Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 11,02,2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА
НАЙДЕНОВА гр.д.№4847 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от Р.Х.А., ЕГН **********,***,
чрез адв.Б.П. от ПАК, против Прокуратура на РБ,
представлявана от Главния прокурор на РБ. В молбата се твърди, че с
Постановление по ДП №2423/2012 г. му било повдигнато обвинение за престъпление
по чл.159б, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а,
ал.2, т.2, предл.2 вр.ал.1
от НК, както и второ обвинение по чл.159в вр.чл.20,
ал.2 от НК. Твърди се, че в последствие бил внесе и обвинителен акт и
образувано НОХД №53/2017 г. на ПлРС, по което ищецът
бил оправдан, като присъдата била потвърдена по ВНОХД №723/2019 г. на ПлОС. Твърди се, че по това време работел и живеел със
семейството си във ***, като бил изключително омерзен
и притеснен както в личен, така и в служебен плана, като съпругата му също
преживяла силен стрес от всички предприети спрямо него действия. Сочи се, че за
защита на своите интереси ищецът е ангажирал адвокатска защита, за което е
заплатил хонорар в размер на 800,00 лева, като направил и разходи за самолетни
билети в размер на 3025,00 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди – унижение на честта и достойнството, злепоставяне и опозоряване на
доброто му име пред обществото и близките, сериозни притеснения, нарушено общо
здравословно и психично състояние, в резултат на неправомерното обвинение в
размер на 15 000,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
влизане в сила на оправдателната присъда – 03,12,2019 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 3825,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Ищеца претендира и
направените деловодни разноски. В с.з. проц.представител
на ищеца моли съда да уважи иска. В писмени бележки, депозирани в дадения от
съда срок, адв.П. развива подробни съображения в подкрепа
на претенциите на ищеца.
В
срока по чл.131 от ГПК ответника, чрез представител на РП Плевен, депозира
писмен отговор, в който ангажира становище, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Твърди се, че претендираната сума за неимуществени вреди е
прекомерна. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства, че е претърпял
неимуществени вреди, които да се намират в причинна връзка с повдигнатото
обвинение и с постановената присъда. Оспорва се и претенцията на имуществени
вреди. В с.з. представителят на РП Плевен сочи, че искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди се, че ищецът не е загубил
работата си или семейството заради обвинението, а освен това е живял
преимуществено в чужбина и връзката с *** е прекъсната.
След
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно
по делото е, че на 09,01,2017 г. в РС Плевен е внесен обвинителен акт срещу
ищеца Р.Х.А. за престъпления по чл.159б, ал.2 вр.ал.1
вр.чл.159а, ал.2, т.2, предл.2
вр.ал.1 от НК и по чл.159в вр.чл.20,
ал.2 от НК.
От
приложеното в цялост НОХД №53/2017 г. на ПлРС се
установява, че с Присъда
№93/9.7.2019 г.,
подсъдимият Р.Х.А., е признат за невиновен в това, че:
1. През периода месец
юни 2011 г. в гр. Плевен, чрез въвеждане
в заблуждение (обещаване на работа в закусвалня
във ***) набирал отделно лице ***, и я транспортирал, като я превел през границата
на страната от ***, ***, с цел да бъде използвана
за развратни действия, независимо от съгласието й – престъпление по чл.159б, ал.2 във вр.ал.1 във вр.чл.159а, ал.2, т.2, предл.2 във вр.ал.1 от НК, поради което
и основание чл.304 НПК го оправдал по така повдигнатото му обвинение;
2. През периода месец
юни 2011 г. в гр.***, ***, в съучастие като извършител с ***А., използвал лицето ***от ***, пострадало от трафик на
хора, за развратни действия, независимо от съгласието
й –
престъпление по чл.159в във вр.с чл.20, ал.2 от НК, поради което
и основание чл.304 от НПК
го оправдал по така
повдигнатото му обвинение.
С
решение №213/03,12,2019 г. по ВНОХД №723/2019 г. на ОС Плевен, присъдата по
НОХД №53/2017 г. на РС Плевен е потвърдена, като решението на въззивния съд не подлежи на жалба и протест.
От
представеното в заверен превод от английски език Вписване на раждане се
установява, че на 20,09,2016 г. е родено детето ***, с баща ищецът по делото, и
майка – ***.
От
представения в заверено копие /сравнително четливо/ Протокол №********** 3а
доставка на самолетен билет, се установява, че същият е издаден на името на Р.А.,
за пътник Р.А., и удостоверява закупен самолетен билет за полет ***с дата на
заминаване от ***20,11,2017 г. и дата на връщане в ***на 22,11,2017 г., на
стойност 139,99 лева.
