Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 2039 / 30.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори
декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретар С. Х., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2470/2021г. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Петрол“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 12, представлявано заедно от
изпълнителните директори Г.И.Т.и М.К.Д., чрез адвокат Т.М., САК, е оспорил
решение № 88/16.07.2021г. постановено по АНД № 237/2021г. по описа на Районен
съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № КГ-2363/26.11.2020г.
на председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С наказателното постановление на касатора
за нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ),
във вр. с чл.6, т.2, Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), на
основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е наложена глоба в размер на 10 000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. Иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие
адв.М. поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор - София, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„Петрол“ АД е наказано за това, че в качеството си на краен
разпространител по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т.19 от ДР на
НИКТГУРНТК на 29.06.2020г. е разпространявало течно гориво – гориво за дизелови
двигатели, за което на 01.07.2020г. с констативен протокол № КП – 0335/01.07.2020г.
е установено несъответствие на течното горивото с изискванията за качество,
съгласно Приложение № 2 от НИКТГУРНТК и същото окончателно е установено с
експертиза № ЕА-023/05.08.2020г.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6, т.2, Приложение № 2 от
НИКТГУРНТК.
С разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ се забранява пускането на
пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива,
които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата
по ал. 1.
Съгласно чл.34, ал.2 от ЗЧАВ лице, което разпространява,
включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не
съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по
чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието
или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000
лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000
лв.
Според чл.6, т.2 от НИКТГУРНТК горивата за дизелови двигатели
трябва да отговарят на изискванията за качество регламентирани в Приложение №2
на Наредбата, съгласно което пламната температура трябва да е над 55 градуса по
Целзий.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел,
че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и потвърдил
наказателното постановление.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно
е възражението на касатора, според което е нарушен чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като в акта не е записан часът на съставянето му. Според касатора, след като е
бил поканен в конкретен ден да се яви за съставяне на АУАН, без посочване на
час, то той е можел да се яви по всяко време в този ден, за това съставянето на
АУАН на същия ден, в който е била поканата за явяване, го опорочава. Това
възражение не почива на правна норма, тъй като посочената норма регламентира
предпоставките, при които може да се състави АУАН в отсъствието на адресата му.
В нея няма уредено задължение за посочване на час, в който е съставен АУАН.
Следва да се подчертае, че дори да беше нарушена тази разпоредба, това
нарушение не би било от категорията на съществените и не би могло да повлече
унищожаемост на наказателното постановление, защото в процедурата по съставяне
на АУАН, от гледна точка на охраняване на правото на защита на привлеченото към
отговорност лице, е важен начинът, по който е описано нарушението, правилна
квалификация на нарушението чрез вярно посочена нарушена норма, както и
обстоятелството дали АУАН е бил надлежно връчен на адресата или на негов
пълномощник. Съставянето на акта в отсъствието на адресата, при положение, че
актът е връчен и този факт не се оспорва, води до извода, че нарушението на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН не е от категорията на съществените. В случая обаче няма
данни да е извършено и такова нарушение.
На
следващо място, неоснователно е твърдението за допуснато нарушение на чл. 42,
т. 4 от ЗАНН. Съдът счита, че наказателното постановление съдържа вярно, точно
и подробно описание на извършеното нарушение, нещо повече – в него е записан
целият процес по установяване на нарушението ведно с резултатите от контролната
проба и от арбитражния анализ.
Необосновано
е твърдението, че по делото не е безспорно доказано „Петрол“ АД да е
разпространявало процесното гориво. По делото не е спорно, че проверяваният
обект е бензиностанция, управлявана от „Петрол“ АД, която е действаща и продава
горива от вида на изследваното в процесния случай. След като тези факти не са
спорни, разпространението по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух е очевидно.
Не
е основателно и възражението на касатора, според което при съставяне на АУАН е
нарушен чл. 42, т. 9 от ЗАНН. Отсъствието в наказателното постановление на
описани вредни последици и лица, които са ги претърпели, не е съществено
процесуално нарушение. То не накърнява правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице. Правилно районният съд е приел,
че след като нарушението е формално и няма съставомерни вредни последици,
отсъствието на описани конкретни лица, които да са ги претърпели, няма никакво
правно значение. Правилно касаторът счита, че въпреки това, макар и формално,
деянието може да произведе вредни последици, които ще имат значение за
определяне на обществената опасност, но в този случай наличието на вредни
последици би довело до утежняване на положението на наказаното лице, т.е. би
довело до последици, обратни на тези, които се твърдят.
Обратно
на твърдението в касационната жалба, по делото не са установени факти за
нарушаване на процедурата по вземане на пробата от процесното гориво.
Не
са налице и основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е приел
районния съд в обжалваното решение.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 16.07.2021г. постановено по АНД
№ 237/2021г. на Районен съд – Несебър.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: