№ 1387
гр. В., 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501825 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 51498/25.06.2024г., подадена от Р.
В. Г., ЕГН ********** срещу решение № 2257/14.06.2024г., постановено по
гр.д. № 935/2023г. на ВРС, 19 състав, с което е прието за установено в
отношенията между ищеца Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„В.В.“, *** и ответниците Е. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„В.В.“, бл. ***, Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.Р.Д.“ № *** и Г.
В. Г., ЕГН ********** с адрес с. Н., Община С., обл. В. в качеството им на
наследници на И. В. П., че придобитият по време на брака на Г. Д. П. с И. В. П.
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-940 от 18.12.2018г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план ***,
находящ се в с. Д., община А., област В., м-ст „Ф.“, с площ от 5000кв., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята: 7, при съседи поземлени имоти с
1
идентификатори ******, е лична собственост на ищеца, поради пълна
трансформация на негово лично имущество в придобития процесен имот, на
основание чл. 23, ал. 1 СК.
Във въззивната жалба е наведено оплакване за неправилност на
постановеното решение. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е
вникнал изцяло във фактическата обстановка, поради което е достигнал до
погрешни изводи. Сочи, че не е допуснат ключов свидетел. Поддържа
оспорването на твърденията на ищцата, че И. П. не е разполагал с парични
средства и не е получавал доходи, че е страдал от множество заболявания и че
паричните средства за закупуване на имота са осигурени лично от нея, че
имотът е закупен за сумата от 3500 лева, както и че за него се е грижила само
ищцата. Твърди, че И. П. е бил отличен музикант с многобройни участия, с
доходите от които е издържал семейството си. Твърди още, че процесният
имот е придобит на много по висока цена от записаната в нотариалния акт, а
именно не по-малко от 60000 лева. Моли решението да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от страна на въззиваемата страна Г. Д. П., ЕГН **********, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Излага се, че въззивникът не е изложил
аргументи в какво се изразява пропуска на съда и кои негови изводи не са
съобразени с установената фактическа обстановка. Оспорва се твърдението за
допуснато процесуално нарушение на съда, изразяващо се в недопускане на
ключов свидетел. Подчертава се налично противоречие в твърденията на
въззивника, който пред първоинстанционния съд е твърдял, че И. П. е бил
певец, а във въззивната жалба, че е бил музикант. Сочи, че въззивникът не е
ангажирал доказателства във връзка с твърденията си досежно реалната
пазарна цена на процесния имот, както и приносът на съпруга й към
придобИ.ето му. Моли решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
2
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на Г. Д. П.,
ЕГН ********** срещу Е. Д. Х., ЕГН **********, Р. В. Г., ЕГН ********** и
Г. В. Г., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.23, ал.1 от СК за в
отношенията между страните, че придобитият по време на брака на Г. Д. П. с
И. В. П. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-940 от 18.12.2018г. на ИД на АГКК, с номер по предходен
план ***, находящ се в с. Д., община А., област В., м-ст „Ф.“, с площ от 5000
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята: 7, при съседи поземлени имоти с
идентификатори ******, е лична собственост на ищеца, поради пълна
трансформация на негово лично имущество в придобития процесен имот.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за
покупко – продажба, обективиран в НА № 161, том XXXVIII, дело
8249/2017г., вх. peг. № 16322/26.06.2017г. на Служба по вписванията - В.,
ищцата придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор №
***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-940 от 18.12.2018г. на ИД на
АГКК, с номер по предходен план ***, находящ се в с. Д., община А., област
В., м-ст „Ф.“, с площ от 5000 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 7, при
съседи поземлени имоти с идентификатори ******. Имотът бил придобит по
време на брака й с И. В. П., сключен на 21.10.2016г. От брака нямали родени
деца. Твърди, че съпруга й няма никакъв принос в придобИ.ето на описания
имот. Същият не разполагал със средства и имущество, не упражнявал
трудова дейност и не получавал доходи. Съпругът на ищцата страдал от
3
множество заболявания, които препятствали възможността му да работи и да
полага грижи за семейството. Ищцата твърди, че паричните средства за
закупуването на имота осигурила лично чрез банков кредит от „Първа
инвестиционна банка“ по силата на договор № 014LD-R-005089/02.12.2015r., в
размер на 24300 лева, предоставен й преди сключването на гражданския брак.