От
представения в заверено копие /сравнително четливо/ Протокол №********** за
доставка на самолетен билет, се установява, че същият е издаден на името на ***,
за пътник Р.А., и удостоверява закупен
самолетен билет за полет ***с дата на заминаване от ***04,10,2017 г. и дата на
връщане в ***на 06,10,2017 г., на стойност 128,08 лева.
От
представената в заверено копие /сравнително четливо/ справка за закупен самолетен
билет, се установява, че е платена с кредитна карта на ***, за пътник Р.А. и
удостоверява закупен самолетен билет за полет ***– ***– ***с дата на заминаване
от ***на 19,07,2017 г. и дата на връщане в ***на 11,08,2017 г., на стойност
166,98 лева.
От
представения в заверено копие /сравнително четливо/ Протокол №********** за
доставка на самолетен билет, се установява, че същият е издаден на името на ***,
за пътник Р.А., и удостоверява закупен
самолетен билет за полет ***с дата на заминаване от ***18,04,2017 г. и дата на
връщане в ***на 19,04,2017 г., на стойност 260,77 лева.
Съдът
не обсъжда останалите събрани писмени доказателства, тъй като са представени в
абсолютно нечетливо копие и не може да се установи съдържанието им. Така
например от Фактура №02183/20,10,2019 г. не е видна датата на полета, от
фактура №01031/22,04,2019 г. не е видна датата на полета, но пък е видно, че
касае три лица, от фактура №01725/12,04,2019 г. не е видна датата на полета и
името на пътуващия, от Протокол №********** не е видна датата на полета, от
Протокол №********** не е видна датата на полета, но е видно, че касае три
лица.
От
Договор за правна защита и съдействие/пълномощното с бл.№00000661/27,10,2016 г.,
намиращо се на л.5 от ДП №Д-2423/12 г. по описа на РП Плевен, папка 5,
възобновено на 03,10,2016 г., се установява, че ищецът е упълномощил адв.П. да го защитава по ДП №2423/2012 г. на РП Плевен, но
НЯМА договорено възнаграждение.
От
разпита на свидетеля ***се установява, че след завеждане на делото имало и
статия в плевенска медия, като семейството на ищеца било силно притеснено –
свидетелят твърди, че успокоявал ищеца и съпругата му, съветвал ги да не си
развалят семейството, да се успокоят и да изчакат да приключи делото. Сочи се,
че ищецът живее от 7-8 години в ***, но поради мярката за неотклонение, която
имал, си идвал за всяко заседание по делото – за по два-три дни, като това било
свързано с финансови средства. Твърди се, че кратките му пребивавания в града направили
впечатление на съседите, които разбрали за делото.
От
показанията на св.***А. – баща на ищеца, се установява, че заради наказателното
производство срещу сина му, последния се наложило да си смени работата няколко
пъти. Свидетелят твърди, че ищецът си идвал за всяко дело, като това било
свързано със закупуването на самолетни билети. Според свидетеля ищецът и
съпругата му били много притеснени от воденото дело и било стресова ситуация за
тях.
От
показанията на св.Р. ***се установява, че заради делото ищецът си идвал всеки
месец от ***, налагало се и работата да си сменя, и като цяло бил много
притеснен, чувствал се лично унижен.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
:
С
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на
държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на
правозащитните органи и по-конкретно - вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Тази отговорност е обективна и възниква при наличие на сочените в закона
предпоставки. Както се установи в настоящия случай, Р.Х.А. за престъпления по
чл.159б, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а,
ал.2, т.2, предл.2 вр.ал.1
от НК и по чл.159в вр.чл.20, ал.2 от НК, като от
мотивите на съдебния акт се установява, че съдът е приел, че липсват елементи както
от обективна, така и от субективна страна на състава на престъплението – тоест
извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление. Поради това са налице
предпоставките по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността
на ответника П.н.Р.Б. за претърпените вследствие това обвинение вреди.
