Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2380 13.07.2017 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юни
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря
Павлина Попова
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 489 по
описа на съда за 2017 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове от „МИЛТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Раковски, ул. „Несебър“ № 6, представлявано от ********* М. Г., против
„СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Петко Каравелов“ № 1, представлявано от ******* Р. Й. М., с
която са предявени шест обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 5 105.11 лева, която след
допуснато в хода на процеса, изменение на размера на исковете, възлиза в общ
размер на 4 368.30 лева,
представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка
на ищеца, поради ползването от ответника, без правно основание, на собствени на
ищеца недвижими имоти, сгради и оборудване, подробно описани в исковата молба с
конкретни посочени периоди, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.01.2017 г.
В исковата молба, ищецът твърди, че
е собственик на недвижими имоти, сгради и оборудването в сградите, находящи се
в гр. *., кв.*******, стопански двор № *, с площ от 0.352 дка, както и находящи
се в гр.******. По-конкретно твърди, че е собственик на:
1.
Поземлен
имот № 700648, с площ от
0.352 дка, намиращ се в землището на гр.
****, ЕКАТТЕ 62075, община ********, с начин на трайно ползване – стопански
двор № 3, ІV категория, по силата на Договор за покупко– продажба на недвижим
имот – ДПФ, частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, вписан под № ***,
том ** от ******* г. в *************. Сочи, че в същия поземления имот са
изградени две сгради, на които е собственик, както следва:
а/ стопанска сграда № 1 /Г./ със
застроена площ от 153 кв.м., с прилежащи помещения битовка и фуражно отделение,
за които се легитимира като собственик по силата на Нотариален акт № ***, том *,
дело № ***** г. на ********, с район на действие – *****. Сочи, че тази
стопанска сграда е оборудвана със специализирана техника за угояване на гъски,
представляваща поилки и клетки за отглеждане на гъски, която е изградил и
монтирал със собствени материали и труд в периода 10.08.2013 г. до 01.09.2013
г., както следва:
· Поилки за
отглеждане на гъски, представляващи 74 линейни метра ПВЦ тръби в размер Ф110,
свързани с муфи и колена, прикрепени към металните клетки;
· 105 броя
клетки за отглеждане на гъски с размер 70х70 см. за отглеждане до общо 420 броя
гъски.
б/
сграда № 2, представляваща
едноетажна масивна сграда с височина 2.20
м. и площ от 108 кв.м., с ламаринен
покрив, монтиран върху метални ферми, стъпили на носещи бетонни колони и с
алуминиева дограма, която сграда се намира в северната част на имота. Сочи, че
сградата е оборудвана със специализирана техника за угояване на гъски, включващи
поилки и клетки за отглеждане на гъски и метален сандък с размер 1.2м.х2м..
Сочи, че тази сграда е изградена и оборудвана от ищеца в периода приблизително
от 10.08.2013 г. до 01.09.2013 г., с негови средства, труд и материали, като
същата не е предмет на Договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален
акт № *** от ********** г. Сочи, че е собственик на изградената сграда от
15.07.2014 г., тъй като след продажбата на земята, обективирана в Нотариален
акт № *** от ******* г., вписан на ********* г., едновременно с покупката й,
станал собственик и на построеното в земята по приращение, тъй като изградил
същата в поземления имот - негова собственост. Освен това твърди, че правото му
на собственост върху сграда № 2 било признато с влязло в законна сила Решение,
постановено по гр.д. № 10526/2015 г. по описа на РС – Пловдив и въззивно гр.д.
№ 1505/2016 г. по описа на ОС - Пловдив.
Сочи, че и тази стопанска сграда е оборудвана
със специализирана техника за угояване на гъски, представляваща поилки и клетки
за отглеждане на гъски, която е изградил и монтирал със собствени материали и
труд в периода 10.08.2013 г. до 01.09.2013 г., както следва:
· Поилки за
отглеждане на гъски, представляващи 74 линейни метра ПВЦ тръби в размер Ф110,
свързани с муфи и колена, прикрепени към металните клетки;
· 105 броя
клетки за отглеждане на гъски с размер 70х70 см. за отглеждане до общо 420 броя
гъски;
· 1 брой метален сандък с размер 1.2м.х2м.,
изработен от ищеца.
2/
Поземлен имот № 000902, с площ от 2.164 дка, съставляващ парцел № VІ-006 в
кв. 1 по плана 7-ми стопански двор, находящ се в гр. ******, по силата Договор за покупко– продажба по чл. 27, ал.
6 ЗСПЗЗ, вписан с вх. рег. № ********* г., акт № ***, т. ** в *****. Сочи, че в
същия поземления имот е изградена сграда, на която е собственик, както следва:
а/ телчарник, със
застроена площ от 984 кв.м., за който се легитимира като собственик по силата
на Договор за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****,
дело № **** от ******** г. на **********, с район на действие – .
3/
Поземлен имот № 000905, с площ от 0.792 дка, ЕКАТТЕ 06361, с № VІІ-007 – ******,
от кв. * в стопански двор № * сборен на гр. *****. Сочи, че в този недвижим
имот е собственик на изградените в него:
а/
двуетажна масивна тухлена стопанска сграда, реално застроена площ от 72 кв.м.
на първи етаж (15 кв.м. по нотариален акт), както и с площ от 65 кв.м. на
втория етаж, или общо с РЗП 137 кв.м.;
б/
трафопост, с площ от
8 кв.м., за който се легитимира като собственик с Нотариален акт № , том , рег.
№*** , дело № ** от ***** г. на ***********.
Ищцовото дружество в исковата си
молба, излага също, че част от подробно описаните недвижими имоти в исковата
молба /с изключение на сграда ***/ - сграда № *, с площ от 108 кв.м./, са били предмет на Договор за наем, сключен
между страните от 22.04.2013 г., нотариално заверен под № ** от ****** г. от *******,
като по силата но този договор, е предоставил в качеството му на наемодател на
ответника – в качеството му на наемател. Излага, че първоначалният размер на
уговорения наем на недвижимите имоти е 600 лева месечно, като с Анекс от
22.07.2013 г., нотариално заверен под № *** по описа на *******, размерът на
месечния наем е намален на 300 лева месечно. Сочи, че договорът за наем е
сключен за срок от 5 години, считано от 01.09.2013 г. Сочи, че към момента на
сключване на договора за наем, в сграда № 1 /гъскарник/, не е имало оборудване
за гушене на гъски. Твърди още, че за сграда № 2, с площ от 108 кв.м., находяща
се в гр. ******, в стопански двор № *, страните не са имали сключен договор за
наем или уговорка за ползването й. Твърди още, че описаното оборудване също не
е било предмет на Договора за наем от 22.04.2013 г.
Твърди също,
че изпратил Нотариална покана от 19.08.2015 г. до ответника, с която развалил
сключения Договор за наем, поради неизпълнение на задълженията на ответника,
считано от 19.10.2015 г. Тъй като
прекратяването на Договора за наем било оспорено от ответника, било образувано
гр.дело № 13835/2015 г. по описа на ПРС, по което с влязло в сила Решение №
1217 от 03.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1820/2016 г. по описа на ПОС, е
осъден ответника да върне като предаде държането на ищеца на описаните
недвижими имоти и сгради, като договорът за наем е развален, считано от
19.10.2015 г., поради виновно и грубо неизпълнение на задълженията на ответника
– наемател.
Твърди още,
че за сграда № 2, с площ от 108 кв.м., находяща се в гр.********, в стопански
двор № 3, страните не са имали сключен договор за наем или уговорка за
ползването й. Сочи, че с влязло в законна сила Решение № 1263 от 12.04.2016 г.,
постановено по гр.д. № 10526/2015 г. по описа на ПРС, ответникът е осъден да му
заплати сумата от 2513 лева, представляваща обезщетение за ползване от
ответника без основание в периода 15.07.2014 г. до 25.08.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба -25.08.2015 г. до
окончателното й погасяване.
Излага също,
че за оборудването в сграда № * и сграда № *, находящи се в гр. ***, не са
предмет на Договора за наем, сключен между страните от 22.04.2013 г. и не е
имало договорки между страните за тяхното ползване. Твърди, че с влязлото в
законна сила Решение № 1263 от 12.04.2016 г., постановено по гр.д. № 10526/2015
г. по описа на ПРС, ответникът е осъден да му заплати сумата от 4291.48 лева,
представляваща обезщетение за ползване от ответника без основание в периода 01.09.2013
г. до 25.08.2015 г. на собствените му вещи, находящи се в сградата от 108 кв.м.
в гр. Р., а именно: 105 броя клетки за отглеждане на гъски, 74 метра поилки,
трифазна помпа и метален сандък, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба - 25.08.2015 г. до окончателното й погасяване.
Твърди също,
че изпратил Нотариална покана от 19.08.2015 г. до ответника, с която развалил
сключения Договор за наем, поради неизпълнение на задълженията на ответника,
считано от 19.10.2015 г. Тъй като прекратяването на Договора за наем било
оспорено от ответника, било образувано гр.дело № 13835/2015 г. по описа на ПРС,
по което с влязло в сила Решение № 1217 от 03.10.2016 г., постановено по
в.гр.д. № 13835/2015 г. по описа на ПОС, е осъден ответника да върне като
предаде държането на ищеца на описаните недвижими имоти и сгради, като
договорът за наем е развален, считано от 19.10.2015 г., поради виновно и грубо
неизпълнение на задълженията на ответника – наемател.
Въпреки
изпратена до ответника покана и след влизане на решението в сила, ответното
дружество отказвало да напусне имотите.
Излага, че
въпреки това, ответникът продължил да владее процесните имоти, както и
оборудването в тях до датите за въводи, съответно на 15.12.2016 г. и на 29.12.2016
г., определени по изп.дело № ******* г. по описа на *********, образувано въз
основа на влязлото в законна сила Решение № 1217/03.10.2016 г.
Отделно от
горното, излага, че непосредствено преди да бъдат извършени въводите във
владение на процесните имоти, ответното дружество отказало да заплати
ползваното електричество в гореописаните имоти, съответно по фактура №
********** от 30.11.2016 г. за клиентски № ********** за имотите в гр.**** в
размер на 198.65 лева и по фактура №
********** от 30.11.2016 г. за клиентски № ***** лева на стойност от 181.65 лева за имотите в гр. ******,
които суми били заплатени от ищеца.
По-конкретно
искането е да осъди ответника да заплати сумата в общ размер от 5 105.11
лева, след допуснато изменение на исковете в общ размер на 4 368.30 лева, формиран от следните суми, представляващи
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, поради ползването от
последния, без правно основание на следните недвижими имоти, сгради и
оборудване, както следва:
1.
за стопанска сграда „Гъскарник“ /сграда № 1/, със застроена площ от 153 кв.м., находяща
се в поземлен имот № 700648, находящ се в гр.
***********, стопански двор № 3, с площ от 0.352 дка и прилежащите
помещения битовка и фуражно помещение, се претендира обезщетение в общ размер
на 511.74 лева, който след допуснато
изменение на иска, е в общ размер на 540
лева, за периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016 г.;
2.
за
оборудването в Гъскарник, със застроена площ от 153 кв.м., находящ се в поземлен
имот № 700648, находящ се в гр. *******, стопански двор № 3, с площ от 0.352
дка, а именно: а/ поилки за отглеждане на гъски /74 линейни метра/ и 105 броя
клетки за отглеждане на гъски, се претендира обезщетение в общ размер на 344.92 лева за цялото оборудване, който
след допуснато изменение на иска, е в
общ размер за цялото оборудване на 284 лева, за периода от 01.11.2016 г. до
29.12.2016 г.;
3.