Банковият кредит бил обезпечен с лично имущество – апартамент в гр. В.,
придобит по силата на НА № 56, т. LX, дело № 16242/1997г., вх.рег. №
14619/10.10.1997г. Вноските по кредита изплащала сама със собствени
средства. Твърди, че в края на м. септември 2016г. сключила предварителен
договор за покупко-продажба на процесния имот, по силата на който
продавачите се задължили в едногодишен срок да й прехвърлят собствеността.
Уговорената продажна цена била 3500 лева, като страните се съгласили в
нотариалния акт да бъде записана продажна цена в размер на данъчната
оценка на недвижимия имот, с цел да бъдат намалени разходите по
изповядването на сделката. Ищцата заплатила цената изцяло при сключване
на предварителния договор. През 2017г. собствениците на имота заявили, че
не могат да осигурят регулацията на недвижимия имот, поради което се
споразумели ищцата да го придобие със статут на земеделска земя. На
26.06.2017г. подписали нотариалния акт, в който като купувач била посочена
само ищцата. Сочи, че за имота се грижила изцяло само тя, като имала
намерение да изгради център за деца. За целта облагородила имота. Съпругът
й не считал имота за СИО, тъй като не бил допринесъл с нищо за придобИ.ето
му. След продължително заболяване И. П. починал на 17.12.2021г. Като негови
наследници по закон ответниците започнали да претендират за наследствени
дялове от процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. В. Г. е депозирал отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че процесният имот е придобит
на 26.06.2017г. по силата на договор за покупко-продажба, сключен от ищцата,
но оспорва твърдението, че съпругът й И. П. /брат на ответника/ не е имал
принос към придобИ.ето на имота. Твърди, че наследодателят му бил
музикант и имал многобройни участия, от които реализирал доходи и
издържал семейството си. Оспорва твърдението, че П. е страдал от
заболявания, препятстващи възможността му да работа, както и че паричните
средства за процесния имот са осигурени лично от ищцата чрез банков кредит.
Оспорва твърдяната продажна цена от 3500 лева за имота и твърди, че
4
пазарната му стойност е не по-малко от 60000 лева. Оспорва ищцата сама да
се е грижила за имота и да е имала намерение да го използва като център за
занимания с деца. Твърди, че същата е живяла там в изградена в имота къща,
заедно със съпруга си.
Ответниците Е. Д. Х. и Г. В. Г. не са депозирали писмени отговор в
законоустановения срок.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак Г.
Д. Д. е сключила граждански брак с И. В. П. на 21.10.2016г., като е приела
фамилното име П..
Безспорно по делото е, а и се установява от приетия нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 144, том2, рег. № 5429, дело №
318/2017г. на нотариус О.С. с рег. № 196 в регистъра на НК, че на 26.06.2017г.
между ищцата Г. Д. П. в качеството й на купувач и Ф.П.К. и И. Л.К., в
качеството им на продавачи, е сключен договор за покупко-продажба на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-940 от 18.12.2018г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план ***, находящ се в с. Д., община А., област В., м-ст „Ф.“, с
площ от 5000 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: пасище, категория на земята: 7, при съседи поземлени
имоти с идентификатори ******, срещу цена от 95 лева. Отразено е изявление
на купувачите, че са получили цената напълно и в брой преди подписване на
нотариалния акт. Посочено е, че данъчна оценка на имота е в размер на 94,50
лева.
От ищцата е представен договор за предоставяне на кредит
№141015/14.10.2015г., сключен между „В. Кредит Груп“ ООД и Г. Д. Д., с
предмет предоставяне на кредит в размер на 10000 лева. За обезпечаване на
кредита е уговорено учредяване на договорна ипотека върху собствен на
ипотекарния гарант НИ – апартамент №113, с идентификатор
10135.4502.133.9.14, с площ от 61,05кв.м., находящ се в гр. В., ж.к. „В.В.“ ***.
Представен е още договор № 014LD-R-005089/02/12/2015г. за банков
кредит „жилищен/ипотечен кредит право на избор“, сключен на 02.12.2015г.
5
между „Първа инвестиционна банка“ АД и Г. Д. Д., с предмет отпускане на
банков кредит в размер на 24300 лева за погасяване на съществуващи
задължения към „В. Кредит Груп“ ООД по договор от 14.10.2015г. и за текущи
нужди.
Ищцата е представила само първа страница на предварителен договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 30.09.2016г., сключен между Ф.П.К.,
И. Л.К. и Г. Д. Д. с предмет, прехвърляне на собствеността чрез покуко-
проджба на поземлен имот № ***, находящ се в с. Д., община А., област В., м-
ст „Ф.“, с площ от 5 декара, за сумата от 3500 лева, предадена в брой при
сключване на договора. Уговорено е правото на собственост да бъде
прехвърлено в срок до 31.09.2017г.
Видно от препис-извлечение от акт смърт И. В. П. е починала на
17.12.2021г.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява,
че наследници на И. В. П. са Г. Д. П. /съпруга/, Е. Д. Х. /сестра/, Р. В. Г. /брат/ и
Г. В. Г. /брат/.
Приета по делото е обстойна медицинска документация, касаеща
здравословното състояние на И. В. П. – епикризи и решения на ТЕЛК,
издадени в периода 30.11.2005г.-08.12.2021г. Видно от експертно решение
№1042/11.04.2018г. на ТЕЛК му е определена оценка - 100%
неработоспособност без чужда помощ, потвърждавана в последващите
решения, при водеща диагноза: „злокачествено новообразувание на бъбрека, с
изключение на бъбречното легенче“.
Приети по делото е и документация относно трудовата дейност на
ищцата в периода от 2012г. до подаване на исковата молба, видно от която
същата е работила като социален работник и като психолог при различни
работодатели е получавала доходи от трудова дейност.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищцата – С. И.ова и А. Д. и двама
свидетели на страната на ответника – Й.Й. и И.У..
Съгласно показанията на св. И.ова, ищцата й е споделила за намерението
си да закупи земеделска земя, в която център за деца с увреждания. По-късно
на сватбата на ищцата разбрала, че вече е намерила имот – земя в с. Д..
6
Обяснила й, че ще ипотекира жилището си в кв. „В.“, за да закупи имота,
поради което нямала нужда от помощта на свидетелката като гарант. Сочи, че
съпругът й е бил пенсионер по болест. От ищцата знаела, че именно тя е
покривала разходите по кредита. Не знае подробности около сделката с имота.
По отношение на съпруга на ищцата свидетелката сочи, че е бил болен от рак
и имал пенсия по болест. Не знае дали е работил и не е чувал да е бил
музикант.
Съгласно показанията на св. Д. ищцата има сдружение с нестопанска
цел и ищцата като счетоводител и давала консултации, а впоследствие станали
и приятелки. Г. споделила със свидетелката, че иска да закупи имот, за да
развива дейността на сдружението си и да подпомага деца в неравностойно
положение. През лятото на 2016г. ищцата намерила подходящ имот за целите
й, който бил земеделски имот, извън регулация. Заедно със св. Д. ходили на
място да го видят. Ищцата изтеглила кредит за погасяване на предходен такъв
и за закупуване на имота. Свидетелката била с ищцата при подписване на
предварителния договор и заплащане на сумата от 3500 лева като продажна
цена, както и когато ищцата изтеглила парите от банката от останалите от
кредита в размер на около 5000 лева. Г. и И. П. сключили брак след това. Св.
