Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 26.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 29.05.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Галя
Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1148 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата
молба е подадена от „Т.П.” ЕАД, против Т.В.М. ***, с предявени искове по чл.
415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо 397.77лв.
главница и лихва, за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
което е образувано ч.гр.д. № 9261/2017г. на РС Плевен, по което съдът е издал
заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е подал възражение. РС Плевен е указал на заявителя, че може да
подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ,
ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това
обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта
на вземането, както следва: 356,67 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.12.2015 г. до 30.04.2017 г., лихва върху
главницата в размер на 41,10 лв. за периода от 02.02.2016 г. до 05.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2017 г. - датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 9261/2017г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски. В хода на делото е направено уточнение на претенцията
за главница, като същата съдържо следните компоненти: сума за отопление в
размер на 158.40 лв., сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 194.82 лв., сума за услуга
дялово разпределение в размер на 3.17 лв. и корекции в размер на 0.28 лв.
Ищецът е направил изявление в първото по делото съдебно заседание, че на след предявяване на иска ответникът е заплатил
част от главницата и изцяло претенцията за мораторната лихва, като оставащата
главница е в размер на 303 лв. за същия период и че тази сума се претендира към
датата на устните състезания.
Ответникът не
взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На 11.12.2017г. „Т.П.”
ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано
ч.гр.д. 9261/17г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 6028/11.12.2017г. С тази заповед
ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 356,67 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2015 г. до 30.04.2017
г., лихва върху главницата в размер на 41,10 лв. за периода от 02.02.2016 г. до
05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на молбата - 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв. Тази заповед е била връчена на ответника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК и на осн. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си, което той е направил в едномесечен
срок, подавайки искова молба на 14.02.2018г. В заявлението, както и в исковата
молба, ищецът е посочил адрес на имота, в който е доставена топлинна енергия:
***, като основанието, на което се претендират
вземанията са, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабдения имот. Доказателство
за собствеността на имота е представено в исковото производство – съобщение за
данъчни задължения на ответника /л. 6 от делото/, съгласно което на
03.07.2008г., той е декларирал пред Община Плевен собствеността именно на това
жилище. Размерът на дължимите суми за отдадена топлоенергия за жилището за
исковия период се установява от преписа – извлечение от сметката на ответника
при ищеца с абонатен № 16277, представен в исковото и в заповедното
производство, този размер не е оспорен от ответника. От тези доказателства е
видно, че към датата на подаване на исковата молба размерът на главницата за
потребена ТЕ за абоната за периода 01.12.2015г. - 30.04.2017г. е 356.67лв., а
лихвата върху главницата за периода от 02.02.2016г. до 05.12.2017г. е в размер
на 41,10лв.
При така установеното, съдът прави
следните изводи: Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на същия член
разпорежда, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. По делото безспорно се доказа както качеството на
собственик на ответника върху имота, така и размера на задължението му към
ищеца. Въпреки че по делото не се представиха доказателства за извършено
плащане на задължения в хода на производството, ищецът призна наличие на такова
плащане на лихвата и частично – на главницата, от ответника, което е признание
на неблагоприятен за него факт по смисъла на закона, и съдът следва да го вземе
предвид при решението, независимо от липсата на писмени доказателства за плащането
и неговата дата. Поради изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени
частично за главницата - в размер на 303.00лв., и за лихвата върху тази
главница – от 11.12.2017г. до окончателното ѝ изплащане. За остатъка до
пълния предявен размер на главницата и за мораторната лихва, двата иска следва
да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на делото.
При този изход на делото, на осн. чл.
78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, и независимо от частичното уважаване на предявените
искове, на ищеца следва да се присъдят изцяло разноските в исковото
производство, които са в размер от 175.00лв.
Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на
75.00лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ЧЕ Т.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 303.00лв. – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за жилище на адрес:
***, за периода 01.12.2015г. - 30.04.2017г., ведно
със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 11.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 6028/11.12.2017г.
по ч.гр.д. № 9261/2017г., като за разликата до претендираните 356,67 лв. –
главница и за претендираната лихва за забава от 41,10 лв. за периода от
02.02.2016г. - 05.12.2017 г., ОТХВЪРЛЯ
исковете, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Т.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
разноски в исковото производство в размер на 175.00лв.
ОСЪЖДА Т.В.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 9261/2017г.
на ПлРС в размер на 75.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: