Р Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Валентина Колева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 228 по описа за 2020 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4 чрез пълномощник
юрисконсулт К.В.М. срещу Ф.М. Я., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, като длъжник в
размер на 985.94 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за стоков кредит № 3307041/27.07.2018 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.03.2019 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД срещу Ф.М. Я., произтичащо от Договор за стоков кредит № 3307041/27.07.2018 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството-кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Разяснява, че съгласно договора за цесия
от 02.11.2018 г. „Агенция за събиране на вземания” АД задължила цедента да изпраща уведомления за извършената
цесия до длъжниците и ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД за това по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Посочва, че в изпълнение на тези
законови изисквания било изпратено уведомление за извършената цесия от страна
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/3307041/26.03.2019
г., посредством „Български пощи” ЕАД с известие за доставяне на посочения в
договора за стоков кредит адрес, което писмо се върнало в цялост. На 10.01.2020
г. му било изпратено и второ уведомление за извършената цесия с Изх. №
УПЦ-С-УКФ/3307041 от 10.01.2020 г., чрез куриер, но писмото също се върнало в
цялост.
Ищецът
е представил копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с Изх. УПЦ-С-УКФ/3307041 от 10.01.2020 г., което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и
291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1901/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/09 г. на II т.о., съгласно които, ако
към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението
бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моли съдът да приеме, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Сочи, че уведомлението по реда на чл.99,
ал.4 от ЗЗД било предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение и длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на посоченото счита, че фактът кога и
на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока било Определение № 987/18.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004
г. на ВКС по гр.дело 788/2013 г., ТК.
Сочи, че в случай че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес и исковата молба бъде надлежно връчена
на назначения на ответника на осн. чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител и
последният възрази, относно редовността на уведомяването за извършената цесия и
за предсрочната изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от
исковата молба, моли съдът да има предвид следното: установената фикция в чл.47,
ал.1 и ал.5 от ГПК била приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. В този случай законът приемал връчването за редовно и с изтичане
на срока за получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощника уведомление за цесиите. С
назначаването на особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
възниквало представителство по закон, не договорно представителство за
назначения адвокат и до назначаването му се стигало, след като съдът приеме, че
връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на исковата молба и
книжата към нея предхождали назначаването на особения представител и
последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения
представител не засягали редовността на връчването на ответника. В подкрепа на
гореизложеното били Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. №
1708/2017 на PC - Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по
гр.д. № 5274/2018 на PC - Варна.
Сочи също, че съгласно гореизложеното
съдът приемал, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и
уведомления за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
както и уведомлемие за предсрочна изискумост, на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът бил получил
уведомленията. Получаването на уведомленията било факт, настъпил в хода на
процеса, който бил от значение за спорното право и поради това следвало да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Проверката
за редовност на връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК се правела с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице, при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и
тя предхождала назначаването на особен представител на ответника, съобразно
ал.6 на чл.47, поради което и получаването на книжата от особения представител
било ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и
доказателствата към нея. В този смисъл било Решение
№ 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
Посочва
се, че на 27.07.2018 г. Ф.М.Я. в
качеството на Кредитополучател сключил договор за стоков кредит № 3307041 с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните Общи условия
били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите
ѝ условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Съгласно разпоредбите на Общите условия
към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпускал за цената на
стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по
кредита се превежда от Кредитодателя директно към съответния търговец, от който
Кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се считал усвоен от
Потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит,
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 797.00 лева,
при който отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца, на дата
02.08.2018 г. В случая кредитополучателят е закупил стоки от търговеца Ямбол
Комерс ЕООД, като последният издал фактура № ********** от 27.07.2018 г. на
посочената стойност.
Съгласно сключения договор страните били
постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 832.96 лв. и
представлява сбор от следните компоненти: чиста стойност на кредита 797.00 лв.
и застрахователна премия 35.96 лв., която Кредитополучателят се задължил да
заплати на Кредитора на 12 броя равни части, които били включени в размера на
всяка отделна месечна погасителна вноска.
Твърди се, че подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредита сума и да я
върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора и посочени в погасителен план, който се съдържа в него.
