№ 187
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502299 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 3736 от 24.06.2024г. постановено по гр.д.№ 10098/23г. по описа на СГС,
ГО, 18 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от В. И. В. срещу ТБ ”ИНВЕСТБАНК” АД,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване на
установено, че ищецът не дължи в полза на банката следните суми:
1. сумите посочени в Изпълнителния лист от 21.06.2010г. по гр.д.№ 696/2010г. на РС-
гр.Смолян, а именно: сумата от 2 249 935,44 евро, представляваща главница по Договор за
инвестиционен кредит №025-8103-В/30.06.2009г., сумата от 213 674,32 евро,
представляваща лихва по кредита за периода 26.09.2009г.- 14.06.2010г., сумата от 154 731,81
лв. за съдебни разноски, сумата от 47,31 лв. за такси по кредита, както и начислените лихви
по кредита след 14.06.2010г.
2. сумите посочени в Изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по т.д.№2342/2010г.
на СГС, а именно: сумата от 96 369,83лв., представляваща разноски по т.д. № 2342/2010г. на
СГС, сумата от 116 182,78 лв., представляваща адвокатски хонорар по същото дело и 200
лв., представляваща депозит за СИЕ по същото дело, и
3. сумите посочени в Изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по в.т.д.
№3638/2012г. на САС и т.д.№3117/2014г. на ВКС, а именно: сумата от 14 599,66 лв. разноски
за д.т. и сумата от 18 059,59 лв. за адвокатски хонорар по делото, както и сумата от 29 635,20
1
лв. разноски по касационното обжалване,
въз основа на които е образувано изп.дело № 20107890400183 на ЧСИ Н. К., поради
погасяване по давност правото на принудително изпълнение на вземанията, като
неоснователен.
Със същото решение В. И. В. е осъден да заплати на ТБ”ИНВЕСТБАНК” АД, сумата
от 300лв., юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8
ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец В. И. В. оспорва решението и моли съда да го отмени и уважи
предявените искове. Посочва, че е налице непълнота на доклада, който не съдържа всички
заявени с исковата молба фактически основания за недължимостта на вземането на
ответника, респ. указания относно доказателствената тежест. Съдът ги е обобщил като
,давност”, без да конкретизира всички фактически обстоятелства, които се твърдят от ищеца
като основание за теклата и настъпила давност, а именно: невалидност на повторното
конституиране на „Инвестбанк”АД като взискател, липсата на искане от кредитора за
образуване на ново изпълнително дело и извършване на действия срещу длъжника Вл. В.
след настъпване на перемпцията ( има искане само срещу другия съдлъжник „Билд Инвест
Труп” ООД). В Обжалваното решение съдът установява, че на 30.05.2011 г.
ТБ”Инвестбанк”АД продава вземанията, за което е образувано и.д. кратък № 183/2010 г. на
дружество „Макроадванс”АД, и че на 17.10.2011 г. ЧСИ конституира „Макроадванс”АД като
взискател по и.д. № 183/2010 г. на мястото на ТБ”Инвестбанк" АД. Съдът установява също
така, че на 05.08.2013г. „Макроадванс”АД продава обратно на ТБ”Инвестбанк”АД
вземанията, и че през целия период, в който дружество „Макроадванс”АД е собственик на
вземанията, а именно от 30.05.2011 г. до 05.08.2013 г. ( две години, два месеца и шест дни ),
то не е поискало от ЧСИ извършване на изпълнителни действия за събирането им. На
05.12.2013 г. ЧСИ конституира ТБ”Инвестбанк”АД като взискател по и.д. № 183/2010 г. на
мястото на „Макроадванс”АД при вече перемирано дело, което е прекратено по силата на
закона, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. С Молба от ТБ"Инвестбанк”АД до ЧСИ вх. №
13/03.01.2018 г. към перемираното и.д. № 183/2010 г. са присъединени още два изпълнителни
листа, издадени от САС и ВКС на 16.03.2016г. за извършените съдебни разходи от ТБ
Инвестбанк"АД по установяване на процесните вземания. На 05.12.2013г. ЧСИ
незаконосъобразно конституира ТБ”Инвестбанк”АД като взискател по и.д. № 183/2010 г.,
което е перемирано преди това - на 17.10.2013 г. Твърди, че ТБ”Инвестбанк”АД не е
взискател по изпълнителното дело, считано от 30.05.2011г. - датата, на която
ТБ”Инвестбанк”АД е продала на „Макроадванс”АД процесните вземания, и всички
действия извършени от ЧСИ по нейно искане след 30.05.2011г. са незаконосъобразно
извършени и не прекъсват давността на процесните вземания.