за сграда №
2 – едноетажна масивна сграда с площ от 108 кв.м., находяща се в поземлен имот № 700648,
находящ се в гр. ***********, стопански двор № 3, с площ от 0.352 дка, се
претендира обезщетение в общ размер на 361.23 лева, който след допуснато изменение на иска, е в общ размер на 381 лева, за периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016
г..;
4.
за
оборудването в сграда № 2 с площ от 108 кв.м., находящ се в поземлен имот №
700648, находящ се в гр. *********, стопански двор № 3, с площ от 0.352 дка, а
именно: а/ поилки за отглеждане на гъски /74 линейни метра/, б/105 броя клетки
за отглеждане на гъски и в/ един брой метален сандък, се претендира обезщетение
в общ размер на 353.92 лева за цялото оборудване, който след допуснато изменение на иска, е в общ размер за цялото оборудване на 308 лева, за периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016 г.;
5.
за Телчарник
със застроена площ от 984 кв.м., находящ се в парцел № VІ– 006 по плана на 7-ми
/сборен/ стопански двор на гр.*******,
както и за Поземлен имот с площ от 2.164 дка, съставляващ парцел № VІ-006,
имот пл. № 000902, кв. 1 по плана на 7-ми сборен стопански двор на гр. *****,
се претендира обезщетение в общ размер за ползването на двата имота в размер на 2 420 лева, който след допуснато
изменение на иска, е в общ размер на
1935 лева, за периода от 01.11.2016 г. до 15.12.2016 г.;
6.
за поземлен
имот № 000905, находящ се
в гр.*****, с № VІІ-007 – ******, от кв. 1, в стопански двор № 7 – ми /сборен/
на гр. *****, с площ от 0.792 дка, и за находящите се в имота: Двуетажна масивна тухлена стопанска сграда,
с площ от 72 кв.м. и Трафопост с
площ от 8 кв.м., се претендира обезщетение в общ размер за ползването на имота
и сградите в размер на 733
лева, който след допуснато изменение на иска, е в общ размер на 540 лева, за периода от 01.11.2016 г. до 15.12.2016
г.;
7.
за консумирана електроенергия
в недвижимите имоти в гр. ****** и в гр. ********, по фактура № ********** от
30.11.2016 г. за клиентски № ********** за имотите в гр. ****** в размер на 198.65 лева и по фактура № **********
от 30.11.2016 г. за клиентски № ********** лева на стойност от 181.65 лева за имотите в гр. ******.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********, е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. На първо място
възразява, че стопанската сграда № 1 /гъскарник/, находяща се в гр. *********, с
ЗП 153 кв.м., не съществува като самостоятелна такава. Отделно сочи, че е за
процесния период – 01.01.2016 г. – 29.12.2016 г. е заплащал ежемесечен наем в
размер на 300 лева месечно по Договор за наем, при условията на прекратения
Договор за наем между страните, сключен на 22.04.2013 г. и прекратен на
19.10.2015 г. На следващо място, относно претендираното обезщетение в размер на
344.92 лева за оборудване, находящо се в „гъскарник“, твърди, че между страните
има сключен договор – заем за послужване. Твърди, че ищецът е изработил
оборудването в помещението и го е предоставил за ползване на ответника без да
претендира заплащане на наем и без да е правил искане за връщането му. На
следващо място, относно претендираното обезщетение в размер на 361.23 лева за
процесния период за сграда № 2, с височина 2.20 м. с площ от 108 кв.м., твърди,
че такава сграда не съществува като самостоятелен обект. Отделно твърди, че за
исковия претендиран период не е ползвал сграда № 2 и оборудването в нея,
находяща се в гр. ******, тъй като представители на ищцовото дружество са
премахнали покривната конструкция и са събрали твърдяната специализирана
техника, която са я заключили с катинар и вериги. Възразява също, че не дължи претендираното
обезщетение за телчарник, находящ се в гр. *******, тъй като за периода от
19.10.2015 г. до 01.11.2016 г. между страните е бил сключен Договор за наем от
19.10.2015 г. до 31.12.2016 г. По отношение на претендираното обезщетение в
размер на 733 лева за поземления имот № 000905, в гр. ******, ведно с двуетажна
масивна тухлена стопанска сграда и трафопост от 8 кв., възразява, че за периода
от 01.11.2016 г. до 15.12.2016 г. не е ползвал тези имоти. Искането е
предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. Претендират се разноски.
В писмена
защита, ответникът прави възражение за недопустимост на предявените искове по
отношение на стопанска сграда – Гъскарник № 1, находящ се в гр. ******, както и
на Телчарник, ведно с поземлен имот, парцел VІ – 006, находящи се в гр. ****. В
тази насока излага съображения, че по отношение на исковете за тези имоти
ищецът разполага с иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, доколкото между страните е
безспорно, че е имало договор за наем, прекратен от ищеца на 19.10.2015 г.,
като след прекратяването на договора, имотите са били ползвани, въпреки
противопоставянето на ищеца и за тях ответникът е заплащал уговорения в
договора, наем. Тъй като искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и в този смисъл
допустим в случаите, в които ищецът не разполага с друг иск за защита на
материалното право, то същият бил недопустим, поради което счита, че
производството по делото по отношение на тези искове следва да се прекрати като
недопустими.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Относно
допустимостта на предявените искове:
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, направени в писмената му защита, за недопустимост на
част от предявените искове, поради следното:
С доклада по делото, съдът е
приел, че предявените искове са с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, с оглед на
заявените от ищеца основание и петитум за всеки един от тях. Последните се
обуславят от изложените в подкрепа на исковете фактически твърдения, а именно,
че ищецът е собственик на процесните имоти и оборудване; за част от имотите е
имал сключен договор за наем с ответника, който е бил развален едностранно от
ищеца, както и че ответникът е ползвал процесните имоти и оборудване през
процесните периоди без правно основание, с което се е обогатил неоснователно за
сметка на обедняването на ищеца. Обстоятелството, че ищецът се е позовал на
прекратен наемен договор за част от процесните имоти, действително би
съставлявало основание за претендиране на обезщетение от наемодателя по чл.
236, ал. 2 ЗЗД, но в конкретния случай, тези твърдения са изложени единствено
във връзка с твърдяната липса на основание за ползването на част от имотите
през процесните периоди. Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, когато
ползването продължи въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи
обезщетение и съгласно съдебната практика то е в размер на средния пазарен наем
за имота. Посочената разпоредба определя минимума на дължимото от дотогавашния
наемател обезщетение. Няма пречка на наемодателя по прекратения договор за наем
да бъде присъдено обезщетение и в по-голям размер на основание чл. 59 ЗЗД, ако
въведе като основание на иска си и докаже, че е собственик на вещта и че е
претърпял по-големи вреди или пропуснал по-големи ползи от средния пазарен наем
за продължилото въпреки неговото противопоставяне ползване. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 701/22.11.2010 на ВКС по гр.д. №
219/2010 г., ІV г.о.
В конкретния случай, ищецът е
основал исковете си за обезщетение на твърдение, че е собственик на имотите и
оборудване в него и като такъв е отдал част от тези имоти под наем, а след прекратяването
на наемното правоотношение, поради продълженото ползване от страна на ответника
на същите имоти, сгради и оборудване, без основание, отново в това си качество на
собственик се е обеднил. Качеството, в което ищецът претендира обезщетение, в
горните хипотези е от съществено значение за определяне на основанието и
квалификацията на иска, не само заради обстоятелството, че собственикът на
имота може да претендира по-висок размер на обезщетение по чл. 59 ЗЗД, но и
заради обстоятелството, че наемодателят по смисъла на чл. 236, ал. 2 ЗЗД може
да бъде и несобственик на имота.
Предвид изложеното, според съда,
квалификацията на всички предявени искове, в настоящия случай, е чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Относно
основателността на предявените искове, съдът намира следното:
За успешното
провеждане на предявените искове по чл. 59 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е
налице обедняване за него, обогатяване за ответника, както и, че обедняването,
респ. обогатяването произтичат от общ факт или група факти. Ищецът следва да
докаже, че е собственик на подробно индивидуализираните в исковата молба
недвижими имоти, сгради и
оборудването в сградите, находящи се в гр. ********, кв. *******, стопански
двор № *, с площ от 0.352 дка, както и находящи се в гр. *******; че ответникът
ги е ползвал в посочените в исковата молба периоди, без да заплаща възнаграждение за това
ползване и без да има основание за това; с което си действие е ограничил
възможността на собственика да ползва имота си и го е лишил от доходи. Следва да установи обедняването си
и по размер.
Страните
по делото не спорят, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба
имоти, сгради и оборудване в сградите. Освен това от приетите по делото като писмени
доказателства се установява, че ищецът е собственик на следните недвижими
имоти:
Стопанска сграда - Гъскарник, със застроена площ от 153 кв.м., както и на поземления
имот с площ от 352 кв.м., в който е построена сградата, а именно: № 700648,
находяща се в землището на гр. *********,
кв. *************, с начин на трайно ползване – стопански двор №3. Имотите са
придобити с Договор за покупко – продажба на сгради в стопански двор № 3,
обективиран в Нотариален акт № *, том *, рег. № ***, дело № *** от ****** г. по
описа на Нотариус при ПРС, вписан под акт № ***, том **, с вх.рег. № ********
г. по описа на *********** – Пловдив и с Договор за покупко – продажба на
недвижим имот № ДПФ – частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ,
вписан под акт № ***, том **, с вх. рег. № ********** г. по описа на **********
– Имотен регистър.
С
влязло в законна сила Решение № 1263/12.04.2016 г., постановено по гр.д. №
10526/2015 г. по описа на ПРС, ХІV гр.с., ищецът е признат по отношение на
ответното дружеството, че е собственик на основание описания договор за
покупко-продажба на недвижим имот държавна земя- частна държавна собственост от
15.07.2014 г. на построената в имот № 700648, сграда № 2, със застроена площ от 108 кв.м., като със същото
решение, съдът е осъдил ответникът да предаде на ищеца описания имот.
Поземлен
имот, с площ
2164 кв.м., представляваща парцел № ХVІ-006, кв. 1 по плана на стопански двор №
7 на бивше ТКЗС, извън регулация на община ******, както и на построената в
същия имот - Телчарник, със
застроена площ от 984 кв.м. Имотите са придобити чрез договори за
покупко-продажба, съответно за Телчарника с Нотариален акт № ***, том ***, рег.
№***, дело № **** от **** г. на Нотариус при ПРС, вписан под акт № ***, том **,
дело № ***** по описа на Агенция по вписванията – Имотен регистър, а за
дворното място – Договор за покупко – продажба на недвижим имот държавна зема –
частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗ, вписан с вх.рег. № 26164/29.09.2005
г., под акт № *** по описа на Агенция по вписванията.
Поземлен
имот № 000905, с площ 790
кв.м., представляваща парцел VІІ – 007 – „********“, кв. № * по плана на
стопански двор № * на бивше ТКЗС извън границите на гр. ****, както и на построените в имота: Полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 15 кв.м. и масивна сграда – Трафопост, със
застроена площ от 8 кв.м. Поземленият имот е придобит, чрез Договор за покупко
– продажба на недвижим имот държавна земя – частна държавна собственост по чл.
27, ал. 6 ЗСПЗ, вписан с вх.рег. № ******* г., под акт № *** по описа на
Агенция по вписванията, а сградите с Договор за покупко – продажба, обективиран
в Нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № ** от ****** г., вписан под
акт № *, том *, с вх.рег. № **** от ***** г.
по описа на Агенция по вписванията.
По делото не е спорно и, че в сграда № 1 – Гъскарник и
сграда № 2, находящи се в поземлен имот № 700648, в стопанския двор на гр. *******,
са били оборудвани със специализирана техника за угояване на гъски, включваща
клетки, поилки и за сграда № 2 и с метален сандък.
Безспорно установено е по делото, че страните са
сключили Договор за наем от 22.04.2013 г., вписан под акт № **, том *, с вх.
рег. № *********** г. в Агенция за вписванията, по силата на който ищецът
„Милтекс“ ЕООД е предоставил на ответника „Сузи РМ“ ЕООД, за временно и
възмездно ползване срещу заплащане на наемна цена, на три от описаните по-горе
недвижими имоти: Стопанска сграда – Гъскарник от 153 кв.м., находяща се в гр. ********,
Поземлен имот от 2.164 дка, заедно с построения в имота Телчарник, находящи се
в гр. *****; полумасивна стопанска сграда от 15 кв.м. и масивна сграда –
трафопост с площ от 8 кв.м., находящи се в имот № VІІ-007 – „*******“ в гр. *******.
Договорът е бил сключен за срок от 5 години, а уговорената месечна наемна цена
за наетите обекти в размер на общо 600 лева, която с Анекс към договора от
05.07.2013 г. е променена на 300 лева/месечно.
От приетите по делото писмени доказателства, се
установява, че сключеният наемен договор е развален, считано от 19.10.2015 г.,
от Наемодателя, поради виновно неизпълнение на задълженията по чл. 12 и чл. 15
от Договора от страна на Наемателя, за което последният е бил уведомен с
Нотариална покана, връчена му на 19.08.2015 г.
Безспорно се установява по делото, че с Решение № 1217
от 03.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1820/2016 г. по описа на ПОС, „Сузи
– РМ“ ЕООД е осъдено да върне като предаде държането на „Милтекс“ ЕООД,
недвижимите имоти – предмет на наемния договор. По делото не се спори, а и от
приетите по делото като писмени доказателства – Протоколи за въводи в недвижими
имоти, съставени от *********, с рег. № ***, с район на действие - ПОС, се
установява, че въз основа на посоченото Решение на ПОС, на 15.12.2016 г. и на
29.12.2016 г., са извършени въводи на „Милтекс“ ЕООД в гореописаните процесни
имоти.
Страните по делото не спорят, а и от
заключението на вещото лице В.Ш. по съдебно – счетоводната експертиза, се
установява, че за процесния период от 14.11.2016 г. до 18.01.2017 г.,
ответникът е извършил 3 броя банкови преводи, два от които по 300 лева и един
от 150 лева, с посочено основание: наем по договор и анекс, по сметка на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че в счетоводството на
ищеца, постъпилите преводи са осчетоводени като „превод от „Сузи РМ“ ЕООД“, без
да е отразено, че основанието за тях е договор за наем.
Предвид изложеното, съдът
приема, че ищецът се легитимира като собственик на процесните недвижими
имоти, сгради и
оборудването в сградите, находящи се в гр. *************, стопански двор № 3, с
площ от 0.352 дка, както и находящи се в гр. ******.
С оглед релевираните от ответника възражения, е спорен
въпросът дали същият е държал и ползвал имотите и оборудването в тях, през
процесните периоди. По отношение на имотите – предмет на наемния договор,
ползването е категорично установено, дори с оглед постановеното по делото
Решение за опразване на наетите имоти, както и с извършените въводи от *** на
ищеца в тях. От последните е видно, че ответното дружество е извадено от
наетите имоти и сгради в гр. ***** и в гр. *****, съответно на 15.12.2016 г. и
на 29.12.2016 г., което обстоятелство само по себе си е показателно, че от
образуване на гр.д. № 13835/2015 г. по описа на ПРС, по което е постановено
опразването от имотите до извършените въводи, ответното дружество се е намирало
и ползвало тези имоти. Този извод се потвърждава и от факта, че през целия
период от 01.11.2016 г. до 29.12.2016 г., ответникът „Сузи РМ“ ЕООД е превеждал
на ищеца наемна цена.
Относно възраженията на ответника, че стопанска сграда
№ 1 – Гъскарник, със ЗП 153 кв.м., както и стопанска сграда № 2 от 108 кв.м., и
двете, находящи се в имот № 700648 в стопански двор № 3 в гр. *******, не
съществуват като самостоятелни такива, а са една стопанска постройка, съдът
намира, че същите са неоснователни, поради следното:
От събраните по делото доказателства – Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ****
от **** г. по описа на***** при ПРС, вписан под акт № ***, том **, с вх.рег. № ********
г. по описа на ********, е видно, че „Гъскарникът“ е закупен като самостоятелна
сграда с площ от 153 кв.м., съществуваща към датата на покупко-продажбата.
Същата е била предмет на сключен между страните Договор за наем от 22.04.2013
г. Относно сграда № 2, същата е била предмет на ревандикационен иск и по
отношение на нея, с влязло в законна сила Решение № 1263/12.04.2016 г.,
постановено по гр.д. № 10526/2015 г. по описа на ПРС, ХІV гр.с., ищецът е
признат по отношение на ответното дружеството, че е собственик на основание
описания договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя- частна
държавна собственост от 15.07.2014 г. на построената в имот № 700648, сграда № 2, със застроена площ от 108
кв.м., като със същото решение, съдът е осъдил ответникът да предаде на ищеца
описания имот, като самостоятелен такъв.
Изводът, че двете сгради са два самостоятелни обекта
се потвърждава и от заключението на вещото лице ***. по съдебно – техническата
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
според което, въпреки че сградите имат общ зид, то същите съставляват отделни
обекти. В тази насока, вещото лице сочи, че сграда № 1 (южна) – Гъскарник,
изцяло отговаря на понятието „обект“ по смисъла на § 5 ДР ЗУТ. Същата е строена
преди 1990 г. от държавна организация и е търпим строеж. Вещото лице установява
също, че сграда № 2 е пристройка към сграда № 1, но е отразена в плана за
земеразделяне като самостоятелна сграда, не само, защото има различен статут от
сграда № 1, но и е на по-високо ниво от нея. В открито съдебно заседание,
проведено на 21.06.2017 г. вещото лице поддържа заключението си, но и същото е
категорично, че се касае за две самостоятелни постройки.