Посоченият размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част
от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка
от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала
с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на
договора и се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския
обект. Сочи се, че подписвайки договора за кредит, страните са постигнали
съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на
99.92 лв, а общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при
сключване на договора за кредит била в размер на 932.88 лв., която съгласно клаузите
на договора за кредит е платима на 12 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 77.74 лева, като първата погасителна вноска е дължима
на 01.09.2018 г., а последната била с падеж на 01.08.2019 г., съгласно
погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в който бил посочен падежът
на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 01.08.2019 г. /датата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителния план/, предвид което по отношение на вземанията по
договора за кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.
Посочва се, че съгласно разпоредбите на
Общите условия, при забава в плащанията на дължимите суми, Кредитополучателят
дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница, въз
основа на което на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в общ размер на 68.89 лв. за периода от 01.09.2018 г. до датата на депозиране
на задължението в съда.
Твърди се, че Кредитополучателят не е
извършил плащане по дължимия към дружеството потребителски кредит.
Във връзка с
гореизложеното за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникнал правен интерес и дружеството подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Ф.М.Я. с ЕГН **********, като Заемател по Договор за стоков кредит № 3307041/27.07.2018
г. Съдът уважил претенцията му за сума в общ размер 985.94
лв., от които: главница 832.96 лв., възнаградителна лихва
84.09 лв. и обезщетение 68.89 лв. и по образуваното ч.гр.д. 1473/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора била издадена
Заповед за изпълнение. Сочи,
че на 02.01.2020 г. ищцовото дружество получило съобщение с указание, че „Агенция за събиране
на вземания” АД може да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което била настоящата искова молба
срещу Ф.М.Я..
Моли
съдът да признае за установено по отношение на ответницата Ф.М.Я., с ЕГН **********
, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД следните суми, дължими съгласно
Договор за стоков кредит № 3307041 от 27.07.2018 г. и присъдени с издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1473/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, а именно: 832.96 лв. - представляващи главница по 12
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.09.2018 г. до
01.08.2019 г.; 84.09 лв.
представляващи възнаградителна лихва за
периода от 01.09.2018 г. до 01.08.2019 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 68.89 лв.,
представляващи лихва /обезщетение/ за забава за периода от 01.09.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение до окончателно погасяване на дълга.
Според
вписването на връчителя, тъй като ответницата не
е била открита на адреса, който съвпада с постоянния ѝ и настоящ адрес
според данните в НБД „Население”, препис от исковата молба и съдебните книжа са
връчени по реда на чл.46, ал.2 по месторабота на ответницата.
Ответницата
в срока по чл.131 от ГПК не е представила писмен отговор по предявения срещу
нея иск.
На последното
открито съдебно заседание проведено на 21.10.2020 г. страните редовно призовани
– не се явяват.
Ищецът, чрез
процесуалният си представител е заявил в молбата си от 19.10.2020 г., че
поддържа иска и се моли в случай, че ответника не се яви, не упълномощи
представител по делото и не направи искане делото да се гледа в негово
отсъствие, то съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника на
основание чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил като писмени доказателства:
Договор за стоков кредит с № 3307041 от 27.07.2018 г., ведно с Общи условия и Погасителен план; Съгласие за
директен дебит; Фактура № ********** от 27.07.2018 от Ямбол Комерс ЕООД; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.11.2018 г.;
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.03.2019 г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение от
Приложение № 1 от 20.03.2019 г. към договора за цесия, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с данните на ответницата; Пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД за уведомяване на длъжниците за извършената цесия; Уведомително писмо за извършената цесия, ведно с известие за доставяне с Изх.№ УПЦ-П-УКФ/3307041 от 26.03.2019 г.; Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-УКФ/3307041 от 10.01.2020 г., ведно с обратна разписка; Копие от пълномощно в полза на юрисконсулт; Платежен документ за внесена държавна такса.
Видно от приетите доказателства по делото, между на
27.07.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД - Кредитодател и Ф.М.Я. - Кредитополучател бил сключен Договор
за стоков кредит
с № 3307041, с който Кредитодателя отпуснал на ответницата сума в размер на 797.00 лв. Въз основа на сключения договор, сумата по кредита била директно преведена на
търговеца Ямбол Комерс ЕООД, като последният издал фактура № ********** от
същата дата, за закупени от него стоки. С преведената посочена
сума, Кредитодателят изпълнил задължението си да предостави на Кредитополучателя сумата,
предмет на договора.