На второ място твърди, че преценката на съда, че въз основа на Молбата ТБ
Инвестбанк АД от 05.02.2014г. ЧСИ е наложил на 14.03.2014 г. запор върху пенсията на
2
ищеца и в периода от 24.04.2014 г. до 09.11.2023 г. е извършвал месечни удръжки от нея,
които са прекъсвали погасителната давност на процесните вземания също така е
неоснователна. Молбата не представлява искане за образуване на ново изпълнително дело и
удръжките са извършени по вече перемираното и.д. № 183/2010г. поради което нито
Молбата, нито извършените по нея действия прекъсват давността на вземанията. Изтъква
факта, че наложеният запор върху пенсията му и направените удръжки от нея, извършени от
ЧСИ, въз основа на Молбата на ТБ”Инвестбанк”АД са извършени в нарушение на чл. 426,
ал. 2 ГПК и на чл. 18 ЗЧСИ, поради което не прекъсват давността на процесните вземания.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна ТБ”ИНВЕСТБАНК” АД, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в процесния случай, при
образуване на изп.дело № 20107890400183, по опис на ЧСИ Н. К., per. № *** към КЧСИ,
приложение намира ППВС № 3/18.11.1980г., което постановява, че образуването на
изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност. За правна яснота и потвърждение на изложеното е прието ТР на ВКС - № 3 от
28.03.2023г. по т.д.3/2020г. Междувременно с молба от 05.02.2014г. взискателят
„Инвестбанк“ АД е поискал от ЧСИ извършването на изпълнителни действия - налагане на
запори и възбрани, с което давността е прекъсната. Предвид изложеното, в резултат на
валидно направеното искане от страна на „Инвестбанк“ АД, с депозираната на 05.02.2014г.
молба, ЧСИ е наложила на 14.03.2014г. запор върху получаваната от В. В. пенсия. В резултат
на което в периода от 24,04,2014 г. до 09.11.2023 г. (т.е. до депозиране на исковата молба на
В. В.) по изпълнително дело регулярно постъпват суми от удръжки от пенсията, извършени
при съобразяване на правилото по чл. 446, ал.1 ГПК, с които се извършва частично
погасяване на дълга и се прекъсва погасителната давност относно присъдените вземания по
представените по делото изпълнителни титули.
На следващо място счита, че следва да се направи категорично разграничение
между перемпционния и давностния срок. Дори да се приеме, че депозираната молба на
05.02.2014г., от „Инвестбанк“ АД, се явява подадена по перемирано вече по право
изпълнително дело, то със същата взискателят е заявил активно поведение спрямо събиране
на процесното вземане и погасителната давност за същото е прекъсната. Изложените
твърдения в депозираната въззивна жалба относно липса на искане за предприемане на
изпълнителни действия спрямо В. В. в подадената на 05.02.2014г. молба от „Инвестбанк“
АД, са изцяло несъстоятелни. Въпросната молба се отнася за всички длъжници по делото.
Посочването на основния длъжник: „Билд Инвест Груп“ ЕООД в шапката на молбата е само
за ориентир, от самия текст става ясно, че се искат изпълнителни действия спрямо всички
длъжници по делото. Междувременно и предвид подадено от длъжниците „БИЛД ИНВЕСТ
ГРУП“ ЕООД и В. И. В. възражение срещу заповедта за изпълнение, е образувано
3
производство с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането на Банката по
издадения изпълнителен титул, което е разглеждано по т.д.№ 2342/2010г. по описа на СГС,
VI-2 с-в. Искът на Банката е уважен изцяло и след приключване на процедурата по въззивно
и касационно обжалване (Определение № 750/14.10.2015г. по т.д.№ 3117/2014г., ВКС, I ТО),
в нейна полза са издадени още три изпълнителни листа - два от 16.03.2016г. и един от
05.04.2016г. за присъдени съдебни разноски, в т.ч. и пред въззивната и касационна
инстанция по повод обжалване на постановеното първоинстанционно решение, съответно в
общ размер на 212 725,61 лв., на 62 294,45 лв. и на 96 368,08 лв. Така издадените
изпълнителни титули са присъединени по изп.дело № 20107890400183 по опис на ЧСИ Н. К.
с молба на Банката от 03.01.2018 г. Съгласно посоченото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, присъединяването на кредитор също прекъсва
погасителната давност относно вземането. Отделно твърди, че в писмо на жалбоподателя,
адресирано до Банката от 12.07.2021г., г-н В. изрично е признал факта, че Банката е негов
единствен кредитор за процесното вземане, произтичащо от Договор за инвестиционен
кредит в евро № 025-8 103-В/ЗО.06.2008г. и присъдено с изп. лист от 21.06.2010 г., издаден
по ч.гр.д.№ 696/2010 г. по описа на PC Смолян.
В заключение твърди, че давност за вземането не е текла до 26.06.2015г. Давностен
срок не е текъл и в периода 26.06.2015г. - 14.10.2015г., когато е постановено Определение №
750/14.10.2015 г. по търг. дело № 3117/2014 г., ВКС, I ТО, с което производството по чл. 422
ГПК е окончателно решено в полза на Банката. След този момент, както до датата на
предявяване на иска, така и към настоящия момент, давността за вземането не е изтекла, т.к.
е прекъсвана регулярно с постъпващите по изпълнителното дело суми от наложен запор
върху получаваната от В. В. пенсия.
Независимо от горното от 30.06.2011г. - датата на получаването по делото на сума в размер
на 48 563 лв. (в резултат на наложен запор по банкова сметка на В.) до поискването и
извършването на последващи изпълнителни действия срещу жалбоподателя -длъжник с
молба на Банката от 04,02.2014 г., не са изминали 5 години, т.е., давността за вземанията не е
изтекла. Вследствие на наложения на 14.03.2014 г. от ЧСИ запор върху пенсията на В., в
периода от 24.04.2014 г. до 09.11.2023 г. - датата на депозиране на искова молба, по
изпълнителното дело ежемесечно постъпват суми, с които се извършва частично погасяване
на вземанията т.е. с постъпващите плащания по запора давността за вземането по
изпълнителния титул се прекъсва регулярно в посочения период, като от момента на
постъпване по сметка на ЧСИ на всяка една от удръжките по запора от третото задължено
лице, започва да тече нова давност. Ето защо, давността е прекъсната и към 14.10.2020 г. -
моментът, към който ищецът твърди да е изтекъл 5-годишния срок по чл. 110 ЗЗД, същата не
е изтекла.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
4
основание чл. чл.439 ГПК.
От фактическа страна се установява, че производството срещу жалбоподателя-ищец е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.06.2010г. издаден по гр.д.№ 696/2010г. по
описа на РС-гр. Смолян, съгласно заповед за изпълнение, с която длъжниците „Билд Инвест
Груп” ООД и В. И. В. са осъдени да заплатят солидарно в полза на ответника
ТБ”ИНВЕСТБАНК” АД сумата от 2 249 935,44 евро, представляваща главница по Договор
за инвестиционен кредит № 025-8103- В/30.06.2009г., сумата от 213 674,32 евро,
представляваща лихва по кредита за периода 26.09.2009г.- 14.06.2010г., сумата от 154 731,81
лв. съдебни разноски, сумата от 47,31 лв. за такси по кредита, както и начислените лихви по
кредита след 14.06.2010г. Въз основа на молба на банката от 15.07.2010г. и въз основа на
горепосочения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20107890400183 на ЧСИ Н. К.,
което е все още висящо. В молбата на взискателя има изрично възлагане на ЧСИ по реда на
чл.18 ЗЧСИ да извършва всички необходими изпълнителни действия за удовлетворяване
вземането на взискателя.
Предоставеното по кредита обезпечение върху недвижим имот е продадено на публична
продан, в която за купувач на имота е обявена банката-взискател, в полза на който е
издадено постановление за възлагане от 16.11.2010г. С постъпленията от публичната продан
е извършено частично погасяване на задължението по изпълнителния лист.
С молба 05.02.2014г. взискателят “ИНВЕСТБАНК” АД е поискал от ЧСИ извършване на
изпълнителни действия - налагане на запори и възбрани по отношение на имуществото на
длъжника. Въз основа на така направеното искане, на 14.03.2014г. съдебният изпълнител е
наложил запор върху получаваната от ищеца В. В. пенсия. В резултат на наложения запор, в
периода от 24.04.2014г. до 09.11.2023г., по изпълнителното дело регулярно /ежемесечно/,
постъпват суми, с които се извършва частично погасяване на вземанията, които се правят
към настоящия момент при съобразяване на правилото по чл. 446, ал. 1 ГПК.
Въз основа на подадено от длъжниците „БИЛД ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД и В. И. В.