На следващо място, относно оборудването в Гъскарник
/сграда № 1/ и сграда № 2 от 108 кв.м., находящи се в стопански двор в гр.********,
ответникът поначало не оспорва обстоятелството, че го е използвал за дейността,
за която е наел самите стопански обекти – гушене на гъски/патки. Възражението,
че оборудването му е било предоставено безвъзмездно по заем за послужване,
доколкото същото не фигурирало в наемния договор е неотносимо към настоящия
спор. Доколкото по делото е безспорно установено, че наемният договор за
процесните имоти е бил развален, считано от 19.10.2015 г. е отпаднала и
уговорката и е станало безпредметно и ползването на намиращото се в тези сгради
оборудване, тъй като същите не биха могли да бъдат използвани, а и това не се
твърди, извън помещенията. Ето защо, след разваляне на наемния договор, всички
имоти, сгради и оборудване – клетки, поилки и сандък, са се ползвали от
ответника, без основание.
По отношение на единствения от процесните имоти, за
който между страните не е имало договор за наем – сграда № 2, със застроена
площ 108 кв.м., находяща се в гр. *******, възражението на ответника е, че
последният не я е ползвал, тъй като през процесния период, ищецът е премахнал
покрива и е заключил оборудването с катинари и вериги. Възражението е
неоснователно, тъй като от представения по делото Протокол за въвод в недвижим
имот на ********, се установява, че въводът в поземлен имот № 700648, в гр.*********,
както и във всички сгради, намиращи се в този поземлен имот, вкл. и сграда № 2,
ведно с наличното оборудване от 105 броя клетки за отглеждане на гъски, 74
линейни метра поилки, метален сандък, както и трифазна помпа, са предадени от
ответника на ищеца, в деня на извършване на въвода – 29.12.2016 г.
Ревандикацията на този имот е постановена с влязло в законна сила Решение №
1263/12.04.2016 г. по гр.д. № 10526/2015 г. по описа на ПРС, което означава, че
през периода от образуване на делото до извършване на въвода, в който попада и
процесния период за претендираното обезщетение за сградата и оборудването в
нея, същите са се ползвали от ответника.
Освен това, макар от показанията на разпитаните по
делото свидетели на ищеца– Г. А. и Н. Р., да се установява, че при посещението
им в стопанския двор в гр. *******, където се намират гъскарника и сграда № 2,
последната е „разкрита“ като патки са се отглеждали само в гъскарника (старата
постройка), само това обстоятелство не е
достатъчно да се обоснове извод за недължимост на претендираните суми. И
двамата свидетели сочат, че сградата е била открита към края на месец декември
2016 г., като св. Р. сочи, че бил изпратен от Г., заедно с други работници, за
да „закрият“ новият обор – да му сложат покрив. От показанията на свидетелите
следва единствено, че към края на месец декември 2016 г., сградата е била
разкрита, но не се установява от кога е била в това състояние и по каква
причина. Независимо от това, по делото е безспорно установено, че ответното
дружество е държало имота, в който са построени сградата, както и, че е
отглеждал гъски/патки в сградата – Гъскарник от 153 кв.м., вкл. и през
процесния период, въпреки влезлите в законна сила в началото на периода решения
на съда за опразване на гъскарника, както и за ревандикацията на сграда № 2.
Установено е също, че в тези сгради, въводът във владение на ищеца е извършен,
чак на 29.12.2016 г.
От изложеното следва, че независимо дали е ползвал
реално и двете сгради, с оглед на тяхното предназначение, ответникът дължи
обезщетение на ищеца, тъй като го е лишил от ползите от този имот, държейки ги
без основание. Предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 59 ЗЗД
включват наличието на обогатяване на едната страна, наличие на обедняване на
другата и наличие на връзка между тях, като тази връзка не е причинно –
следствена, а двете следва да произтичат от общ факт. В случая, според съда,
всички елементи от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, по отношение на тези обекти,
са налице, тъй като държейки описаните обекти без основание, ответникът е
препятствал ищцовото дружество да ги ползва и да реализира приходи от тях, като
от друга страна пък ответникът се е обогатил, спестявайки си разходите, които
би направил във връзка с наемането на тези имоти. В този смисъл ползването на
имотите и осъществяването на някакви приходи или печалба от осъществяване на
някаква дейност, е друга форма на обогатяване. Същественото е, че дори през
процесния период ответникът да не е ползвал едното помещение за отглеждане на
гъски, съответно - да е реализирал
приходи от тази дейност, налице е другата форма на обогатяване – чрез
спестяване на разходи за наема на помещението.
По
отношение на направеното в писмената защита на ответника възражение за
недължимост на обезщетение за ползване на Трафопост, находящ се в гр. ****,
съдът отбелязва, че тъй като това възражение е направено за първи път, едва в
писмената защита, е преклудирано. Независимо от това, съдът намира, че за ползването на трафопоста, като обслужващ
стопанските постройки, доколкото няма спор, че същите са били захранвани с
електроенергия от този трафопост, също се дължи обезщетение.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника, че не е ползвал двуетажна
масивна сграда и поземления имот, находящи се в гр. ********. От показанията на
свидетелите на ищеца – св. Р. и св. А., които съдът кредитира, тъй като същите
са еднопосочни и непротиворечиви, се установява безспорно, че в процесната
сграда са живеели роднини на *********на ответното дружество – ***********
(сестра му със съпруга й), като същите са живеели в описаната сграда във връзка
с осъществяваната от тях стопанска дейност за ответното дружество в стопанските
сгради, намиращи се в същия имот, вкл. и през процесния период. Освен това,
видно от Протокола за въвод във владение в недвижим имот от 15.12.2016 г. и
тази сграда, и трафопостът, са били обект на освобождаване и въвод.
