Решение по дело №424/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 11
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20225610200424
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. гр. Димитровград, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – С. И. И. от гр.Хасково, ЕГН ********** – в качеството му на
управител на „Арда Тур“ЕООД- гр.Хасково, е депозирал жалба против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К,
№5054422, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300(триста) лева.
Изложените основания в жалбата са за липса на установеност на основни елементи от
фактическата обстановка, неустановеност на представителството на дружеството, чиято
собственост е автомобилът, заснет с превишена скорост. Иска се съдът да постанови
решение, с което да отмени изцяло Електронния фиш за налагане на глоба за нарушение,
като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя- редовно призован, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата- ОД на МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпращат
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
1
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, не е подавано от жалбоподателя възражение
срещу електронния фиш, депозирана е жалба срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува издадения електронен фиш, поради което тя е процесуално
допустима.
На 19.07.2021г. в 17,56 часа, на ПП-І-5 (Хасково-Димитровград), км.282+267м., в района на
разклона за с.Крепост, било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство TFR1-M №596 на движещ се по пътя в посока от гр.Димитровград към
гр.Хасково, автобус ”Мерцедес Туризмо” с рег.№ *****. Техническото средство отчело, че
автобуса се движи със скорост от 85 км/ч., въпреки въведеното ограничение на скоростта в
тази посока от 50км/ч.- въведена с пътен знак В-26.
При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява,
че той е собственост на „Арда Тур“ЕООД- гр.Хасково, представлявано от законния
представител С. И. И. от гр.Хасково.
При тази фактическа обстановка от ОД на МВР- Хасково е издаден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К,
№5054422, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя И. му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство №596, което видно от
приложения по делото Протокол от проверка №2-53-20/14.10.2020г., е преминало проверка
и отговаря на метрологичните изисквания. Във фиша е посочено и мястото на извършване
на нарушението, а именно на ПП-І-5 (Хасково-Димитровград), км.282+267м., в района на
разклона за с.Крепост, както и превишаването на разрешената скорост, което е с 35 км/ч.
при отчитане на толеранс от минус 3% в полза на жалбоподателя.
Липсват представени данни за това кога е бил връчен електронният фиш, което е в тежест на
доказване от адм.-наказващият орган, като липсата на това установяване не може да се
приема в ущърб на жалбоподателя. Поради което Съдът прие, че жалбата против
обжалвания електронен фиш е подадена в срок.
Не са постъпили възражения по него, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП, като
фиша е обжалван пред местнокомпетентния Районен Съд- Димитровград.
Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от
представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал
от заснет клип №27997 с техническо средство радар №596. Така приложения снимков
материал, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, като изготвен със техническо средство,
заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, съставлява веществено
доказателствено средство в настоящото производство и като такова е приобщено по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е
неоснователна.
В настоящия случай съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната
структура на МВР, на територията на която е установено нарушението- ОДМВР-Хасково;
посочени са мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, посочени са
регистрационния номер на МПС и собственика, на когото е регистрирано то, направено е
описание на нарушението- движение със скорост 85 км/ч при ограничена за движение със
знак В-26 от 50 км/ч. (при отчитане толеранс от минус 3% в полза на водача), нарушените
разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, размера на глобата - 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП. Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата.
Съдът счита обаче, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Електронния фиш e издаден на С. И., като е описано, че същият е представител на
дружеството-собственик на заснетото МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В
разглеждания случай, видно от приложената справка, собственик на автомобила е „Арда
Тур”ЕООД-гр.Хасково. Т.е. процесното превозно средство е собственост на юридическо
лице. Видно от приложената писмена справка, законен представител на дружеството-
собственик на заснетото МПС, е настоящият жалбоподател С. И.. Поради което и правилно
електронният фиш е издаден на негово име с посочване, че е законен представител на
дружеството, което представлява.
В разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП е предвидено, че електронният фиш се връчва на
лицето по чл.188, ал.2, което в 14-дневен срок от получаването му заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. В разглеждания случай не е спорно, че процесният
автомобил е собственост на юридическо лице и че физическото лице, на което е издаден, не
е представило декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. За да бъде извършена проверка за
необходимост или не от провеждане на процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП, предпоставящо
изискване е фишът да е издаден на законния представител на дружеството– съобразно
императивното правило на закона. Това предпоставящо изискване в разглеждания случай е
изпълнено– фишът е издаден на лице, което е описано като законен представител на
дружеството.
Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е
3
незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент
адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се
открие противоречие с материалния или процесуалния закон.
Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” е
одобрен тип средство за измерване.
Видно от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая е видно от представения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство , че е наличен знак за ограничение на скоростта В-26 от 50км/ч. Изрично е описано,
че пътният знак, ограничаващ скоростта на движение е разположен на 150м. от заснемащото
техническо средство, което е описано като стационарно, при приближаващ режим на
задействане и заснемане.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП гласи, че който превиши разрешената максимална
скорост, се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство №596, което видно от
приложения по делото Протокол от проверка №2-53-20/14.10.2020г., отговаря на
изискванията. Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на
ПП-I-5, км.282+267- разклон за с.Крепост, в посока от гр.Димитровград към гр.Хасково.
Изписването на мястото, времето и начина на извършване на нарушението според съда е
достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно какво по-конкретно е имал предвид адм.-
наказващия орган, нито създава затруднения в разбирането му от нарушителя.
Разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, която разпоредба е задължаваща контролните органи да поставят
такъв предупредителен знак, е отменена с ДВ, бр.6 от 2018г.- в сила от 16.01.2018г. А
процесното нарушение е извършено по-късно- на 19.07.2021г.- т.е. при действието на
изменението в Наредбата и отпадналото задължение да бъде поставян такъв
предупредителен знак. И в тази връзка не са налице допуснати нарушения на процесуалните
правила.
Няма възражения в насока, че на горепосчената дата, в горепосочения момент автомобила,
който е собственост на дружество, чийто представител е жалбоподателя, е бил управляван
от друго лице. Това е факт относно който не се спори, така че се приема, че оборимата
презумпция въведена относно налагане на наказание на собственика на даденото МПС, ако
изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на лицето, което е
4
управлявало автомобила, поражда своята сила.
Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно
наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като
между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В
случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от
Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 85 км/ч при
ограничена такава с пътен знак В-26 от 50 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на
извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, размера
на глобата - 300 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. В тази връзка
съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение-
същото е достатъчно подробно, включващо дори и координати, даващи достатъчна
информация и възможност за локализирането му.
В ел.фиш са посочени срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази
връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са
описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до
нарушаване правото на защита на нарушителя.
Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Много ясно е
подчертано, че едната скорост е засечена- 88 км/ч, а другата- наказуема- 85 км/ч. Видно от
протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо
изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100
км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост,
което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-
висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от
доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен
тип средство за измерване. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това
се установява с протокола от проверка №2-53-20, който също е допуснат като доказателство
по делото.
Представен е и протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта
TFR1-M №596, видно от който протокол описаното техническо средство е било
позиционирано на ПП-I-5, Е-85, км.282+267 в посока на засичане от гр.Димитровград към
гр.Хасково за времето от 17,40ч. до 18,00ч. на 19.07.2021г. и за посочения период са
5
регистрирани 5 нарушения, като са описани и номерата на първото и последното заснето
видеоизображение- съответно 27994 и 27998, като номера на видеоклипа от настоящия
електронен фиш е 27997. Описано е също, че техническото устройство е на стационарен
режим на измерване, поставен в служебен автомобил с описан регистрационен номер, на
посоченото място при задействие от приближаващи МПС, като самото техническо
устройство е било ситуирано на 150метра от пътен знак В-26, ограничаващ скоростта на
движение на 50 км/ч. Този протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица, налице
е дата и подпис на извършилия проверката. В тази връзка Съдът не намира допуснати
нарушения при издаването на въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на
предвидената процедура.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за
влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче,
при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се
употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от
наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното
длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът
счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.
Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш
закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с техническо средство,
като установяването и заснемането на нарушението е необходимо да е станало в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Безспорно установено в настоящия случай е
наличието на първата предпоставка за реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ. Видно от
представения по делото снимков материал- извлечение от клип №27997 от 19.07.2021г.,
заснет с радарен скоростомер от одобрен тип „TFR1-M”, №596, преминал задължителен
годишен метрологичен контрол, нарушението визирано в електронния фиш е заснето и
установено с помощта на годно техническо средство. По отношение на вида на последното-
стационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения.
Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е установено и
заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител. По отношение на това условие
съществува известна неуточненост на израза „в отсъствието на контролен орган и
нарушител”, тъй като макар и възможно установяването на нарушението да стане в
отсъствието на контролен орган, то е невъзможно заснемането на противоправното деяние
да бъде извършено в отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието електронен фиш в
параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, ЕФ е електронно изявление, записано
6
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. При съобразяването на горепосочените
две разпоредби се стига до извод, че по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва
да е установено с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
без нуждата от присъствието на нарушителя при установяване на нарушението. Поради това
и изразът „в отсъствието на контролен орган” следва да се тълкува, че контролните органи
не вземат участие, или ако вземат такова- не могат да повлияят при самото заснемане на
нарушението от автоматизираното техническо средство.
По същия начин не е налице задължение адм.-наказващия орган да изпраща всички
приложения към ел.фиш- снимков материал, съответните протоколи от проверките на
техническото средство, други съпътстващи документи, поради което и съдът не възприе тези
обстоятелства като нарушение.
Отделно от това, видно от самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя е заснет
от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на
жалбоподателя.
Като цяло изложените от жалбоподателя възражения не са от характера на съществените
такива, които да налагат отмяната на ЕФ, а значителна част от тях остават единствено
твърдения, като следва да се поясни, че за отмяна на едно НП или ЕФ, е нужно да са
допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, довели до
съществено нарушаване правото на жалбоподателя, преценени съобразно правилното
тълкуване на закона.
Съдът при извършената служебна проверка не установи несъответствие между
императивните процесуални изисквания на законодателството и процеса по издаването и
връчването на елктронния фиш.
Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш, с който за допуснато
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено наказание на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е законосъобразен, поради което следва да се
потвърди.
Мотивиран така, Съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К, №5054422, издаден от ОДМВР-Хасково, с
който на С. И. И. от гр.Хасково, ЕГН ********** – в качеството му на управител на „Арда
7
Тур“ЕООД- гр.Хасково, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300(триста) лева - като законосъобразен.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – С. И. И. от гр.Хасково, ЕГН ********** – в качеството му на
управител на „Арда Тур“ЕООД- гр.Хасково, е депозирал жалба против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К,
№5054422, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300(триста) лева.
Изложените основания в жалбата са за липса на установеност на основни елементи от
фактическата обстановка, неустановеност на представителството на дружеството, чиято
собственост е автомобилът, заснет с превишена скорост. Иска се съдът да постанови
решение, с което да отмени изцяло Електронния фиш за налагане на глоба за нарушение,
като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя- редовно призован, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата- ОД на МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпращат
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, не е подавано от жалбоподателя възражение
срещу електронния фиш, депозирана е жалба срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува издадения електронен фиш, поради което тя е процесуално
допустима.
На 19.07.2021г. в 17,56 часа, на ПП-І-5 (Хасково-Димитровград), км.282+267м., в района на
разклона за с.Крепост, било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство TFR1-M №596 на движещ се по пътя в посока от гр.Димитровград към
гр.Хасково, автобус ”Мерцедес Туризмо” с рег.№ Х 83-39 КН. Техническото средство
отчело, че автобуса се движи със скорост от 85 км/ч., въпреки въведеното ограничение на
скоростта в тази посока от 50км/ч.- въведена с пътен знак В-26.
При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява,
че той е собственост на „Арда Тур“ЕООД- гр.Хасково, представлявано от законния
представител С. И. И. от гр.Хасково.
При тази фактическа обстановка от ОД на МВР- Хасково е издаден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К,
№5054422, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя И. му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство №596, което видно от
приложения по делото Протокол от проверка №2-53-20/14.10.2020г., е преминало проверка
и отговаря на метрологичните изисквания. Във фиша е посочено и мястото на извършване
на нарушението, а именно на ПП-І-5 (Хасково-Димитровград), км.282+267м., в района на
разклона за с.Крепост, както и превишаването на разрешената скорост, което е с 35 км/ч.
при отчитане на толеранс от минус 3% в полза на жалбоподателя.
Липсват представени данни за това кога е бил връчен електронният фиш, което е в тежест на
доказване от адм.-наказващият орган, като липсата на това установяване не може да се
1
приема в ущърб на жалбоподателя. Поради което Съдът прие, че жалбата против
обжалвания електронен фиш е подадена в срок.
Не са постъпили възражения по него, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП, като
фиша е обжалван пред местнокомпетентния Районен Съд- Димитровград.
Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от
представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал
от заснет клип №27997 с техническо средство радар №596. Така приложения снимков
материал, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, като изготвен със техническо средство,
заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, съставлява веществено
доказателствено средство в настоящото производство и като такова е приобщено по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е
неоснователна.
В настоящия случай съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната
структура на МВР, на територията на която е установено нарушението- ОДМВР-Хасково;
посочени са мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, посочени са
регистрационния номер на МПС и собственика, на когото е регистрирано то, направено е
описание на нарушението- движение със скорост 85 км/ч при ограничена за движение със
знак В-26 от 50 км/ч. (при отчитане толеранс от минус 3% в полза на водача), нарушените
разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, размера на глобата - 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП. Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата.
Съдът счита обаче, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Електронния фиш e издаден на С. И., като е описано, че същият е представител на
дружеството-собственик на заснетото МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В
разглеждания случай, видно от приложената справка, собственик на автомобила е „Арда
Тур”ЕООД-гр.Хасково. Т.е. процесното превозно средство е собственост на юридическо
лице. Видно от приложената писмена справка, законен представител на дружеството-
собственик на заснетото МПС, е настоящият жалбоподател С. И.. Поради което и правилно
електронният фиш е издаден на негово име с посочване, че е законен представител на
дружеството, което представлява.
В разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП е предвидено, че електронният фиш се връчва на
лицето по чл.188, ал.2, което в 14-дневен срок от получаването му заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. В разглеждания случай не е спорно, че процесният
автомобил е собственост на юридическо лице и че физическото лице, на което е издаден, не
е представило декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. За да бъде извършена проверка за
необходимост или не от провеждане на процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП, предпоставящо
изискване е фишът да е издаден на законния представител на дружеството– съобразно
императивното правило на закона. Това предпоставящо изискване в разглеждания случай е
изпълнено– фишът е издаден на лице, което е описано като законен представител на
2
дружеството.
Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е
незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент
адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се
открие противоречие с материалния или процесуалния закон.
Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” е
одобрен тип средство за измерване.
Видно от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая е видно от представения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство , че е наличен знак за ограничение на скоростта В-26 от 50км/ч. Изрично е описано,
че пътният знак, ограничаващ скоростта на движение е разположен на 150м. от заснемащото
техническо средство, което е описано като стационарно, при приближаващ режим на
задействане и заснемане.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП гласи, че който превиши разрешената максимална
скорост, се наказва за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство №596, което видно от
приложения по делото Протокол от проверка №2-53-20/14.10.2020г., отговаря на
изискванията. Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на
ПП-I-5, км.282+267- разклон за с.Крепост, в посока от гр.Димитровград към гр.Хасково.
Изписването на мястото, времето и начина на извършване на нарушението според съда е
достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно какво по-конкретно е имал предвид адм.-
наказващия орган, нито създава затруднения в разбирането му от нарушителя.
Разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, която разпоредба е задължаваща контролните органи да поставят
такъв предупредителен знак, е отменена с ДВ, бр.6 от 2018г.- в сила от 16.01.2018г. А
процесното нарушение е извършено по-късно- на 19.07.2021г.- т.е. при действието на
изменението в Наредбата и отпадналото задължение да бъде поставян такъв
предупредителен знак. И в тази връзка не са налице допуснати нарушения на процесуалните
правила.
Няма възражения в насока, че на горепосчената дата, в горепосочения момент автомобила,
който е собственост на дружество, чийто представител е жалбоподателя, е бил управляван
от друго лице. Това е факт относно който не се спори, така че се приема, че оборимата
презумпция въведена относно налагане на наказание на собственика на даденото МПС, ако
изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на лицето, което е
управлявало автомобила, поражда своята сила.
Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно
наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като
между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В
случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от
Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на
3
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 85 км/ч при
ограничена такава с пътен знак В-26 от 50 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на
извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, размера
на глобата - 300 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. В тази връзка
съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение-
същото е достатъчно подробно, включващо дори и координати, даващи достатъчна
информация и възможност за локализирането му.
В ел.фиш са посочени срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази
връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са
описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до
нарушаване правото на защита на нарушителя.
Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Много ясно е
подчертано, че едната скорост е засечена- 88 км/ч, а другата- наказуема- 85 км/ч. Видно от
протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо
изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100
км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост,
което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-
висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от
доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен
тип средство за измерване. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това
се установява с протокола от проверка №2-53-20, който също е допуснат като доказателство
по делото.
Представен е и протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта
TFR1-M №596, видно от който протокол описаното техническо средство е било
позиционирано на ПП-I-5, Е-85, км.282+267 в посока на засичане от гр.Димитровград към
гр.Хасково за времето от 17,40ч. до 18,00ч. на 19.07.2021г. и за посочения период са
регистрирани 5 нарушения, като са описани и номерата на първото и последното заснето
видеоизображение- съответно 27994 и 27998, като номера на видеоклипа от настоящия
електронен фиш е 27997. Описано е също, че техническото устройство е на стационарен
режим на измерване, поставен в служебен автомобил с описан регистрационен номер, на
посоченото място при задействие от приближаващи МПС, като самото техническо
устройство е било ситуирано на 150метра от пътен знак В-26, ограничаващ скоростта на
движение на 50 км/ч. Този протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица, налице
е дата и подпис на извършилия проверката. В тази връзка Съдът не намира допуснати
нарушения при издаването на въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на
предвидената процедура.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за
влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче,
при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се
употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от
наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното
длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът
счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.
4
Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш
закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с техническо средство,
като установяването и заснемането на нарушението е необходимо да е станало в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Безспорно установено в настоящия случай е
наличието на първата предпоставка за реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ. Видно от
представения по делото снимков материал- извлечение от клип №27997 от 19.07.2021г.,
заснет с радарен скоростомер от одобрен тип „TFR1-M”, №596, преминал задължителен
годишен метрологичен контрол, нарушението визирано в електронния фиш е заснето и
установено с помощта на годно техническо средство. По отношение на вида на последното-
стационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения.
Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е установено и
заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител. По отношение на това условие
съществува известна неуточненост на израза „в отсъствието на контролен орган и
нарушител”, тъй като макар и възможно установяването на нарушението да стане в
отсъствието на контролен орган, то е невъзможно заснемането на противоправното деяние
да бъде извършено в отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието електронен фиш в
параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, ЕФ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. При съобразяването на горепосочените
две разпоредби се стига до извод, че по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва
да е установено с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
без нуждата от присъствието на нарушителя при установяване на нарушението. Поради това
и изразът „в отсъствието на контролен орган” следва да се тълкува, че контролните органи
не вземат участие, или ако вземат такова- не могат да повлияят при самото заснемане на
нарушението от автоматизираното техническо средство.
По същия начин не е налице задължение адм.-наказващия орган да изпраща всички
приложения към ел.фиш- снимков материал, съответните протоколи от проверките на
техническото средство, други съпътстващи документи, поради което и съдът не възприе тези
обстоятелства като нарушение.
Отделно от това, видно от самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя е заснет
от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на
жалбоподателя.
Като цяло изложените от жалбоподателя възражения не са от характера на съществените
такива, които да налагат отмяната на ЕФ, а значителна част от тях остават единствено
твърдения, като следва да се поясни, че за отмяна на едно НП или ЕФ, е нужно да са
допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, довели до
съществено нарушаване правото на жалбоподателя, преценени съобразно правилното
тълкуване на закона.
Съдът при извършената служебна проверка не установи несъответствие между
императивните процесуални изисквания на законодателството и процеса по издаването и
връчването на елктронния фиш.
Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш, с който за допуснато
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено наказание на основание чл.189, ал.4, вр.
5
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е законосъобразен, поради което следва да се
потвърди.
Мотивиран така, Съдът постанови решението си.

6