Процесния Договор за
стоков кредит № 3307041 е сключен на 27.07.2018 г. между страните по него за
сумата от 797.00 лв. Годишния лихвен процент
е 21,45 %, освен това застрахователна премия 35.96 лв., общо дължима сума
932.88 лв., платима на 12 равни месечни вноски, като всяка от тях е в размер на
77.74 лв., с падеж 1-во число на месеца и последна погасителна вноска на
01.08.2019 г.
По силата на Рамков договор от 02.11.2018 г. вземането
на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлено на ищеца
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД в негова собственост. Ищецът е уведомил
ответника за това обстоятелство на посочения от него адрес за кореспонденция.
Ответницата не е извършила плащания по
договора и това е принудило „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД да предяви вземането си по съдебен ред, с
оглед което в съда постъпи Заявление за
издаване на заповед за парично изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410
от ГПК срещу нея. Съдът уважи претенцията на ищеца по ч.гр.д. №1473/2019 г. По
описа на Районен съд – Нова Загора. Съдът
издаде исканата заповед № 995/02.10.2019 г., която била връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомлението, което обуславя правния интерес
на ищцовото дружество да предяви настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съдът да признае
за установено по отношение на ответницата Ф.М.Я., с ЕГН ********** , че дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД следните суми, дължими съгласно
Договор за стоков кредит № 3307041 от 27.07.2018 г. и присъдени с издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1473/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, а именно: 832.96 лв. - представляващи главница по 12
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.09.2018 г. до
01.08.2019 г.; 84.09 лв.
представляващи възнаградителна лихва за
периода от 01.09.2018 г. до 01.08.2019 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 68.89 лв., представляващи
лихва
/обезщетение/ за забава за
периода от 01.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019 г. - датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателно погасяване на дълга.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала
отговор на исковата молба и не е изразила становище по предявения срещу
нея иск.
В откритото съдебно заседание на 21.10.2020 г. страните –
редовно призовани, не се явяват.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но с нарочно
депозирана по делото молба, изразява становище да се извършат
съдопроизводствените действия в тяхно отсъствие, като заявява че поддържат
исковата молба и направените с нея доказателствени искания. Моли се съда да уважи исковата претенция,
както и да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените по
делото разноски. Прави се искане ако са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, съдът да постанови такова.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно
стойността на неизплатени суми по Договор за стоков кредит с № 3307041 от 27.07.2018 г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Ф.М.Я., с ЕГН **********, вземанията по който са били прехвърлени с договор за
цесия на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и включват главница, възнаградителна лихва и
лихва за забава, като правното основание на исковете е по чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Наред с
това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в
първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. От своя страна ищецът, чрез процесуалния си представител е
поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На страните са
указани последиците от неспазване на сроковете и от неявяването им в съдебно
заседание.
Наведените в
исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на
исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства, досежно факта на дължимостта на търсените
суми.
Ето защо, съдът
намира предявения иск за вероятно основателен, поради което постановява
настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция
следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По
разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Така разноските, които
следва да бъдат присъдени са в общ размер на 375.00 лв., от
които 25.00 лв. държавна такса и 350.00 лв. юрисконсулстско
възнаграждение.
Съгласно
съдебната практика, съдът разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и сторените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1473/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
разноски в размер на 175.00 лв. общо, от които 25.00 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по
отношение на Ф.М.Я., с ЕГН **********,***, в качеството му на заемател по Договор за стоков кредит №
3307041/27.07.2018 г., сключен със кредитодателя „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК *********, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА в общ размер на 985.94 лв. /деветстотин осемдесет
и пет лева и деветдесет и четири стотинки/, от които: 832.96 лв. /осемстотин тридесет
и два лева и деветдесет и шест стотинки/ - представляващи главница по 12 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
01.09.2018 г. до 01.08.2019 г.; 84.09
лв. /осемдесет и четири
лева и девет стотинки/ представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.09.2018 г. до 01.08.2019 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 68.89
лв. /шестдесет и осем лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляващи лихва
/обезщетение/ за забава за периода от
01.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019 г. - датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателно изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ф.М.Я., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, направените по делото разноски в размер на 375.00 лв. /триста седемдесет и
пет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, Ф.М.Я., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
с ЕИК: *********, направените
разноски по ч.гр.д. № 1473/2019 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора, в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева /.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: