№ 255
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100503022 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. Д. КЮЧ., ЕГН
********** и Ж. СТ. КЮЧ., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, ул.
„****" №8, ет.*, ап.*, чрез процесуален представител адв. Б., срещу Решение
№262645/19.10.2021г., постановено по гр.д. № 13874/20г. по описа на ВРС,
49-ти с-в, в частта, имаща характера на определение, с която са осъдени
въззивниците да заплащат солидарно на АНГ. Д. АНГ., ЕГН ********** и Л.
АНГ., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.Варна, ул.„*** №*, вх.
*, ет.*, ап. *, сумата от по 200 лв. месечно, представляваща обезщетение за
ползването на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №10135.1503.473.4.15 - жилище с площ от 76,70 кв.м.
състоящо се от две стаи, кухня, сервизно помещение и два балкона и
прилежащи части: изба №15 с площ 4,04 кв.м. и таван №15 с площ 9,53 кв.м.,
ведно с 1,5632% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно дворно място, с административен адрес: гр. Варна, ул. „****"
№*, вх.8, ет.*, ап.*, считано от влизане в сила на решението по допускане на
делбата, до окончателното извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2
ГПК. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно в обжалваната
1
част, тъй като съдът е направил неправилен извод, че въззивниците не са
доказали, че са предоставили възможност въззиваемите да ползват
съответстващата на квотата им част от имота. Твърди, че не е установено, че
А. и Л. А.и са били възпрепятствани да ползват имота, поради което и
неоснователно въззивниците са осъдени да заплащат наем на А.и. Затова и
молят решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде отхвърлена
претенцията на ищците.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемите АНГ. Д.
АНГ., ЕГН ********** и Л. АНГ., ЕГН **********, чрез процесуален
представител, с който въззивната жалба се оспорва. Твърди се, че е налице
съдебна практика, която приема, че обезщетение за ползване на имота на
неползващия съсобственик се дължи и без да е необходимо реално той да е
поискал да ползва и да доказва, че не е допускан от ползващия съсобственик.
А наред с това се сочи, че и от изявленията на вещото лице, и от изявлението
на процесуалния представител на ответниците става явно, че ищците нямат
достъп до имота и не могат да осигурят такъв и на вещото лице. Молят
решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.34 ЗС се
излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба се твърди от АНГ. Д. АНГ. и Л. АНГ., че по силата
влязло в сила на постановление за възлагане на недвижим имот 24.04.2020г.
по изп.д. №20198950402711 по описа на частен съдебен изпълнител peг. №895
с район на действие района на ВОС ищците придобиват в режим на СИО
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№10135.1503.473.4.15 - жилище с площ от 76,70 кв.м. състоящо се от две
стаи, кухня, сервизно помещение и два балкона и прилежащи части: изба
№15 с площ 4,04 кв.м. и таван №15 с площ 9,53 кв.м.ведно с 1,5632% ид. ч. от
общите части на сградата и от правото но строеж върху държавно дворно
място, с административен адрес: гр. Варна, ул.„****" №*, вх.*, ет.*, ап.*.
Твърди се, че ответницата К. Д. КЮЧ., ЕГН********** е придобила
процесния имот по силата на приложения към исковата молба нотариален акт
№110 от 31.10.2013г. Праводателите на ответницата К.К. са придобили имота
2
на основание Н.А №66 от 10.11.1997г. - също приложен към исковата молба.
Твърди се, че К.К. е придобила имота след вписана обезпечителна мярка
„възбрана" по отношение частта на единия от праводателите, която по-късно
е продадена на публичен търг. Към момента на придобиването К. Д. КЮЧ. и
Ж. СТ. КЮЧ. са били в граждански брак, поради което имотът е придобит в
режим на СИО.
Предявен е иск да бъде допусната делба на недвижимия имот, при квоти
по 1/2 ид. ч. - за Л. АНГ. и АНГ. Д. АНГ. и по 1/2 ид. ч. за К. Д. КЮЧ. и Ж.
СТ. КЮЧ..
Предявенa е и претенция за определяне на привременни мерки, с правно
основание чл.344, ал.2 от ЗС, за осъждане на ответниците К. Д. КЮЧ. и Ж.
СТ. КЮЧ. да заплащат солидарно на ищците сума от по 200 лева на месец,
представляваща обезщетение за това, че са лишени от възможността да
ползват своята идеална част от имота, съобразно предназначението му,
считано от датата на влизане в сила на решението по допускането на делбата
до окончателното й извършване.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците К. Д. КЮЧ. и Ж.