Предвид
изложеното, съдът намира, че за посочените в исковата молба периоди, ответното
дружество е ползвало процесните имоти, сгради и оборудване в тях, находящи се в
гр. ****** и в гр. *******, без правно основание. Следователно предявените
искове са доказани по основание и следва да се определят техните размери.
Ползването на имот без правно
основание, води от една страна до обогатяване на ответника, съразмерна на
спестените разходи, които е следвало да заплати на ищеца като наем, а наред с
това и с обедняване на ищеца - собственик, който е пропуснал да реализира ползи
от имота, например, чрез отдаването му под наем на трети лица. В този случай
обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника,
като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да получи,
съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би
следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил предвид липсата на
валидно облигационно правоотношение по договор за наем. В този смисъл е и
константната практика на ВКС – решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822
от 2009 г., ІІІ г.о., решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д.№ 268/2009 г., І
т.о., решение № 1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., І г.о. и др.
От
заключението на вещото лице И.Г. по назначената съдебно-техническа експертиза,
прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че средно –
пазарният наем за съответните периоди за имотите, сградите и оборудването, е
както следва:
-
за
стопанска сграда – Гъскарник от 153 кв.м., гр. ********, общият среднопазарен
наем за периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016 г., възлиза на 540 лева;
-
за
оборудване в стопанска сграда – Гъскарник от 153 кв.м.- 105 броя клетки и 74
линейни метра поилки, общият среднопазарен наем за периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016
г., възлиза в общ размер на 284 лева;
-
за
стопанска сграда № 2 от 108 кв.м., гр. *********, общият среднопазарен наем за
периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016 г., възлиза на 381 лева;
-
за
оборудване в стопанска сграда – сграда № 2 от 108 кв.м. – 105 броя клетки, 74
линейни метра поилки и 1 бр. метален сандък, общият среднопазарен наем за
периода от 01.11.2016 г. до 15.12.2016 г., възлиза в общ размер на 308 лева;
-
за
Телчарник, от 984 кв.м., в гр. *****, общият среднопазарен наем за периода от 01.11.2016
г. до 15.12.2016 г., възлиза на 1 935 лева;
-
за
двуетажна масивна тухлена стопанска сграда, както и трафопост, находящи се в
имот № VІІ – 007 „*****“, гр. *******, общият среднопазарен наем за периода от 01.11.2016
г. до 15.12.2016 г., възлиза на 540 лева.
Съдът
кредитира напълно представеното заключение на вещото лице относно определените
от него среднопазарни цени за процесните имоти за процесните периоди. Същото е
подробно мотивирано, обосновано, като при определянето на пазарните цени,
вещото лице е използвало комбиниран метод, използвайки приходния метод,
определен на база на стойността и приходът, който следва да се реализира при
неговото потребление и сравнителен (пазарен) метод, на база пазарни документи и
нормативни свидетелства. Използването на двата комбинирани метода, при
определянето на среднопазарната наемна цена на обектите позволява да се отчетат
и вземат предвид повече и различни обективни фактори, регулиращи пазара на
наемите, поради което и определената по този метод оценка, според съда е
най-близка до действителната.
Доколкото
предявените искове са в определените от заключението на вещото лице Г.,
размери, същите са доказани и по размер.
Основателна
е претенцията на ищеца за заплащане на стойността на консумирана електроенергия в
недвижимите имоти в гр. ***** и в гр. *******, по фактура № ********** от
30.11.2016 г. за клиентски № ********** за имотите в гр. ******* в размер на 198.65 лева и по фактура № **********
от 30.11.2016 г. за клиентски № ********** лева на стойност от 181.65 лева за имотите в гр. ********.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото
– Фактури, начислената по тях електроенергия се отнася за процесните стопански
имоти, находящи се в гр. ****** и в гр. ******, за периода, съответно - от
23.10.2016 г. до 22.11.2016 г. и от 18.10.2016 до 17.11.2016 г. По делото, от
изложеното по – горе, е установено, че за посочените периоди, процесните имоти
са се държали и ползвали от ответното дружество.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по този иск, че тъй като ищецът е спрял електрозахранването на
процесните обекти, не била изразходвана електроенергия. Действително, от
показанията на разпитаните по делото св. ****** и св. ******, се установява, че
в началото на месец ноември 2016 г. Г. е спрял тока, както в обектите в гр. ******,
така и в гр. *********. Това обстоятелство, обаче, не означава, че начислената
за посочените периоди електроенергия не е дължима от ответника. От една страна,
по делото е установено, че същият е ползвал имотите и е осъществял в тях
стопанска дейност, вкл. до въводите в имотите – на 15.12.2016 г. и на
29.12.2016 г. От друга страна, началните дати на периодите, за които е
начислявана електроенергията за процесните обекти по описаните фактури са
18.10.2016 г., съответно 23.10.2016 г., към които дати е безспорно, че
ответното дружество е ползвало имотите. Следователно, дори да се приеме, че
електрозахранването на обектите е било спряно в началото на месец ноември 2016
г., то начислената ел.енергия се отнася именно за периодите от началните дати
до спиране на електрозахранването. В случая, крайните дати на периодите,
посочени във фактурите, дори да са след спиране на електрозахранването са без
значение за този факт, тъй като се свързват с месечния период на отчитане на
електромерите.
От приетите по делото като писмени доказателства –
касови бонове, се установява, че ищецът е заплатил стойността на процесните
фактури, в общ размер на 384.25 лева. Доколкото се претендира от ищеца сума в
общ размер на 380.30 лева по двете фактури, то и този иск се явява изцяло
основателен и следва да се уважи.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки от хипотезата на чл.
59 ЗЗД, за ангажиране имуществената отговорност на ответното дружество за заплащане
на исковите суми в полза на ищцовото дружество, доколкото по делото се
установи, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването
на ищеца, чрез ограничаване възможността му да ползва процесните имоти, сгради
и оборудване, като по този начин е лишил ищеца от доходите, които последният би
получил от ползването им, вкл. и чрез спестяване на разходите за ползваната от
ответника електроенергия на същите обекти и заплатена от ищеца.
