РЕШЕНИЕ
№ 2116
гр. Бургас, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. Й.ОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. Й.ОВА Гражданско дело №
20242120100535 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е
образувано по жалбата на З. Г. Г. с ЕГН ********** и Т. А. К. с ЕГН **********, чрез адв.
А. Т. от БАК, двамата в качеството им на наследници на Г.Н.Т., срещу решение № 7200-О от
10.01.2023 г. на ОСЗ – Созопол, по преписка № 3114/06.01.2000 г., с което е определено
обезщетяване на наследниците на Г.Н.Т. чрез предоставяне в собственост на 22.307 дка
земеделски земи в землището на с. Равна гора, общ. Созопол, съгласно плана за
обезщетяване. В жалбата се сочи, че актът на ОСЗ Созопол е неправилен и
незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Твърди се, че актът не съответства на закона,
тъй като предоставената в обезщетение земя е неравностойна на притежаваната от
наследодателя, няма данни дали и доколко е спазена процедурата по § 27, ал. 1 ЗИД на
ППЗСПЗЗ. Твърди се, че не е спазено изискването на чл.19 ЗСПЗЗ за обезщетяване с имоти в
същото или съседно землище и в решението не са изложени аргументи, какви са причините
за предоставяне на земя в друго землище. Посочва още, че е неясно за кой точно от
признатите за обезщетяване имоти се отнася атакуваното решение. Ангажирани са писмени
доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.
От заинтересованите страни П. Г. К., Г. К. К., З. Х. С., С. С. С., Б. С. С., М. Т. С., Т. П.
С.ов, К. А. Т., Й. А. Н., Б. П. В., К. Б. Д., Е. Г. Г., М. З. Р., К. С. С., К. С. С. и Т. А. К., К. И. П.
и Т. А. К., не е депозирано становище по жалбата.
От административния орган не е депозирано становище по жалбата.
Бургаски районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от
активно легитимирано лице, депозирана в установения 14 дневен срок по чл. 149 АПК,
видно от представените доказателства за връчване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
1
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници,
че жалбоподателите З. Г. Г. и Т. А. К. са наследници на Г.Н.Т., починал на *г.
Видно от приложената по делото преписка от ОСЗ – Созопол с решение № 7200-О от
10.01.2023г., издадено на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ, по преписка № 3114/06.01.2000г., се
обезщетяват наследниците на Г.Н.Т., чрез предоставяне в собственост на 22.307 дка
земеделски земи на обща стойност 2387 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на
с. Равна гора, ЕКАТТЕ *, община Созопол, а именно с 22.307 декара от поземлен имот от
ОПФ № *.11.60 по плана за обезщетяване, представляващ изоставена нива, девета категория,
местност Юнтала.
С решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –Созопол, издадено на основание решение №
3114/07.03.2001г. за определяне правото на обезщетение по преписка № 3114/06.01.2000г. на
наследниците на Г.Н.Т., по заявения начин за обезщетяване, е определено обезщетение със
земя на стойност 2387 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение –
поименни компенсаторни бонове на стойност 1231 лв. По данни от преписката с решение на
ПК-Созопол е било отказано възстановяване на ниви в землището на с.Черноморец,
местността Аклади от 2.380 дка, за които е определено право на обезщетение.
От приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице И. В. се установява, че
при определяне на стойността на получения в обезщетение имот по реда на приложимата
Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006
г. и предходно такова Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени
на земеделските земи), процесните 22.307дка от поземлен имот от ОПФ № *.11.60, са на
стойност 1784.56 лв.
При така установените факти, съдът приема, че издаденият административен акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18
общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя.
Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален
кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С това решение
по чл. 27а ППЗСПЗЗ приключва обезщетителното производство, което представлява сложен
фактически състав, в който органът по поземлена собственост постановява няколко отделни
административни акта. Първото решение по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е с предмет
признаване на правото на обезщетяване и неговата стойност. След постановяването му
заинтересованите лица следва да заявят желанието си и начина на обезщетяване със земя
или с поименни компенсационни бонове. В случая наследниците изрично са заявили своето
желание за обезщетяване със земеделска земя. С последващото издадено решение по чл. 19,
ал. 17 ППЗСПЗЗ, постановено на основание решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ – в случая
решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –Созопол, се определя начина на обезщетение - със
земеделска земя на стойност 2387 лв. и поименни компенсационни бонове от 1231 лв.
В настоящото производство следва да бъде установено съответствието на цената на
съответната земеделска земя, определена съобразно Наредбата за реда за определяне на цени
на земеделските земи. В тази наредба са нормативно регламентирани критериите и
условията, от които се изхожда, за да се определи размера на обезщетението за земеделските
земи. Затова при извършването на съдебния контрол върху административния акт съдът
следва да прецени само дали общинската служба по земеделие се е съобразила със
2
законодателно регламентираните изисквания. При императивна законова уредба относно
оценяването, недопустимо е оценката да се определи по други критерии. На
административния орган не е предоставена възможност свободно да формира цената на
имота, по своя собствена воля и преценка, поради което нито ответната администрация,
нито съдът може да приложи друг начин за определяне на оценката, извън установения със
закона.
С § 1к от ДР на ППЗСПЗЗ се дефинира понятието "равностойни земеделски земи"
като такива, чиито стойности за декар, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗСПЗЗ, са равни. В случая приетата съдебнотехническа експертиза установява липсата на
съответствие. Вещото лице е установило, че правилно е приложен определения коефициент
на редукция, като при определяне стойността на имота по реда на приложимата наредба е
дадено заключение, според което цената му възлиза на 1784.56 лв. Тази стойност не
съответства на размера на определеното обезщетение съгласно решение № 5Ч/17.01.2005 г.
на ОСЗГ –Созопол - в размер на 2387 лв. и на това основание заповедта се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
За пълнота следва да се посочи, че в производството по чл. 27а ППЗСПЗЗ възражения
относно категорията земя и местоположението на предоставените в обезщетение имоти не
могат да се разглеждат, защото законът изрично определя обхвата на производството пред
съда, а именно само относно несъответствието по стойност между признатото и полученото
обезщетение. Също така не следва да бъдат обсъждани и направените възражения относно
законосъобразността на издаденото решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ (решение №
5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –Созопол), което е връчено на заявителя (обратна разписка на л.33
от делото), няма данни да е обжалвано и следователно е влязло в сила и представлява
стабилен административен акт. В този смисъл несъгласието, посочено в жалбата с
определеното обезщетение със съответната земеделска земя е правно ирелевантно, тъй като
е направено едва след постановяване на решение по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
С оглед изхода от производството, на основание чл. 143 АПК в тежест на бюджета на
органа, издал отменения акт следва да се възложат заплащането на разноски по делото в
размер на общо 200лв. за платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице и в
полза на жалбоподателите сумата от 100 лв. – внесен депозит за СТЕ и сумата от 3000 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 АПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7200-О от 10.01.2023г., на Общинска служба “Земеделие” – гр.
Созопол, по преписка № 3114/06.01.2000г., издадено на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ, с което
се обезщетяват наследниците на Г.Н.Т., чрез предоставяне в собственост на 22.307 дка
земеделски земи на обща стойност 2387 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на
с. Равна гора, ЕКАТТЕ *, община Созопол, а именно с 22.307 декара от поземлен имот от
ОПФ № *.11.60 по плана за обезщетяване, представляващ изоставена нива, девета категория,
местност Юнтала и ВРЪЩА преписката на Общинска служба “Земеделие” – гр. Созопол за
ново произнасяне с решение по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие” – гр. Созопол, с адрес *, да заплати на З. Г.
Г. с ЕГН ********** и Т. А. К. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, Южна
промишлена зона, ул. * – адв. А. Т. от БАК, сумата от общо 3100 лв. (три хиляди и сто лева)
– разноски по делото.
3
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие” – гр. Созопол, с адрес *, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 200 лв. (двеста
лева) – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4