възражение срещу заповедта за изпълнение, е образувано производство с правно основание
чл.422 ГПК за установяване на вземането на Банката, по т. д. № 2342/2010 г. по описа на
СГС, VI-2 с-в. Искът на Банката е уважен изцяло и след приключване на процедурата по
въззивно и касационно обжалване (Определение № 750/14.10.2015г. по търг. дело №
3117/2014г., ВКС, І ТО), в нейна полза са издадени още три изпълнителни листа - два от
16.03.2016г. и един от 05.04.2016г. за присъдени разноски в производството, в т.ч. и пред
въззивната и касационна инстанция по повод обжалване на постановеното
първоинстанционно решение, съответно в общ размер на 212 725,61 лв., на 62 294,45 лв. и
на 96 368,08 лв. Така издадените изпълнителни титули са присъединени по изп.дело №
20107890400183 по описа на ЧСИ Н. К. с молба на Банката от 03.01.2018г.
Исковата молба е депозирана в съда на 08.09.2023г.
Към датата на образуване на изп.дело на ЧСИ К. през 2010г. е действало ППВС №
3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес давността се спира.
5
Тълкувателното решение от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК е последващ
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на ППВС 3/18.11.1980г., според
което давността спира по време на висящността на изпълнителния процес. Вместо това е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие, като от момента на същото започва да тече нова давност, но през времетраенето
на изпълнителния процес давността не спира. Доколкото ТР от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.
на ОСГТК е последващ тълкувателен акт, с който се изоставя възприето по-рано разрешение
от ППВС 3/18.11.1980Г., същото има действие занапред и само по отношение на висящи към
момента на обявяването му изпълнителни производства, не и спрямо тези, които са
приключили преди това. В този смисъл е и практиката на ВКС./ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д.
№ 3/2020 г., ОСГТК на ВКС/ . Затова СГС правилно е приел, че давност за вземането не е
текла до 26.06.2015г.
Давностен срок не е текъл и в периода 26.06.2015г. до 14.10.2015г., когато е постановено
Определение № 750/14.10.2015 г. по т.д.№ 3117/2014 г., по описа на ВКС, I ТО, с което
производството по чл. 422 ГПК е окончателно решено в полза на Банката.
След влизане в сила на решението 14.10.2015г. до датата на предявяване на иска, така и към
настоящия момент, давността за вземането не е изтекла, т.к. е прекъсвана регулярно с
постъпващите всеки месец по изпълнителното дело суми от наложен запор върху
получаваната от В. В. пенсия. От друга страна с молба от 03.01.2018г. са присъединени още
два изп.листа, издадени за присъдените разноски съответно в САС и ВКС /л.686 том ІІ/. С
молба от 17.01.2018г. /л.743/ банката е поискала от ЧСИ да наложи запор върху банков сейф
в БНБ на името на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното е формиран извод, че претенцията по чл.439 ГПК е неоснователна,
тъй като погасителният петгодишен давностен срок за оспорените вземания по отношение
на длъжника не е изтекъл.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно т. 3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС,
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция. По реда на задължителното тълкуване на закона е
постановено, че след отмяната на ППBC № 3/18.11.1980 г., прекратяването на изпълнителния
процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. 3а
изпълнителния процес чл.116 б.Б ЗЗД не се отнася. Ето защо погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, дори ако е настъпила
перемпция.
За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател,
чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
6
причини, независещи от кредитора. Ето защо дори ако в периода от 30.05.2011 г. до
05.08.2013 г. ( две години, два месеца и шест дни ), взискателят не е поискал от ЧСИ
извършване на изпълнителни действия за събирането им, дори ако делото е било
перемирано, това е правно ирелевантно към предмета на делото. На 05.12.2013г. ЧСИ
конституира ТБ”Инвестбанк”АД като взискател по и.д. № 183/2010 г. на мястото на
„Макроадванс”АД при вече перемирано дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, с която
молба се поставя началото на ново процесуално правоотношение. От тази датата
/05.12.2013г./ изпълнителното производство се счита отново за висящо.
Давността е институт на материалното право, установен в обществен интерес с
императивна норма, с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания,
когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на
длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята
активност.
За да разреши спора, СГС е изходил от разрешението в Тълкувателно решение № 3/2020г. по
тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
респ. че за вземания, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от
26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В съответствие с
цитираното тълкувателно решение съдът е приел, че до 26.06.2015г. за вземанията на
банката към ищеца не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е
образувано преди тази дата, и от 26.06.2015 г. е започнала да тече погасителна давност, която
е прекъсвана многократно с всяко изпълнително действие, предприето от взискателя - така,
както е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Въз
основа на доказателствата по делото, СГС е направил извод, че в качеството на взискател по
изпълнителното дело ответникът е поддържал активност в рамките на производството като
периодично е сезирал ЧСИ с искания за предприемане на действия на принудително
изпълнение, препятствайки по този начин изтичането на погасителната давност.