По
отношение претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди - съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на това обезщетение следва да се определи
по справедливост, като се преценят конкретно обективно настъпилите
обстоятелства, включително и периода, през който са търпени. Наказателното съдебно
производство срещу ищеца е започнало през м.март 2017 г. и е приключило на 03,12,2019
г., когато е постановено необжалваемото решение на ОС
Плевен по ВНОХД №723/2019 г. От събраните гласни доказателства в настоящото
производство се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се
е отразило негативно на неговия обичаен житейски ритъм – същият почти
ежемесечно е пътувал от ***, където живее и работи, до ***, със самолет, като в
повечето случаи престоят му в *** било около 2-3 дни. Това ежемесечно пътуване е
било свързано както със значителни финансови средства, така и с притеснения
относно самото пътуване и с делото. Според част от свидетелите ежемесечните
пътувания се отразили и на работата му, като се наложило да сменя 5-6 пъти
трудовата си ангажираност. Отделно от това, обвинението, което му било
повдигнато, било от такова естество, че се отразило и на семейните му
отношения. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели по отношение
изпитвания от ищеца срам и унижение от воденото срещу него дело, тъй като от
една страна техните впечатления са непосредствени, а от друга страна - с оглед
личността на ищеца, който не е бил осъждан до този момент, съдът счита, че
такова притеснение е нормално да бъде преживяно. Касае се за висящо наказателно
производство, с тежко обвинение, продължило повече от две години и половина, което
е довело до притеснения и промяна в начина на живот на ищеца.
При
съобразяване на горните обстоятелства съдът намира, че обезщетение в размер на 5000,00
лева би обезщетило претърпените морални вреди от ищеца. С оглед на това
предявената искова претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
следва да се уважи до размер на сумата от 5000,00 лева. Отговорността на Държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление - т.4 на
Тълкувателно решение
№3/2004 г. по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВСКС. От този
момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реализиране отговорността на държавата.
Ето защо сумата се дължи ведно със законната лихва от 03,12,2019 г. до
окончателното й изплащане. Исковата претенция в останалата й част до пълния й
размер от 15 000,00 лева следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
По отношение иска за имуществени вреди, в размер на направените в наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение от 800,00
лева и разходи за самолетни билети за явяването по делата в ***, съдът съобрази
следното: 1/по отношение искането за обезщетяване на разноските за адвокатско
възнаграждение – същото е неоснователно, тъй като от Договора за правна защита
и съдействие/пълномощното с бл.№00000661/27,10,2016 г., намиращо се на л.5 от
ДП №Д-2423/12 г. по описа на РП Плевен, папка 5, възобновено на 03,10,2016 г.,
се установява, че ищецът е упълномощил адв.П. да го
защитава по ДП №2423/2012 г. на РП Плевен, но НЯМА договорено възнаграждение,
поради което съдът счита, че няма събрани доказателства да са сторени разноски
за адвокат в размер на 800,00 лева; 2/по отношение искането за обезщетяване на
сторените разноски за самолетни билети в размер на 3025,00 лева – действително,
при преглед на протоколите от проведените съдебни заседания по НОХД №53/2017 г.
на ПлРС, съдът установи, че ищецът, подсъдим по НОХД,
се е явявал във всички проведени с.з. с изключение на с.з., проведени на
05,10,2017 г., 21,03,2018 г. и 04,10,2018 г. От представените обаче писмени
доказателства, касаещи разходите за самолетни билети, четливи са само малка
част, които са на обща стойност 695,82 лева. Следва да се отбележи, че четирите
четливи доказателства, установяващи горепосочените разходи, удостоверяват
платени полети ***-***в дните преди и след дати, на които са провеждани заседания
по НОХД №53/2017 г. на ПлРС, поради което за съда
няма съмнение, че пътуванията на ищеца са били именно във връзка с явяването му
по наказателното дело. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че доказани са
само имуществени вреди в размер на 695,82 лева, като за разликата до претендираните 3825,00 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Сумата се дължи ведно със законната лихва от 03,12,2019 г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва
да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата
от 303,00 лева направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения, Плевенският районен
съд
Р е ш и :
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ П.н.Р.Б.
да заплати на Р.Х.А., ЕГН **********,***, сумата от 5000,00 лева /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва
от 03,12,2019 г. до изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение
в престъпление по чл.159б,
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а,
ал.2, т.2, предл.2 вр.ал.1
от НК и по чл.159в вр.чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан
с влязла в законна
сила на 03,12,2019
г. присъда по НОХД №53/2017 г. на
ПлРС, като за разликата до претендираните
15 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ П.н.Р.Б.
да заплати на Р.Х.А., ЕГН **********,***, сумата от 695,82 лева, ведно със законната лихва от 03,12,2019 г., до
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.159б,
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.159а,
ал.2, т.2, предл.2 вр.ал.1
от НК и по чл.159в вр.чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан
с влязла в законна
сила на 03,12,2019
г. присъда по НОХД №53/2017 г. на
ПлРС, като за разликата до претендираните
3 825,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен
и недоказан..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ П.н.Р.Б. да заплати на Р.Х.А.,
ЕГН **********,***, сумата от 303,00 лева направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
съдия: