№ 6383
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20251100501988 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 19222 от 25.10.2024г., поправено с решение № 17 от 02.01.2025г., и
двете постановени по гр.д. № 14402/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав, е признато за
установено, че С. Ц. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 910,43 лв. съставлява дължима
главница за доставена до топлоснабден имот находящ се в гр. ****, с аб.№ 34591, топлинна
енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.11.2023 г.
до окончателното плащане на задължението; 2,41 лв., представляваща дължима цена за
извършвана в топлоснабден имот находящ се в гр. ****, с аб.№ 34591, услуга по дялово
разпределение, в периода м.06.2021 г., ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. до
окончателното плащане на задължението; 205,08 лв. съставляваща дължимата мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2021 г. до
17.10.2023 г. и 0,61 лв., представляваща дължима мораторна лихва върху установената
главница за дялово разпределение, за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., за които суми
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.11.2023 г., по
ч.гр.д. № 61341/2023 г. по описа на СРС,164-ти състав.
С решението С. Ц. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 679,05 лева – разноски в производството по чл. 422 от ГПК, сторени пред СРС, както и
74,90 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 61341/2023г. по описа на СРС, 164-ти
състав, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на С. Ц. Д. сумата от 0,49 лв.,
представляваща сторените от ответника разноски в производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са
уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника С. Ц. Д., в която са развити
1
съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради материална
незаконосъобразност и нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивницата
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно бил кредитирал протокол от проведено
общо събрание на етажните собственици от 28.04.2002г., доколкото решението било прието
преди 22 години и нямало задължителна обвързваща сила по отношение на
жалбоподателката. Налице бил дефицит на доказателства – към датата на сключването на
договора между етажните собственици и топлинния счетоводител, същите били избрали
именно посочения топлинен счетоводител да извършва услугите, докато през процесния
период тази услуга се осъществявала от „Термокомплект“ ООД, за което жалбоподателката
не била давала съгласие. Районният съд не бил приложил последиците на чл. 183 ГПК като
бил кредитирал ксерокопия на документи и не бил изключил оспорените ксерокопия от
доказателствата по делото. Съдът бил приел, че е налице сключен договор за индивидуално
измерване на потреблението с „Термокомплект“ ООД, за което липсвали писмени
доказателства, поради което не било налице правоотношение между това дружество и
жалбоподателката. Съдът не бил изследвал и въпроса дали общите условия на ищеца са
публикувани. С оглед гореизложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото
доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Термокомплект“ ООД не е
подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за
продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената
топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и
нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на
процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
2
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
Във въззивното производство не е налице спор и от приетия нотариален акт за
собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г от ЗПИНМ № 196, том XIV, дело №
2897/1968г. се установява, че на 18.07.1968г. Ц.Г.Д. и Н.Г.Ц. са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент № 28, находящ се в гр. ****. От приетия
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144, том III, рег. № 7261, дело №
510/2021г. се установява, че на 14.07.2021г. жалбоподателката е продала същия имот на
трето лице. От така установената доказателствена съвкупност и при липсата на спор в
първоинстанционното и настоящото въззивно производство по въпроса, че Ц.Г.Д. и Н.Г.Ц. са
праводатели на жалбоподателката С. Ц. Д., се налага изводът, че през процесния по делото
период от м.05.2020г. до м.04.2021г. потребител на доставяната в имота топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е именно въззивницата С. Ц. Д..
От приетия в първоинстанционното производство протокол за решенията на общото
събрание на етажната собственост в сградата, находяща се в гр. ****, приети на 28.04.2002г.