САС споделя напълно изводите на първа инстанция.
Вземането е установено със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, която е
влязла в сила на 14.10.2015г. след касационна проверка. Според чл.117, ал. 2 ЗЗД
приложимата спрямо установените със съдебно решение вземания давност е винаги 5-
годишна, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Решението е влязло в
сила на 14.10.2015г.
Изложените твърдения в депозираната въззивна жалба относно липса на искане за
предприемане на изпълнителни действия конкретно спрямо В. В. в подадената на
05.02.2014г. молба от „Инвестбанк“ АД, са несъстоятелни, доколкото тя визира всички
солидарни длъжници по делото. Посочването на основния длъжник: „Билд Инвест Груп“
ЕООД в шапката на молбата е само за ориентир, от самия текст става ясно, че се искат
7
изпълнителни действия спрямо всички солидарни длъжници. Освен това, на 10.07.2014г. по
делото е депозирана аналогична молба, със същите искания, като в тази молба пък липса
посочването на основния длъжник по делото.
Прекъсва давността (чл. 116, б. „в“ ЗЗД) предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ, в т. ч насочването на изпълнението чрез
налагане на запор. В конкретния случай въззивният съд е приел, че ежемесечното
постъпване на суми от полагащата се на длъжника пенсия по сметката на съдебния
изпълнител съставлява реализация на запора, т. е. действие на принудително изпълнение
срещу длъжника, присъщо на запора като изпълнителен способ, което има прекъсващ ефект
спрямо погасителната давност. С предприетото на принудително действие по налагане запор
върху вземането на жалбоподателя към НОИ за получаване на пенсия е прекъсната
давността за задълженията му към взискателя. Впоследствие давността е прекъсвана всеки
месец, считано от 14.03.2014г. вкл. към настоящия момент с постъпване на месечните
плащания в изпълнение на запора по сметката на съдебния изпълнител. Всяко плащане е
част от динамичния състав на запора като единен изпълнителен способ и прекъсва
погасителната давност за вземането, което удовлетворява. Ето защо правилен е извода на
съда, че не е изтекъл 5-годишният давностен срок, а по време на съдебното производство за
разглеждане на иска по чл.439 ГПК давността не е текла, съгласно чл.115 б.Ж ЗЗД.
В гражданското право общото правило е, че давността е правна последица и санкция за
бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да
действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа,
давност не тече. Поради това, в разглежданата хипотеза предявяването на
отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност,
при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е
действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може
да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия
случай) да предприема действия за принудително изпълнение. Прекъсването е под
условие - ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по
арг. от чл. 116, б. "б. " вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Този извод следва от установеното в правната
теория и в съдебната практика, че един и същ правен спор може да даде повод за
положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е
инициирала съдебното му разрешаване - страната, която твърди съществуването на спорното
право, или тази, която го отрича. Делата по двата иска са тъждествени - въз основа на едното
може да се прави отвод за висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска
се получава една и съща защита и санкция в зависимост от това - твърдението на коя страна
отговаря на действителното правно положение. Да се уважи отрицателният установителен
иск е равнозначно на това да се отхвърли положителният установителен иск, и обратно (вж.
- проф. Ж. С., "Бълг. ГПП", 9-то изд., стр.187 и сл.). Разпределението на доказателствената
тежест е едно и също и не зависи от ролята на ищец или ответник, която страната има по
делото, а от нейното отношение към спорното право - дали тя твърди, че то съществува, или
8
го отрича, т.е. каква правна последица страната претендира като настъпила. Съответно,
когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за
предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите
това право белези - правопораждащ факт и съдържание.
От това следва, че в разглеждания случай решението, с което се отхвърля отрицателния иск
на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила
на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на
принудително изпълнение (т.е. - съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на
отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност – чл.117 ал.2 ЗЗД./в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 257 ОТ 30.04.2020 Г. ПО ГР. Д. № 694/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза въззиваемата страна- взискател
направените пред настоящата инстанция разноски, но такива няма направени. На осн.чл.78
ал.8 ГПК е дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
э
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3736 от 24.06.2024г. постановено по гр.д.№ 10098/23г. по описа
на СГС, ГО, 18 състав.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН: ********** и адрес:гр. ***, ж.к.“***”, бл. **, ет. *, ап. **, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ТБ ”ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. „България” № 85, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10