Следователно предявените
искове са доказани по основание и размери и следва да се уважат изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, за ищеца възниква правото на разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски. Същият е заплатил държавна такса в
размер на 444.80 лева, 300 лева – за експертиза и 1 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът следва да извърши преценка:
Ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. В конкретния случай са предявени седем броя обективно
съединени искове, общото възнаграждение, изчислено за всеки от исковете, по
реда на чл. 7, ал. 2 от от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в общ
размер на 2 128.05 лева.
Съдът като съобрази, че делото представлява фактическа и правна
сложност, проведени са две съдебни заседания, събрани са многобройни писмени
доказателства, гласни доказателства,
както и няколко експертни заключения, съдът намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение, което е дори под предвидения минимум, намира, че не следва да
се редуцира, а следва да се присъди в претендирания и доказан размер.
Ето защо на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски
изцяло в общ размер на 2 244.80 лева, които следва да се възложат изцяло в
тежест на ответника.
С протоколно определение от открито съдебно заседание,
проведено на 21.06.2017 г., по искане на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, съдът завиши възнаграждението на вещото лице от 200 лева на 507.84
лева и указа на ответника, в едноседмичен срок от открито съдебно заседание, да
внесе допълнително по депозитната сметка на ПРС допълнително сумата от 307.84
лева. Предвид невнасянето на посочената сума от ответното дружество, същото е
останало задължено за разноски, съгласно чл. 77 ГПК, поради което следва да
бъде осъдено да заплати сумата от 307.84 лева на вещото лице арх. П.Д.М..
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „СУЗИ РМ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Петко
Каравелов“ № 1, представлявано от **************, да заплати на „МИЛТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Раковски, ул. „Несебър“ № 6, представлявано от М. Г.
сумата в общ
размер на 4 368.30 лева /четири хиляди триста шестдесет и
осем лева и тридесет стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, поради ползването от
ответника, без правно основание, на собствените на ищеца недвижими имоти,
сгради и оборудване, както следва:
-
за стопанска сграда „Гъскарник“ /сграда № 1/, със застроена площ от 153 кв.м., находяща
се в поземлен имот № 700648, находящ се в гр.
********, кв. *********, стопански двор № *, с площ от 0.352 дка и
прилежащите помещения битовка и фуражно помещение - обезщетение в общ размер на 540 лева /петстотин и
четиридесет лева/, за периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016 г.;
-
за
оборудването в *********, със застроена площ от 153 кв.м., находящ се в поземлен
имот № 700648, находящ се в гр.**********, стопански двор № *, с площ от 0.352
дка, а именно: а/ поилки за отглеждане на гъски /74 линейни метра/ и 105 броя
клетки за отглеждане на гъски - обезщетение в общ размер за цялото оборудване на 284 лева /двеста осемдесет и
четири лева/, за периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016 г.;
-
за сграда №
2 – едноетажна масивна сграда с площ от 108 кв.м., находяща се в поземлен имот №
700648, находящ се в гр.*******, стопански двор № 3, с площ от 0.352 дка - обезщетение
в общ размер на 381 лева /триста осемдесет
и един лева/, за периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016 г..;
-
за
оборудването в сграда № 2 с площ от 108 кв.м., находящ се в поземлен имот №
700648, находящ се в гр. ***********, стопански двор № 3, с площ от 0.352 дка,
а именно: а/ поилки за отглеждане на гъски /74 линейни метра/, б/105 броя
клетки за отглеждане на гъски и в/ един брой метален сандък - обезщетение в общ размер за цялото оборудване на 308
лева /триста и осем лева/, за периода от 01.11.2016 г. до 29.12.2016 г.;
-
за Телчарник
със застроена площ от 984 кв.м., находящ се в парцел № VІ– 006 по плана на 7-ми
/сборен/ стопански двор на гр. ********,
както и за Поземлен имот с площ от 2.164 дка, съставляващ парцел № VІ-006,
имот пл. № 000902, кв. 1 по плана на 7-ми сборен стопански двор на гр. ****** -
обезщетение в общ размер на 1935 лева /хиляда деветстотин тридесет и пет лева/, за
периода от 01.11.2016 г. до 15.12.2016 г.;
-
за поземлен
имот № 000905, находящ се
в гр. *******, с № VІІ-007 – Кланица, от кв. 1, в стопански двор № 7 – ми
/сборен/ на гр. *******, с площ от 0.792 дка, и за находящите се в имота: Двуетажна масивна тухлена стопанска сграда,
с площ от 72 кв.м. и Трафопост с
площ от 8 кв.м. - обезщетение в общ
размер на 540 лева /петстотин и четиридесет лева/, за периода от 01.11.2016 г.
до 15.12.2016 г.;
-
за консумирана електроенергия
в недвижимите имоти в гр. ****** и в гр. *****, по фактура № ********** от
30.11.2016 г. за клиентски № ********** за имотите в гр. ******* в размер на 198.65 лева /сто деветдесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/ и по фактура № ********** от 30.11.2016 г. за
клиентски № ********** лева на стойност от 181.65
лева /сто осемдесет и един лева и
шестдесет и пет стотинки/ за имотите в гр. **,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 16.01.2017 г., както и сумата от 2 244.80 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и осемдесет
стотинки/ - деловодни разноски за настоящото производство по
гр. д. № 489/2017 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.
ОСЪЖДА „СУЗИ РМ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Петко
Каравелов“ № 1, представлявано от ***********, да заплати на вещото
лице арх. П.Д.М., сумата в
размер на 307.84 лева /триста и седем лева и осемдесет и четири
стотинки/-
допълнително възнаграждение на вещото лице за съдебно – техническа експертиза за
настоящото производство по гр.д. № 489/2017 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