Д. излага, че съпругът на ищцата не е работил и не разполагал с доходи да я
подпомогне с покупката на имота, тъй като бил болен. Живеел на издръжката
на съпругата си, впоследствие му била отпусната инвалидна пенсия.
Св. Й. излага, че е работил обща строителна работа в процесния имот, за
която бил от майстора Ицо и получавал надника си – 50лева на ден директно
от него, а на последния заплащал И. П.. Не знае какво е работил И.. Разбрал,
че И. е починал миналата година.
Св. У. заявява, че в миналото И. е имал ресторант и пеел по заведения.
През последните години бил болен и взимал пенсия. Сочи, още че именно той
е строил къщата им в с. Д.. Твърди, че преди време, през 2017г. братът на И. –
Р. Г. му е дал 5000 лева за имот, но не знае за кой имот. Сочи, че за строежа на
къщата е получавал пари от И., не и от Г., като е получил общо 8000 лева.
Съдът кредитира показанията на св. И.ова и Д., които са еднопосочни, не
съдържат вътрешни противоречия и съответстват на събраните писмени
доказателства по делото досежно теглените от ищцата кредити. Показанията
на св. Й. са неинформативни по отношение на придобИ.ето на процесния
7
имот, а дори и по отношение на обстоятелството от къде точно са произлезли
средствата за строежа на постройката, при изграждането на която е участвал.
Показанията на св. У. са хаотични и неясни и от тях единствено се установява,
че е работил по поставянето на фургон в имота в с. Д., срещу което е получил
заплащане от И.. Изявленията му в частта за предоставени пари от страна на
брата на И. - Р. в размер на 5000 лева във връзка с някакъв имот, не са
конкретизирани нито по отношение на това точно кога и къде соченото
обстоятелство се е случило, нито по отношение на имота, за който са дадени
пари. Доколкото не се подкрепят от други доказателства, показанията му в
тази част не следва да се кредитират.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.23, ал.1 от СК.
Квалификацията на иска е с оглед изрично наведените от ищцата
твърдения, че е закупила процесния имот със свои лични средства, придобити
чрез договор за кредит, сключен преди брака.
По установителния иск за трансформация на лични средства по
отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в
тежест на ищеца е да докаже следните факти и обстоятелства: придобивната
стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект);
размерът на средствата, които имат личен произход и са еквивалентни на
придобивната стойност на имота и влагането на тези средства при
придобИ.ето на имота.
По възражението на въззивника за допуснато от съда процесуално
нарушение по недопускане на ключов свидетел съдът намира, че такова не е
налице. По своевременно направените доказателствени искания за разпит на
свидетели съдът се е произнесъл, като е допуснал същите и е разпитал
доведените от страните свидетели. Едва след първото заседание, т.е. след
настъпила преклузия, е постъпила молба, при това не е от ответника
/въззивник в настоящото производство/, а лично от лицето В.Р. Г. /син на
ответника/ за разпита му като свидетел, която основателно е оставена без
разглеждане, като неподадена от страна в процеса.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
доказателства, че процесният апартамент е придобит от ищцата по силата на
8
договор за покупко-продажба, но по време на брака й с И. П., който е
прекратен със смъртта на последния. При липса на данни за избран от
съпрузите режим на имуществени отношения, приложим се явява законовият
режим на общност – чл.18, ал.2 от СК.
Съгласно чл.23, ал.1 от СК лични са вещите придобити по време на
брака изцяло с лично имущество, а съгласно ал.2 когато вещните права са
придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга
е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните
права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен
принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 от СК.