се установява, че е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Термокомплект“ ООД и са упълномощени представители за това, като
договорът е сключен на 07.05.2002г. На 03.06.2020г. между топлопреносното предприятие и
избраната от етажните собственици фирма за дялово разпределение е сключен договор на
основание чл. 139в от ЗЕ, а видно от представените протоколи за главен отчет и
индивидуални изравнителни сметки, през процесния период дяловото разпределение за
процесния имот е извършено именно от „Термокомплект“ ООД. С оглед така събраната
доказателствена съвкупност, оплакването на въззивника за недължимост на начислените
суми, тъй като разпределението на топлинната енергия не е извършено от избраното от
етажните собственици лице, е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването, че приетите от етажната собственост решения от
28.04.2002г. не обвързвали жалбоподателката. Решенията на етажната собственост имат
задължителна сила за всички собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на
етажна собственост, независимо от последващите правоприемства по отношение на
собствеността. Независимо от това, че решението е прието преди жалбоподателката да
придобие правото на собственост върху имота, неговото действие обвързва и
жалбоподателката като собственик. В случая не се твърди и не се доказва решението да е
било отменено по приложимия към датата на неговото приемане ред - чл. 13 ПУРНЕС
/отм./, поради което неговото действие не е отпаднало.
Що се касае до общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, видно от представения по делото
препис, същите са публикувани във в. Монитор на 11.07.2016г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр.
2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Ето
защо релевираното с въззивната жалба възражение, че общите условия не били
публикувани, също е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването на въззивницата за допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на съдопроизводствените правила относно приложението на чл. 183, ал. 1
ГПК. Съгласно цитираната норма, за да бъде задължена страната да представи оригиналите
на приложените към исковата молба писмени доказателства, респективно да бъде приложена
последицата от тяхното непредставяне, ответникът следва да е направил изрично искане в
тази насока. В настоящия случай жалбоподателката не е направила такова искане в
първоинстанционното производство, поради което и не е имало основание съдът да
задължава „Топлофикация София“ ЕАД да представя оригинали на документи, нито да
изключва преписите от доказателствената съвкупност по делото на основание чл. 183, ал. 1,
изр. 2 ГПК.
От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-
техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като
пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период в
3
имота е имало 4 броя отоплителни тела с мотнирани уреди за индивидуално разпределение
/ИРРО/, както и два водомера за топла вода. Поради неосигурен достъп за отчет,
удостоверено с протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на етажната
собственост и от представител на „Термокомплект“ ООД, топлинната енергия за отопление
на имота през процесния период е начислена на база по максималния специфичен разход на
сградата съгласно т. 6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването.
Поради същата причина топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена
по реда на т.5.2 от Приложението към Наредбата. Топлинната енергия за сградна инсталация
е начислена по реда на т. 6.1.1. от методиката за дялово разпределение към Наредба Е-РД 04-
1 от 12.03.2020г. въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода. Вещото
лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за
сметна на топлопреносното предприятие, а топломерът в абонатната станция е преминал
периодична метрологична проверка и съответства на одобрения тип. Установено е, че след
прилагане на резултата от изравнителните сметки, дължимата цена на реално доставената
топлинна енергия в имота за горепосочения период е 1663,80 лева.
Съгласно приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, от
така определената сума подлежи на приспадане сумата от 78,48 лева поради изменение в
цената на топлинната енергия както и платените през периода суми от 674,89 лева. След
приспадане на тези суми, неплатената стойност на доставената в имота топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. възлиза на 910,43 лева /1663,80 – 78,48 – 674,89/,
какъвто е и размерът на исковата претенция.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия,
доставена през период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. са приложими общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната
дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3
ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Ето защо при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва
се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки. Следователно
задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен
срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на
крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От приетото експертно заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което също следва да бъде кредитирано по изложените
по-горе съображения, се установява, че дължимата мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 17.10.2023г. е в размер на 218,21 лева.
