Решение по дело №16502/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2649
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Кристиана Кръстева
Дело: 20223110116502
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2649
гр. В., 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110116502 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. А. Н., ЕГН ********** с адрес гр.
В., бул. „О. П. П.” **** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 19474,67лева, /след допуснато изменение в
размера на иска с протоколно определение от 21.06.2023г./, представляваща застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка «Каско на МПС», полица № 93002210011050/
11.03.2022г. за претърпените имуществени вреди на л.а. „Порше Панамера“ с рег. № ***,
настъпили на 18.10.2022г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. В., ж.к.“Ч.“ до
„Билярден клуб 9“ и изразяващи се в увреждане на следните детайли: фар преден ляв, фар
преден десен, стоп ляв, стоп десен, мигач в калник десен, колона предна лява, колона задна
лява, колонка предна дясна, колонка задна дясна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а „Порше Панамера“ с рег. № ***. С ответника е сключен договор за
имуществена застраховка «Каско», полица № 93002210011050/11.03.2022г., със срок на
действие на застрахователното покритие 11.03.2022г.-10.03.2023г. и размер на
застрахователната премия 3436.99лева, платена до 10.03.2023г. На 17.10.2022г. около
20.00часа паркирал л.а. в гр. В., ж.к.“Ч.“, непосредствено до „Билярден клуб 9“. На
18.10.2022г. ищецът установил, че паркираният му автомобил е увреден. Констатирал
увреждания по колонката на шофьорската врата – одрасквания, в областта на мигача –
драскотини , както и по двата предни фара. Уведомил застрахователя за събитието, който
1
образувал щета № 5003-1501-22-451236/18.10.2022г. Твърди, че за възстановяване на
увреждането реално нужната стойност е 17411лева. Ето защо, понастоящем претендира
застрахователно обезщетение в размер на сумата действително необходима по
възстановяване автомобила в състоянието от преди, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Сочи, че във връзка с постъпилото уведомление е образувана
ликвидационна преписка по щета 5003-1501-22-451236/18.10.2022г. Преписката приключила
с мнение за липса на основание съгласно ОУ за застраховане на ПС за изплащане на
застрахователно обезщетение. Оспорва уврежданията по процесния автомобил да са
настъпили по твърдения начин, както и наличието на основание за заплащане на
застрахователно обезщетение, предвид установените различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства обобщени, като изключен застрахователен риск.
Сочи, че било установено идентично увреждане на ляв фар по предходна щета №0003-1201-
22-000041 и на страничен десен мигач по предходна щета с №5003-1501-21-451272. Твърди,
че за събитието ищецът уведомил МВР на 28.10.2022г., т.е. десет дни след предявяване на
претенцията, което било в нарушение на т.43 раздел IX „общи изключения“. Оспорва
представения документ работна карта. В условията на евентуалност оспорва стойността на
причинените вреди. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. В
тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора и
конкретно, че отказът му да плати застрахователно обезщетение е правомерен.
Между страните не съществува спор, че ищецът е собственик на л.а „Порше
Панамера“ с рег. № ***, т.е. активната му легитимация е установена.
2
Ответникът е застраховател по имуществена застраховка на л.а „Порше Панамера“ с
рег. № ***, полица „Каско“ с № 93002210011050/ 11.03.2022г., със срок на действие на
застрахователното покритие 11.03.2022г.-10.03.2023г.
От ангажираните писмени доказателства, се установява, че на 18.10.2022г. ищецът е
уведомил застрахователя за настъпило събитие, като последният извършил оглед и изготвил
опис- заключение, в което са описани увреждания на фар преден ляв, фар преден десен, стоп
ляв, стоп десен, мигач в калник десен, колона предна лява, колона задна лява, колонка
предна дясна, колонка задна дясна.
Застрахователят е приключил щетата с отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.
За доказване механизма и размер на претенцията, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, макар и формално оспорено от
ответника, като изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с
приложените по делото документи, бива кредитирано от съда в цялост.
Експертът заключава, че констатираните от застрахователя увреждания на следните
детайли: фар преден ляв, фар преден десен, стоп ляв, стоп десен, мигач в калник десен,
колона предна лява, колона задна лява, колонка предна дясна, колонка задна дясна, са
коректни, могат да настъпят докато л.а. е само в паркирано състояние и са в причинна
връзка с процесното събитие. Според вещото лице няма увреждания по детайли, които да са
били увредени при сключване на застраховката и няма съвпадение на тези детайли.
Констатираното при огледа от застрахователя не е завеждано с друга щета. Стойността на
ремонта и възстановяването на л.а. с оригинални нови части, доколкото алтернативни на
процесните не се предлагат, възлиза на 19474,67лева.
В случая, отказът на застрахователя е основан на възражения за изключен риск
свързан с твърдения, че: щетите са възникнали вследствие на експлоатационни увреждания,
разминаване между механизмът на получаване на щетите и установеният такъв, налично
идентично увреждане към датата на сключване на договора и уведомяване на МВР десет
дни след събитието.
Възраженията на ответника, настоящият състав приема за неоснователни. Съобразно
заключението на в.л. уврежданията са получени докато л.а. е бил в паркирано състояние и
според експертът действително е направен опит ръчно да бъдат извадени фаровете,
стоповете и мигача. Констатирал е следи от охлузвания и прилагане на сила с предмет в
увредените зони. Увреждането настъпило в резултат на събитието от 17.10.2022г. не е на
детайли, които да са били увредени при сключване на застраховката и няма съвпадение на
тези детайли. За установените щети ищецът е уведомил компетентните органи, видно от
писмените доказателства приложени по делото /постановление на ВРП за отказа да се
образува д.п./, поради което отказът на застрахователя е неправомерен.
В заключение искът е доказан в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
3
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. От заключението на в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за
възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е 19474,67лева.
Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение
№ 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по
т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на
ВКС, II ТО, решение по т.д. № 1821/2020г. II ТО ВКС и други/. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.
402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Недопустимо е
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължима
застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни
цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи
такива услуги. Т.е. това е сумата от 19474,67лева. Искът следва да се уважи в цялост. Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца.
Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от
779лева- платена ДТ, 150лева- депозит на вещо лице и 3000лева платено адв.
възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 02.05.2023г. Направено
е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което предвид липсата на фактическа
и правна сложност на спора, и съобразявайки минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.
2 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, съдът приема за
основателно. В полза на ищеца следва да се определи адв. възнаграждение от 2250лева.
Предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
общо 3179лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. С. Ш. № 67А ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Н., ЕГН ********** с адрес гр. В., бул.
„О. П. П.” № 116, вх .В, ет.3, ап. 6 сумата от 19474,67лева, представляваща застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка «Каско на МПС», полица №
93002210011050/11.03.2022г. за претърпените имуществени вреди на л.а. „Порше Панамера“
с рег. № ***, настъпили на 18.10.2022г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. В., ж.к.
“Ч.“ до „Билярден клуб 9“ и изразяващи се в увреждане на следните детайли: фар преден
ляв, фар преден десен, стоп ляв, стоп десен, мигач в калник десен, колона предна лява,
колона задна лява, колонка предна дясна, колонка задна дясна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. С. Ш. № 67А ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Н., ЕГН ********** с адрес гр. В., бул.
„О. П. П.” № 116, вх .В, ет.3, ап. 6 сумата от 3179лева, представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5