СТ. КЮЧ., чрез процесуален представител, е депозиран писмен отговор на
исковата молба. С отговора оспорват редовността на възлагането в полза на
ищците на собствеността върху ½ ид.части от имота, както и активната
легитимация на Л. АНГ.. Оспорват и претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК, като
заявяват, че не са препятствали ищците да ползват имота.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на ВРС е влязло в сила в частта, с която е допуснат до делба
недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№10135.1503.473.4.15 - жилище с площ от 76,70 кв.м. състоящо се от две
стаи, кухня, сервизно помещение и два балкона и прилежащи части: изба
№15 с площ 4,04 кв.м. и таван №15 с площ 9,53 кв.м.ведно с 1,5632% ид. ч. от
общите части на сградата и от правото но строеж върху държавно дворно
място, с административен адрес: гр. Варна, ул.„****" №*, вх.*, ет.*, ап.*, при
3
равни квоти между ищците А.и и К.и.
Обжалва се само решението в частта /имаща характера на определение/,
с която К.и са осъдени да заплащат обезщетение за ползване на съсобствения
имот на ищците в размер на 200 лв. месечно, считано от влизане в сила на
решението за допускане до делбата до окончателното й извършване.
По възраженията, наведени в жалбата на въззивниците:
Легитимиран да предяви направи искане за присъждане на обезщетение
за ползване на имота, докато тече делбения процес, е всеки съделител, който
не ползва имота съобразно квотата си. В процесния случай не е спорно между
страните, че ищците А.и не ползват процесния имот, върху ½ ид.ч. се
легитимират като собственици. Оспорва се обстоятелството, че ответниците
възпрепятстват ползването на имота. Горното обаче е ирелевантно.
Единствената предпоставка за уважаване на искането по чл.344 ал.2 ГПК,
имащо характера на привременна мярка до приключване на делбеното
производство, е установяване, че не всички съделители ползват делбените
имоти. Затова и аналогия с нормата на чл.31 ал.2 ЗС в случая е неуместна.
При липсата на спор между страните, че съделителите А.и не ползват имота, а
същият се ползва единствено от ответниците, то за последните съществуват
две възможности: да предоставят ключ за имота на ищците и да предложат
начин на ползване съобразно квотата на А.и или да заплащат обезщетение, че
ползват еднолично съсобствения имот. Такива действия не са предприети от
ответниците, въпреки че за същите е съществувала възможността да сторят
това в рамките на производството до постановяване на съдебното решение.
Ответниците е следвало да установят положителния факт, който е единствено
релевантен при определяне на привременната мярка, че ползват имота
съобразно квотата си и са осигурили достъп и предоставили ползване на
ищците съобразно квотата им в съсобствения имот. Едва ако са установили
този факт, в тежест на ищците възниква задължението да установят, че
ответниците ги възпрепятстват да ползват имота. Възраженията на
въззивниците в този смисъл са неоснователни.
И към настоящия момент обаче няма доказателства да е настъпило
изменение в обстоятелствата по делото. К.и ползват целия съсобствен имот и
това обстоятелство е безспорно. Затова и ответниците дължат обезщетение за
ползване на имота от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
4
окончателното й извършване. Съобразно изготвеното заключение по СТЕ
ответниците следва да бъдат осъдени да заплащат по 200 лв. месечно
обезщетение за ползване на съсобствения имот.
Решението на ВРС с идентични крайни изводи следва да бъде
потвърдено.
Направено е искане за присъждане на разноски по реда на чл.38 ЗАдв.
от адв. А.. Приложено е пълномощно и сключен договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че адв. А. защитава въззиваемите при условията
на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 ЗАдв. Предвид горното и като съобрази, че макар и
да е образувано като въззивно производството, то атакуваният съдебен акт се
обжалва в частта, имаща характера на съдебно определение, и съобразно чл.
11 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
намира, че следва да бъде определено на адв. А. възнаграждение в размер на
300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262645/19.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 13874/20г. по описа на ВРС, 49-ти с-в, в частта, имаща характера на
определение, с която са осъдени К. Д. КЮЧ., ЕГН ********** и Ж. СТ.
КЮЧ., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, ул. „****" №8, ет.*, ап.*, да
заплащат солидарно на АНГ. Д. АНГ., ЕГН ********** и Л. АНГ., ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: гр.Варна, ул.„*** №*, вх. *, ет.*, ап.
*, сумата от по 200 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползването
на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№10135.1503.473.4.15 - жилище с площ от 76,70 кв.м. състоящо се от две
стаи, кухня, сервизно помещение и два балкона и прилежащи части: изба
№15 с площ 4,04 кв.м. и таван №15 с площ 9,53 кв.м., ведно с 1,5632% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно
място, с административен адрес: гр. Варна, ул. „****" №*, вх.8, ет.*, ап.*,
считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата, до
окончателното извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 ГПК.
5
ОСЪЖДА К. Д. КЮЧ., ЕГН ********** и Ж. СТ. КЮЧ., ЕГН
**********, и двамата от гр. Варна, ул. „****" №8, ет.*, ап.*, да заплатят в
полза на адв. И.А., вписана в АК-Варна под №**********, сума в размер на
300 /триста лева/, представляваща възнаграждение за осъществена при
условията на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 ЗАдв. адвокатска защита на Л. и А.А.и, на
осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно, доколкото има характера на съдебно
определение в обжалваната част
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6