На следващо място от обсъдения по-горе протокол от 28.04.2002г. за решенията на
общото събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният топлоснабден имот, се установява, че етажните собственици са
избрали за изпълнител на услугата дялово разпределение в сградата третото лице – помагач
„Термокомплект“ ООД. На 07.05.2002г. между етажните собственици и избраната фирма за
дялово разпределение е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение, а
на 03.06.2020г. е сключен и договор между „Топлофикация София“ ЕАД и избраната от
общото събрание фирма за дялово разпределение „Термокомплект“ ООД по реда на чл. 139в
ЗЕ в приложимата редакция. От приетите в първоинстанционното производство протоколи
за главен отчет, протокол за неосигурен достъп и индивидуални справки за дялово
разпределение се установява, че през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.
услугата дялово разпределение за процесния имот, е изцяло изпълнена от избраното от ОС
на ЕС дружество „Термокомплект“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
„Топлофикация София“ ЕАД /подробно описани по-горе/ е уредено задължение на
4
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. От
експертното заключение по ССчЕ се установява, че цената на услугата дялово разпределение
за процесния период е общо 2,41 лева.
По отношение на иска за мораторна лихва върху тази сума във въззивната жалба
липсват каквито и да било оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния
съд – както по отношение на изпадането на жалбоподателката в забава, така и по отношение
на размера на лихвата, липсват и приложими към императивни материалноправни норми,
установени в обществен интерес. При това положение и предвид установеното
съществуване на главното задължение от 2,41 лева, както и съобразно заключението по
ССчЕ, съдът намира, че лихвата за забава върху тази главница за периода от 15.09.2021г. до
17.10.2023г. се равнява на 0,61 лева.
Във въззивната жалба липсват оплаквания и по отношение на разгледаното от
първоинстанционния съд възражение за изтекла погасителна давност за процесните
вземания. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Като е взел
предвид 45-дневния срок за плащане, първоинстанционният съд е достигнал до правилен
извод, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/07.11.2023г./ са погасени по давност вземанията по месечни сметки за периода от
м.05.2020г. до м.08.2020г. включително. Вземането за м.08.2020г. е станало изискуемо на
15.10.2020г. и тригодишната давност за него е изтекла на 15.10.2023г. – преди датата на
подаване на заявлението. Вземането за м.09.2020г. е станало изискуемо на 14.11.2020г. и
давността за него изтича на 14.11.2023г. – след датата на подаване на заявлението. Видно от
експертното заключение по ССчЕ, обаче, вземанията по месечни сметки за обхванатия от
давността период от м.05.2020г. до м.08.2020г. са изцяло заплатени от жалбоподателката, а
изравнителният резултат за тази част от периода е станал изискуем едва на 14.09.2021г.
поради което няма погасени по давност процесни вземания за цена на топлинна енергия. С
оглед на това искът за сумата от 910,43 лева – цена на доставена топлинна енергия е
основателен и правилно е бил уважен изцяло. Претендираната главница за цена на услугата
дялово разпределение за м.06.2021г. в размер на 2,41 лева също не е погасена по давност,
нито лихвите върху нея за периода от 15.09.2021г. до 17.10.2023г. в размер на 0,61 лева. Ето
защо предявените искове за тези суми също са изцяло основателни.
На основание чл. 119 ЗЗД са погасени по давност единствено част от лихвите върху
главницата за цена на топлинна енергия, които са били начислени върху погасените по
давност месечни преди тяхното плащане, като според експертното заключение по ССчЕ тези
лихви не са платени. Според експертното заключение по ССчЕ /л.6/, размерът на
непогасените по давност мораторни лихви върху главницата за топлинна енергия възлиза на
205,08 лева, до който размер искът е уважен от първоинстанционния съд.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за преценка относно
провеждане на производство по чл. 247 ГПК, тъй като в решението липсва изричен
диспозитив за отхвърляне на иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за разликата над 205,08 лева до пълния претендиран размер от 218,21 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19222 от 25.10.2024г., поправено с решение № 17 от
02.01.2025г., постановени по гр.д. № 14402/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав, в
обжалваната част.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за преценка относно провеждане на
производство по поправка на очевидна фактическа грешка съобразно мотивите на
5
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач
„Термокомплект“ ООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6