Искът по чл.23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на
имуществени отношения по СК. Съвместният принос се предполага оборимо
съгласно чл.21, ал.3 от СК. За оборване на презумпцията чрез иска по чл.23 от
СК следва да се установи, че единият от съпрузите е вложил лични средства
при придобИ.е на имота. Критерият за преобразуване на лично имущество е
изцяло обективен и при него се изследва единствено характера на вложените
средства – в този смисъл Тълкувателно решение № 5/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, т.4. Обстоятелството дали другият съпруг е полагал труд по
време на съществуване на брака и дали е полагал грижи по отношение на
домакинството се явява ирелеватно, доколкото тези факти и обстоятелства не
са относими към предявения иск по реда на чл. 23 СК. В този смисъл не
следва да бъдат разглеждани възраженията във въззивната жалба, касаещи
дейността на И. П. като музикант и доходите, които евентуално е получавал от
нея, здравословното му състояние или твърденията за полагани грижи по
отношение на семейството и имота.
Установи се по делото, че още преди сключване на брака, а именно на
02.12.2015г. ищцата е сключила договор за кредит с „Първа инвестиционна
банка“ АД за сумата от 24300 лева с цел погасяване на съществуващи
задължения по договор за кредит от 14.10.2015г. с „В. Кредит груп“ ООД и за
текущи нужди. Сключеният договор от 14.10.2015г. /само месец и половина
по-рано/ е за сумата от 10000 лева, дължима в срок от 12 месеца.
Следователно след погасяване на задълженията по него, за ищцата са останали
разполагаеми средства в значителен размер /поне половината от
9
предоставените й/.
От показанията на свидетелките И.ова и Д. се установи, че ищцата Г. П.
им е споделила още преди сключване на брака, че е намерила имот –
земеделска земя в с. Д., който възнамерява да закупи с цел да развива дейност
по изграждане на център за деца с увреждания. Именно с тази цел изтеглила и
кредит. Св. Д. е очевидец, който е присъствал както на подписването на
сключения преди брака предварителен договор за покупко-продажба на имота,
така и на изтеглянето от банковата сметка на ищцата и предаването на
продавачите на сумата от 3500 лева като продажна цена в същия ден.
Споделената информация от свидетелката е в съответствие както с писмените
доказателства за сключен договор за кредит, така и за сключен предварителен
договор от 30.09.2016г. Макар и да е представена само първа страница от
договора, същият не е оспорен като документ, нито е оспорено самото
твърдение за сключения преди брака предварителен договор. Оспорена е
единствено уговорката за продажна цена от 3500 лева при твърдения, че
същата е значително по-висока. Ответникът не е ангажирал никакви
доказателства за наличието на реално заплатена по-висока сума. Отделно от
това, следва да се има предвид, че уговорената с окончателния договор цена е
дори още по-ниска, като отразено е и пълното й предварително заплащане от
страна на купувача.
По гореизложените съображения се налага извода, че цената на имота от
3500 лева е заплатена изцяло още при подписване на предварителния договор,
т.е. преди сключване на брака, с изтеглени от банковата сметка на ищцата
средства. Самите средства са осигурени от банков кредит, като договорът за
предоставянето му също е сключен преди брака, съответно задължено лице за
връщане на средствата по кредита се явява само ищцата. В този смисъл съдът
намира, че имотът е закупен изцяло с лични средства на ищцата, независимо,
че към момента на сключване на окончателния договор същата е била в брак с
И. П.. Както вече се посочи, ирелевантно се явява обстоятелството дали
съпругът е работил и е разполагал със средства, след като не се установи
негови лични или общи на семейството такива да са вложени в покупката на
недвижимия имот. Без значение се явява и обстоятелството, че впоследствие
върху него е изградена постройка, както и с чии средства, доколкото същата не
е предмет на делото.
10
С оглед горното, предвид че се установи закупуването на имота изцяло с
лични средства на ищцата, искът се явява основателен и следва ад бъде
уважен.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените в настоящото
производство в размер на по 500 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2257/14.06.2024г., постановено по гр.д. №
935/2023г. на ВРС, 19 състав.
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.Р.Д.“ № *** да
заплати на Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.В.“, *** сумата от
500 лева, представляваща направени във въззивната инстанция разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11