стига обаче да са изпълнени и
съобразени императивните разпоредби относно процесуалното
представителство на носителя на спорното право.
По принцип, по спорове за недвижим имоти, Държавата се представлява
от министъра на регионалното развитие и благоустройство /чл. 31, ал. 2 ГПК/,
но по силата на специалната разпоредба на чл. 24, ал. 12 от 3СПЗЗ, се
изключва приложението на общата такава по чл. 31, ал. 2 ГПК и
представителството на Държавата по отношение на имоти, представляващи
ДПФ, се осъществява от министъра на земеделието и храните /така Решение
№ 127 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2719/2020 г., 3 г.о.; Решение № 20
от 03.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3854/2021 г., 1 г.о. и мн.др./.
По основателността на иска:
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита че
ищецът е придобил правото на собственост върху имота, предмет на делото,
въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като са били
налице обективния и субективния елемент за това и не е имало други
законови пречки.
Ищецът е упражнявал фактическа власт върху вещта в рамките на
изискуемия 10-годишен срок за придобиване. Владението е продължило от
15.01.1993г. до 15.04.2025г., когато е предявен искът.
Изводът затова остава непроменен независимо от обстоятелството, че на
26.10.1995 г, с вносна бележка № 45, чрез „Е. – З.“, в полза на ДФ
„Земеделие“, ищецът е внесъл сумата от 18375.00 лева /неденоминирани/ за
плащане на равностойността на застроена и прилежаща площ на закупената от
него сграда О. „М.“ по посочената в писмо изх. № 295/19.10.1995 г. от ЗПК
„З.“ - в ликвидация, банкова сметка.
Това е така, тъй като въпросната прилежаща площ няма самостоятелен
7
характер и служи като стопански двор на т.нар. О..
За ПИ не важи забраната по чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, по аргумент на чл.2, т.
3 от същия закон и чл. 47 от ППЗСПЗЗ.
Действително, както сочи и процесуалния представител на ответника,
налице е незавършен фактическия състав по придобиване правото на
собственост върху имота, предвид липсата на сключен договор между
стопанската организация, респ. правоприемник, и ищеца по делото.
От това обаче не се следват правните ефекти, сочени от ответника за
невъзможност да се придобие имота, имайки предвид че ищецът не
претендира деривативен придобивен способ, в който случай възраженията на
ответника биха били основателни.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът – чл.86 от
ЗС, не е допускал придобиването на имоти държавна собственост по давност,
не променят изводът, че ищецът е упражнявал фактическа власт с намерение
за своене.
Дори да се приеме, че поради законови забрани в периода до
31.05.1996г. е невъзможно придобиване по давност на вещ – държавна
собственост, то крайният извод на съда за основателност на иска не се
променя.
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече. Установеният в
§1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с решение №
3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република Б.
(обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.)
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна държавна или
общинска собственост по давност е необходимо владението да е установено в
периода от изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от
01.06.1996 г. и да продължило един ден след отмяната на мораториума,
осъществена с влизане в сила на решението на Конституционния съд на
Република Б., т.е. един ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да
не прекъсвана /в този смисъл и съдебната практика – Определение №
3513/14.11.2023г. по гр. дело № 805/2023г. на Първо г.о. на ВКС; Решение №
50080/26.10.2022г. по гр. дело № 1814/2021г., Второ г.о. на ВКС; Решение №
50141/25.04.2023г. по гр. дело № 3194/2021г., Първо г.о. на ВКС/.
8
По делото липсват твърдения и не се сочат доказателства от страна на
ответника за прекъсване на давността.
Така, установява се, че още на 08.03.2022г. ищецът е придобил
собствеността върху имота по давност, т.е две години преди предявяване на
иска по настоящото дело.
При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза
придобивна давност, сьщият следва да установи по пътя на пълното и главно
доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ,
но не и липсата на пречки за настъването на вещноправните му последици.
Съдът приема, че по настоящото дело това е факт. В Определение №
176/11.06.2025г., по чл. 140 от ГПК, съдът е съобщил на страните проекта си за
доклад по делото, като на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 146, ал.
1, т. 5 от ГПК е посочил как се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти:
В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на процесния имот, на
основание изтекла давност в посочения период, като установи, че е
упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене.
В тежест на ответника, чрез лицата които го представляват, е да докаже
възраженията си. В рамките на производството ответникът релевира, че
спорният имот е частна държавна собственост, а оттук, че това представлява
пречка за придобиване на имота по давност от ищеца.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищеца придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на
основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ.
наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е.
да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност
правото на собственост, негова е тежестта да докаже наличието на пречки за
това. Въпреки това, доказателства от последния за това негово твърдение не са
ангажирани по делото.
Съставянето на АЧДС 5203/02.12.2024г., л.38, не прекъсва давността в
полза на ищеца. АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на
официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.
По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото
основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна
и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на
процесния имот са посочени единствено разпоредбите на чл.68, ал.1 от ЗС във
вр. с чл.104, ал.1, т. 5 от ППЗДС и чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ.
Следва обаче да му се противопостави постановеното в т.2 от ТР №
4/2012г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което позоваването не е
9
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т.е
съставеният АЧДС е непротивопоставим на ищеца.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от
К. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: гр. З.-****, ул. „С.С.” № 167, обл. С.,
против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието и
храните, че ищецът К. Ц. М., ЕГН ********** с адрес: гр. З.-****, ул. „С.С.”
№ 167, обл. С., е собственик, на основание изтекла в негова полза
придобивана давност, по упражнено владение в периода от 15.01.1993г. до
15.04.2025 г. – датата на предявяване на иска, на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 31111.5.121; площ - 1305 кв.м.;
находящ се в местност „М./П.“, трайно предназначение на територията -
Земеделска; начин на трайно ползване - За стопански двор; категория на
земята - Нула, при съседи: 31111.5.91 и 31111.5.93 по КККР, одобрени със
Заповед **** г. на Изпълнителния Директор на АГКК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _______________________
10